РЕШЕНИЕ

№ 171

Гр. Варна, 13.12.2010 год.

В името на народа

ВАРНЕНСКИЯТ апелативен съд, гражданско отделение, втори състав, в разпоредително съдебно заседание на ДЕСЕТИ НОЕМВРИ през две хиляди и десетата година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА;      

ЧЛЕНОВЕ:ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

ПЕНКА ХРИСТОВА;

СЕКРЕТАР В.Т.,

 като разгледа докладваното от съдията П. ХРИСТОВА

 въззивно гражданско дело № 495 по описа за 2010-та година:

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

         Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано по въззивна жалба, срещу решение № 935/05.07.2010 год. по гр.д. 2089/2009 год. на ВОС, в частта му, с която И.Р.С. е осъден да заплати на Р.В.Х. сумата от 4961,62 лв., представляващо обезщетение за забавено плащане върху сумата от 28000 лв. за периода 18.06.2008 год. до датата на предявяване на иска – 15.06.2009 год., както и сумата от 324,42 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на сумата от 1830,85 лв. за периода 18.06.2008 год. до датата на предявяване на иска 15.09.2009 год., на осн. чл. 84, ал.3 ЗЗД, както и в частта за разноските, подадена от И.Р.С., ЕГН **********,***. В жалбата се излага, че решението е неправилно поради неправилно приложение на чл. 84, ал.3 ЗЗД и чл. 223, ал.2 КЗ. Излагат се доводи, че застрахователят отговаря и за забавено изпълнение на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, вследствие противоправно поведение на застрахованото лице. Претендира се за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на исковете.

         Насрещната страна Р.Х. е изразила становище за основателност на жалбата.

Съдът констатира, че по делото неправилно е била призована ЗК „Български имоти” АД, която не е страна по евентуално съединените искове по чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД, поради което и по отношение на този ответник делото следва да се прекрати.

ВАпС, за да се произнесе по спора, взе в предвид следното:

Производството по ДЕЛОТО пред ОС е образувано по искове на Р.В.Х. срещу ЗД "Български Имоти" АД с правно основание чл.226 КЗ чл. 86, ал.1  ЗЗД за заплащане на имуществени и неимуществени вреди от ПТП; в случай на тяхното отхвърляне в условията на евентуалност са предявени искове срещу  И.Р.С., по чл. 45, ал.1 ЗЗД и по чл. 86, ал.1 ЗЗД. Ищцата излага, че с решение на НОХД № 1947/2009 год., XIII-ти състав на ВРС, подсъдимият И.Р.С. бил признат за виновен за това, че на 18.06.2008 г. в гр. Аксаково, обл. Варна, на кръстовището на ул. „Извор" с ул. „Н. Недев", при управление на л.а. „Рено Рапид" с per. № В 5421 СВ, нарушил правилата за движение: чл.21, ал.1 ЗДвП и по непредпазливост причинил телесни повреди на повече от едно лице: средна телесна повреда на Я. Б. Б. с ЕГН **********, и  средна и тежка телесни повреди на Р.В.Х. както следва, поради което и на основание чл.343 ал.З б."А", пр.1 и чл. 55 ал.1 т.2 б."Б" от НК страните се съгласяват, а подсъдимия приема да му бъде наложено наказание „ПРОБАЦИЯ". Ищцата твърди, че лекият автомобил на ответника е застрахован със застрахователна полица № 04/507 0409413 от застрахователна компания "Български имоти" АД, със срок на действие от 05.12.2007 год. до 04.12.2008 год. която полица е действаща към датата на ПТП. Претенциите са: срещу ответника ЗД "Български Имоти" АД, да и заплати: сумата от по 6 000 лв. или общо 24 000 лв. за причинените и четири средни телесни повреди - контузията на мозъка е обусловила разстройство на здравето временно опасно за живота; прорезни рани и счупването на десния горночелюстен и челен синуси; счупването на десния горночелюстен синус; изкълчването на дланно-пръстовата става на палеца на дясна ръка, ведно със законната лихва върху тези суми считано от 18.06.2008 год. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 15 000 лева, за причинената и тежка телесна повреда, изразяваща се в разкъсването на черния дроб с последвалия излив на значително количество кръв в коремната кухина, ведно със законната лихва върху тези суми считано от 18.06.2008 год. до окончателното изплащане на сумата; сумата от по 500 лв. или общо 1 000 лв., представляваща обезщетение за причинените и две леки телесни повреди - 1/ разкъсно контузна рана по лицето, 2 парализа на лицевия нерв (фациалис), ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 18.06.2008 год. до окончателното изплащане на сумата, или общо всичко 40 000 лв. за претърпените от нея неимуществени вреди, вследствие на причинените и болки и страдания след ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането – 18.06.2008 год. до окончателното изплащане на сумата; за заплащане на сумата от 1 830.85 лв., представляващи претърпените от нея имуществени вреди вследствие на ПТП, ведно със законната лихва върху тях, считано от 18.06.2008 год. В условията на евентуалност, се претендира при отхвърляне на исковете срещу ЗД "Български Имоти" АД, исковете да се уважат в същите размери срещу И.Р.С. на осн. Чл. 45, ал.1 ЗЗД, както и разноските по делото .

Ответникът ЗД "Български Имоти" АД  пред АС е оспорил така предявените искове по чл. 226, ал.1 КЗ с твърдения за съпричиняване и завишен размер на претенциите. По отношение на претенцията за имуществени вреди се излага, че същата е изцяло неоснователна.

Ответникът И.Р.С. не е  оспорил изложените фактически твърдения досежно настъпилото ПТП и претърпените от ищцата телесни увреждания. Не оспорва, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди в резултат на получените телесни увреждания, както и имуществени такива, свързани с разходи за лечение. Оспорва предявените срещу него искове с правно основание чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД само ПО РАЗМЕР като твърди, че претендираното от ищцата обезщетение за неимуществени вреди е завишено по размер, не отговаря на характера и степента на претърпените вреди, не е съобразено с периода на възстановяване и с моралната категория „справедливост", възведена в чл. 52 ЗЗД .

С решението на ОС е осъдено ЗД "Български Имоти" АД, със седалище и адрес на управление: гр. Варна ул. „Преслав" № 35 ЕИК BG831510265, представлявано от Р.Я. в качеството му на Председател на УС, и Изпълнителен директор, и К. М.-член на УС и Изпълнителен директор,  ДА ЗАПЛАТИ на Р.В.Х., ЕГН ********** *** сумата от 28 000 /двадесет и осем хиляди/ лв., представляваща претърпени от последната неимуществени вреди, както и сумата от 1 830.85 /хиляда осемстотин и тридесет лв. и 85 ст./ лв.,представляваща имуществени вреди, на осн. чл. 288, ал.1, т.2, б. «А» КЗ, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на предявяване на иска – 15.09.2009 г. до окончателното им изплащане, на осн. чл. 84, ал.2 ЗЗД.; отхвърлен е  искът  на Р.В.Х., ЕГН ********** *** срещу ЗД "Български Имоти" АД, със седалище и адрес на управление: гр. Варна ул. „Преслав" № 35 ЕИК BG831510265, представлявано от Р.Я. в качеството му на Председател на УС, и Изпълнителен директор,  и Клаус Мюледер-член на УС и Изпълнителен директор за разликата от сумата над 28 000 лв. до претендираните 40 000 лв. като неоснователен; отхвърлен е искът на Р.В.Х., ЕГН ********** *** срещу ЗД "Български Имоти" АД, със седалище и адрес на управление: гр. Варна ул. „Преслав" № 35 ЕИК BG831510265, представлявано от Р.Я. в качеството му на Председател на УС, и Изпълнителен директор, и К. М.-член на УС и Изпълнителен директор за заплащане на законната лихва върху претендираните главници, считано от датата на увреждането -18.06.2006г. до датата на завеждане на исковата молба – 15.09.2009г.; съдът не се е произнесъл по евентуално съединените искове на Р.В.Х., ЕГН ********** *** срещу И.Р.С. ЕГН **********,*** с правно основание чл. 45 ЗЗД; осъдил е И.Р.С. ЕГН **********,***  да заплати на Р.В.Х., ЕГН ********** *** сумата от 4961.62  лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на сумата от 28 000 лв., за периода от 18.06.2008г. до датата на предявяване на иска - 15.09.2009г.,  както и сумата от 324.42 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на сумата от 1 830.85 лв.,  за периода от 18.06.2008г. до датата на предявяване на иска - 15.09.2009г., на осн. чл. 84, ал.3 ЗЗД; осъдено е ЗД "Български Имоти" АД, със седалище и адрес на управление: гр. Варна ул. „Преслав" № 35 ЕИК BG831510265, представлявано от Р.Я. в качеството му на Председател на УС, и Изпълнителен директор,  и Клаус Мюледер-член на УС и Изпълнителен директор ДА ЗАПЛАТИ на Р.В.Х., ЕГН ********** *** сумата от 1120.00 лв  /хиляда сто и двадесет / лв., на осн. чл. 78, ал.1 ГПК; осъден е И.Р.С. ЕГН **********,***  да заплати на Р.В.Х., ЕГН ********** *** сумата 100.00 /сто/ лв. на осн. чл. 78, ал.1 ГПК; осъдени са ЗД "Български Имоти" АД, със седалище и адрес на управление: гр. Варна ул. „Преслав" № 35 ЕИК BG831510265, представлявано от Р.Я. в качеството му на Председател на УС, и Изпълнителен директор,  и К. М.-член на УС и Изпълнителен директор ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ВОС държавна такса в размер на 1193.23   /хиляда сто деветдесет и три лв. и 23 ст./ лева, на осн. чл. 78, ал.6  ГПК; осъдено е ЗД "Български Имоти" АД, със седалище и адрес на управление: гр. Варна ул. „Преслав" № 35 ЕИК BG831510265, представлявано от Р.Я. в качеството му на Председател на УС, и Изпълнителен директор,  и К. М.-член на УС и Изпълнителен директор ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на Варненски окръжен съд сумата от 300.00 /триста / лв., представляваща възнаграждение за вещи лица; осъден е И.Р.С. ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ВОС държавна такса в размер на 211.44лв., /двеста и единадесет лв. и 44 ст./  лева, на осн. чл. 78, ал.6 ГПК.

 ВАпС, като взе предвид становищата на страните, представените доказателства и съобрази приложимите към спора правни норми, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на въззивното производство е само произнасянето по един от евентуалните  искове по чл. 86, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава за заплащането на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди и то в размера им, уважен от ВОС, както и дължимите по исковете такси и разноски. Този иск е акцесорен по отношение на иска по чл. 45 ЗЗД срещу въззивника, по който съдът не се е произнесъл.

Възражението на въззивника е в смисъл, че присъденото обезщетение е следвало да бъде заплатено от застрахователя по основния обективно съединен иск по чл. 226 ал.1 КЗ, който е следвало да бъде уважен, ведно с цялата претенция по чл. 86, ал.1 ЗЗД, а евентуалният иск не е подлежал на разглеждане.

По основния спорен въпрос включва ли се в обема на отговорността на застрахователя заплащането на такова обезщетение преди завеждане на исковата молба срещу самия застраховател има задължителна съдебната практика по чл. 290 ГПК в Решение № 45 от 15.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 525/2008 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Камелия Ефремова, на което се позовават и други състави на ВКС, напр. в определение № 32/25.01.2010 г. по т.д. 679/2009 год. на І т.о. на ВКС, съобразно което „Наистина, отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди произтича от сключения застрахователен договор, а не от непозволено увреждане. Доколкото обаче отговорността му е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, то застрахователят отговаря за всички причинени от него вреди и при същите условия, при които отговаря самият причинител на вредите. Поради това и с оглед императивната разпоредба на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, законната лихва върху обезщетението следва да бъде начислена именно от датата на увреждането, а не от поканата за плащане на застрахователното обезщетение.”.

Възражение, че следва да се уважи искът срещу застрахователя, обаче, въззивникът в настоящото производство не може да прави. Решението в частта му, с която частично е отхвърлен искът за обезщетение за забава срещу застрахователя по отношение на периода до завеждане на иска, не е обжалвано от ищцата и е влязло в сила. В производството по чл. 226, ал.1 КЗ г-н С. не е страна. Интерес от обжалване на решението в отхвърлителната част по иска за забава на обезщетението по чл. 226, ал.1 КЗ има само ищцата, тъй като тя е страна по тези искове,а не делинквента и тя като ищца има правомощия да определи отношението между предявените от нея искове и процесуалните условия за разглеждането им. За съжаление, пострадалата не е обжалвала решението в отхвърлителната му част.

Съставът на ВАС намира, че именно с оглед съотношението между съединените искове решението в обжалваната част е НЕДОПУСТИМО. Съставът на ВАС приема, че не се е сбъднало процесуалното условие за разглеждане на претенциите по чл. 45, ал.1 ЗЗД, от чиято съдба зависи и разглеждането на акцесорните искове по чл. 86, ал.1 ЗЗД за забава на обезщетението по чл. 45 ЗЗД. Такова условие е отхвърляне на главния иск по чл. 226, ал.1 КЗ. В случая е налице уважаване на исковете по чл. 226, ал.1 КЗ, макар и частично. Не може да се разглежда самостоятелно акцесорен иск, при положение, че вече е ангажирана отговорността на избрания от ищцата ответник за репариране на вредите й – застрахователя, не се е сбъднало условието за разглеждане на главния иск по чл. 45, ал.1 ЗЗД и той не е разгледан.

Предвид изложеното, съставът на ВАС приема, че решението в обжалваната част е недопустимо и следва да бъде обезсилено, тъй като не е било налице процесуалното условие, въведено от ищеца, за разглеждане на иска по чл. 45, ал.1 ЗЗД и акцесорния по отношение на него иск за забава по чл. 86, ал.1 ЗЗД.

 Насрещната страна Р.Х. не е претендирала разноски.

По отношение на ЗД „Български имоти” въззивното дело следва да се прекрати, тъй като искането за привличането му като трето лице-помагач по евентуалните искове е оставено без уважение и застрахователното дружество не е страна в настоящото производство.

         Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПРЕКРАТЯВА  производството по отношение на ЗД "Български Имоти" АД, със седалище и адрес на управление: гр. Варна ул. „Преслав" № 35 ЕИК BG831510265, представлявано от Р.Я. в качеството му на Председател на УС, и Изпълнителен директор,  и Клаус Мюледер-член на УС и Изпълнителен директор.

Решението в тази му част подлежи на обжалване с ЧЖ в едноседмичен срок от връчването му на страните и на ЗК «Български имоти» АД пред ВКС.

ОБЕЗСИЛВА Решение № 935/05.07.2010 год. по гр.д. 2089/2009 год. на ВОС, в частта му, с която И.Р.С., ЕГН **********,***  е осъден да заплати на Р.В.Х. сумата от 4961,62 лв., представляващо обезщетение за забавено плащане върху сумата от 28000 лв. за периода 18.06.2008 год. до датата на предявяване на иска – 15.06.2009 год., както и сумата от 324,42 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на сумата от 1830,85 лв. за периода 18.06.2008 год. до датата на предявяване на иска 15.09.2009 год., на осн. чл. 84, ал.3 ЗЗД, както и в частта, в която е осъден И.Р.С. ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ВОС държавна такса в размер на 211.44лв., /двеста и единадесет лв. и 44 ст./  лева, на осн. чл. 78, ал.6 ГПК.

В останалата му част решението е влязло в сила.

Решението подлежи на касационно обжалване В ЕДНОМЕСЕЧЕН СРОК ОТ ВРЪЧВАНЕТО МУ НА СТРАНИТЕ ПРЕД ВКС ПРИ УСЛОВИЯТА НА ЧЛ. 280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: