№ 177
15 декември 2010 г., гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на първи декември, две хиляди и десета година, в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маринела Дончева
ЧЛЕНОВЕ: Радослав Славов
Петя Петрова
Секретар: В.Т.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова въззивно гр.д. №483 по описа на съда за 2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Й.М.Т., подадена чрез пълномощника му адв. Н.Н. *** против решение № 18/26.05.2010 г., постановено по гр.д. №50/2010 г. по описа на Окръжен съд –Търговище, с което са отхвърлени исковете му, както следва: - иск по чл. 19, ал.3 от ЗЗД срещу Ю.П.П. и Т.П.Д. *** за обявяване за окончателен на сключения с ЕТ „Юктерприс – Продан Пашов” гр.Казанлък предварителен договор от 18.05.1994 г. за продажба на апартамент от 87,97 кв.м. в построената в общински терен жилиищна сграда на ул. „Трети март” №1, в гр.Търговище, ет.6, вх. В, ап.16 за сумата от 401 028 неден.лв. ; евентуален иск по чл. 79, ал.1 от ЗЗД за обезщетение за неизпълнен договор от 18.05.1994 г. за строителство и продажба на описания апартамент с друг имот със стойност равна на заплатените месечни вноски по този договор и евентуален иск по чл.79, ал.1 от ЗЗД за присъждане на парично обезщетение в размер на 57 000 лв. за неизпълнение на същия договор за строителство и продажба на описания апартамент.
Въззивникът е поддържал, че обжалваното решение е неправилно - постановено при неправилно приложение на материалния закон досежно института на погасителната давност. Настоявал е също така, че съдът е следвало да обяви предварителния договор за окончателен по отношение на съществуващите два самостоятелни апартамента съответно от 41,05 кв.м. и 40,00 кв.м., предвид трансформирането на обещания имот. Позовал се е на забавата на другата страна по договора с оглед освобождаването му от собствената му забава в плащането на остатъка от цената. Настоявал е за отмяна на обжалваното решение и за уважаване на предявените искове. В съдебно заседание е поддържал жалбата.
Въззиваемите Т.Д. и Ю.П. са подали писмен отговор на жалбата, с който оспорили жалбата и са молили за потвърждаване на решението на първата инстанция и за присъждане на сторените по делото разноски. В съдебно заседание пред въззивната инстанция, чрез адв. Д.К. са поддържали отговора на жалбата.
Въззиваемият „Радита” ООД не е подал отговор на жалбата. Представил е писмена защита и е настоявал за присъждане на разноските. Приложил е списък на разноските.
Съдът, на основание чл.267 от ГПК, като извърши проверка на допустимостта на въззивната жалба, намира следното:
Въззивната жалба е подадена от ищеца по делото – легитимиран да обжалва отхвърлителното решение на първата инстанция, като неизгодно за него. Правото си на жалба той е упражнил в срок. Жалбата, отговаря на изискванията на чл. 260 и 261 от ГПК.
Предмет на настоящото производство е и частната въззивна жалба на Т.П.Д. и Ю.П.П. против определение от 06.07.2010 г., постановено по гр.д. № 50/2010 г. по описа на ТОС, с което е оставена без уважение молбата им за изменение на решение № 18/26.05.2010 г. , постановено по гр.д. № 50/2010 г. по описа на ТОС, в частта на разноските. По същата отговори не са били подадени от насрещната страна. Жалбата е редовна, подадена е в срок, от надлежна страна и е допустима.
Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Пред Окръжен съд – Търговище са били предявени искове от Й.М.Т. против Ю.П.П. и Т.П.Д.,*** и „Радита” ООД гр.Търговище, представлявано от управителя Р.И. искове: - по чл. 19, ал.3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на сключения с ЕТ „Юктерприс – Продан Пашов” гр.Казанлък предварителен договор от 18.05.1994 г. за продажба на апартамент от 87,97 кв.м. в построената в общински терен жилиищна сграда на ул. „Трети март” №1, в гр.Търговище, ет.6, вх. В, ап.16 за сумата от 401 028 неден.лв. и при условията на евентуалност - иск по чл. 79, ал.1 от ЗЗД за обезщетение за неизпълнен договор от 18.05.1994 г. за строителство и продажба на описания апартамент с друг имот със стойност равна на заплатените месечни вноски по този договор и евентуален иск по чл.79, ал.1 от ЗЗД за присъждане на парично обезщетение в размер на 57 000 лв. за неизпълнение на същия договор за строителство и продажба на описания апартамент.
Ищецът е настоявал, че през 1994 г. сключил с Продан Пашов в качеството му на ЕТ „Юктерприс – Продан Пашов” гр.Казанлък договор за покупка на жилище с площ от 87,97 кв.м. - тристаен апартамент № 16, находящ се на шести етаж във вход „В” в строяща се сграда върху терен общинска собственост в гр.Търговище, ул. „Трети март”, в кв. 109, по плана на града от 1996 г. – УПИ I, кв. 170, идентификатор 73626.510.327 по кадастралната карта на гр.Търговище, за сумата от 401 028 /неденоминирани/ лева. По този договор внесъл сумата от 167 028 /неденоминирани/ лева, както и част от уговорените месечни вноски. Търговецът започнал строителството, като за около две години изградил сградата до етап – положени основи, носещи колони и плочи на всички етажи. През 2006 г. Пашов починал и оставил за свои наследници по закон първите две ответници по делото, които следвало да отговарят като негови универсални правоприемници. През 2008 г. строителството на сградата било възобновено, а като изпълнител се явявал третия ответник. Последният бил частен правоприемник на ЕТ „Юктерприс – Продан Пашов” гр.Казанлък по договора за продажба на жилището, тъй като заместил наследниците на починалия в сдружение за изграждане на ведомствен жилищен блок ТПК „Прима” и поел задълженията му по договора за строителство.
Настоявал е за обявяване за окончателен на договора от 18.05.1994 г. за продажба на предстоящи за изграждане жилища досежно обещания апартамент №16 от 87,97 кв.м., находящ се на шести етаж във вход „В” на жилищната сграда, построена по ул. „Трети март” гр.Търговище, евентуално – за обезщетяването му с жилище с площ, отговаряща на действително заплатената цена по договора или заплащане на обезщетение в размер на 57 000 лв., представляваща пазарната стойност на платената площ от обещания имот. Претендирал е присъждане и на сторените по делото разноски.
Ответниците, с писмените си отговори, са оспорили исковете по съображения за липсата на виновно неизпълнение на договора от страна на наследодателя на първите двама ответници, за прекратяването на договора със смъртта му, предвид липсата на съгласие за продължаването му от наследниците, за липсата на изправност на ищеца, предвид неплащането на уговорените вноски в сроковете по договора, както и поради липсата на останалите предпоставки за уважаване на иска по чл. 19, ал.3 от ЗЗД, тъй като ответниците не били собственици на обещания имот, а и същият не съществувал в уговорения вид. Заявили са общо възражение за погасяване на всички искове по давност, а третият ответник - и възражение за липсата на материално- правна легитимация да отговаря по исковете, предвид липсата на частно правоприемство в задълженията на починалия към ищеца.
Въз основа на събраните по делото доказателства, Апелативен съд - Варна приема за установено от фактическа страна следното:
Със заповед № 850/29.08.1991 г. на кмета на Община Търговище е било отстъпено право на строеж за построяване на ведомствен жилищен блок с магазини – на сдружение на Завода за безалкохолни напитки гр.Търговище. Строителството на жилищния блок започнало, но поради финансови затруднения, сдружението било прекратено. На 12.10.1993 г. било създадено ново сдружение между ТПК „Прима” гр.Търговище, ЛВК –Търговище, Електроснабдяване – гр.Търговище, Антоанета Христова Йорданова и ЕТ „Юктерприс -Продан Пашов” гр.Казанлък и бил сключен нов договор за гражданско дружество по чл. 357 и сл. от ЗЗД за изпълнение на конкретна стопанска задача – довършване строителството на жилищния блок на завода за безалкохолни напитки гр.Търговище и предаването му в експлоатация. Според този договор, срещу съответните парични вноски договарящите следвало да получат конкретни обекти от бъдещата сграда, като ЕТ „Юктерприс -Продан Пашов” гр.Казанлък е следвало да получи магазин и 35 апартамента. Последният имал задължението със специализираната си за строителство организация да поеме ръководството и изпълнението на строителството, което да изпълни в срок от 3 години.
На 18.05.1994 г. едноличният търговец сключил с ищеца договор за продажба на предстоящо за изграждане жилище от 87,97 кв.м., вх. „В”, ет.6, ап.16, в жилищната сграда на ул. „Трети март” в гр.Търговище при договорена цена от 401 028 неденоминирани лева. Според чл.2 от този договор, апартаментът следвало да се изгради и предаде в срок до три години от сключването му, а плащането на цената било уговорено при първоначална вноска от 167 028 неденоминирани лева и 90 месечни вноски по 2 600 неденоминирани лева, подлежащи на индексиране с индекса, приложим за индексиране на средната работна заплата за страната. От приложените вносни бележки се установява, че ищецът е заплатил първоначалната вноска от 167 028 неденоминирани лева на 20.05.1994 г., платил е част от месечните вноски, като последното плащане е било сторено на 10.08.1996 г.
Според приложеното по делото решение № 3654/18.12.1995 г., постановено по ф.д. № 684/1989 по описа на Старозагорския окръжен съд, дейността на ЕТ „Юктерприс –Продан Пашов” гр.Казанлък е била прекратена и Продан Пашов е бил заличен като търговец.
На 03.06.2006 г. Продан Пашов е починал, като същият е оставил за свои наследници по закон първите две ответници по делото – Ю.П. и Т.Д.. С протокол от 28.11.2007 г. на съдружниците в гражданското дружество, било взето решение за изплащане дела на наследниците на Продан Пашов, както и решение за приемане на нов съдружник – третия ответник по делото „Радита” ООД. Последният се задължил да внесе като дялово участие сумата от 28 000 лева, както и да довърши започнатия обект в двегодишен срок.
Според приетата по делото комплексна експертиза с участието на вещи лица – инженер и икономист, понастоящем жилищната сграда била изградена на етап „груб строеж”. Апартаментът, който по първоначален проект е бил с №16, с квадратура 87,97 кв.м., след направените в проекта архитектурни промени съответствал на два самостоятелни апартамента съответно от 40,05 кв.м. и 40.00 кв.м. Ищецът заплатил първоначалната вноска от 167 028 неденоминирани лева на 20.05.1994 г., както и до 10.08.1996 г. платил 26 /от общо 90/ пълни месечни вноски за сумата от 67 600 неденоминирани лева и една непълна вноска от 1 689,37 неденоминирани лева /според приложената справка приложение №1 към заключението по приетата по делото комплексната експертиза/. Според заключението на вещите лица общо платената част от цената е в размер на сумата от 236 317,37 неденоминирани лева, което съответствало на жилищна площ от 51,84 кв.м. Според приложение №2 към заключението, общият размер на дължимите периодични вноски по договора в деноминирани лева се равнявал на сумата от 6 889,61 /деноминирани/ лв., от които били платени 117,30 /деноминирани/ лв. и оставали за плащане 6 772,31 /деноминирани/ лв., които индексирани по уговорения в договора начин към исковата молба възлизали на сумата от 23 824,13 /деноминирани/ лв.
При така изнесената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
С договора от 18.04.1994 г. ищецът и ЕТ „Юктерприс – Продан Пашов” са се споразумели за покупко - продажбата на апартамент, който към момента на сключване на договора не е бил построен. Строителството на сградата, в която е бил и обещания имот, търговецът е следвало да изпълни съгласно поетите от него задължения за довършване на строителството на ведомствен жилищен блок по договора за гражданско дружество от 12.10.1993 г. сключен с ТПК „Прима” гр.Търговище, ЛВК –Търговище, Електроснабдяване – гр.Търговище и Антоанета Христова Йорданова. Т.е., с предварителния договор за продажба, продавачът е обещал да прехвърли на купувача имот, който той самия е следвало да построи и придобие по друг договор. Установено бе по делото, че до датата на смъртта му, продавачът не е придобил собствеността на обещаното жилище, поради което и неговите наследници – първите две ответници по иска, не са станали собственици на апартамента. Поради това, искът спрямо същите за обявяване на предварителния договор за продажба на процесния имот се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен само по тези съображения и без да бъдат обсъждани съображенията за липсата на идентичност между обещания имот и понастоящем съществуващите в сградата два по-малки такива, тези за неизправността на ищеца нито възражението за погасяването на иска по давност /предвид неговата неоснователност/.
Третият ответник – „Радита” ООД не е страна по договора от 18.05.1994 г. и същият не следва да отговаря по иска, тъй като не е материално – правно легитимиран по него. Това дружество не е поемало задължения към ищеца за прехвърлянето на собствеността на процесния имот. Обстоятелството, че „Радита” ООД, след смъртта на Продан Пашов, е било прието за съдружник в гражданското дружество, създадено с цел дострояване на ведомствения жилищен блок върху общинското място и че е поело задължения за строителството, идентични с тези на починалия, не обосновават извод за наличие на правоприемство в задълженията по договора от 18.05.1994 г. с ищеца. Поради изложените съображения, предявеният иск за обявяване за окончателен на предварителния договор от 18.05.1994 г. се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Тъй като този ответник изобщо не е страна по договора с ищеца, неоснователни се явяват и останалите искове срещу него за обезщетяване на вредите от неизпълнението на договора чрез прехвърляне на друго жилище, с площ съответстваща на платената част от вноските по предварителния договор и за заплащане на сумата от 57 000 лв., представляваща пазарната стойност на платената част от обещания имот.
По отношение на евентуалните искове по чл. 79, ал.1 ЗЗД срещу Ю.П.П. и Т.П.Д. за заплащане на обезщетение вместо изпълнение на задължението за прехвърляне собствеността на обещания имот: Ответниците са наследници по закон на Продан Проданов, който в качеството си на едноличен търговец е поел задължение към ищеца да му продаде апартамент в строяща се жилищна сграда и следователно са материално-правно легитимирани до отговарят по исковете.
Установено бе по делото, че срещу задължението на наследодателя на първите две ответници за продажба на бъдещата вещ в срок от три години от сключване на договора /от 18.05.1994 г. – до 18.05.1997 г./, ищецът поел задължение да плати определена сума пари, от която първоначална вноска от 167 028 неденоминирани лева в срок от десет дни и последващи 90 месечни вноски по 2 600 неденоминирани лева. Установено бе също така, че след като платил първата вноска, както и 26 пълни месечни вноски и една частична, ищецът спрял плащанията считано от 10.08.1996 г. Това означава, че същият е неизправна страна по договора. Тъй като правото да търси обезщетение за вредите от неизпълнението на договора е предоставено на изправната страна по договора, а ищецът е неизправен, той не може да претендира от наследниците на другата страна по договора да му заплатят обезщетение вместо изпълнение. Следователно предявените искове за заплащане на обезщетения, претендирани в натура – за прехвърляне на друго жилище с площ, равна на платената част от вноските или в пари – за плащане на сумата от 57 000 лв, представляваща пазарната стойност на заплатената площ от 57 кв.м., се явяват неоснователни и подлежат на отхвърляне.
Дори, обаче да би се приело, че ответниците дължат на ищеца заплащане на обезщетение, то исковете по чл. 79, ал.1 от ЗЗД отново биха били неоснователни, но като погасени по давност. Предвидената за тези искове 3 –годишна погасителна давност по чл. 110 и чл.111, б. „б” ЗЗД е изтекла. Давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо съгласно разпоредбата на чл. 114, ал.1 от ЗЗД. Преценено от по-благоприятния за ищеца момент по чл.14 от договора, според който продавачът следвало да прехвърли собствеността след окончателното изплащане на апартамента- т.е. в 90 месечен срок, може да се направи извода, че за ищеца правото да търси обезщетение е възникнало най-късно на 18.11.2001 г., което означава, че тригодишната давност е изтекла на 18.11.2004 г., т.е. много преди завеждане на делото през 2009 г.
Като е достигнал до идентични правни изводи, Окръжен съд –Търговище е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора във въззивното производство и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на всяка от въззиваемите Т.Д. и Ю.П. сума от по 500 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция /общо за двете сумата от 1 000 лв./, до който размер адвокатското възнаграждение е реално заплатено от въззиваемите на процесуалния им представител, видно от отбелязването в договора за правна помощ и съдействие. За горницата до претендираните със списъка за разноските – още 2 900 лв. за адвокатско възнаграждение и 197,94 лв. за разходи за гориво амортизации, нощувки и командировки, искането е неоснователно, защото адвокатското възнаграждение не е платено за тази част, а останалите разходи, сторени от адвоката не съставляват съдебно – деловодни разноски по делото, за които загубилата спора страна до носи отговорност по реда на чл. 78, ал.3 от ГПК. Въззивникът следва да заплати и на „Радита” ООД сумата от 1 920 лв., платено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
По отношение на жалбата на Т.П.Д. и Ю.П.П. против определение от 06.07.2010 г., постановено по гр.д. № 50/2010 г. по описа на ТОС, с което е оставена без уважение молбата им за изменение на решение № 18/26.05.2010 г., постановено по гр.д. № 50/2010 г. по описа на ТОС, в частта на разноските.
С решение № 18 от 26.05.2010 г. по гр.д. № 50/2010 г. по описа на ТОС, съдът, с оглед изхода на делото, е осъдил ищеца да заплати на ответниците Ю.П.П. и Т.П.Д. направените от тях по делото разноски в размер на по 1 422 лв. Приел е, че претендираното от ответниците адвокатско възнаграждение за делото от 3 540 лв. е прекомерно с оглед фактическата му и правна сложност и предвид обстоятелството, че срещу същите лица били заведени още шест идентични дела, по които процесуалният представител е бил също адв. К.. Затова намалил размера на адвокатското възнаграждение на сумата от 2 500 лв. общо за двете ответници.
С молба от 17.06.2010 г. по чл. 248 от ГПК, пълномощникът на ответниците адв. К. е поискал от съда за измени решението си в частта на разноските и да присъди пълния претендиран адвокатски хонорар до 3 540 лв., който бил в минималния предвиден размер, съгласно чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата и § 2 от ДР във вр. с чл. 7, ал.2 т.4 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Сочил е, че преди разделяне на делото, същото било образувано под № 287/2009 г. по описа на ТОС и по същото бил договорен адвокатски хонорар от 20 000 лв., от които били внесени 7 000 лв. Съответната част от този хонорар за настоящото дело бил в размер на сумата от 3 540 лв.
С обжалваното определение, окръжният съд е оставил без уважение искането за изменение на решението в частта на разноските, като е изложил съображения, че претендираното обезщетение е в размер, надхвърлящ минималното такова, изчислено съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата, препращащ към минималните размери по наредба №1/2004 г. за минималния размер на адвокатското възнаграждение.
С частната жалба срещу определението на ТОС за разноските, жалбоподателите са изложили и съображения, че хонорар в минимален размер се дължи на всяка от двете ответници, поради което претендирания такъв и на това основание не е над определения минимален размер, до който съдът би могъл да намалява. Освен това, не било налице и възражение на ищеца по чл. 78, ал.5 от ГПК, поради което съдът изобщо нямал правото да го редуцира.
По същество жалбата е основателна, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата.
В настоящия казус, процесуалният представител на ответниците Т.Д. и Ю.П. адв. К. е представил списък за разноските, като от платеното, преди разделяне на делата адвокатско възнаграждение, общо в размер на 7 000 лв., е претендирал за настоящото дело присъждане на част в размер на 3 540 лв.
Доколкото по делото не е налице молба от насрещната страна за намаляване на адвокатското възнаграждение, окръжният съд не е имал правото да преценява дали то е съобразено с фактическата и правна сложност на делото и съответно да го редуцира до минималния му размер. Затова, обжалваното определение следва да бъде отменено, като на жалбоподателите бъде присъдена допълнително сума от по 520 лв. или общо 1040 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 18/26.05.2010 г., постановено по гр.д. №50/2010 г. по описа на Окръжен съд –Търговище.
ОТМЕНЯ определение № 269 от 06.07.2010 г., постановено по гр.д. № 50/2010 г. по описа на ТОС, като вместо това, ПОСТАНОВИ
ОСЪЖДА Й.М.Т. с ЕГН ********** *** да заплати на Ю.П.П. ********** и на Т.П.Д. с ЕГН **********,*** допълнително по 520 лв. на всяка от тях /общо сумата от 1 040 лв./, представляващи сторени разноски в първоинстанционното производство за заплащане на адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Й.М.Т. с ЕГН ********** *** да заплати Ю.П.П. ********** и на Т.П.Д. с ЕГН **********,*** сума в размер от по 500 лв. за всяка от тях /общо 1000 лв./, представляваща сторени разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
ОСЪЖДА Й.М.Т. с ЕГН ********** *** да заплати на „Радита” ООД гр.Търговище, представлявано от управителя Р.Т.И. направените по делото разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на сумата от 1920 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването на препис от него на страните и при условията на чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: