Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                   № 1/05.01.2010 година,гр.Варна

 

                                       В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Апелативен съд-Варна, гражданско отделение, в открито заседание на девети декември две хиляди и девета година в състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:ПЕНКА ХРИСТОВА

                                                                                      ИВАН ЛЕЩЕВ

 

При участието на секретаря В.Т., сложи на разглеждане докладваното от съдията Ив.Лещев в.гр.д.№ 480/2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ЗК”Б***” АД гр.С., в качеството му на трето лице-помагач на Х.Б.Ж. ***, срещу решение № 42/06.08.2009 година на Търговищкия окръжен съд, постановено по гр.д.№ 84/2009 година, с което исковете на съпрузите Т.С.П. и Й.Н.П.,***, срещу ответника Х.Б.Ж., предявени на основание чл.45, във връзка с чл.52 от ЗЗД, са били уважени за по 60000 лева, ведно с лихви от деня на деликта и припадащата се част от разноските. Правят се оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт, като се пледира за признаване на съпричиняване на деликта от починалото лице, поради което справедливо би било присъденото обезщетение да е в рамките на до 35000 лева за всеки от ищците, като в същото съотношение се присъдят и разноски за двете инстанции, включително и за юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемите Т. и Й. П. оспорват изцяло въззивната жалба и молят за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски за настоящата инстанция.

Въззиваемият Х.Б.Ж. не е изразил становище по въззивната жалба.

Въззивната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.

След служебна проверка, ВАпС констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение , а по съществото на спора приема следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове, основани на чл.45, във връзка с чл.52 от ЗЗД, от съпрузите Т. ***, срещу Х.Б.Ж. ***, заради това, че като водач на МПС виновно е причинил смъртта на техния син-В.Т. С., като им е присъдил на всеки от тях обезщетение за претърпени морални вреди от този деликт в размер на по 60000 лева и е отхвърлил исковете в останалата част до пълния размер на предявяване от по 150000 лева. В това производство ЗК”Б***” АД гр.С. е участвало като трето лице-помагач на причинителя на деликта и водач на МПС Х.Б.Ж. и е ангажирало възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на самия пострадал, тъй-като не е  използвал предпазен колан преди автопроизшествието.

Позовавайки се на назначената по делото  комплексна автотехническа и съдебно-медицинска експертиза и анализирайки в пълнота всички други събрани по делото доказателства, първоинстанционният съд е приел, че не е налице  съпричиняване на вредоносния резултат от самия пострадал и не е намерил основание да намали размера на дължимото обезщетение от по 60000 лева за всеки от родителите на починалия.

С въззивната си жалба ЗК”Б****” АД поддържа твърденията си за наличие на съпричиняване свързано с ползването на предпазен колан в превозното средство преди произшествието и изразява становище,че на това основание било справедливо обезщетенията да се намалят най-малко до 35000 лева за всеки от родителите и присъждане на припадащата се част от разноските за двете инстанции, включително и за юрисконсултско възнаграждение.

Апелативната инстанция не намира основание да измени(да отмени)обжалвания съдебен акт и споделя изцяло изводите на ТОС, включително и относно решаващия извод на съда за липса на съпричиняване. Комплексната експертиза е категорична, че уврежданията, които е получил починалия В. Т. С., биха били получени без оглед на това дали е бил използван предпазния колан в автомобила-л.98 от делото пред ТОС и това се обосновава с факта,че поради скоростта на движение-около 130 км/час, при преобръщането си кабината на товарния автомобил е била срязана от разделителната мантинела на пътя. Апелативният съд намира този извод на експертизата за достатъчен и обоснован, за да не анализира всички други възможни варианти на поведение на пострадалия преди катастрофата, тъй-като те биха имали сами хипотетична стойност. При това положение обжалвания съдебен акт се явява правилен и обоснован, а присъденото обезщетение за справедливо и съобразено с обстоятелствата по делото и претърпяната морална вреда. Ищците по първоначалното дело и починалия им син са живели с много голяма привързаност и грижи един към друг и поради това неговата смърт ги е съкрушила. При тези обстоятелства  и като се има предвид катастрофичната смърт, която той е претърпял, въззивният съд отчита допълнително преживяната болки и страдания за родителите и не намира присъдените обезщетения за прекомерни.

При този изход на делото, въззивникът следва да понесе и направените от насрещните страни разноски за настоящата инстанция-по 1100 лева за всеки от двамата съпрузи П.

Водим от горното и на основание чл.272 от ГПК, ВАпС

 

 

                                                 Р   Е   Ш   И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 42/06.08.2009 на Търговищкия окръжен съд, постановено по гр.д.№ 84/2009 година.

ОСЪЖДА ЗК”Б***” АД гр.С., ул.”Б*** да заплати на Т.С.П. ***,с ЕГН ********** и на Й.Н.П. ***, с ЕГН ********** ,на всеки от тях по 1100(хиляда и сто)лева разноски-адвокатски хонорар, за производството пред въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280 от ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:1.                          2.