Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                   №  2  /06.01.2010 година,гр.Варна

 

                                        В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Апелативен съд-Варна, гражданско отделение, в открито заседание на девети декември две хиляди и девета година в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ:ПЕНКА ХРИСТОВА

                                                                                  ИВАН ЛЕЩЕВ

 

При участието на секретаря В.Т., сложи на разглеждане докладваното от съдията Ив.Лещев в.гр.д.№ 466/2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Н.П.А. и В.В.А.,***, срещу решение № 104/10.04.2009 година на Шуменския окръжен съд, постановено по гр.д. № 520/2008 година, с което исковете на И.Я.К. и С.В.К.,***, за унищожаване на предварителен договор за продажба на недвижими имот и за връщане на платеното капаро по него в размер на 6500 лева, са били уважени, ведно с лихви и разноски по производството.Правят се оплаквания, че решението е неправилно и необосновано и се иска от въззивната инстанция да го отмени изцяло и да отхвърли предявените искове с присъждане на разноските по двете производства.

Насрещните страни по въззивната жалба, съпрузите И. и С. К.,оспорват въззивната жалба като неоснователна и молят апелативната инстанция да потвърди обжалваното решение, като правилно и обосновано.

Въззивната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.

След служебна проверка, ВАпС констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по съществото на спора приема следното:

Сключеният между страните предварителен договор е пораждал право за всяка от тях да иска сключване на окончателен договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот, но това не е било направено до определения срок 25.05.2008 година. Договорът не е бил развален/прекратен, нито по взаимно съгласие, нито по едностранно воляизявление на някоя от страните. Следователно, към момента на завеждането на делото пред първоинстанционния съд този договор е обвързал страните с облигационно-правните си последици. Това прави възможно (допустимо) всяка от страните да иска изпълнение от другата страна на неизпълненото задължение по този договор, доколкото сама няма вина за неизпълнението му. От тази гледна точка предявения иск за унищожаване на  предварителния договор за покупко-продажба поради наличие на съществена  грешка в предмета, съединен с иска за връщане на платеното капаро,представлява по-скоро безвиновна договорна отговорност за продавача, поради което въпросът с вината не е централен в правното осветляване на казуса. В този смисъл първоинстанционният съд правилно е определил правната квалификация на исковете-чл.28, ал.1, изречение първо, във връзка с ал.3, (за първия иск) и чл.34 от ЗЗД (за втория иск). В случая действително се касае до грешка в предмета на договора свързана с несъответствието между възприетото от купувачите и действителното фактическо положение за състоянието на постройката и нейната функционална годност да се използва за жилище, респективно за нейната стойност. Макар купувачите да са правили оглед на имота и да са възприели визуално неговата характеристика, то естеството на наличните недостатъци на имота, ако те бяха възприети от специалист по сградостроене, щяха да формират друга воля у тези купувачи било то въобще да не се сключи договора или да се сключи на съществено по-ниска от уговорената цена.Този извод се подкрепя по еднозначен начин и от заключението на СТЕ по делото, което страните не са оспорили. В този смисъл недостатъците в имота, които съществено намаляват неговата стойност, могат да се приемат за водещи до грешка в предмета, а от там и до опорочаване на волята на купувача.В този смисъл е и становището на доктрината-В.Т., Гражданско право на НРБ, издание 2001 година, стр.533,както и на съдебната практика-решение № 203/1997 година на ВКС 5-членен състав.

По изложените съображения следва да се приеме,че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение правилно и обосновано, поради което следва да се потвърди.

При този изход на делото не следва да се присъждат разноски за въззиваемите, тъй-като такива не са направени за настоящата инстанция.

Водим от горното и на основание чл.272 от ГПК, ВАпС

 

 

                                                Р   Е   Ш  И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 104/10.04.2009 година на Шуменския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 520/2008 година.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280 от ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ:1.                             2.