№ 166
09
декември 2010 г., гр.
Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Апелативен съд – Варна,
Гражданско отделение на седемнадесети ноември две хиляди и десета година, в
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Северина
Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Радослав Славов
Петя Петрова
Секретар: М.Б.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от
съдия П.Петрова въззивно гр.д. №464 по описа на съда
за 2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по две въззивни жалби:
- По въззивна жалба от А.В. против решение № 511/23.04.2010 г., постановено по гр.д. № 1358 по описа на Окръжен съд –Варна за 2009 г. в частта, с която съдът е отхвърлил
за горницата над 100 000 лв. до 500 000 лв., предявените от А.Ч.В. против З.С.М. и „С.И. –
69-С.И.”, представлявано от
С.И.К. искове за солидарното осъждане на ответниците
да заплатят на ищеца обезщетение
за неимуществени вреди, претърпени при ПТП на 29.11.2006 г. от виновното поведение
на З.М. при управление на МПС, собственост на ЕТ „С.И. – 69 - С.И.”,
претендирано на осн. чл. 45 от ЗЗД; Жалбоподателят
е молил за отмяна на решението
в обжалваната част и за уважаване
на предявените искове за солидарното
заплащане от ответниците на обезщетение за неимуществени вреди в пълния претендиран размер от 500 000 лв. Изложил е съображения, че
съдът неправилно бил определил занижен
размер на обезщетението за неимуществени вреди.
- По въззивна жалба от „ЗД Евроинс”
АД /трето лице-помагач на ответника З.М./ против същото решение
в частта, с която съдът
е осъдил ответниците З.М. и
ЕТ „С.И. -69-С.И.” да заплатят
солидарно на А.В. сумите от 100 000 лв. - обезщетение
за неимуществени вреди и 3 000 лв. - обезщетение за
имуществени вреди и в частта, с която съдът е осъдил „ЗД Евроинс” АД да заплати на последните сумата от 100 000 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди.
Настоявал е за
отмяна на решението в обжалваните части и за отхвърляне
на исковете. Сочил е, че решението
на първата инстанция е постановено при допуснати съществени
нарушения на процесуалния и материалния закон. Съдът не връчил препис от първоначалната
искова молба и доказателствата към нея. Не допуснал и поисканата
техническа експертиза, с оглед възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от увредения.
Съдът основал решението си на доказателство
– автотехническа експертиза,
която не била събрана в настоящото производство. Съдът не бил
отчел наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от увредения,
който въпреки знанието, че ответникът
е неправоспособен
водач, му преотстъпвал управлението на камиона. Не били доказани,
с приложените писмени доказателства, сторените разходи за лечение
от увредения, за плащането на
които съдът осъдил ответната страна. По отношение на обратния иск е сочил, че съдът
неправилно приложил разпоредбата на чл. 267, ал.2 КЗ, касаеща отговорността на застрахователя пред увредения. На практика, при
разпоредбата на
чл.229 КЗ, застрахованият отговарял
пред застрахователя ако причини вреда при
условията на чл. 274, ал.1, 2 КЗ и двете
задължения взаимно се погасявали и съдът следвало да вземе предвид
тези обстоятелства и служебно. Освен това, първата инстанция недопустимо
се произнесла по непредявен иск
- обратен иск на ЕТ „С.И. -69-С.И.” срещу застрахователя.
По първата
въззивна жалба, отговор е подал „ЗД Евроинс” АД. Оспорил е жалбата и настоявал
за отхвърлянето й.
По втората
жалба, отговор е подал А.В., като същият е оспорил жалбата и е настоявал за потвърждаване на решението в осъдителната му част.
З.М. и ЕТ „С.И. -69-С.И.”
не са подали
отговор на жалбите.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция, З.М., представляван от адв. А., е
оспорил жалбата на А.В. и е поддържал отговора на „ЗД Евроинс”
АД.
ЕТ „С.И. -69 –С.И.” не е
изразил становище по делото.
Съдът, на основание чл.267 от ГПК, като извърши
проверка на допустимостта на въззивните жалби, намира
следното:
Въззивната жалба на А.В. е подадена от лице, легитимирано да
обжалва отхвърлителното решение на първата инстанция,
като неизгодно за него. Правото си на жалба то е упражнило в срок. Жалбата,
отговаря на изискванията на чл. 260 и 261 от ГПК.
Въззивната жалба на „ЗД Евроинс” АД, в качеството му на ответник по обратния иск,
по отношение на решението в осъдителната му част по обратния иск, също е
подадена от лице, легитимирано да обжалва осъдителното решение на първата
инстанция, като неизгодно за него.
Жалбата на застрахователя, като трето лице – помагач на ответника З.М., срещу осъдителната част
на решението на първата инстанция по отношение на този ответник /З.М./, също е
подадена от лице, легитимирано да обжалва осъдителното решение на първата
инстанция като неизгодно за страната, на която е привлечен да помага по делото.
Правото на жалба е
упражнено в срок, а жалбата отговаря на изискванията на чл. 260 и 261 от ГПК.
Въззивната жалба на „ЗД Евроинс” АД срещу решението на първата инстанция, в частта
с която ответникът ЕТ „С.И.-69-С.И.” е осъден солидарно да заплати на А.В.
обезщетение за неимуществени вреди от 100 000 лв. и за имуществени вреди
от 3 000 лв., е недопустима. Застрахователят не е бил конституиран като помагач на ответника
ЕТ „С.И. -69-С.И.”, поради което той няма право на жалба срещу решението, с
което този ответник / ЕТ „С.И. -69 –С.И.”/ е бил осъден. Затова, в тази част въззивното производство следва да бъде прекратено.
Съдът
на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна
проверка, намира обжалваното решение за
валидно, но частично недопустимо:
Първоначално
с исковата си молба, ищецът А.Ч. е претендирал за солидарно осъждане на
ответниците З.С.М. и ЕТ „С.И. - 69– С.И.” за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди от 500 000 лв. и за имуществени вреди от 3 000
лв., претърпени от него, вследствие нанесени му телесни увреждания при пътно-транспортно произшествие на 29.11.2006 г., причинено
при управлението от първия ответник на моторно превозно средство, което
превозно средство било собственост на втория ответник. Ищецът е сочил, че
първият ответник без да притежава свидетелство за правоуправление на МПС е
управлявал автомобила и като е нарушил правилата за движение по пътищата е
причинил пътно-транспортното произшествие, вследствие
на което са му били причинени множество телесни увреждания, довели до почти
пълното му парализиране. Отговорността на втория ответник е обосновал с
твърденията, че е собственик на автомобила, който бил технически неизправен.
С
отговора си на исковата молба, едноличният търговец е оспорил предявения срещу
него иск, защото бил недопустим.
С
определение № 2769/19.08.2009 г., съдът е прекратил производството по делото по
отношение на предявените срещу ЕТ
„С.И. -69 –С.И.”
искове. Това определение не е било обжалвано от ищеца и е влязло в сила. Последният,
обаче с „писмено становище” от 03.09.2009 г. е отправил до първоинстанционния
съд искане за приемане за съвместно разглеждане на искове срещу едноличния
търговец за солидарното му осъждане наред с първия ответник за заплащане на
обезщетения за неимуществени и имуществени вреди от произшествието, съответно
за 500 000 лв. и за 3 000 лв. Изложил е твърдения, че едноличният
търговец следвало да отговаря солидарно за вредите, защото той, като собственик
на процесния автомобил, чиято кормилна уредба била неизправна, не упражнил
надзор върху вещта си.
След като било проведено първото
съдебно заседание, без призоваването и участието на ЕТ„С.И. -69 –С.И.” и били събрани допуснатите от съда доказателства,
съдът с определение от съдебно заседание от 24.02.2010 г., като преценил че било
налице уточнение на иска предявен срещу едноличния търговец /предвид молбата от
03.09.2009 г./, конституирал същия като ответник по делото, който наред със З.М.
да отговаря солидарно пред ищеца за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от 500 000 лв.
След като е постановил
определението си от 19.08.2009 г. за прекратяване на производството по делото
по отношение на втория ответник, първоинстанционният
съд не е разполагал с правомощието сам да го отменя, до какъвто резултат се е
стигнало с последващото „конституиране” на едноличния търговец като ответник в
производството /арг. от чл. 253 от ГПК/. Тъй като
съдът не е можел сам да изменя или отменя определението си, с което е прекратил
делото по отношение на предявения иск спрямо едноличния търговец, след влизане
в сила на определението за прекратяване, той е бил десезиран
с исковете срещу същия. Т.е. предмет на делото пред първата инстанция са
останали предявените искове за заплащане на обезщетения за неимуществени и
имуществени вреди срещу причинителя на деликта - З.М. с правна квалификация чл. 45 от ЗЗД вр. с чл.52 от ЗЗД.
Освен това, следва да бъде
отбелязано, че определението на съда за „конституиране” отново на втория
ответник, няма характер на такова за изменение на иска с последващо субективно
съединяване /чл.228, ал.3, пр.2 от ГПК/, защото не се касае до същия иск
предявен и срещу нов ответник, а до напълно нов иск /предвид фактическите
твърдения за неизправност на автомобила, за причинени вреди от вещ и
отговорност на собственика на вещта, предвид неупражнен
от него надзор/, чието предявяване става по реда на предявяването на иск, а не
на изменението на такъв.
Затова, като е разгледал и се е
произнесъл по иск срещу втория ответник, първоинстанционният
съд е постановил недопустимо съдебно решение в тази част. С оглед правомощията
на въззивната инстанция, съгл. чл. 269 от ГПК,
Апелативен съд –Варна може да обезсили решението на първата инстанция само в
обжалваната му част - тази, с която искът по отношение на едноличния търговец
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е бил отхвърлен за горницата
над 100 000 лв. до 500 000 лв. В тази част производството по делото
следва да бъде прекратено.
Решението на първата инстанция
е недопустимо и по отношение на осъждането на „ЗД Евроинс”
АД да заплати на ЕТ„С.И. -69 –С.И.” /”солидарно със З.С.М.”/
сумата от 100 000 лв., ведно с лихвата от увреждането 29.11.2006 г., не
само поради липсата на предявен по делото от пострадалия иск срещу едноличния
търговец, но и поради липсата на предявен обратен иск от едноличния търговец
срещу застрахователя. В тази част решението на
първата инстанция следва да се обезсили и производството – прекрати.
В останалите обжалвани части – досежно осъждането на З.С.М. да заплати на А.Ч. обезщетения
за неимуществени вреди от 100 000 лв., заедно с лихвите от увреждането до
окончателното изплащане и за имуществени вреди от 3 000 лв., заедно с лихвите
от 21.09.2007 г. до окончателното им изплащане, както и в частта, с която искът
на А.Ч. срещу З.М. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за
горницата над 100 000 лв. до 500 000 лв. е отхвърлен, както и в
частта, с която „ЗД Евроинс” АД е осъден по обратния
иск на З.М., да му заплати сумата, за която е бил осъден – 100 000 лв.,
ведно със законните лихви от 29.11.2006 г. до окончателното изплащане, решението на окръжния съд е допустимо и
подлежи на разглеждане с оглед правилността му.
Предмет
на първоинстанционното производство са предявените от А.Ч.В. срещу З.С.М.
искове по чл. 45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от
500 000 лв., ведно със законните лихви от датата на увреждането до
окончателното изплащане и за имуществени вреди от 3 000 лв., ведно с лихвите
от 19.09.2007 г. до окончателното им
изплащане, вследствие нанесени му множество телесни увреждания от ответника при
пътно-транспортно произшествие на 29.11.2006 г.
Ищецът
е настоявал, че на 29.11.2006 г. при управление на товарен автомобил, ответникът
нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост му причинил
четири тежки телесни повреди и три средни телесни повреди – тежка контузия на
гръбначния мозък, от която последвало осакатяване на горните и долните
крайници, счупване на 6-7 шиен прешлен, определило
трайно затруднение в движението на врата за период около 7-8 месеца, тежка
контузия на гръбначния мозък, обусловило трайно затруднение в движението на
снагата за около 7-8 месеца и усложнение от възпалителен характер на вътрешните
органи – намалена белодробна вентилация,
венозен застой, пролежни рани, продължително
притискане на нисколежащите части и задържане на
урина, определили постоянно разстройство на здравето неопасно
за живота. В резултат на тези увреждания ищецът търпял тежки болки и страдания.
Три месеца бил в клинична смърт, бил подложен на няколко операции, но
независимо от лечението останал трайно неподвижен. Нуждаел се от трансплантация на стволови клекти, като към момента похарчил за лечението 3 000
лв., която претендира като обезщетение за имуществени вреди.
Ответникът
е оспорил исковете. Искът за присъждане на неимуществени вреди е оспорил по
размер настоявайки, че същият е прекомерно завишен. Освен това е сочил, че е
налице съпричиняване на вредата от пострадалия, който
знаейки, че водачът е неправоспособен му е отстъпил управлението на товарния
автомобил и се е возил в него. Търсеното обезщетение за имуществени вреди е
оспорил изцяло по съображения, че същият е недоказан. Позовал се е на сключена,
от собственика на камиона ЕТ „С.И. -69 –С.И.” застраховка „гражданска
отговорност” за процесния период, поискал е привличане на застрахователя
„ЗД Евроинс” АД като трето лице – помагач и е
предявил, при условие, че бъде осъден
и плати на увредения претендираното от него
обезщетение за неимуществени вреди от 500 000 лв., обратен иск срещу застрахователя за същата сума, ведно с лихвата от
увреждането.
Третото
лице-помагач „ЗД Евроинс” АД е оспорило исковете без
да сочи конкретни съображения. Заявил е искане, след прилагане на НОХД 179/2009
г. по описа на Девненския районен съд, съдът да назначи съдебно-техническа
експертиза за изследване на механизма на ПТП, скоростта на превозното средство
и въпроса дали пострадалият е бил с предпазен колан, което искане е мотивирал с евентуално възражение за
съпричиняване на вредите от пострадалия, но без да е
посочил конкретни твърдения за наличието на такова. Такива твърдения не е
направил и след прилагането на наказателното дело на 31.08.2009 г., нито в хода
на производството по делото.
Затова,
Апелативен съд –Варна намира, че първата инстанция не е допуснала съществено
процесуално нарушение като не е
назначила исканата експертиза, в каквато насока са били оплакванията в жалбата.
Съдът не е бил длъжен да прати и препис от исковата молба на третото лице
-помагач на ответника, а и това не е довело до лишаването му от възможност да
изрази позицията си по спора и да заяви искания по доказателствата, което той е
сторил, поради което и тези оплаквания са неоснователни.
Въз
основа на събраните по делото доказателства, Апелативен съд -Варна приема за
установено от фактическа страна следното:
С
одобрено по НОХД № 179/2009 г. по описа на Девненски районен съд споразумение
от 15.04.2009 г., сключено между Девненската районна прокуратура и З.С.М. е
било прието за установено, че последният виновно е извършил следното деяние,
съставляващо престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б”, пр.1, пр.2 от НК, а именно:
На 29.11.2006 г., по пътя с.Искър – гр.Вълчи дол, обл.
Варна, при управление на МПС – т.а. „ГАЗ 53А” с ДК № В 97 45 АТ, нарушил
правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.1 от ЗДвП
„Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства,
които управляват”, чл. 150 ЗДвП „Всяко превозно
средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено
ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач” и чл. 139, ал.1, т.1
от ЗДвП „Движещите се по пътя пътни превозни средства
трябва да бъдат технически изправни” и по непредпазливост причинил /4/ четири
тежки телесни повреди, изразяващи се в: тежка контузия на гръбначния мозък в
областта на 6-7 шиен прешлен, определило осакатяване
:парализа/ на горен ляв крайник; тежка контузия на гръбначния мозък в областта
на 6-7 шиен прешлен, определило осакатяване
/парализа/ на горен десен крайник; тежка контузия на гръбначния мозък в
областта на 6-7 шиен прешлен, определило осакатяване
/парализа/ на долен ляв крайник; тежка контузия на гръбначния мозък в областта
на 6-7 шиен прешлен, определило осакатяване /парализа/на
долен десен крайник и /3/ три средни телесни повреди, изразяващи се в счупване
на 6-7 шийни прешлени, определило трайно затруднение
в движението на врата за период от 7-8 месеца; тежка контузия на гръбначния
мозък, обусловила трайно затруднение в движението на снагата за период от около
7-8 месеца и усложнение от възпалителен характер на вътрешните органи –
намалена белодробна вентилация, венозен застой, декубитални
рани /пролежни/, продължително притискане на нисколежащите части и задържане на урина, определило
постоянно разстройство на здравето, неопасно за
живота на А.Ч.В., ЕГН**********, поради което и на основание чл.343, ал.1 б.
„б” пр.1 и пр.2 вр. с чл.54 от НК му е наложено
наказание „лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца,
изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е било отложено с три
години изпитателен срок.
Извършеното
от З.М. деяние, противоправността му и виновността на
ответника са установени с посоченото споразумение, което има значение на
присъда и е задължително за гражданския съд съгласно чл. 300 от ГПК. С
посоченото споразумение е установено също така, че виновният за пътно-транспортното произшествие водач на моторното
превозно средство З.М. не е бил
правоспособен и не е притежавал свидетелство за правоуправление на същото.
Не е
било спорно между страните по делото обстоятелството, че пострадалият се е
возил в кабината на камиона, управляван от ответника З.М.. Според показанията
на свидетеля ЮАЮ/баща на ищеца/, А.Ч. е знаел, че деликвентът
не е притежавал свидетелство за управление на моторното превозно средство.
От
приложения по делото застрахователен договор № 071060077644 от 02.01.2006 г. се
установява, че към датата на произшествието собственикът на товарния автомобил е
имал сключен със ”ЗД Евроинс” АД валиден договор за
задължителна застраховка „гражданска отговорност” /за товарен бордови ГАЗ,
модел 53 А, рег. № В 97 45 АТ /за срок от 12 месеца - от 03.01.2006 г. до
31.12.2006 г./. Не е било спорно по делото, че деликвентът
е управлявал товарния автомобил, предаден му от собственика, поради което е
имал качеството на застраховано лице по смисъла на чл. 257, ал.2 от КЗ.
При инцидента, А.Ч. е бил на 34 години. Вследствие на пътно-транспортното произшествие, той е получил тежка
травма в областта на шията – счупване на тялото на 6-ти шиен
прешлен, тялото и дъгата на 7 –ми шиен прешлен с
разместване на фрагментите, тежка контузия на гръбначния мозък на същото ниво.
Счупването на двата шийни прешлена е обусловило
трайно затруднение в движенията на шията за период не по-малък от 7-8 месеца.
Налице е била и тежка контузия на гръбначния мозък на същото ниво, която в
своята еволюция се е усложнила с парализа на горните крайници – ограничаване в
голям обем функцията на същите /след оперативна интервенция с възможност за
извършване на елементарни действия, но със загубени фини движения на пръстите
на ръцете/, плегия на долните крайници – липса на
движение и функция на същите, както и
затруднения във функциите на половите органи. Т.е. тежкото травматично
увреждане е обусловило осакатяване на горните и долните крайници на ищеца,
както и детеродна неспособност. Заради невъзможността за извършване на
двигателна функция и от продължителното залежаване, ищецът е получил усложнения
- пролежни рани и се е разболял от двустранна
бронхопневмония – временно опасна за неговия живот. Според приложените епикризи, той е бил приет в болница на 29.11.2006 г. и
изписан на 12.02.2007 г., като на 04.12.2006 г. му е била направена първата
операция, на 13.09.2007 г. отново е постъпил в болница за лечение, като на
20.09.2007 г. му е била направена следваща операция.
С експертно решение № 916 от
16.04.2008 г. на ТЕЛК –общи заболявания гр.Варна, А.Ч. е бил освидетелстван със
100% неработоспособност и необходимост от чужда помощ при обслужване за срок от
две години.
Понастоящем, според
заключението на вещото лице, изготвило съдебно-медицинската
експертиза по делото, уврежданията са обусловили постоянно разстройство на
здравето, неопасно за живота с вероятност във всеки
момент да настъпят усложнения от
възпалителен характер.
Към датата на катастрофата, А.Ч.
бил общ работник - товарел дърва към дружеството, в което работел и ответника.
Имал доходи, грижел се за близките си и семейството му било добре. Според
свидетелите Сафия Бейтулова
Вълканова /съпруга на ищеца/ и ЮАЮ/баща на същия/, след инцидента животът им
коренно се променил, положението станало „трагично”. А.Ч. бил напълно неподвижен,
лежал, не можел да става и сам да се обслужва, отслабнал с 30 килограма
/понастоящем тежал 48 кг./. Не можел нищо да прави без чужда помощ – съпругата
му го хранела, сменяла бинтовете на раните, помагала му да се повдигне. След
проведено лечение със стволови клетки, той започнал
леко да движи ръцете си, но без пръстите и така без чужда помощ не можел да се
обслужва и понастоящем.
Приложените по делото две
фактури от 19.09.2007 г. и от 21.09.2007 г. удостоверяват заплатени суми в общ размер от 3 000
лв. за обработка на костен мозък и стволови клетки и
кореспондират с периода на лечение на ищеца в болнично заведение от 13.09.2007
г. до 24.09.2007 г. и извършването на втората му операция. Че той е бил лекуван
със стволови клетки са свидетелствали и съпругата и
баща му. Обстоятелството, че във фактурата като получател на услугата,
доставена от медицински център в гр.София, е записано друго лице, е логично с
оглед тежкото здравословно състояние на пострадалия и обстоятелството, че
последният през това време се е намирал в лечебното заведение за операция. В
този смисъл съдът не споделя оплакванията на въззивника
– трето лице –помагач на ответника за недоказаност на претенцията за заплащане
на обезщетение за имуществени вреди.
Така установената
фактическа обстановка по делото води
до извода, че е осъществен състава на непозволеното
увреждане, визиран в разпоредбата на чл.45 от ЗЗД. Налице са предпоставките за ангажиране отговорността на З.М.. Установена е и причинната
връзка между виновното и противоправно поведение
на ответника и претърпените от пострадалия ищец, неимуществени и имуществени вреди.
Имуществените вреди,
представляващи сторени разходи за лечение по посочените фактури, са доказани в
размер на сумата от 3 000 лв.
Спорните въпроси по делото
са свързани с размера на дължимото от
ответника обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени
вреди и за съпричиняването на вредите от пострадалия.
Разпоредбата на
чл.45 от ЗЗД задължава всеки, който е причинил виновно вреди другиму да
ги поправи, като съгласно чл.51, ал.1 от ЗЗД обезщетението се дължи за
всички вреди, които са пряка
и непосредствена последица от увреждането. Справедливото обезщетение, както изисква чл.52 от ЗЗД
за всички неимуществени вреди, следва да бъде
определено като точен паричен еквивалент
на болките и страданията на А.Ч.. Определената сума пари в най – пълна степен
следва да компенсира вредите.
От
събраните по делото и обсъдени в решението доказателства, се налага извода, че
вследствие причинените му от ответника телесни повреди, ищецът е бил трайно
осакатен до степен да не може изобщо да се движи, да се обслужва сам, да работи
и да се грижи за семейството си. Същият, освен интензивни физически болки от
травмите, които е претърпял непосредствено след инцидента, е продължил да
понася такива и в периодите на продължителното лечение в болница, при
оперативните интервенции, при получените усложнения и ще продължи да търпи
такива от последвалите възпалителни процеси от принудителното залежаване. Освен
това, следва да се приемат за доказани моралните страдания на ищеца от това, че
му е отнета възможността да живее пълноценно и да се радва на живота, както
това е било докато е бил здрав човек. Осакатяването му на една млада и
работоспособна възраст, без изгледи за излекуване и дори без такива за
подобряване на състоянието, житейски е свързано с множество негативни преживявания,
които ищецът ще търпи до края на живота си. Следователно, следва да бъдат
обезщетени и неудобствата от трайното засягане на двигателната му способност,
страданията от невъзможността за самостоятелно обгрижване,
от невъзможноста за нормално и пълноценно общуване и
от липсата на способност да помага и да се грижи за семейството си, както е
било преди катастрофата.
Съобразно тежестта и характера на вредоносния
резултат, претърпените болки и страдания и тяхната продължителност, както и трайните последици от произшествието и
като се съобрази
момента на настъпване на увреждането, справедливо, по смисъла на чл.52 от ЗЗД, се явява обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв.
Другият спорен
въпрос по делото, е дали пострадалият е допринесъл за увреждането и евентуално - в каква степен.
Установено бе
по делото, че пострадалият е знаел, че шофьорът на камиона е
бил неправоспособен водач, но е приел да бъде возен от него. Така сам ищецът се е поставил
в ситуация на повишен риск с оглед некомпетентността на шофьора, която е била и
една от причините за настъпване на пътно-транспортното
произшествие, установена в наказателното производство с подписаното
споразумение. Затова съдът намира, че този принос на пострадалия се равнява в
процентно съотношение на 35%, което означава, че съдът следва да намали
обезщетението именно с този процент. Така, определеното обезщетение за
неимуществени вреди се равнява на сумата от 65 000 лв., до който размер
искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди се явява основателен и
следва да бъде уважен, а за горницата до претендираните
500 000 лв. – отхвърлен. Обезщетението за имуществени вреди, намалено със
същия процент на принос, се равнява на сумата от 1 950 лв., до който размер
искът се явява основателен и следва да бъде уважен, като за горницата до претендираните 3 000 лв. – отхвърлен.
В този смисъл, оплакванията на
ищеца – въззивник в настоящото производство за
недостатъчност на сумата за обезщетяване на вредите се явяват неоснователни.
Оплакванията на третото лице –
помагач на ответника за завишеност на размера на
обезщетението, предвид и установеното съпричиняване
на вредите от пострадалия, с оглед изложеното по-горе, се явяват частично
основателни.
Решението
на окръжен съд – Варна, с което са уважени исковете за заплащане на обезщетения
от ответника З.М. за неимуществени вреди за горницата над сумата от 65 000
лв. до 100 000 лв., заедно с присъдените лихви и за имуществени вреди за
горницата над 1 950 лв. до 3 000 лв., заедно с присъдените лихви следва да
бъде отменено и исковете в тези части – отхвърлени. В останалата обжалвана
част, по отношение на осъждането на ответника З.М. за заплащане на обезщетения
за имуществени вреди от 1 950 лв., ведно с лихвите за забава и за
неимуществени вреди в размер на 65 000 лв., ведно с присъдените лихви за
забава до окончателното им изплащане – решението на окръжният съд следва да
бъде потвърдено.
По обратния
иск на З.С.М. срещу застрахователя трето лице
-помагач:
Същият
е по чл. 229 от КЗ, който гласи, че застрахованият има право да получи
застрахователното обезщетение, ако е удовлетворил увреденото лице. Искът е
предявен при условията на евентуалност, ако и доколкото деликвентът
– застрахован по договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност на
автомобилистите” бъде осъден да плати на пострадалия обезщетение за вреди /в случая само за
неимуществените такива/. Затова, предвид осъждането на ответника да плати на
увредения обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 65 000
лв., искът по чл. 229 от КЗ е допустим именно в този размер, като решението на
окръжният съд, с което искът е бил разгледан и уважен за горницата над сумата
от 65 000 лв. до 100 000 лв. подлежи на обезсилване.
Разгледан
с оглед неговата основателност, искът по чл. 229 от КЗ се явява неоснователен и
следва да бъде отхвърлен, поради следните съображения:
Както
бе установено по делото, З.С.М. има качеството на застраховано лице по
застраховката „гражданска отговорност на автомобилистите” съгласно чл. 257,
ал.2 от КЗ, сключена между собственика на товарния автомобил ЕТ „С.И. – 69-С.И.”
и „ЗД Евроинс” АД
на 02.01.2006 г. т.е. при действието на КЗ /в сила от 01.01.2006 г./ със
срок до края на 2006 г. Деликвентът, обаче при
настъпване на застрахователното събитие на 29.11.2006 г. /процесното
пътно-транспортно произшествие/ е бил неправоспособен
водач. По аргумент от правото на застрахователя, в
случай на уважен срещу него пряк иск от увредения, да получи платеното
обезщетение от лицето, управлявало моторното превозно средство без свидетелство
за управление, т.е. правото на регресен иск по чл.
274, ал.2 от КЗ, се налага извода, че от
обсега на задължителната застраховка гражданска отговорност на автомобилистите
са изключени водачите, които са причинили щети при управление на МПС без да са
притежавали свидетелства за правоуправление. В този случай, при платено
обезщетение на увредения от застрахования деликвент,
той няма да има правото да претендира от застрахователя
да му възстанови сумата, основавайки се на договора за застраховка и
извършеното плащане.
Увредените
трети лица, обаче запазват прякото си право срещу застрахователя
на деликвента да претендират обезщетението направо от
него, като именно в тази насока е разпоредбата на чл. 267 КЗ уреждаща
застрахователното покритие. Точно, поради това е и предоставено регресното право на застрахователя
по чл. 274, ал.2 от КЗ да иска връщането на платеното от неправоспособния
водач.
В
този смисъл, искът по чл. 229 от КЗ се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен. Като е достигнал до различен правен извод, окръжният съд е
постановил неправилен съдебен акт и решението в тази част – досежно
уважаването на иска за размер от 65 000 лв., заедно с лихвите от датата на
увреждането, следва да бъде отменено и искът в този размер – отхвърлен.
С
първоинстанционното решение съдът не е присъдил разноски в полза на страните,
като е осъдил ответниците в полза на бюджета за държавна такса и разноски с
оглед уважената част от иска. Предвид различния резултат по делото, решението
следва да бъде отменено отчасти и за разноските, които ответникът дължи в полза
на бюджета с оглед уважената част на исковете за горницата над 2 778 лв.
до присъдения размер от 4100,12 лв.
Тъй
като е отхвърлен обратния иск, решението следва да бъде отменено и в частта на
осъждането на застрахователя за заплащане в полза на
ответника на разноски в размер на 4 100,12 лв.
За въззивното производство не е поискано присъждане на
разноски, поради което такива не се следват.
По
изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. №
464/2010 г. на Апелативен съд –Варна, образувано по въззивната
жалба на ЗД Евроинс АД срещу решение № 511/23.04.2010
г., постановено по гр.д. № 1358 по описа на Окръжен съд –Варна
за 2009 г. в частта, с която
ответникът ЕТ „С.И.-69-С.И.” е осъден солидарно да заплати на А.Ч.В., сумата от
100 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от 29.11.2006 г. до окончателното й заплащане и сумата от
3 000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, считано от
датата на извършване на разходите
-21.09.2007 г. до окончателното им изплащане, претърпени вследствие на пътно-транспортно произшествие от 29.11.2006 г.
ОБЕЗСИЛВА решение №
511/23.04.2010 г., постановено по гр.д. № 1358 по описа на Окръжен съд –Варна за 2009 г. в частта, с която е отхвърлен за горницата
над 100 000 лв. до 500 000 лв. иска на А.Ч.В. срещу ЕТ „С.И.-69-С.И.” за солидарното й осъждане за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на пътно-транспортно произшествие от 29.11.2006 г. и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото в тази част.
ОБЕЗСИЛВА решение № 511/23.04.2010 г., постановено
по гр.д. № 1358 по описа на Окръжен съд –Варна
за 2009 г. в частта, с
която ЗД Евроинс АД е осъдено да заплати на ЕТ „С.И.
-69-С.И.” солидарно сумата от 100 000 лв., представляващо присъдено на А.Ч.В.
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на пътно-транспортно произшествие на 29.11.2006 г., ведно със
законната лихва от датата на увреждането 29.11.2006 г. до окончателното й
изплащане, както и в ЧАСТТА, с която
ЗК Евроинс АД е осъдено да заплати на З.С.М. солидарно сумата за горницата над 65 000
лв. до 100 000 лв., представляващо присъдено на А.Ч.В. обезщетение за
неимуществени вреди , претърпени вследствие на пътно-транспортно
произшествие на 29.11.2006 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тези части.
ОТМЕНЯ решение № 511/23.04.2010 г., постановено по гр.д. № 1358 по описа на Окръжен съд –Варна за 2009 г., в частта, с
която З.С.М. е
осъден да заплати солидарно на А.Ч.В. обезщетение за имуществени вреди за
горницата над 1 950 лв. до 3 000 лв., ведно с лихвата върху тази част от 21.09.2007
г. до окончателното й изплащане и обезщетение за неимуществени вреди за
горницата над сумата от 65 000 лв. до 100 000 лв., ведно с лихвата
върху тази част от 29.11.2006 г. до окончателното й изплащане, като вместо това ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ,
предявените от А.Ч.В. срещу З.С.М. искове за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди за горницата над
1 900 лв. до 3 000 лв. и за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди за горницата над сумата от 65 000 лв. до 100 000 лв.,
претърпени вследствие на пътно-транспортно
произшествие от 29.11.2006 г., причинено от З.С.М. при управление на товарен автомобил
„ГАЗ 53 А” с ДК № В 9745 АТ.
ОТМЕНЯ решение № 511/23.04.2010 г., постановено по гр.д. № 1358 по описа на Окръжен съд –Варна за 2009 г. в частта, с
която З.С.М. е осъден да заплати в полза на Държавата по бюджета на съдебната
власт държавна такса и разноски за първоинстанционното производство за
горницата над сумата от 2 778 лв. до 4 100,12 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 511/23.04.2010 г., постановено по гр.д. № 1358 по описа на Окръжен съд –Варна за 2009 г. в частта,
с която З.С.М. е осъден да заплати на А.Ч.В. сумата от 65 000 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законните лихви от 29.11.2006 г. до
окончателното им изплащане и в частта,
с която З.С.М. е осъден да заплати на А.Ч.В. сумата от 1 950 лв. –
обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 21.09.2007 г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОТМЕНЯ решение
№
511/23.04.2010 г., постановено по гр.д. № 1358 по описа на Окръжен съд –Варна за 2009 г. в частта, с която по иска по чл. 229 КЗ, ЗК Евроинс АД е осъдено да заплати на З.С.М. сумата от
65 000 лв., представляваща присъдено на А.Ч.В. обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на настъпили тежки телесни повреди
при пътно-транспортно произшествие на 29.11.2006 г.
от виновното поведение на З.С.М. при управление на МПС, собственост на ЕТ „С.И.
– 69- С.И.”, представляващо товарен автомобил „ГАЗ 53 А” с ДК № В 9745 АТ,
застрахован по задължителна застраховка
„гражданска отговорност” със
застрахователна полица № 071060077644 в ЗК Евроинс АД
на осн. чл. 45 от ЗЗД, ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането 29.11.2006 г. до окончателното й изплащане, както
и в частта за сумата от
4 100,12 лв., представляващи държавна такса и разноски на осн. чл.78, ал.6 от ГПК, като вместо това ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от З.С.М. срещу ЗД Евроинс АД обратен иск
за заплащане на сумата от 65 000 лв., заедно с лихвите от 29.11.2006 г. до
окончателното й изплащане, представляващо присъдено на А.Ч.В., по иска му по
чл. 45 от ЗЗД срещу З.С.М., обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
вследствие на пътно-транспортно произшествие на
29.11.2006 г., причинено от З.С.М. при управление на товарен автомобил „ГАЗ 53 А” с ДК № В
9745 АТ, претендирани на осн. чл. 229 от
КЗ по договор за задължителна застраховка гражданска отговорност № 071060077644
от 02.01.2006 г., сключен със ЗД Евроинс АД.
Решението,
в частта с която е прекратено частично въззивното
производство, имащо характер на определение, може да се обжалва с частна жалба
пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му.
Решението
в останалата му част може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен срок
от връчването на препис от него на страните и при условията на чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: