№ 8
15.01.2010год.
гр.Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Апелативен съд – Варна Гражданско отделение
на
16-и декември
2009 год.
в
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВЕРИНА ИЛИЕВА ЧЛЕНОВЕ:
РАДОСЛАВ
СЛАВОВ
ПЕТЯ ПЕТРОВА
Секретар:
Ю.К., при участието на прокурора ВИЛЕН МИЧЕВ, като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ СЛАВОВ въззивно
гр.д.№ 451 по описа на 2009 г. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК. С обжалваното
решение № 1075 от 20.07.09год. постановено по гр.д. № 703/2009г. Варненският
окръжен съд е отхвърлил иска, предявен от Х.-Г.Б. срещу Прокуратурата на РБ за
заплащане на сумата 341357,83лв., представляваща обезщетение за пропуснати
ползи, поради повдигане на незаконно обвинеие и налагане на забрана за напускане
на страната, като впоследствие наказателното производство е прекратено, на
основание чл.2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ: Осъдил е ищеца да заплати държавна такса върху иска.
Недоволен от постановеното решение е останали ищецът Х.
–Г.Б., който го обжалва, като счита същото за неправилно поради
незаконосъобразност и необоснованост, по изложени съображения във възивната
жалба.
Контролиращата страна-ВАпП счита жалбата на ищеца за
неоснователна.
По жалбата съдът съобрази
следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ от Х. –Г.Б. против Прокуратурата на РБ за
заплащане на сумата 341357,83лв., представляваща обезщетение за пропуснати
ползи. Излага, че на 14.12.01год.
срещу ищеца е било образувано досъдебно производство,по което му е била наложена
от орган на ответника забрана да напуска Р.България. Впоследствие образуваното
досъдебно производство било спряно, а наложената забрана за напускане на
страната-отменена. Поради наложената забрана за напускане на страната, ищецът не
е могъл да изпълни трудовите си задължения по договор от 04.12.01год. сключен с
фирма „ЕтаЕнергетика”ООД, за периода от 01.01.02год. до 31.12.03год.
Договореното месечно възнаграждение по договора е в размер на 11 760 щ.д.,
или пропуснатите ползи на ищеца са в размер на 341 357,83лв.
Предвид изложеното, предявява претенцията за заплащане
на посочените имуществени вреди.
В съдебно заседание искът се
поддържа.
Ответната страна чрез процесуален представител изразява
становище за неоснователност на иска, в евентуалност предявява възражение за
погасяване на иска по давност.
Съдът, след преценка на становищата на страните,
събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на
приложимия закон, приема за установено следното:
Не се спори, че с постановление от 14.12.2001год. по сл.д. №25/02год. по
описа на НСлС-София, ищеца е бил привлечен като обвиняем за извършени
престъпления наказуеми по чл.321 ал.2 НК. Взета му е била мярка зя неотклонение
„Парична гаранция”, наложена му е била забрана от ВОП на основание чл.153а от НК
да напуска пределите на страната. С постановление от 19.12.02год. на прокурор
при ВОП, постановено по сл.д. № 25/2002год. по описа на НСлС гр.София,
наказателното производство спрямо ищеца е било прекратено, а взетата мярка за
неотклонение и забрана за напускане на страната-отменени. С постановление от
15.06.2006год. на прокурор при АпП Варна е отменено постановлението на ВОП от
19.12.02год. за частично прекратяване на нак. Производство по сл.д. № 25/02год.
на НСлС. С постановление от 02.10.06год. на ВОП, производството по сл.д. №
25./2002год. на НСл.С е спряно.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Безспорно се установи в настоящото производство, че
срещу ищеца е било повдигнато и поддържано от ответника обвинение по чл.321
ал.2 от НК, по повод на което и
спрямо него е била наложена забрана за напускане на страната. Така повдигнатото
обвинение срещу ищеца не е приключило с влязъл в сила акт, а същото към
настоящия момент е спряно.
Съобразно чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ, за да бъде ангажирана
отговорността на държавата за дейност на правозащитните органи, следва същите да
са повдигнали обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано,
или наказателното производство спрямо него бъде
прекратено.
Предвид изложеното, не са налице предпоставките за
ангажиране отговорността на държавата, визирана в чл.2 т.2
ЗОДОВ.
С оглед на изложеното, искът се явява неоснователен и
следва да се остави без уважение.
Предвид съвпадане на изводите на настоящата
инстанция с първоинстанционното
решение, същото следва да бъде потвърдено. На основание 10 ЗОДОВ ищецът следва
да бъде осъден да заплати в полза на държавата по сметка ***тво държавна такса в
размер на 10 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 1075/20.07.2009год.
постановено по гр.д. № 703/2009год.
по описа на Варненски окръжен
съд.
ОСЪЖДА Х.-Г.Б.,***, да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, сметка *** /десет
лева/ лв., представляваща дължимата д.т. за настоящото производство, на осн.
чл.10 ал.2 ЗОДОВ.
Решението подлежи на обжалване
пред ВКС в едномесечен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.