№ 160/26.11.2010 год. гр.Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Апелативен съд – Варна Гражданско отделение
на 27 и октомври 2010 год.
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ИВАН ЛЕЩЕВ
Секретар: В.Т., като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ СЛАВОВ въззивно гр.д.№ 429 по описа на 2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК. С обжалванотно решение № 773 от 14.06.2010год. постановено по г.д. № 2389/2009год. Варненският окръжен съд е отхвърлил исковете, предявени от Н.К., гражданин на ОК Великобритания и Северна Ирландия срещу „КЕЙ К.”***, за заплащане на суми, дадени без основание, както слева: 49965 британски паунда –на 04.03.09год., 10000 британски паунда –на 18.03.09год., 9965 британски паунда-на 30.03.09год., 600евро-на 18.05.09год., 1260лв.-на 26.05.09год., 3000лв. на 04.06.09год., 3000лв.-на 11.06.09год., 2000лв.-на 15.06.09год., 3000лв.-на 06.08.09год., 1000лв.—на 17.08.09год., на основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумите, от датата на подаване на исковата молба-13.11.09год. до окончателното им изплащане. Осъдил е ищеца да заплати разноски в размер на 100лв.
Недоволен от постановеното решение е останал ищецът, сега въззивник, който го обжалва чрез процесуални представители. Моли решението да бъде отменено като неправилно, поради незаконосъобразност и необоснованост, като по оплакванията са развити подробни съображения.
Насрещната страна чрез писмено възражение на процесуален представител, счита жалбата за неоснователна. В съдебно заседание жалбата се подкрепя от процесуални представители, както и чрез писмени бележки на същите.
Насрещната страна чрез процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна.
ВАпС като съобрази доказателствата по делото, изразените становища и съобрази приложимите към релевантните за спора факти нормативни актове, както и указанията на касационната инстанция, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
В исковата молба на Н.К. *** се съдържат искове за заплащане на следните суми като дадени на ответното дружество без основание :
49965 британски паунда –на 04.03.09год., 10000 британски паунда –на 18.03.09год., 9965 британски паунда-на 30.03.09год., 600евро-на 18.05.09год., 1260лв.-на 26.05.09год., 3000лв. на 04.06.09год., 3000лв.-на 11.06.09год., 2000лв.-на 15.06.09год., 3000лв.-на 06.08.09год., 1000лв.—на 17.08.09год., ведно със законнта лихва върху сумите от датата на подаване на иска до окончателното им изплащане. Общият размер на платените без основание суми е 13 260лв., 600евро и 69 930 британски паунда. Посоченото правно основание на иска е чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД. Излага, че не е отразено основание за плащане по банковата референция, а сумите са осчетоводени като задължение на дружеството към ищеца и са включени в т.8 р. „Други задължения” от счетоводния баланс на дружеството към 27.09.09год. Счита, че като платени без основание, сумите подлежат на връщане от ответното дружество.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа от процесуални представители, както и чрез писмени бележки на същите.
Ответната страна, чрез писмен отговор на процесуален представител по реда на чл.131 ал.2 ГПК изцяло оспорва исковете като недопустими, тъй като е налице основание с което са преведени сумите, а именно, същите са предоставени като заем, евентуално считат същите за неоснователни. Не оспорват, че на посочените дати сумите са постъпили по сметка на дружеството. Излага, че сумите в британски паунди са преведени с основание заем, а сумите в евро и лева представляват злоупотреби на ищеца като управител на ответното дружество.
В съдебно заседание и чрез писмена защита на процесуалени представители, изразява становище за отхвърляне на исковете.
Съдът, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното:
Представени са преписи от банкови документи, по които дружество „КЕЙ К.” ООД е посочено като бенефициент по следните преводи, с наредител N AND K CASTLES: 49965 британски паунда –на 04.03.09год., 10000 британски паунда –на 18.03.09год., 9965 британски паунда-на 30.03.09год. Прието е за безспорно, че наредител е Н. и Карен К., а като основание е посочено LOAN-т.е. заем/л.64-66/.
Според заключението на ССЕ, сумата от 69930 британски паунда е постъпила по разплащателната сметка на дружество „Кей К.” ЕООД с посочено основание „Заем”. Според заключението, счетоводителят на дружеството е подал декларация –форма СПБ-1 по чл.6 ал.1 т.1 от Наредба 27 на БНБ с пояснеиния за вида и целта на финансирането: за оборотни средства, като за сумите е декларирано, че представляват допълнителни парични вноски по чл.134 от ТЗ.
Пред настоящата инстанция се представиха: Протоколи от ОС на съдружниците на „Кей К.” ООД от:- 04.03.09год. с взето решение във връзка с дейността на дружеството, съдружника Н.К. да направи допълнителна парична вноска в размер на 49 965 британски паунда, на основание чл.134 ТЗ:
18.03.09год. с взето решение във връзка с дейността на дружеството, съдружника Н.К. да направи допълнителна парична вноска в размер на 10 000 британски паунда, на основание чл.134 ТЗ:
30.03.09год. с взето решение във връзка с дейността на дружеството, съдружника Н.К. да направи допълнителна парична вноска в размер на 9 965 британски паунда, на основание чл.134 от ТЗ: Във връзка с предприето оспорване на подписа на ищеца, е допусняата СГЕ, според чието заключение, положения подпис под всеки един от протоколите е на ищеца Н.К..
С оглед на изложеното, следва да се направят следните изводи, относно посочените суми: За същите се твърди, че са дадени без основание и се претендират на основание чл.55 ал.1 пр.първо ЗЗД. С оглед на изложеното по-горе, следва да се направи извод, че същите представляват допълнителни парични вноски и са предоставени под формата на заем от ищеца в качеството му на съдружник в „Кей К.” ООД и на основание чл. 134 ТЗ и то след взети решения от ОС на търговското дружество. Следователно, процесните парични вноски са дадени с посоченото основание, въз основа на взети решения от ОС на дружеството, основанието за предоставянето на паричните вноски е намерило отражение и в банковите и счетоводни документи на дружеството. Предвид изложеното, претенцията по която се търси връщането на процесните суми, а именно-като дадени без основание се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.
Относно претенцията за заплащане на сумите, предостаавени от ищеца на:
600евро-на 18.05.09год., 1260лв.-на 26.05.09год., 3000лв. на 04.06.09год., 3000лв.-на 11.06.09год., 2000лв.-на 15.06.09год., 3000лв.-на 06.08.09год., 1000лв.—на 17.08.09год..
Според заключениетои на ССЕ, сумата от 600евро е постъпила по разплащателната сметка в евро на дружеството чрез вноска в банката в брой. По счетоводни данни сумата е изтеглена от касата на дружеството и е внесена в банката за предстоящо събиране на лихви по кредита.
Относо сумите в лева в общ размер от 13 260лв.: От заключението на счетоводната експертиза се установява, че според счетоводните записвания в дружеството ответник, от касата на дружеството са изтеглени 13 260лв. и са внасяни по разплащателната сметка от ищеца като „захранване” на същата. Същият размер на сумата веднага е изтегляна от разплащателната сметка на дружеството.
Следователно, претенциите и за тези суми се явяват неоснователни. Сумите са изтегляни от касата на дружеството и са внасяни по разплащателната сметка за захранване на същата, следователно не са лични средства на ищеца, поради което и претенцията за връщането им в неговия патримониум, като дадени от него без основание, се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.
Поради съвпадане на крайните изводи на настоящето решение с първоинстанционното решение, същото следва да бъде потвърдено, като на основание чл.272 ГПК, съдът препраща и към мотивите на първоинстанционната инстанция, които споделя напълно.
По изложените съображения Варненският апелативен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 773 от 14.06.2010 г. постановено по гр.д.№ 2389/2009 г. по описа на Окръжен съд Варна.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.