№127
29 октомври 2010 г., гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на двадесети октомври, две хиляди и десета година, в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маринела Дончева
ЧЛЕНОВЕ: Иван Лещев
Петя Петрова
Секретар:В.Т.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова въззивно гр.д. №421 по описа на съда за 2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Б.А.П., подадена чрез адв. Д. А. от ВАК, против решение № 237/13.05.2010 г., постановено по гр.д. № 842/2009 г. по описа на Добричкия окръжен съд, с което е отхвърлен предявения от него установителен иск по чл. 422 от ГПК, че Г.Д.Г. му дължи сумата от 55 000 лв., представляваща неустойка за забавено плащане по договор за ипотека, обективиран в нот.акт № 169, т. III, дело № 4816/2003 г. на Агенция по вписванията гр.Добрич.
Въззивникът е настоявал, че решението е неправилно – незаконосъобразно, като е молил за отмяната му и за уважаване на иска. Изтъкнал е съображения, че съдът неправилно приел неустойката за нищожна, като не отчел липсата на нормативно определен максимален размер, свободната воля на страните да договарят размера й, както и обезщетителната и обезпечителната й функция. Освен това, при констатирана от съда прекомерност на неустойката, той следвало да я намали, а не да отхвърля изцяло иска. Настоявал е за присъждане на разноските по делото.
Въззиваемият – Г.Д.Г. е оспорил жалбата, като е настоявал за потвърждаване на решението на първата инстанция. Посочил е, че правилно съдът приел уговорената неустойка за нищожна, отчитайки липсата на определен краен срок за начисляването й, възможността за бързото й нарастване, поставено в зависимост от волята на кредитора да отлага развалянето на договора, както и набрания размер, надвишаващ шест пъти главницата. Доколкото неустойката се явявала нищожна, не съществувала възможност за намаляването й поради прекомерност. Съдът се произнесъл в рамките на заявения предмет на делото и затова не се занимал с въпроса за претърпени от ищеца вреди в размер на мораторните лихви. Молил е за присъждане на разноските по делото.
Съдът, на основание чл.267 от ГПК, като извърши проверка на допустимостта на въззивната жалба, намира следното: Въззивната жалба е подадена от лице, легитимирано да обжалва отхвърлителното решение на първата инстанция, като неизгодно за него. Правото си на жалба то е упражнило в срок. Жалбата отговаря на изискванията на чл. 260 и 261 от ГПК.
Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Пред Окръжен съд – Добрич е бил предявен иск от Б.А.П. против Г.Д.Г. за признаване за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 55 000 лв., представляваща неустойка за забавено изпълнение на периодични задължения за връщане на заета сума, обезпечена с договорна ипотека, обективирана в нотариален акт № 169, том III, д. № 4816/2003 г. на Агенция по вписванията – Добрич - вземане за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 279/2009 г. на Добричкия районен съд и срещу която длъжникът е подал възражение по реда на чл. 414 от ГПК.
С писмения си отговор ответникът е оспорил изцяло иска, като е навел съображения за нищожност на уговорената неустойка, като противоречаща на добрите нрави, предвид липсата на краен срок за начисляването й, както и евентуално, че същата е дължима само до двадесетия ден на забавата, предвид възможността на кредитора след този срок да направи заема предсрочно изискуем и евентуално - за погасяването на претенцията за неустойка поради изтичане на тригодишна погасителна давност.
Въз основа на събраните по делото доказателства, Апелативен съд - Варна приема за установено от фактическа страна следното:
На 03.10.2003 г. по договор, обективиран в нотариален акт за договорна ипотека № 169, том III, д. № 4816/2003 г. на Службата по вписванията – Добрич, Б.А.П. предоставил на Г.Д.Г. заем в размер на 9 360 лв. с краен срок на погасяване 10.10.2007 г., чрез плащане по банков път на равни месечни вноски от по 195 лв., дължими на всяко десето число от месеца, считано от месец ноември 2003 г. Страните уговорили, че при просрочие на плащането на дължимата вноска или на част от нея с повече от 5 календарни дни, кредитополучателят ще дължи неустойка на кредитора в размер на 20 лв. за просрочен ден. Договорили също така, че при просрочие на коя да е вноска с повече от 20 дни, кредиторът ще има право да развали договора, в който случай заемът ще стане изискуем изцяло, заедно с неустойките и ще е платим в срок от 3 календарни дни от писменото уведомление. За обезпечаване на кредита, неустойките и лихвите, трети лица -съпрузите Д. и Б. А. учредили в полза на кредитора ипотека върху свой недвижим имот – апартамент от 90,06 кв.м. в гр.Добрич, ж.к. „Балик” бл. 32, вх.Б.
Между страните не е било спорно, че последната вноска по кредита е била платена на 24.09.2008 г., както и че първото просрочие с повече от 20 дни е настъпило на 08.11.2005 г., като това се установява и от приобщената по делото съдебно-икономическа експертиза.
С нотариална покана от 11.12.2008 г., връчена на заемателя на 05.01.2009 г. заемодателят го поканил да плати в седмодневен срок неустойка за забава в плащането на месечните вноски по договора за заем, изчислена към датата на падежа на последната вноска – 10.10.2007 г. в размер на 55 000 лв.
По подадено, по реда на чл. 417 от ГПК, заявление от Б.П. за издаване на заповед за незабавно изпълнение, въз основа на нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека, в районен съд – Добрич е било образувано ч.гр.д. № 279/2009 г. и са били издадени заповеди за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, № 67/04.02.2009 г. за сумата от 5 600 лв. и заповед № 185/03.04.2009 г. за сумата от 49 400 лв., общо за 55 000 лв., представляваща неустойка за забавено изпълнение на периодични парични задължения по договор за заем от 03.10.2003 г., обезпечен с договорна ипотека, за периода от 10.02.2004 г. до 10.10.2007 г., в размер от 20 лв. за всеки просрочен ден, ведно с разноските по делото.
Въз основа на двете заповеди за незабавно изпълнение са били издадени и изпълнителнителни листове и образувано изпълнително дело. Съобщението до длъжника е било връчено на същия от съдебния изпълнител на 17.06.2009 г. и в двуседмичния срок по чл. 414 от ГПК - на 26.06.2009 г., той е подал възражение срещу вземането, предмет на двете заповеди за изпълнение, с твърдения за нищожност на неустойката и евентуално за погасяване на претенцията за неустойка по давност.
С разпореждане от 02.07.2009 г. районният съд като е установил подадено в срок възражение, е указал на заявителя, че може да предяви иск по чл. 415 вр. с чл. 422, ал.1 от ГПК за съществуване на вземането в едномесечен срок, което той и е сторил с подаването на настоящата искова молба.
Според заключението на вещото лице, по назначената от съда съдебно-икономическа експертиза, неустойката за забава в плащането на месечните вноски от 195 лв., изчислена за периода от шестия ден на просрочие до двадесетия ден на просрочие, се равнява на сумата от 7 420 лв., а изчислена от датата на просрочие на всяка една вноска – до м. януари 2009 г. се равнява на сумата от 54 260 лв.
Така установената фактическа обстановка по делото води до следните правни изводи: Предявеният иск е установителен и черпи своето правно основание от разпоредбата на чл. 422 от ГПК. Целта на предявяване на иск при подадено възражение от длъжника е да се установи наличието на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, със сила на пресъдено нещо, тъй като подаденото възражение срещу заповедта за изпълнение представлява пречка за влизането й в сила.
В случая вземането, за което са издадени двете заповеди за изпълнение, представлява неустойка за забава от 20 лв. дневно за просрочие при връщането на заетата сума от 9 360 лв. по договор за заем от 03.10.2003 г., с краен срок на погасяване 10.10.2007 г., дължима на равни месечни вноски от по 195 лв. на десето число всеки месец. Тази неустойка, изчислена за дните на забавата върху всяка вноска се равнява на глобалната сума от 54 260 лв. /според заключението на експерта/. Видно от справката към заключението на вещото лице, някои от месечните вноски са били просрочени с няколко дни, а други – с повече от една година. Така, за забава в плащане от 195 лв. месечно, дължимо на 10.06.2007 г., неустойката за забава се равнява на сумата от 9 320 лв. /466 дни по 20 лв. на всеки ден забава/. Според уговорките в договора за заем, кредиторът може да развали договора и да направи целия заем предсрочно изискуем при забава в плащането на някоя от вноските повече от 20 дни и да поиска връщането на цялата сума, заедно с неустойката за забава. Тази предсрочна изискуемост на дълга, обаче може да настъпи само ако кредиторът упражни правото си да развали договора. Т.е. предсрочната изискуемост не настъпва автоматично, а е предоставена на преценката на кредитора. При това положение и при липсата на максимално определен размер на неустойката или краен срок за нейното начисляване, както и предвид големия й размер от 20 лв. дневно за главница от 195 лв. води до това, че кредиторът може да изчаква по-дълъг период от време, за да се натрупа по-голям размер на неустойката. В случая, за забавата в плащане на сума от 195 лв. се е стигнало до начисляване на неустойка в многократно надвишаващ главницата размер – 9 320 лв. /за 466 дни/, а за забава в плащането на цялото задължение от 9 360 лв. – до натрупване на неустойка от 54 260 лв.
Според чл. 92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи за обезщетение на вредите от неизпълнението без да е нужно те да се доказват. Освен обезпечителната и обезщетителната функция неустойката изпълнява и наказателна функция, тъй като кредиторът е в правото си да претендира неустойката и когато вреди изобщо не са настъпили или когато размерът и надхвърля този на вредите. Доколкото е налице свобода на договаряне /съгласно чл. 9 от ЗЗД / и липсват конкретни предписания, страните са свободни сами да изберат начина на определяне на неустойката, за кое договорно неизпълнение да се договаря, в какъв размер – като глобална сума или процент от задължението, както и да определят сроковете и начина на плащането й. Определената, с оглед свободата на договаряне от страните неустойка, обаче не следва да е в противоречие с добрите нрави. Добрите нрави са принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските взаимоотношения, както и на предотвратяване на несправедливо облагодетелстване. Затова, въпросът за накърняването на добрите нрави по отношение на договорената от страните неустойка, следва да бъде решен чрез прилагане на комплексен подход, като се отчитат фактори, имащи значение за конкретния случай, за да не се превърне неустойката в средство за неоснователно обогатяване.
В настоящия казус, на база конкретните обстоятелства- много висок размер на подневно дължимата неустойка с оглед размера на главницата, върху която се начислява /вноска от 195 лв. и неустойка от 20 лв. за всеки ден забава/, неопределен максимален размер на неустойката или краен срок за начисляването й, заедно с възможността кредиторът да отлага във времето претендирането й с оглед натрупване на по-голяма сума, както и предвид максималната обезпеченост на заема от 9 360 лв. с ипотека върху апартамент от 90 кв.м., находящ се в гр.Добрич, сочат именно на неморално съглашение за неустойка и съответно до извода за нищожност на неустойката, поради накърняване на добрите нрави – чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД.
Поради наложения извод за нищожност на неустоечната клауза, не следва да се разглеждат останалите възражения на ответника за намаляване на неустойката, поради прекомерност и за прилагане на института на погасителната давност.
По изложените съображения, Апелативен съд –Варна намира предявения установителен иск по чл. 422 от ГПК за неоснователен, поради което той подлежи на отхвърляне. Като е достигнал до същите правни изводи по идентични съображения, Окръжен съд – Добрич е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
Ответникът е направил искане за присъждане на сторените от него във въззивното производство разноски, но по делото не са налице доказателства такива да са били сторени.
По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 237 от 13.05.2010 г., постановено по гр.д. № 842/2009 г. по описа на Окръжен съд –Добрич.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването на препис от него на страните и при условията на чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: