РЕШЕНИЕ

№135

08.11.2010 г., гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на шести октомври през две хиляди и десетата година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА ХРИСТОВА;

ЧЛЕНОВЕ: ИВАН ЛЕЩЕВ;

ПЕТЯ ПЕТРОВА;

Секретар В.Т.,

Като разгледа докладваното от съдия ХРИСТОВА

въззивно гр.д. № 417 по описа за 2010 година:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано по въззивни жалби срещу решение № 660/21.05.2010 год. по гр.д. 1572/2009 год. на ВОС, с което е осъдена Община Вълчи дол да заплати на Д.Я.Д. *** дол, при участието на третото лице –помагач „Пътно поддържане- Девня” ЕООД, гр. Варна, следните суми, всички представляващи обезщетения за вреди, причинениот бездействието на общинските служители, натоварени с изпълнението на задължението на ответника за снегопочистване на центъра на гр. Вълчи дол, вследствие на което на 10.01.2008 год.е претърпяла закрито счупванена шийката на дясната бедрена кост, а именно: 709,25 лв. разноски за лечение и 25000 лв. за претърпени болки, страдания и терзания от постоянната загуба на правоспособност, на осн. чл. 49 ЗЗД; като исковете на Д.Я.Д. *** дол, при участието на същото трето лице-помагач, за заплащане на суми, представляващи обезщетение за вреди, причинени от бездействието на общинските служители, натоварени с изпълнението на задълженията на ответниказа снегопочистване на центъра на гр. Вълчи дол, вследствие на което на 10.01.2008 год. е претърпял закрито счупване на шийката на дясната бедрена кост, както следва: 3000 лв., представляваща пропуснатидоходи от трудови възнаграждения от датата на увреждането до навършване на 65-годишна възраст и 5000 лв., представляваща горницатанад присъденото обезщетение за претърпени болки, страдания и терзания от постоянната загуба на трудоспособност до претендираната сума от 30000 лв., на осн. чл. 49 ЗЗД; Община Вълчи дол е осъдена да заплати на адв. М. 1050 лв., на осн. чл. 38, ал.2 ЗАдв.; Община Вълчи дол е осъдена да заплати в полза на съда 1000 лв. дължима такса по иска за неимуществени вреди; 50 лв. по иска за имуществени вреди и 80 лв. разноски за възнаграждение на вещо лице, на осн. чл. 78, ал.6 ГПК. Жалбите са подадени срещу решението, както следва: І. от ищцата ***Я.Д. срещу решението в отхвърлителната му част по отношение на претендираната сума от 30000 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи от трудово възнаграждение, вследствие на увреждането. В жалбата се твърди, че ищцата е загубила всяка възможност за трудови доходи, което подлежи на обезщетяване, а не пропуснати ползи от конкретно правоотношение. Претендира се за уважаване на иска. Срещу тази жалба са постъпили писмени отговори от насрещните страни, в които жалбата се оспорва.; ІІ. Постъпила е жалба и от третото лице - помагач ”Пътно поддържане Девня”, ЕООД, гр. Варна срещу решението в осъдителната му част. Твърди се от една страна, че третото лице - помагач няма касателство към казуса, тъй като договорът му с ответника Община Вълчи дол не включва почистване на градския площад, от друга страна се твърди, че искът е недоказан по отношение на обстоятелствата около увреждането и по отношение на причините за усложненото състояние на ищцата, което е обусловено от остеопороза и забавяне на лечението, поради лекарска грешка. Претендира се отхвърляне на исковете, евентуално намаляване на размера. Доводите в жалбата се поддържат от Община Вълчи дол и се оспорват от насрещната страна Д.Д..

ВАпС, за да се произнесе по спора, взе в предвид следното:

Производството по ДЕЛОТО пред ОС е образувано по искове на г-жа Д. *** дол при участието на „Пътно поддържане Девня” ЕООД, гр. Варна, за заплащане на имуществени и неимуществени вреди от претърпяна от нея злополука – падане, причинило счупване и дълъг и частично успешен оздравителен процес, на заледен и непочистен участък от градския площад на гр. Вълчи дол. Исковете са оспорени изцяло от насрещните страни с твърдения, че обстотятелствата около травмата са неизяснени и че не е доказан фактическия състав на търсената отговорност по отношение на вредите и причинно-следствената връзка между твърдяното бездействие на третото лице и състоянието на ищцата.

ВАпС, като взе предвид становищата на страните, представените доказателства и съобрази приложимите към спора правни норми, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Исковете са с правно основание чл. 49 ЗЗД. Твърди се, че Община Вълчи дол е възложила на третото лице - помагач „Пътно поддържане Девня” ЕООД извършването на публична услуга, задължение на Общината, а именно снегопочистване на пътната и улична общинска мрежа. Твърди се, че описаните в исковата молба имуществени и неимуществени вреди ищцата е претърпяла като пряка последица от бездействието на третото лице - помагач по възложената му от Общината дейност, както и от неосъществен контрол на общината-възложител върху дейността му.

От фактическа страна, по делото е установено, че за 2007/2008 год. Община Вълчи дол е възложила чрез договор на „Пътно поддържане Девня” ЕООД, гр. Варна част от изпълнителната си дейност, а именно публичната услуга по снегопочистване на общинската пътна и улична мрежа на общината – чл. 1 от договора от 13.11.2007 год., представен в копие по делото на ВОС /л.27-29/.

От гласните доказателства по делото безспорно се установява, че г-жа Д. е паднала в пешеходната зона на градския площад на Община Вълчи дол, между дрогерията и павилиона за вестници на 10.01.2008 год., където имало тънка пътека утъпкан сняг, а в останалата част пешеходната зона не е била почистена.

Възраженията, че площадът не е предмет на цитирания договор, са несъстоятелни. Площадът е част от уличната мрежа на Общината. Той не е изключен от предмета на договора. Не е уредено почистването му от други лица, съобразно представените по делото Наредба № 1 и заповед на Кмета от 10.01.2008 год. Падането на ищцата, според гласните показания, не е била в близост до сграда или търговски обект, а в зона, използвана за преминаване през площада.

Следва да се приеме, че по делото е установено противоправно бездействие на лицето, на което Общината е възложила извършването на публичната услуга снегопочистване на градския площад. Не са въведени като твърдение и доказани причини, изключващи отговорност за това бездействие.

По делото се установява от гласните доказателства и представените писмени такива, че ищцата е била откарана в център за спешна помощ в града, където е била установена фрактура именно вследствие на падането. Окончателна диагноза и подходящо лечение, обаче, ищцата е получила при хоспхитализация на 15.01.2008 год. Според заключението на вещото лице по проведената СМЕ забавянето на хоспитализацията е довело до повече болки и по-трудно възстановяване. От епикризата от болничното лечение и от заключението на СМЕ се установява, че ищцата е страдала от остеопороза към момента на счупването, която е довела до забавяне на и усложняване на оздравителния процес. Всъщност, според всички доказателства по делото, ищцата е претърпяла силни и интензивни болки и страдания, които не са преодоляни и понастоящем. Тя е загубила възможността да се придвижва без помощни средства. Същевременно трудно понася последиците от травмата, депресирана е и е загубила желание за живот. Болките и страданията на ищцата са променили качеството й на живот, възможността й да работи и да си осигурява доходи, свободата й на придвижване в пространството и са я принудили да води живот в изолация и ограничения.

Според заключението на вещото лице по СМЕ тези страдания са пряко обусловени от травмата – счупване на шийката на бедрената кост, което обичайно зараства за период от 10 месеца. В случая са настъпили усложнения поради съпътстващо заболяване – тежка остеопороза. За пълното възстановяване на ищцата е необходима пластика на ставата и то при липса на противопоказания от остеопорозата.

По отношение на възраженията за причиняване на вредата не само като последица от травмата, но и вследствие неадекватно лечение и усложнения от съпътстващо заболяване, същото е основателно по принцип и е било взето предвид и при разглеждане на делото пред ВОС. Съставът на АС приема, че основната причина за болките и страданията е травмата, без която не би се наложил нито обичаен, нито усложнен оздравителен процес. Забавената лекарска помощ е допринесла в по-ниска степен за удължаване на лечението и за усложненията, основен фактор за усложнението в зарастването е остеопорозата, която е причинила и трайното обездвижване и нуждата от оперативно лечение. Но предвид причината за травмата, този фактор следва да се отчете като 1/3 от дължимото обезщетение за болките и страданията на ищцата.

Претърпените от ищцата неимуществени вреди са значителни, интензивни, с траен характер и надхвърлят сумата от 25000 лв., дори и след съобразяване на последиците от забавяне на леченето и остеопорозата. При липса на жалба от страна на ищцата, сумата следва да остане непроменена.

По отношение на имуществените вреди за разноски за лечение, същите са доказани по размер, при доказано основание на иска.

По отношение на претендираните имуществени вреди от нереализирано трудово възнаграждение в размер на средната за страната заплата за периода от травмата до навършване на 65 години, този иск е недоказан. Допустимо е претендирането на пропуснати ползи, но тяхното реализирани при ненастъпила травма следва да е доказано безусловно, включително по размер. Ищцата не е доказала наличието на трудово правоотношение, по което със сигурност да е реализирала доход, нито е доказала от какъв точно доход я е лишила загубата на работоспособност, предвид възможността да си осигури пенсия поради инвалидност. Последиците като цяло от липсата на възможност да работи се обезщетяват като неимуществени вреди при липса на сигурен доход от трудово правоотношение. Всички останали твърдения за възможност да реализира доход в размер на средната заплата за страната от труд са в сферата на предположенията и нямат паричен еквивалент. Трайната загуба на работоспособност като психическа травма е съобразена в обезщетението за неимуществени вреди.

Предвид изложеното, не са налице твърдяните отменителни основания във въззивните жалби. Обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Предвид отхвърляне жалбите на страните, разноски не се присъждат.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 660/21.05.2010 год. по гр.д. 1572/2009 год. на ВОС.

Решението подлежи на касационно обжалване В ЕДНОМЕСЕЧЕН СРОК ОТ ВРЪЧВАНЕТО МУ НА СТРАНИТЕ ПРЕД ВКС ПРИ УСЛОВИЯТА НА ЧЛ. 280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: