№ 132
08.11.2010 г., гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на двадесети октомври, две хиляди и десета година, в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Радослав Славов
ЧЛЕНОВЕ: Иван Лещев
Петя Петрова
Секретар: В.Т.
Прокурор …
Като разгледа докладваното от съдия П. Петрова в.гр.д. № 411 по описа на съда за 2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е второ по ред, образувано по въззивна жалба на Н.С. срещу решение № 36 от 25.01.2008 г. на ШОС, постановено по гр.д. № 499/2007 г., след обезсилване от ВКС с решение 249/23.07.2010 г. по гр.д. № 92/2009 г. на решение № 81 от 22.04.2008 г. по гр.д. № 107/2008 г. на Варненски апелативен съд, с което е било отменено отхвърлителното решение на ШОС и прието за установено между Н.Н.С. и Х.Н.С. и Д.Х.С., че сключената с нот. акт № 139/2006 г. сделка покупко-продажба на апартамент №6 в сградата на ЖСК „Кардам” гр.Шумен, както и пълномощно рег. № 2920 от 15.02.2006 г. са нищожни на осн. чл. 26, ал.2 ЗЗД, поради липса на съгласие на упълномощителя и прехвърлител по сделката Н.Н.С. Делото е върнато от ВКС за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания за произнасяне по предявените искове по чл. 29 ЗЗД за унищожаване на едностранната овластителна сделка по пълномощно рег. № 2920 от 15.02.2006 г. като сключена след създадена и поддържана от упълномощения невярна представа за правните й последици и иск с правно основание чл. 42, ал.2 ЗЗД за обявяване недействителност на сключената с нот. акт № 139 от 22.02.2006 г., рег. № 3609, дело 126/06 г. на нотариус при РС гр.Шумен покупко-продажба, поради сключването й от лице, което не е било надлежно упълномощено.
Въззивното производство е образувано по жалба на Н.Н.С. против Решение от 25.01.2008 г. по гр.д. № 499/2007 г. по описа на ОС Шумен, с което са били отхвърлени, предявените от нея срещу Х.Н.С. и Д.Х.С., при условията на обективно, евентуално съединяване искове с правно основание чл. 26, ал.2, пр. 2 от ЗЗД и чл.29 от ЗЗД.
Жалбоподателят е изложил оплаквания за неправилност на решението на първата инстанция, молил е за отмяната му и за постановяване на друго, с което исковете да бъдат уважени.
Въззиваемите са оспорили жалбата и са настоявали за оставяне в сила на обжалваното решение.
Въззивната жалба изхожда от процесуално легитимирано лице, с правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение, като неизгодно за него. Правото си на жалба то е упражнило редовно и в срока по чл.197 от ГПК /отм./.
С исковата си молба, ищцата е сочила, че е подписала пълномощно рег.№ 2920 от 15.02.2006 г. със съзнание, че овластява ответника Х.С. да я представлява при снабдяването й с документи, необходими за прехвърляне на имота й в сградата на ЖСК „Кардам” срещу издръжка и гледане; че е била въведена в заблуждение от ответника за същността и последиците, които ще настъпят от договора. Поддържала е, че грешката в съображенията, които са въздействали върху волята й при вземане на решение за упълномощаването се дължи на умишлено въвеждане в заблуждение от ответника, т.е. че упълномощаването е извършено при порок на волята, основание за унищожаване на сделката, като сключена при измама. Претендирала е за унищожаване на едностранната сделка поради подписване на пълномощното при измама, както и унищожаване на последващия договор, който е сключен без представителна власт.
Така въведените твърдения на ищцата са определили предмет на делото – обективно съединени искове с правно основание чл. 29 от ЗЗД – иск за унищожаване на едностранната овластителна сделка по пълномощно рег.№2920 от 15.02.2006 г. като сключена след създадена и поддържана от упълномощения невярна представя за правните й последици и иск с правно основание чл. 42, ал.2 от ЗЗД за обявяване недействителност на сключената с нотариален акт № 139 от 2006 г. покупко-продажба поради сключването й от лице, което не е било надлежно упълномощено. В насока на въведения от ищцата предмет на делото са били дадени и задължителни указания от Върховния касационен съд, които следва да бъдат съобразени при решаването на делото.
При така въведените от ищцата твърдения, определящи предмета на делото, Окръжен съд – Шумен се е произнесъл по непредявени искове за нищожност на пълномощно рег.№ 2920 от 15.02.2006 г. и на сключената с пълномощното сделка – договор за покупко –продажба на недвижим имот, поради липса на съгласие, квалифицирани по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, излизайки извън заявения предмет на делото, поради което в тази част решението му е недопустимо и следва да се обезсили. Първоинстанционият съд е приел, че са предявени при условия на евентуалност искове за унищожение на упълномощителната сделка и на сключения договор за продажба поради измама. С оглед заявените от ищцата основания, окръжният съд се е произнесъл по иска за унищожение на упълномощителната сделка, разглеждайки твърденията й, че е подписала пълномощното със съзнанието, че упълномощава Х.С. да я представлява при снабдяването с документи, необходими за прехвърлянето на имота й срещу издръжка и гледане, вследствие на умишленото й въвеждане в заблуждение от пълномощника за същността и последиците на сделката. Затова, окръжният съд се е произнесъл по предявения иск за унищожение на упълномощителната сделка, като сключена при измама. Той, обаче не се е произнесъл по иска за прогласяване недействителността на договора за продажба на недвижимия имот по твърденията за липсата на надлежно учредена представителна власт - иск с правна квалификация чл. 42 от ЗЗД, като вместо това е разгледал иск за унищожение на договора, поради умишленото въвеждане на ищцата в заблуждение за характера и правните последици на договора за продажба, квалифициран по чл. 29 от ЗЗД. Затова, в тази част решението на първата инстанция се явява недопустимо, поради непроизнасяне по предявения иск и след обезсилването му /в тази част/ следва да бъде върнато на първата инстанция за разглеждане и произнасяне по предявения иск по чл. 42 от ЗЗД.
Ответниците са оспорили исковете, като са твърдяли, че задължението за заплащане на цената е предоговорено като задължение за издръжка и гледане с последващ писмен договор между страните, който бил изпълняван от сключването му до края на 2006 г. и чието изпълнение било осуетено от ищцата.
По иска за унищожение на упълномощителната сделка, като сключена при измама:
С оглед събраните по делото доказателства, се установява следната фактическа обстановка:
Ищцата е била собственик на недвижим имот – апартамент от 80,25 кв.м., №6 - в западната половина на шестия етаж в построената от ЖСК „Кардам” сграда, състояща се от две стаи, трапезария, кухня и сервизни помещения, съгласно приложения по делото нотариален акт № 51, том III, нот.дело № 1069/1980 г. на РС гр.Шумен от 23.12.1980 г. Родена през 1925 година, същата към 2006 г. е била на преклонна възраст / на 81 г./ и е страдала от множество заболявания. Тъй като се нуждаела от грижи и издръжка, а нямала съпруг и деца, жената планувала да сключи договор, с който срещу прехвърляне собствеността на имота си да получи необходимите й грижи и издръжка. Така, според свидетеля Б. Н. Н. /братовчед на ищцата, брат на първия ответник и чичо на втория/, през пролетта на 2005 година, Н.С. се обърнала първо към него с предложение да сключат договор за издръжка и гледане. След като около месец се грижил за нея, той решил да оформят писмен договор „за да му е вързана работата”. Така подготвил и предложил на жената проект на договор, който вместо за издръжка и гледане бил за покупко – продажба на имота. Това сторил защото чул, че братовчедка му и преди сключвала договори за издръжка и гледане, които след това разваляла. Като прочела, че документът бил за продажба на апартамента, ищцата се отказала от намерението си и не сключила договор със свидетеля.
В началото на м. февруари 2006 г., жената се обърнала към първия ответник – също нейн първи братовчед, предлагайки му да сключат договор по който срещу прехвърляне на имота си, да получи от него необходимите й издръжка и гледане. Хростофор С. се съгласил с предложението, като пред своя брат - свидетеля Б. Н. споделил за плануваната сделка. Последният го предупредил да внимава с жената, защото както обяснил, смятал че „помислите й не били чисти” щом не се е съгласила с предложения й от него договор за покупко – продажба.
На 15.02.2006 г., ищцата подписала пълномощно, с което упълномощила братовчед си Х.С. да прехвърли на сина си Д.Х.С., чрез продажба, собствения й недвижим имот – апартамента в гр.Шумен, при условие на запазване пожизненото право на ползване върху него, както за целта да я представлява пред пред Община –Шумен за снабдяване с данъчна оценка, пред Агенцията по кадастъра за получаване на скица за имота, пред нотариуса за извършване на сделката и подписване на нотариалния акт, както и навсякъде, където е необходимо във връзка с това, като в случая договаря сам със себе си, представлявайки и двете страни.
На 22.02.2006 г. с нотариален акт № нот. акт № 139 от 22.02.2006 г., рег. № 3609, дело 126/06 г. на нотариус при РС гр.Шумен, Н.Н.С. и Д.Х.С., двамата действайки чрез пълномощника си Х.Н.С., сключили договор за покупко –продажба на недвижими имот апартамент № 6 в западната половина на трети етаж в построената от ЖСК „Кардам” сграда, състоящ се от две стаи, трапезария, кухня и сервизни помещения със застроена площ 80,25 кв.м., представляващ самостоятелен обект с идентификатор 83510.661.441.3.6 за цена от 34 885 лв., като продавачката запазила правото си на пожизнено ползване на имота. Не е било спорно между страните по делото, че сумата от 34 885 лв. /цена на имота/ не е била плащана на продавача.
На 13.03.2006 г. ответникът Х.С. предоставил на ищцата писмен договор, озаглавен „за издръжка и гледане”, който тя подписала. Според текста на този договор, вторият ответник – син на пълномощника, се задължавал сам, чрез родителите си или трети лица, да поеме издръжката и гледането на Н.Н.С., срещу прехвърляне на собствения й недвижим имот със запазване на пожизнено право на ползване върху него. Записано било изрично, че договорът има действие от месец февруари 2006 г.
На предупрежденията на брат си /свидетеля Н./ да внимава и „да си опича работата хубаво”, Х.С. отговорил, че вече са ходили при нотариус и направили договор за покупко - продажба с нотариален акт.
Още от месец февруари 2006 г., Х.С. и неговата съпруга започнали да обгрижват възрастната жена, като наемали и плащали на жени да й помагат в ежедневието и домакинската работа, закупили й телевизор, доставили й дърва за огрев, водели я на лекар, плащали лекарствата и сметките й, допълвали средствата й за издръжка и съвместно празнували празниците. В тази насока са били показанията на свидетелите Х. Г., К. Д. и В. К. Н.С. била недоволна от грижите на наетите жени, поради което те често се сменяли.
Според ищцата, още от края на 2006 г. ответниците престанали да се грижат за нея. По повод неизпълнението на задълженията по договора за издръжка и гледане, през лятото на 2007 г. тя провела консултация с адвокат и на 13.07.2007 г., след като й било представено копие от нотариален акт за покупко – продажба, разбрала че преди да подпише договор за издръжка и гледане, имотът й вече е бил продаден на втория ответник, чрез договор за покупко – продажба, сключен от Х.С. с пълномощното, което тя му подписала за събиране на документи. Затова, на 16.07.2007 г. завела и настоящото дело.
Така от лятото на 2007 г. отношенията между ищцата и семейството на ответниците били окончателно преустановени. Като причина за това, ответникът Х.С. сочил поведението на ищцата, която не го допускала в жилището си, за да се грижи за нея. За това той многократно сезирал прокуратурата.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.29 ЗЗД – за унищожаване на едностранната овластителна сделка по пълномощно рег. № 2920 от 15.02.2006 г. като сключена след създадена и поддържана от упълномощения невярна представа за правните й последици.
Съгласно чл. 29 ЗЗД, измамата е основание за унищожение на договора, когато едната страна е била подведена от другата да го сключи чрез умишлено въвеждане в заблуждение.
В настоящия казус елементите от фактическия състав на чл. 29 от ЗЗД са налице: Страната по сделката да е в заблуждение, а въвеждането в заблуждение представлява внушаване на неверни представи за обстоятелствата свързани с характера и последиците на сделката, премълчаване на известни факти или съзнателно поддържане на неверни представи у участника в сделката, заблуждението да е предизвикано умишлено от другата страна или от трето лице и сделката да е сключена, поради заблуждението.
Установено бе по делото, че ищцата – самотна възрастна и болна жена се е нуждаела от грижи и издръжка, поради което е възнамерявала да прехвърли имота си на свой близък срещу престирането на такива. Не се е оспорвало от първия ответник, че планираният договор е бил за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане и именно такъв договор е бил обсъждан от страните. Установено бе също така, че преди да бъдат предприети действията по снабдяване с необходимите за сделката документи, Х.С. е знаел, че ищцата се е обръщала за сключване на такъв договор и към други лица, включително и към неговия брат /свидетеля Н./. От последния бил предупреден да внимава с жената и „да си опича работата”, предвид нейната непостоянност и взискателност към търсените грижи и издръжка. С категоричната воля на ищцата да прехвърли имота си само срещу насрещно поето задължение за издръжка и гледане, ответникът е бил съвсем наясно, знаейки за отказа й да прехвърли имота на брат му чрез договор за покупко - продажба. Точно пред него, по-късно той се похвалил, че нещата му са наред, защото са ходили при нотариус и са сключили с нотариален акт договор за продажба. Последователните му действия по сключването на договора за покупко-продажба на апартамента, действайки като пълномощник на двете страни /т.е. без ищцата да се е явявала лично пред нотариуса/, както и предоставянето на жената и подписването от нея, след продажбата, на нищожен /поради липса на форма за действителност/ договор „за гледане и издръжка” и осъществяваната около година след това помощ, гледане и издръжка /дължима престация именно по договор за издръжка и гледане/, водят до извода, че ищцата нарочно /умишлено/ е била въведена в заблуждение от Х.С., още при сключването на упълномощителната сделка и за последиците от нея, като такива даващи му право да се снабди само с документите за планувания договор за издръжка и гледане.
При положение, че ищцата не бе въведена от ответника в заблуждение, тя не би го овластила с правата по процесното пълномощно. Заблудата, че упълномощаването е било използвано само за снабдяване с документи е била умишлено поддържана от ответника, който е скрил от жената сключения договор за покупко –продажба и макар да е знаел, че имотът е вече продаден и е предоставил нищожен договор за издръжка и гледане, който не поражда задължение за престиране на грижи и издръжка. Заблудата за последиците от упълномощаването умишлено е била поддържана и по-късно с предоставянето на такива грижи и издръжка в продължение на около една година.
В този смисъл, искът по чл. 29 от ЗЗД за унищожаване на упълномощителната сделка, като сключена при измама, се явява основателен. Поради несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на окръжния съд, постановеното от Шуменския окръжен съд решение за отхвърлянето му следва да бъде отменено, а искът –уважен.
С оглед изхода от делото, решението следва да се отмени и в частта, с която Н.С. е осъдена да заплати на ответниците сторени от тях в производството по делото съдебно-деловодни разноски от по 1 100 лв., като същите следва да бъдат осъдени да заплатят поравно в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Апелативен съд – Варна, дължимата държавна такса за уважения иск и за въззивната жалба, равняваща се на общата сума от 621,87 лв. т.е. всеки от тях по 310,94 лв.
По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 36 от 25.01.2008 г., постановено по гр.д. № 499/2007 г. по описа на Шуменския окръжен съд, в ЧАСТТА , с която е отхвърлен, предявения от Н.Н.С. срещу Х.Н.С. и Д.Х.С. иск по чл. 29 от ЗЗД за унищожаване на едностранната овластителна сделка по пълномощно с рег.№ 2920 от 15.02.2006 г. на нотариус К. М. с район Шумен с № 222 на нотариалната камара, като сключена след създадена и поддържана от упълномощения невярна представя за правните й последици, както и в частта на присъдените разноски КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
УНИЩОЖАВА, на основание чл. 29 от ЗЗД, поради измама, едностранната овластителна сделка по пълномощно с рег.№ 2920 от 15.02.2006 г. на нотариус К. М. с район Шумен с № 222 на нотариалната камара, като сключена от Н.Н.С. след създадена и поддържана от упълномощения Х.Н.С. невярна представя за правните й последици.
ОБЕЗСИЛВА решение № 36 от 25.01.2008 г., постановено по гр.д. № 499/2007 г. по описа на Шуменския окръжен съд, в останалата му част и ВРЪЩА делото на Шуменския окръжен съд за разглеждане от друг състав на предявения иск по чл. 42, ал.2 от ЗЗД за обявяване недействителност на сключената с нотариален акт № 139 от 2006 г. покупко-продажба поради сключването й от лице, което не е било надлежно упълномощено.
ОСЪЖДА Х.Н.С. с ЕГН ********** и Д.Х.С. с ЕГН **********,***, да заплатят по сметка на Апелативен съд- Варна държавна такса по уважения иск и въззивната жалба, в общ размер 621,87 лв., или за всеки от тях по 310,94 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването на препис от него на страните и по реда на чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: