№ 17
19 февруари 2010 г., гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на десети февруари, две
хиляди и десета година, в публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Северина
Илиева
ЧЛЕНОВЕ:
Диана
Джамбазова
Петя Петрова
Секретар:
В.Т.
Прокурор:…
Като
разгледа докладваното от съдия П.Петрова въззивно
гр.д. № 400 по описа на съда за 2009 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на малолетната М.М.С., подадена чрез назначения й от съда особен представител адв. С.М. ***, против решение 1032 от 14.07.2009 г., постановено по гр.д. № 2018 по описа на Окръжен съд – Варна за 2008 г., с което е уважен, предявения от М.Х.С. срещу Н.Д.Н. и при участието на Д „СП” гр.Варна иск по чл. 39 от СК /отм./ за унищожаване, поради измама, на извършеното от М.Х.С. припознаване на детето М.М.С..
Жалбоподателката е изложила съображения за неправилност на решението, поради противоречието му със закона и поради необоснованост. Молила е за отмяната му и за постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен. Сочила е, че съдът в противоречие с нормата на чл. 334 от ГПК е постановил решението си единствено на признанието на иска от майката на детето. Освен това, по делото не били налице никакви доказателства за наличието на измамливи действия от страна на ответницата Н.Н., което да е довело до извършване на припознаването от ищеца. При събраните доказателства и при липсата на изготвена ДНК експертиза за вероятния произход на детето от ищеца, искът бил напълно недоказан и следвало да бъде отхвърлен от съда. В съдебно заседание е
поддържала жалбата.
Втората ответница
по иска - Н.Д.Н., майка на детето, с писмения си отговор е молила за охвърляне на жалбата и оставяне в сила на решението на първата инстанция.
Въззиваемият – М.Х.С. е подал писмен отговор на жалбата, в който е оспорил същата. Настоявал е за оставяне в сила на обжалваното решение. Молил е съдът да събере, поисканата от него пред първата инстанция, ДНК експертиза за вероятността той да е биологичен баща на детето. Позовал се е на разпоредбата на чл. 266, ал.3 от ГПК - допуснато от окръжния съд процесуално нарушение, а именно - отмяната на определението за изготвяне на заключението от вещо лице.
Д „СП” гр.Варна не е изразила писмено становище по жалбата. В съдебно заседание, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт С. е поддържала становище за отхвърляне
на жалбата и потвърждаване на решението на първата инстанция, като постановено в
интерес на детето.
Въззивната жалба е подадена от лице, легитимирано да обжалва решението, като неизгодно за него.
Жалбата е постъпила в срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК , поради което същата е допустима.
Съдът
на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна
проверка, намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Пред Окръжен съд-Варна е
бил предявен иск от
М.Х.С. срещу Н.Д.Н. и М.М.С. и при участието на Д „СП” гр.Варна иск по чл. 39 от СК /отм./ за унищожаване на извършеното от М.Х.С. припознаване на детето М.М.С., поради измама от страна на
Н.Н..
Ответникът Н.Н. е заявила с
писмения си отговор, че искът е основателен и е молила за уважаването му. Същата
е изразила съгласие с фактическите твърдения на ищеца, изложени в исковата му
молба.
Ответницата М.С., чрез
назначения й особен представител адв.М., е оспорила
иска.
Д „СП” е настоявала за
уважаване на иска.
Въз
основа на събраните по делото доказателства, включително и тези пред въззивната инстанция, Апелативен съд - Варна приема за
установено от фактическа страна следното:
Според
приложения по делото препис от акт за раждане № III-368
от 29.05.2008 г., съставен от длъжностното лице по гражданско състояние при
Община Варна, район Младост, ответницата М.М.С. е родена на *** г. и произхожда
от родители Н.Д.Н. и М.Х.С.. Произходът от бащата е установен с припознаване,
извършено с писмено заявление, подадено чрез управителя на заведението, в което
се е родило детето – „Майчин дом” ЕООД гр.Варна. Припознаването не е оспорено от
майката.
Не
се е спорило между страните по делото, че М.С. и Н.Н. са били в близки, интимни
отношения в периода 2002 г. до края на лятото на 2007 г. Мъжът работел като
помощник –капитан на кораб и често пътувал в чужбина за по няколко месеца. По
време на отпуската си от месец март 2007 г. до 24.09.2007 г. той и ответницата
Н.Н. поддържали непрекъсната връзка, но не живеели заедно. На 25.09.2007 г.,
след като вече бил потеглил на ново плаване, жената му се обадила и съобщила, че
е бременна от него. Мъжът не се усъмнил в това, а и през време на пътуването
двамата поддържали редовно телефонна връзка. В края на месец януари 2008 г.,
М.С. се завърнал и предложил на Н.Н. да заживеят заедно, но последната отказала.
Не желаела да носи и подарения й от ищеца годежен пръстен. Това поведение,
ищецът свързвал с бременността на жената.
Детето
се родило на ***г. и непосредствено след това ищецът го припознал смятайки, че е
негов биологичен баща. От 31.05.2008 г. до 17.06.2008 г. страните заживели
заедно в дома на родителите на жената. През този период, Н.Н. казала на М.С., че той не е
биологичен баща на М..
Според
показанията на двете разпитани по делото свидетелки – В. М.С. /майка на ищеца/ и
А. К. /без родствена връзка със страните/, през лятото на 2007 г. Н.Н.
установила приятелски отношения със свой колега, от когото получавала подаръци.
И двете свидетелки са отрекли да знаят за по-близки и интимни отношения между
двамата.
Според
С., до заминаването на сина й на плаване през месец септември 2007 г., Н. не му
била споделила за бременността си. Това тя сторила по телефона, след
отпътуването му. По настояване на същата, новината била съобщена на близките
едва след завръщането на мъжа през месец януари 2008 г. Синът й бил щастлив, че
ще става баща, а тя и мъжът й - баба и дядо. Като грижовен и добър баща, ищецът
платил за раждането на детето и за съхраняване на стволови клетки и искал да заживеят заедно. Отношенията на
двамата се влошили през месец май 2008г.
За
доказване на претенцията си, ищецът е поискал още с исковата молба допускане на
ДНК експертиза. Такава окръжният съд е назначил, но не е била изготвена, защото
Н.Н. не е изпълнила задължението си да осигури кръвни проби за изследването.
След неколкократно отлагане на делото поради несъдействието на ответницата, окръжният съд отменил
определението за допускане на експертизата.
Пред
въззивната инстанция, ищецът отново поискал
назначаването на ДНК експертиза, позовавайки се на допуснато процесуално
нарушение от първата инстанция. Сочил е, че е бил лишен от важно доказателствено
средство. С определение № 367/28.09.2009 г., Апелативен съд –Варна е назначил
такава и е задължил ответницата да съдейства чрез осигуряване на необходимия
биологичен материал за изследването. Предвид заявения от Н.Н. отказ от
съдействие, съдът се е произнесъл с определение № 434/22.10.2009 г. по чл. 333
ГПК, приемайки го за неправомерен. Наложил е глоба и я задължил да съдейства.
Независимо от налагането на нова глоба и даването на поредните указания за
осигуряване на кръвните проби, ответницата не е изпълнила задължението си и в
новоопределените срокове отново категорично е отказала
да съдейства. Такава позиция същата е застъпвала писмено и в съдебно заседание,
чрез процесуалния си представител.
При
това положение, следва да се
направи извода, че ответницата Н.Н. с поведението си е създала пречки за
събиране на допуснато доказателство – хипотезата на чл. 161 от ГПК. Поради това
и на основание чл.161 ГПК, съдът следва да приеме за доказан по делото факта на
несъответствието между посочения в акта за раждане произход на детето от бащата,
с действителния такъв.
Така установената фактическа обстановка
по делото, води до следните правни изводи:
Претенцията на ищеца е за унищожаване на извършено от него припознаване на детето М., поради това, че същото е било сторено при наличието на измама от страна на нейната майка – Н.Н..
Предявеният иск е по чл. 39 от
СК, който гласи, че припозналият може да иска унищожаване на припознаването поради грешка или измама в едногодишен срок от припознаването.
Искът е допустим. Налице е валидно припознаване на детето М. от М.С., извършено
във формата и по реда, предвиден в чл.36 от
СК
/отм./. Спазен е и преклузивния срок /по чл. 39 от СК отм./ за предявяването на иска.
В производството по чл. 39 от СК /отм./, предмет на доказване е както порока на волята, така и причинната връзка между този порок и несъвпадането на произхода, доколкото ищецът е твърдял, че е въведен в заблуждение, че детето е заченато от него.
Установено бе по делото, че
М.С. е извършил припознаването на детето, единствено защото е смятал, че същото
е заченато от него. За това той е бил въведен в заблуждение от Н.Н.. Налице е и
установено, с приложението на нормата на чл. 161 от ГПК, несъответствие между
вписания в акта за раждане и действителния произход на детето, както и наличието
на причинна връзка между порока на волята и несъвпадането на произхода.
По
изложените съображения, съдът намира претенцията на ищеца за основателна, поради
което същата следва да бъде уважена.
До
същия краен извод е достигнал и окръжния съд, поради което решението му следва
да бъде потвърдено.
По
изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 1032 от
14.07.2009 г., постановено по гр.д. № 2018 по описа на Окръжен съд – Варна за
2008 г.
Решението
може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването на препис
от него на страните и при условията на чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: