РЕШЕНИЕ

№ 40/09.03.2011 г., Гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Апелативен съд - Варна                                   Гражданско отделение

На  23 февруари                                                                    2011 год.

в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                            ЧЛЕНОВЕ:  СЕВЕРИНА ИЛИЕВА

                                                                           ИВАН ЛЕЩЕВ                                                                

Секретар: В.Т.

Като разгледа докладваното от С. Илиева въззивно гражданско дело № 39 по описа за 2011 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по жалбата на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството срещу решението на Варненския окръжен съд № 1395 от 22.11.2010 г., постановено по гр. д. № 816/2009 г., с което са отхвърлени предявените на основание чл. 124 от ГПК срещу Община-Варна искове за признаване правото на собственост на държавата върху недвижими имоти, подробно описани в диспозитива на решението. В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост с  молба обжалваното решение да бъде  отменено и предявените искове – уважени с произтичащите от това законни последици.

В срока по чл.263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на жалбата от въззиваемата Община, в който се изразява становище за нейната неоснователност и се моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.  

Въззивната жалба е подадена в срок от надлежна страна чрез упълномощен за това представител и е процесуално допустима.

         Настоящото производство не е контролно-отменително, а въззивно, поради което съдът следва да направи свои фактически констатации и правни изводи. След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, Варненският апелативен съд приема за установено следното:

Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството предявява на основание чл. 124 от ГПК искове срещу Община-Варна за приемане за установено  правото й на собственост върху недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул. "Крали Марко" №№ 11, 13, представляващ дворно място с площ 554 кв. м по документи, а по скица – 603.00 кв. м, съставляващо поземлен имот идентификатор № 10135.1506.394, урегулиран поземлен имот № XII-304, кв. 108 по плана на 7-ми м. р., при граници на имота: ул. "Крали Марко", ПИ № 309, ул. "Козлодуй", ведно с построените в него сгради: 1. "Дом на писателя" – триетажна масивна сграда със застроена площ 144 кв. м, състояща се от: сутерен – зала за срещи, склад, офис, вестибюл, приемна, сервизни помещения; I етаж – входен вестибюл, четири работни помещения, офис, коридор, тераса; ІІ етаж – входен вестибюл, камерна зала, сервизни помещения, тераса, година на строеж: 1981 г.; 2. "Дом на художника" – масивна сграда със застроена площ 210 кв. м, състояща се от: триетажно тяло с клуб – приемна в приземния етаж и по две ателиета на ІІ и III етаж; двуетажно тяло с по едно ателие на етаж, като всички 6 ателиета се състоят от: работно помещение, предверие и сервизни помещения, година на строеж: 1981 г., двете сгради с общ идентификатор № 10135.1506.394.1. Ищцовата страна твърди придобиване правата на собственост върху мястото – чрез отчуждаване със заповеди №№ 2784 и 2785, постановени на 09.08.1975 г. от Председателя на ИК на ГНС, а върху сградите – чрез приращение, евентуално по давност.

В срока по чл. 131 от ГПК няма постъпил писмен отговор на исковата молба от ответната Община – Варна. В с. з. е изразено становище за неоснователност на исковете от процесуалния й представител.

По делото не се спори и се установява от приложените писмени доказателства /л. 72 и 73/, че , че със заповеди № 2784/09.08.1975 г. и № 2785/09.08.1975 г. на Председателя на ИК на ГНС са отчуждени имоти пл. № 1 и № 3 в кв. 108 по плана на 7-ми подрайон по плана на 7-ми подрайон на гр. Варна за мероприятие "Архитектурен резерват" по застроителния и регулационен план. Не се възразява, че заповедите са издадени от компетентен орган и са законосъобразни, както и че отчуждаването е предприето в съответствие с отреждането. Пороци в гореупоменатите заповеди не се установяват и при косвения съдебен контрол, поради което следва да се приеме, че отчуждението е произвело действие и върху имотите е възникнало право на държавна собственост. /Приложените по делото Заповеди №№ 80/14.01.1976 г. (л. 88), 2544/03.09.1976 г. (л. 89) и 656/21.03.1977 г. (л. 87) по чл. 100 ЗТСУ се отнасят до правото на обезщетение и нямат значение за отчуждаването./

От представените в заверени преписи протоколи от 30.12.1980 г. /л. 92-94/ се установява, че в началото на 1981 г. процесните сгради са били напълно изградени. Поземлените имоти са отразени в представената в заверено копие скица 706/10.05.1981 г. /л. 85/. Съставени са АДС № 134/22.04.1981 г. за Дома на писателя и имот пл. № 3 /л. 82/ и АДС № 133/22.04.1981 г. /л. 83/ за Дома на художника и имот пл. № 1, в които е отразено, че имотите са предоставени в оперативно управление на Общински народен съвет-Варна.

По делото не се твърди и не се установява до 1991 г. /когато на 17.09.1991 г. влиза в сила ЗМСМА/ да е било променено предназначението на сградите и поземления имот и правата на държавна собственост и на оперативно управление на ОбНС да са отпаднали. Не се установява и имотите да са били предоставени на друго юридическо лице.

Съгласно разпоредбата на пар. 7, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА с влизането му в сила /17.09.1991 г./ в собственост на общините преминават държавните имоти – обекти на общинската структура с местно значение, предназначени за административните потребности на общините, както и за здравно, образователно, културно, търговско, битово, спортно или комунално обслужване.

Настоящият съдебен състав изцяло възприема извода на окръжния съд, че процесните сгради представляват обекти на общинска инфраструктура с местно значение, предназначени за културно обслужване на населението по см. на пар. 7, т. 6 ПЗР ЗМСМА.  Основен аргумент в полза на този извод е направеното отграничение в цитираната норма /пар. 7 от ПЗР на ЗМСМА/ общинската инфраструктура /т. 6/ от техническата инфраструктура /т. 7/.

От заключението на вещото лице инж. Вл. Андреев /л. 204 и 205/ се установява, че отчуждените имоти пл. № № 1 и 3 са идентични с УПИ № ХІІ-304- „за ателиета и клуб” в кв. 108 по плана на 7 м. р. на гр. Варна, отреден със заповед Р-202/17.01.2002 г. на кмета на община Варна /л. 95; скица № 619 от 04.06.02 г. на л. 75/, съответно с процесния поземлен имот /скица, изд от СГКК – л. 118/. Съгласно т. 2-ра от същото заключение към момента на влизане в сила на пар. 7 от ПЗР на ЗМСМА и пар. 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС /ДВ-бр. 96/1999 г./ процесният имот е попадал в част от УПИ І – „за ателиета и клубове” в кв. 108 по плана на 7 м. р. на гр. Варна, като предназначението по план съгласно Заповед № РД-12557/30.12.1981 г. на КАБ за ЦГЧ е за „ателиета и клубове”, каквото е същото и към настоящия момент. 

Следователно, по силата на пар. 7 от ПЗР на ЗМСМА върху процесните сгради и поземлени имоти, които ги обслужват, е възникнало право на общинска собственост. Представените от ищеца в нарушение на процесуалните правила едва в третото по ред съдебно заседание писмени доказателства /л. 215 – 227/ касаят определянето на границите на охранителната зона на археологическия резерват „Античен град Одесос Варна” с особен режим на застрояване, но не установяват твърдяните от ищеца права на собственост върху процесните имоти на главните предявени основания. Ищецът претендира евентуално придобиване правото на собственост  по давност. С пар. 1 от ЗД на ЗС /в сила от 31.12.2008 г./ давността за придобиване на държавни и общински имоти е спряна до 31.12.2011 г., поради което фактите, осъществени преди влизане в сила на разпоредбата са лишени от правно значение. Поради обратната сила на закона дори твърдяното владение да е било упражнявано от ищеца, той не е придобил право на собственост по давност.

По изложените съображения като неоснователни предявените искове следва да бъдат отхвърлени. Поради съвпадане с изводите на настоящата инстанция, обжалваният първоинстанционен акт следва да бъде потвърден, поради което и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Варненският апелативен съд

                                      Р    Е    Ш    И :

ПОТВЪРЖДАВА решението на Варненския окръжен съд № 1395 от 21.11.2010 г., постановено по гр. д. № 816/2009 г.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                     2.