В ИМЕТО НА НАРОДА

Апелативен съд – Варна Гражданско отделение

На 13 октомври 2010 год.

В публично заседание в следния състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СЕВЕРИНА ИЛИЕВА

ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

Секретар: В.Т.

Прокурор: Ружа Големанова

Като разгледа докладваното от съдия С. Илиева възз. гр. д. № 388 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на 268 и сл. от ГПК.

Добричкият окръжен съд с решение № 225 от 10.05.2010 г., постановено по гр. д. № 813/2009 г., е осъдил Прокуратурата на Република България – гр. София да заплати на А.Д.И. сумата от 5 400 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от повдигнато срещу него обвинение по НОХд. № 1121/2004 г. на ДРС, приключило с оправдателна присъда, ведно със законната лихва върху сумата считано от 16.06.2009 г. Със същото решение искът за разликата до пълния размер на претенцията – 30 000 лева е отхвърлен.

От така постановеното решение са останали недоволни и двете страни. А. Д. И. го обжалва в отхвърлителната му част като моли в тази му част като незаконосъобразно да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което претенцията му да бъде уважена изцяло с произтичащите от това законни последици. Прокуратурата на РБ – София чрез Окръжна прокуратура - Добрич обжалва решението в осъдителната му част, като счита, че същото е незаконосъобразно и неправилно. Претендира се отмяна на първоинстанционното решение в тази му част и постановяване на ново решение, с което искът да бъде изцяло отхвърлен или евентуално обезщетенето да бъде намалено до минмален размер.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК страните не са подали писмени отговори срещу жалбите.

Представителят на Апелатвна прокуратура - Варна поддържа подадената от Окръжна прокуратура – Добрич жалба, като счита, че обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди следва да се определи на базата на минималните доходи за страната. По отношение жалбата на ищеца изразява становище за нейната неоснователност.

Жалбите са подаден в срок от страни, които имат право на жалба и са процесуално допустими.

Настоящото производство не е контролно-отменително, а въззивно, поради което съдът следва да направи свои фактически констатации и правни изводи. След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, Варненският апелативен съд приема за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ. А.Д.И. *** и настоящ такъв – с. Люляково, Добричка обл. твърди в исковата си молба, че срещу него е било образувано дознание № 380/2002 г. по описа на ІІ РПУ-Добрич и по повдигнато му обвинение за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и 2, във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК, внесено в Добричкия районен съд, е било образувано НОХд. № 1121/2004 г., приключило с оправдателна присъда на 10.06.2009 г. Ищецът твърди, че в резултат на неоснователно повдигнатото срещу него обвинение и наказателното му преследване, продължило през голям период от време, е понесъл неимуществени вреди, изразяващи се в стрес и психически дискомфорт, влошаване на здравословното му състояние – получил инсулт, уронване честта и доброто му име сред обществото. Предвид горното ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди Прокуратурата на РБ – София да му заплати сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за понесените от него неимуществени вреди, ведно със законната лихва от завеждането на исковата молба.

Ответната страна - Прокуратурата на РБ-София чрез представител на Окръжна прокуратура - Добрич оспорва исковата претенция само по отношение на размера, като счита, че досъдебното производство е приключило в сравнително разумни срокове и прави възражение по чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ за съпричиняване от страна на ищеца на уврежданията в здравословното му състояние с поведението му – съществуващи между него и трето по делото лице конфликтни отношения.

По делото не се спори и се установява и от приложените НОХд. № 1121/2004 г. на ДРС, ВНОХд. № 190/2009 г. на ДОС и Полицейско производство Д-380/12.07.2002 г. на ІІ РПУ – Добрич, че от м. юли 2002 г. срещу А.Д.И. е започнало наказателно преследване, като на 02.07.2004 г. в Добричкия районен съд срещу него е бил внесен обвинителен акт за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1-во и 2-ро, във връзка с чл. 194, ал. 2 от НК. Образуваното срещу И. НОХд. № 1121/2004 г. е приключило с оправдателна присъда, потвърдена от Добричкия окръжен съд с решение № 118 от 10.06.2009 г., постановено по в.н.о.х.д. № 190/2009 г. Или, от приложените по делото писмени доказателства безспорно се установява, че срещу А.И. неоснователно е било водено наказателно призводство, продължило от юли 2002 г. до юни 2009 г.

При тази установена фактическа обстановка следва да се направи извод за наличието на формалните предпоставки, визирани в чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на Държавата в лицето на Прокуратурата на РБ. Нормата на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ ангажира отговорността на държавата за вреди, когато се установи по делото, че лицето, обвинено в извършване на престъпление, е оправдано. Прокурорът е държавният орган, който проверява съставлява ли деянието престъпление, длъжен е да му даде правилна квалификация, проверява има ли основание за прекратяване или спиране на предварителното наказателно производство, събрани ли са всички доказателства, необходими за разкриване на обективната истина, подкрепя ли се обвиненето от тези доказателства, отстоява обвинението в процеса. Ето защо, обвинението в престъпление се явява неоснователно /НЕЗАКОННО/ винаги когато лицето е оправдано.

Нормата на чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ има за обект на защита свободата, честта, достойнството и доброто име на гражданите. Това е така, защото всяко неоснователно обвинение в извършването на престъпление неизбежно засяга тези ценности. Неимуществените вреди се изразяват в засягане на нематериални блага и личната сфера на правните субекти, които не могат да се изчислят като месечно обезщетение или възнаграждение.

ЗОДОВ свързва обезщетяването за претърпяна неимуществена вреда с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 от ЗЗД. Естествено и житейски оправдано е обстоятелството, а се установява и от показанията на разпитаните от окръжния съд свидетели – *** Йорданка ***, че във връзка с воденото продължително наказателно производство са били засегнати честта и достойнството на ищеца, имал е негативни емоции и психологически проблеми, отрицателно са били повлияни контактите и отношенията му в обществото. Разпитаните по делото свидетели установяват също, че преди воденото срещу ищеца наказателно дело същият бил в добро здравословно състояние, работел много, не се е оплаквал от главоболие или от нещо друго. Според свидетелските показания здравето на ищеца се влошило след като започнало наказателното дело, от което получил и инсулт.

От представената по делото меидицинска документация се установява, че на 16.02.2005 г. ищецът е приет по спешност в НО на „МБАЛ – Г.Т.” с мозъчен кръвоизлив и след изписването му е провел програма за активна неврорехаблитация. От проведените му комплексни експертизи през 2005, 2006 и 2007 години към здравния статус на ищеца е прибавена и диагноза – Органично личностово разстройство. Психоорганичен синдром – лека степен. Към настоящия момент здравословното състояние на ищеца е необратимо увредено и с експертно решение на ТЕЛК е трудоустроен.

В първоинстанционното производство е била назначена съдебно-медицнска експертиза, според чиито основно и допълнително заключения ищецът от години е страдал от хипертонична болест, която не е била лекувана и с времето заболяването се е задълбочавало и провокирало настъпването на инсулта. Според заключенията не е налице пряка причинна връзка между повдигнатото на ищеца обвинение и получения мозъчен инсулт.

Съобразявайки се със събраните по делото доказателства и с конкретните обективно съществуващи обстоятелства – отрицателните последици в емоционалното и психическо състояние на ищеца в резултат на неправилното му привличане под наказателна отговорност за престъпление, което не е извършил, вида и характера на обвинението, продължителността на наказателното производство – и предвид установената съдебна практика, съдът определя съобразно правилото на чл. 52 от ЗЗД, че на ищеца следва да се присъди обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в размер на 8 000 /осем хиляди/ лева. В тази сума не се предвижда обезщетение за влошаване на здравословното състояние на ищеца като последица от воденото срещу него наказателно преследване предвид липсата на причнна връзка между тях. Върху определеното обезщетение ответната Прокуратурата на РБ дължи и законната лихва считано от датата на завеждане на исковата молба – 16. 09. 2009 г.

С оглед изложеното, първоинстанционният съдебен акт в частта му, с която исковата претенция се отхвърля за разликата над 5 400 лева до 8 000 лева, следва да бъде отменен и вместо него да се постанови решение, с което ответната Протукатура на РБ да бъде осъдена да заплати на ищеца допълнително обезщетение в размер на 2 600 лева. За разликата над 8 000 лева до пълния размер на претенцията - 30 000 лева, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

Настоящият съдебен състав не възприема изложеното от окръжния съд във връзка с направеното от ответната страна възражение по чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ за съпричиняване от страна на ищеца с поведението му за настъпването на уврежданията в здравословното му състояние. След като не е налице пряка причинна връзка между повдигнатото на ищеца обвинение и получения мозъчен инсулт и след като не се присъжда и обезщетение за влошаване на здравословното състояние на ищеца /вж. гореизложеното/, не следва да се приема и съпричиняване по смисъла на чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Варненският апелативен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение № 225/10.05.2010 г. на Добричкия окръжен съд, постановено по гр. дело № 813/2009 г. САМО В ЧАСТТА МУ, с която предявеният на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ от А.Д.И. *** срещу Прокуратурата на РБ – София иск за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 5 400 лева до 8 000 лева е отхвърлен и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ – София да заплати на А.Д.И. с ЕГН-********** ДОПЪЛНИТЕЛНО сумата от 2 600 /две хиляди и шестстотин/ лева – обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в резултат на неоснователното му обвинение в извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1-во и 2-ро във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва начиная от 16.09.2009 г. до окончателното й изплащане.

ОСТАВЯ В СИЛА същото решение в останалата обжалвана

част.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.