Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 57/19.05.2010 г.

гр.Варна,

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 10.03.2010 год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СЕВЕРИНА ИЛИЕВА

 ИВАН ЛЕЩЕВ

при секретаря Ю.К., и с участието на контролираща страна Апелативна прокуратура гр.Варна, представлявана от прокурор Ст.Якимова, като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 35/2010 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Производството по делото е по реда на ГПК (отм).

 Предмет на разглеждане е въззивна жалба, подадена от Р.А.Р. и Д.И.Р. *** срещу решение от 20.11.209 год. по гр.д. № 108/2008 год. на Окръжен съд Шумен, в частта, с която е уважен иска на КУИППД и е постановено отнемане в полза на държавата на недвижими имоти и движими вещи. В частта, с която са отнети в полза на държавата сумите, получени от ответниците по сключени от тях разпоредителни сделки, решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Във въззивната жалба се поддържат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на решението, а именно – че съдът е игнорирал представени по делото писмени доказателства – разписки и договори за заем, установяващи законен произход на средствата, и не е зачел доказателствената сила на нотариалните актове като официални документи по отношение отразената в тях покупна цена на имотите. Необосноваността на решението според въззивниците се състои още и в това, че съдът е постановил решението си въпреки липсата на причинна връзка между престъпното деяние, предмет на осъдителната присъда, и придобитото имущество. Не бил съобразен личния принос на съпругата Д.Р. в придобитото имущество в режим на СИО. Сочи се неправилност на решението и по отношение апартамент № 24 на V жил.етаж в жил.сграда в гр.Ш., бул.”В.П.” № 12, като въззивниците твърдят, че той е придобит изцяло със средства, дарени от бащата на Д.Р.. Въззивниците оспорват също критерия, възприет от съда при преценката му, а именно – минималната работна заплата, която се е променяла във времето. Не била съобразена също и действителната придобивна стойност на имуществото. Навеждат се за първи път в процеса и твърдения за нищожност на част от придобивните сделки поради привидност на същите, сключени с цел да се прикрият действителните отношения между страните по договори за заем.

Ответната страна по жалбата –КУИППД е представила писмен отговор, в който излага съображения за неоснователност на подадената въззивна жалба и моли за оставяне в сила на решението.

Апелативна прокуратура Варна изразява становище, че жалбата е неоснователна и следва да бъде потвърдено първоинстанционното решение като законосъобразно и правилно.

Съставът на Апелативен съд гр. Варна намира, че подадената въззивна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните мотиви:

Производството е инициирано с мотивирано искане на КУИППД, имащо характер на искова молба за отнемане в полза на държавата на имущество на значителна стойност, придобито в резултат от престъпна дейност.

По делото е безспорно установено, че срещу Р.А.Р. е влязла в сила присъда по НОХД № 228/2002 год. на Окръжен съд гр. Шумен за престъпление по чл. 244 ал.2 вр.ал.1 от НК, което попада в хипотезата на чл. 3 ал.1 т.15 от ЗОПДИППД. Установено е също, че през проверявания период той и съпругата му Д.Р. са придобили множество недвижими имоти и движими вещи на значителна стойност, определена от приетите по делото заключения на СИЕ. По делото са събрани писмени доказателства, приети са и заключения на вещи лица – допълнени и разработени във варианти, с цел да се установи действителното съотношение между приходите и разходите на ответниците през проверявания период.

Съгласно заключението от 08.04.2009 год.(л.608) на вещото лице Р.В. приходите и разходите на ответниците са приравнени към единния общ критерий – минималната работна заплата за страната през съответния период на придобиване, респ. изразходване на средствата.

Приходите са формирани както следва: доходи от трудови правоотношения на Р.Р. – 98,05 МРЗ, доходи по данъчни декларации на Р.Р. – 104,1 МРЗ, доходи от трудови правоотношения на Д.Р. – 164,34 МРЗ, доходи по данъчни декларации на Д.Р. – 1,4 МРЗ, доходи от продажба на недвижими имоти – 472,43 МРЗ, доходи от продажба на движими вещи – 67,99 МРЗ. Тези данни, отразени в Таблица 1 към заключението са на база стойностите от продажба на имущества, отразени в приложените нотариални актове и договори за продажба на МПС. В допълнителното заключение от 01.06.2009 год. (л.635) и приложената към него Таблица 1 е коригирана сумата на приходите от продажба на недвижими имоти по пазарни цени в размер на 1682,92 МРЗ и от продажба на МПС по пазарни цени в размер на 372,32 МРЗ, като са добавени и приходи от заеми и дарения в размер на 3950,74 МРЗ.

Разходите, отразени в таблица 3 към заключението от 08.04.2009 год., са както следва: за покупка на недвижими имоти по цени, отразени в  приложените нотариални актове – 1127,42 МРЗ, разходи за покупка на МПС – 729,95 МРЗ, разходи за издръжка на семейството – 1623,16 МРЗ, платени данъци – 9,42 МРЗ, за пътувания в чужбина – 174,09 МРЗ. Като вариант в Таблица № 4 на същото заключение са дадени разходите за покупка на недвижими имоти по пазарни цени в размер на 2898,44 МРЗ и за покупка на движими вещи по пазарни цени в размер на 1518,3 МРЗ. Към сумата на разходите в таблица 2 по допълнителното заключение от 01.06.2009 год. са прибавени дадени от ответника на трети лица суми в заем в размер на 648,62 МРЗ.

Анализирайки горните констатации, съдът достига до следните изводи:

На отнемане по реда на ЗОПДИППД подлежи имущество, придобито пряко или косвено от престъпна дейност, което не е възстановено на пострадалия или не е отнето в полза на държавата, или конфискувано по други закони. Целта на закона е да бъдат предотвратени възможностите за извличане на облаги от престъпна дейност, както и от разпоредителни сделки с имуществото, придобито от такава дейност.

В закона са уредени предпоставките за настъпване на санкционните последици по чл.1, а именно: срещу лицето да има влязла в сила присъда по някой от текстовете, изброени в чл. 3 ал.1, и да е налице имущество на значителна стойност, за което може да се направи основателно предположение, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност.

Законът не съдържа изискване за наличие на пряка причинна връзка между придобиването на имуществото и конкретната престъпна дейност, за която лицето е осъдено с влязлата в сила присъда. Разпоредбата на чл. 4 ал.1 ЗОПДИППД съдържа оборима презумпция, че едно имущество на значителна стойност е свързано с престъпна дейност, когато е придобито от лице, спрямо което е постановена влязла в сила присъда, и не е установен законния произход на средствата за придобиването му. По силата на цитирания текст на закона, е разместена доказателствената тежест за установяване на източниците за придобиване на имуществото, като тази тежест е възложена на ответника. Причинната връзка с престъпното деяние, за което последният е осъден, се предполага до доказване на противното.

ЗОПДИППД не съдържа изрична разпоредба относно определяне на стойността на придобитото имуществото (пазарна или договорна). Тази празнота дава възможност разрешение да се търси чрез методите на историческото тълкуване, аналогията на закона и съдебната практика, като източници на правото.

Предшественик на ЗОПДИППД се явява отмененият ЗСГ, и в частност неговата глава ІІ, чиято основна идея за недопустимост на обогатяването в резултат от непозволена дейност е преминала и в новия закон. Съгласно чл. 34, ал. 3, т. 2 от ЗСГ /отм./  стойността на имуществото, предмет на проверка, включително построени сгради, придобити от граждани по аргумент на т. 1, от други граждани или ЮЛ се определя "по пазарни цени по време на придобиването или построяването".

Аргумент в подкрепа на виждането, че действителната пазарна стойност на имуществото следва да се възприеме като критерий за преценка на неговата значителност, се съдържа и в най-близкия действащ правен институт, а именно - процедурата на данъчната ревизия, уредена в чл. 110 - чл. 127 от ДОПК. Там законодателят е постановил, че за определяне на основата на облагане с данъци, органът по приходите взема "капитала и пазарната цена на придобитите имущества към момента на придобиване" (чл. 122, ал. 2, т. 7). По аналогията на закона по същия ред следва да се действа за установяване разходите на ответника за придобиване на конкретните активи - според пазарната цена към момента на придобиване. В самия ЗОПДИППД, в чл. 18, ал. 1, т. 5 от с. з. се съдържа задължението на органите по чл. 12, ал. 10 да проверяват имуществото на лицето, правното основание за придобиването му и неговата стойност. Употребявайки понятието „стойност” вместо „покупна цена”, законодателят очевидно е имал предвид действителния пазарен еквивалент на имуществото. Съдебната практика на ВКС също споделя този извод. Така, в Определение № 533/13.12.2006 г. по ч. гр. д. № 498/2006 г., ВКС, IV гр. отд, постановено по повод наложени обезпечителни мерки по този закон, касационната инстанция е приела, "че декларираните доходи от касаторите, включително и доходите, върху които са заплащани осигуровки към НОИ, са значително по-ниски от пазарната стойност на придобитите недвижими имоти и движими вещи." В тази връзка, поддържаният довод, че оценките на имотите били нереално завишени е бил приет от ВКС на РБ за неоснователен, тъй като по смисъла на Закона "значителна стойност" на дадено имущество е неговата реална, пазарна стойност, а не данъчната оценка на имотите, която е вписана в нотариалните актове и която е значително по-ниска.

Ето защо при определяне стойността на придобитото имущество следва да се възприеме заключението на СИЕ от 08.04.2009 год. във варианта по пазарни цени, отразен в Таблица № 4, а именно – за придобиване на недвижими имоти на стойност 2898,44 МРЗ и за покупка на движими вещи по пазарни цени в размер на 1518,3 МРЗ, или общо движимо и недвижимо имущество на стойност, равняваща се на 4416,74 МРЗ към момента на придобиването му. Към имуществото обаче следва да се причислят и паричните средства, в частност сумите, дадени от ответниците в заем на трети лица. Съгласно заключението на СИЕ от 01.06.2009 год. те възлизат на 648,62 МРЗ, приравнени към момента на предоставянето им в заем. Произходът на тези средства също трябва да бъде законен. Сумарно, стойността на придобитото движимо и недвижимо имущество, и парични средства възлиза на 5065,36 МРЗ.

За установяване законния произход, в детайли са изследвани приходите на ответниците през проверявания период, а те са, както следва: доходи от трудови правоотношения на Р.Р. – 98,05 МРЗ, доходи по данъчни декларации на Р.Р. – 104,1 МРЗ, доходи от трудови правоотношения на Д.Р. – 164,34 МРЗ, доходи по данъчни декларации на Д.Р. – 1,4 МРЗ, доходи от продажба на недвижими имоти по пазарни цени в размер на 1682,92 МРЗ, доходи от продажба на движими вещи по пазарни цени в размер на 372,32 МРЗ, приходи от заеми и дарения в размер на 3950,74 МРЗ, или общо 6373,87 МРЗ.

Каква част от тези приходи имат законен произход?

Безспорно, това са доходите от трудовата и декларираната стопанска дейност на въззивниците, а именно – 367,89 МРЗ.

Към делото са приложени папки с писмени доказателства, събрани от КУИППД, в които се съдържат разписки за изплатени през периода 2006-2007 год. печалби от „Еврофутбол”, на стойност 78668,93 лв (на л.1157-1225). Тези приходи, макар и законни по своя произход, не са били предмет на изследване от назначените по делото съдебно-икономически експертизи, не е имало искания в тази насока от ответниците, а и в самата въззивна жалба не се правят доводи във връзка с тях. Поради това и настоящата инстанция не е в състояние да основе изводите си въз основа на тези доказателства, които са останали непроверени в хода на производството.

Приходите от продажба на недвижими имоти и движими вещи биха имали законен характер само тогава, когато бъде доказан законният произход на средствата за придобиване на  тези имущества, предмет на разпоредителните сделки. В противен случай те се явяват форма на облагодетелстване от незаконната дейност, която именно се преследва по реда на ЗОПДИППД. Ето защо, настоящата инстанция намира, че по отношение на тези приходи не е оборена презумпцията на чл. 4 ал.1 ЗОПДИППД, и за същите не е установен законен произход.

Що се отнася до приходите от заеми и дарения, съдът намира следното:

В случаите, когато имуществото е закупено със заемни средства, законният източник по смисъла на чл. 4 от ЗОПДИППД не е самият договор за заем, а източникът на доходи за погасяването му ведно с начислените лихви. Дори да се приеме, че придобиването на имотите е извършено със сумите по заемите, които сами по себе си представляват "законен източник" в общоприетия смисъл, но изплащането на заетите суми след това, като погашения по договорите за заем, изисква сравнително постоянни, установими по размер ежемесечни доходи, чийто източник е от значение за приложението на ЗОПДИППД. Заетите суми, макар да са използвани за придобиване на активи, в действителност представляват имуществен пасив, за чието погасяване не са установени законни източници.

Показателен е фактът, установен от експертизата, че през целия проверяван период ответниците са заплатили данъци върху реализираните от тях доходи, в размер едва на 9,42 МРЗ.

Неоснователни са доводите на въззивниците и по отношение неправилното приложение от първоинстанционния съд на разпоредбата на чл. 10 от ЗОПДИППД. Съгласно посочената разпоредба се отнема в полза на държавата и имущество, придобито от престъпна дейност, което е съпружеска имуществена общност, когато се установи липса на принос на другия съпруг за придобиването му. Приносът по смисъла на този закон трябва да бъде имуществен, а презумпцията по чл. 19 ал.3 СК (отм) за принос чрез работа в домакинството е приложима само във вътрешните отношения между съпрузите. За установяването му не са достатъчни свидетелствата на родителите за предоставяне на средства в полза на ответниците, предвид отношенията на свързаност между тези лица. Разпоредбата на чл. 133 ал.1 б.”в” ГПК (отм), предвиждаща изключение от забраната за свидетелски показания е относима само при спорове между съпрузи, роднини по права линия и др. Предметът на доказване в производствата по ЗОПДИППД е друг, а именно – законен ли е произходът на средствата за придобиване на имуществото. За целта е необходимо събиране на убедителни доказателства, включително и чрез разкриване на банковата тайна по отношение на дарителите, относно притежанието и законния способ за придобиване на дарените средства. Тежестта на доказване за посочените обстоятелства, както вече беше отбелязано, е на ответниците.

Твърденията за извънсемейния характер на средствата за придобиване на жилището, намиращо се в гр.Ш., бул.”Л.” (днешен бул.”В.П.”) № 12, ет.5, ап.24 са останали недоказани. Те са и противоречиви – в писменото обяснение на ответниците до Комисията по ЗСГ гр. Шумен (на л.334) същите са заявили, че това жилище е закупено със средства от родителите на съпруга, а във въззивната жалба – че средствата са дарени от бащата на съпругата. Без значение е и обстоятелството, че този апартамент се сочи като семейно жилище и адрес за призоваване. Не е установен по безспорен начин законният произход на средствата за придобиване на имота. Той не е под закрилата на разпоредбите за несеквестируемост, защото не е единствен жилищен имот – по договор за прехвърляне срещу задължение за издръжка и гледане ответниците са придобили съседния на него апартамент № 23 в същата сграда, който не е предмет на иска за отнемане на имущество в полза на държавата.

Не намира опора в доказателствата по делото и твърдението, съдържащо се във въззивната жалба, че част от недвижимите имоти са придобити по нищожни сделки, сключени в противоречие със забраната на чл. 152 ЗЗД. Не са представени доказателства за сключени заемни договори с продавачите, по които заемодател да е въззивникът, поради което и не може да се направи извод за наличие на връзка между придобивните сделки и заемни отношения между страните. В същото време по делото са представени нотариални актове за договорни ипотеки, които представляват законен способ за обезпечаване на дадените от ответниците заеми в полза на трети лица.

В заключение, установените по делото законни източници на средства не са достатъчни дори за покриване на обичайните разходи на ответниците и тяхното семейство, а още по-малко – за придобиване на процесните имущества, които са на значителна стойност. Предявеният иск за отнемането им в полза на държавана е основателен и доказан.

Поради изложените мотиви, настоящият състав намира, че постановено първоинстанционно решение е законосъобразно и обосновано в обжалваната му част, и следва да бъде потвърдено.

В полза на КУИППД следва да се присъдят разноски за тази инстанция, които определени съгласно чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/2004 год. за минималния размер на адвокатските възнаграждения, са в размер на 8295 лв.

Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ПОТВЪРЖДАВА решение от 20.11.209 год. по гр.д. № 108/2008 год. на Окръжен съд Шумен, в частта, с която е уважен иска на КУИППД и е постановено отнемане в полза на държавата на недвижими имоти и движими вещи.

ОСЪЖДА Р.А.Р. с ЕГН ********** и Д.И.Р. с ЕГН ********** ***, бул.”В. П.” № 12, ет.5, ап.** да заплатят в полза на Комисията за установяване на имущества, придобити по престъпен начин – гр.София, разноски за тази инстанция в размер на 8295 лв, представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/2004 год. за минималния размер на адвокатските възнаграждения.

В частта, с която са отнети в полза на държавата сумите, получени от ответниците по сключени от тях разпоредителни сделки, решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1)

2)