РЕШЕНИЕ

№ 49

гр.Варна,  05.05.2010 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, гражданско отделение на седми април, две хиляди и десета година в публичното заседание в състав:

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА 

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                                     РАДОСЛАВ СЛАВОВ

секретар Ю.К.,

прокурор ,

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова В.гр. дело № 34/10 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производство е образува по жалба, подадена от представляващия „И. А. Т.” ЕООД-С. срещу решението на Окръжен съд-Силистра от 19.10.2009 г. по т.д.№ 20/07 г., с което са уважени изцяло исковете, предявени от „М.” ЕООД-С. с правно основание чл.108 от ЗС и чл.74 от ЗС. Като се позовава на незаконосъобразност и необоснованост, моли за отмяната му и за постановяване на други решение по съществото на спора, с което предявените искове бъдат отхвърлени, със заплащане на направените по делото съдебни и деловодни разноски.

Въззиваемото дружество оспорва подадената въззивна жалба и изразява становище за законосъобразност и обоснованост на обжалваното решение.

Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима.

След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Предявени са при условията на кумулативно съединяване искове от „М.” ЕООД-С. срещу „И. А.Т.” ЕООД-В. за предаване на владението /алтернативно – за заплащане на равностойността/ на движими вещи, подробно описани в исковата молба, на основание чл.108 от ЗС и за заплащане на стойността на извършени в процесния недвижим имот подобрения, довели до увеличаване на неговата стойност, ведно със законната лихва, считано от 13.02.2007 г., до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.74 от ЗС. 

Оспорвайки изцяло предявените искове, ответното дружество твърди, че липсват доказателства относно правото на собственост на ищеца върху претендираните движими вещи; не е доказано знанието и непротивопоставянето на страна на ответника на извършените подобрения, тъй като въвода във владение е на 1.04.2005 г. – след тяхното извършване.

Не се спори между страните, установява се от приложените писмени доказателства, че с постановление на СИС при СРС от 1.04.2005 г. по изп.дело № 244/02 г. ответникът е въведен във владение на следния недвижим имот: масивна двуетажна сграда „Главен корпус”, състояща се от първи етаж – производствен цех и втори етаж – административна част.

Твърденията на ищеца са, че с фактура № 3203/12.05.2004 г., с приложен опис ЕТ „М.”-Е. *** е закупил от длъжника по изпълнителното дело „Нектар” ЕООД процесните движими вещи, намиращи се в имота, а с договор за покупко-продажба на търговско предприятие по реда на чл.15 от ТЗ „М.” ЕООД-Силистра е закупило ЕТ „М.-Е.П.”***.

Относно факта, че ответното дружество владее движимите вещи е представен опис изх.№ 44/12.10.2006 г., подписан също от представители на „Нектар”ЕООД и ЕТ „М.”.

Писмените доказателства, на които ищецът основава претенцията си по чл.108 от ЗС са частни свидетелстващи документи, съставени между ищеца и третото лице – длъжник по изп.дело № 244/02 г. на СИС при СРС. Описът, на който той се позовава не носи подписа на ответника и няма материална доказателствена сила, обвързваща го, още повече, че той е съставен година и половина след извършването на въвода във владение. Изложените факти налагат извода, че представените два свидетелстващи документа не доказват правото на собственост на ищеца върху претендираните движими вещи.  Цитираните писмени доказателства не са приложени към изп.дело № 244/02 г.

На стр.4 от протокола за въвод от 1.04.2004 г. е описано какви вещи са намерени в имота. На 4.04.2005 г., на 8.04.2005 г. и на 25.04.2005 г. представители на „Нектар” ЕООД са изнесли на части движими вещи в присъствието на съдия-изпълнителя, за което са съставени протоколи – л.228, 234 и 246 от изп.дело. В последния протокол изрично е отразено, че освен три броя климатици в имота няма други движими вещи. Намиращите се на първия етаж поточни линии са изнесени от помещенията с протоколи от 2.11.2005 г., 8.08.2006 г. и от 24.04.2007 г.

Описаните по-горе протоколи представляват официални документи, ползващи се с доказателствена сила, обвързваща страните съобразно чл.143,ал.1 от /ГПК/ и установяват безспорно, че претендираните вещи не са се намирали в имота.   

Доказателство в тази насока е и приложеното в настоящата инстанция постановление за отказ от започване на наказателно производство на Районна прокуратура-Силистра от 1.10.2007 г., от което е видно, че служители на ищеца са влизали в имота на ответника и през 2007 г.

С оглед на горното, следва да бъде направен извод, че не е доказано правото на собственост на ищеца върху вещите, чието връщане се претендира, както и върху тези, за които се иска заплащане на стойността. Липсват доказателства и тези вещи да са получавани от ответника и той да ги е владял или държал, поради което предявеният иск с правно основание чл.108 от ЗС следва да бъде отхвърлен – след отмяна на решението в тези му части.

По претенцията за заплащане на стойността на извършените в имота подобрения:

Твърденията на ищеца са, че в периода от 1.05.2004 г. до 1.02.2005 г. той е извършил в имота, изнесен и продаден на публична продан подобрения, които не са били включени в оценката му.

Предпоставка за уважаване на иск по чл.74 или по чл.72 от ЗС е лицето, извършило подобренията да притежава качеството на владелец на имота. Доказателство относно факта, че ЕТ „М. - Е. П.” или „М.” ЕООД са упражнявали фактическа власт не са представени. Като единствен собственик на имота в рамките на изпълнителното дело е сочен „Нектар” ООД, което е назначено и за пазач на имота с протокол от 18.06.2002 г. До предаването на владението на ответника по настоящото дело с протокол от 1.04.2005 г. не е установено владение, осъществявано от друго лице.

Предявявайки претенцията по чл.74,ал.2 от ЗС, ищецът твърди извършване на подобренията през периода от 1.05.2004 г. до 1.02.2005 г. Следователно, ответникът не е пасивно легитимиран да отговаря по този иск, тъй като към момента на извършването им, той не е бил собственик на имота, за да знае за извършването им. Ето защо, дори да беше установено осъществявано от ищеца владение, той би имал право само на по-малката сума между стойността на направените от него разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота.

Приложените към делото фактури за закупени от ищеца материали не установяват влагането им в имота, още повече, че назначената СТЕ прави оценка при допускане, че подобренията съществуват, като други доказателства за съществуването им не са представени. За част от подобренията като например ремонт на покрив, съществуват данни, че са извършени от собственика – „Нектар” ООД. Ето защо, претенцията за заплащане на подобренията е изцяло неоснователна, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено в частта му, с която искът за подобрения е уважен, а предявеният иск – отхвърлен.

На въззивното дружество следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция съдебни и деловодни разноски в размер на 3014.38 лева.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

                             Р       Е       Ш      И :

ОТМЕНЯВА ИЗЦЯЛО решението на Окръжен съд-Силистра от 19.10.2009 г. по т.д.№ 20/07 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ, предявени от ЕТ „М.-Е. *** срещу „И. А. Т.” ЕООД-В. с правно основание чл.108 от ЗС и чл.55 от ЗЗД и чл.72 /евентуално чл.74/ от ЗС.

ОСЪЖДА ЕТ „М.-Е.П.”***, ДА ЗАПЛАТИ на „И. А. Т.” ЕООД-В. сумата от 3014.38 лева – разноски по водене на делото пред настоящата инстанция.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                   2.