О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                №  53          /25.01.2011 година, гр.Варна

Апелативен съд-Варна, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи януари две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:СЕВЕРИНА ИЛИЕВА

                                                                    ЧЛЕНОВЕ:РАДОСЛАВ СЛАВОВ

                                                                                          ИВАН ЛЕЩЕВ

Сложи на разглеждане докладваното от съдията Ив.Лещев в.ч.гр.д.№ 33 по описа за 2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1, във връзка с чл.437, ал.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на адв. Й.Ч. ***, в качеството му на процесуален представител на ЕТ”Аспирин 500- Емилиян Д.”*** – длъжник по изпълнението, срещу определение № 3207/15.10.2010 година на Варненския окръжен съд, постановено по в. гр.д.№ 1889/2010 година, с което е оставена без разглеждане жалбата на едноличния търговец срещу действия на ЧСИ с рег.№ 717 по изп.д. № 272/2007 година, поради недопустимост и е прекратил производството по делото. Правят се оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт и се иска отмяната му.

Насрещната страна „Билдстрой-инженеринг ком” ООД гр.Варна, взискател по изпълнението, оспорва жалбата, счита обжалваното определение за правилно и моли апелативната инстанция да го потвърди.

Частната жалба е процесуално допустима, но по  същество е неоснователна.

След служебна проверка, ВАпС констатира валидността и допустимостта на обжалваното определение, а по съществото на спора приема следното:

С обжалваното определение ВОС е дал подробен и изчерпателен отговор на всички въпроси поставени в жалбата на длъжника срещу действията на ЧСИ по горепосоченото изпълнително дело. В рамките на девет страници съдът е проследил в хронология всички обжалвани от длъжника действия на ЧСИ и е приел, че за част от тези действия длъжникът, съгласно чл.435 от ГПК, няма право на жалба, а за други че жалбата му е просрочена. В настоящето производство не са ангажирани нови доказателства, поради което апелативната инстанция възприема изцяло установената от ВОС фактическа обстановка, още повече, че оплакванията в частната жалба не са конкретни и мотивирани, а бланкетни. Така например, оплакването, че ЕТ не е призоваван на адреса на фирмата посочен в ТР, а на адреса на нейния представител и собственик  и от там, че това прави призоваването нередовно, не може да бъде споделено. Ноторно известно е, че при регистрация на фирма на ЕТ не възниква нов правен субект, а е налице само един правен субект-физическото лице собственик на фирмата на ЕТ. Следователно, достатъчно е законният представител на фирмата да е уведомен надлежно, а това може да стане и на всеки друг адрес, на който той пребивава. Второто оплакване в частната жалба се отнася до предявяването на протокола за разпределение от 13.08.2009 година, за която дата адв.Ч. твърди, че не е уведомяван по мобилния си телефон от ЧСИ, макар че за това обстоятелство е съставен и нарочен протокол от 12.08.2009 година-л.346 от изп.дело. Това оплакване е голословно и не следва да се уважава, тъй-като към частната жалба няма приложени доказателства в обратния смисъл. Независимо от това съгласно чл.460 от ГПК разпределение се прави ако има повече от един кредитор-взискател и събраната сума не е достатъчна за удовлетворяване на всички взискатели. В случая взискателят е само един и той е обявен за купувач на публичната  продан. Това прави безпредметно изготвянето на разпределение, а от там отпада и правото на жалба срещу разпределението. На трето място, видно от приложеното пълномощно, адв.Ч. е процесуален представител на длъжника от 22.01.2008 година, т.е. два месеца след образуване на изпълнителното дело и практически е участвал в цялото изпълнение дотук, поради което и в тази насока оплакването е неоснователно.

По изложените съображения и на основание чл.272 от ГПК, обжалваното определение следва да се потвърди изцяло.

В съответствие с ТР № 3/12.07.2005 година на ВКС-ОС на ГК и ТК, постановено по т.д.№ 3/2005 година, което е актуално и при действието на ГПК от 2007 година, определението на апелативната инстанция не подлежи на касационно обжалване.

Водим от горното, ВАпС

                                              О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3207/15.10.2010 година на Варненския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 1889/2010 година.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ:1.                        2.