№ 128/29.10. 2010 год. гр.Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Апелативен съд – Варна Гражданско отделение
на 29-и септември 2010 год.
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВЕРИНА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ПЕТЯ ПЕТРОВА
Секретар: В.Т. като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ СЛАВОВ в.гр.дело № 326 по описа на 2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК. С обжалваното решение № 186/17.02.2010год., постановено по гр.д. № 883/2009г. Варненският окръжен съд е осъдил Г.В.Т. да заплати на Д.Б., гражданин на република Италия, сумата от 21 444,11лв., представляващи левовата равностойност на 14 965,01щ.д., на основание чл.55 ал.1 вр.чл.292 ал.3 вр.чл.26 ал.2 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на ИМ до окончателното заплащане на сумата, както и разноски в размер на 2135,66лв.: Отхвърлил е иска за горницата до претендираните 347 160лв. Присъдил е разноски в размер на 2135,66лв., съобразно уважената част от иска.
Недоволен от решението в неговата отхвърлителна част е останал ищецът, който го обжалва чрез процесуален представител, като са развити оплаквания за неправилност на решението поради незаконосъобразност и необоснованост по изложени съображения.
Насрещната страна, чрез писмено становище на процесуален представител, счита жалбата за неоснователна.
В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез процесуален представител.
Въззиваемата страна чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, взе в предвид следното:
В исковата молба на адв.С. Г. ***, като пълномощник на Д.Б., гражданин на република Италия, против Г.В.Т. се твърди, че по силата на устен договор сключен през 2003год. между ищеца и ответника, последния е приел да извърши за сметка на ищеца следните действия: да закупи недвижим имот и извърши необходимите действия във връзка с построяване на жилищна сграда в него, или да закупи имот и сграда, които впеследствие да бъдат прехвърлени на Б.. Впоследствие по искане на ответника, ищеца е изпратил сумата от 15 000щ.д. с които на 15.09.2003год. същият в изпълнение на поетите задължения, е закупил ПИ пл.№ 827 по КП на СО „Планова и Балъм дере”. Впоследствие ответника продължил да иска парични суми, които според неговите обяснения влагал в строителството на сграда в закупения имот, като ищеца е превеждал исканите суми. Ищецът е превеждал исканите суми както следва: 25 000евро на 25.09.2003год., 20 000евро на 03.06.04год., 20 000евро на 23.08.04год., 30 000евро на 06.10.04год., 20 000евро на 25.11.04год., 30 000евро на 06.10.04год., 20 000евро на 25.11.04год., 30 000евро на 20.04.05год. и 20 000евро на 10.01.06год. Въпреки заплащането на сумите, ответникът не е пожелал или заявил намерение да прехвърли собствеността върху закупения от него имот. Предвид изложеното, моли съда да приеме, че сключения устен договор за поръчка е нищожен, на основание чл.292 ал.3 ЗЗД, вр.чл.26 ал.2 от ЗЗД, и на основание чл.55 ал.1 ЗЗД да осъди ответника да му заплати получените по нищожния договор без основание суми в размер на 15 000щ.д.-с левова равностойност 25 410 лв. и 165 000евро с левова равностойност 321 750 лв.-или общо сумата 347 160лв., ведно със законната лихва от завеждане на иска да изплащането на сумата.
Ответникът чрез процедсуален представител оспорва предявения иск като неоснователен, в евентуалност като неоснователен относно сумите, получени за строителството на сградата. Не оспорва че е получил процесните суми, както и посоченото основание в исковата молба за получаването им. Не оспорва също, че е изразходвал сумите за покупка на имота и за строеж на сграда в него.
ВАпС като съобрази доказателствата по делото, изразените становища и съобрази приложимите към релевантните за спора факти нормативни актове, както и указанията на касационната инстанция, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
От изложеното в исковата молба следва да се направи извод, че исковете са с правно основание чл.292 ал.3 вр.чл.26 ал.2 чл.55 ал.1 и чл.86 ЗЗД.
Съдът съобрази следното:
Не се спори, а това се установява и от приложените и приети като писмени доказателства платежни документи, че от сметка на Д.Б. към сметка на Г.В.Т. са извършени следните валутни преводи:
15 000щ.д. на 28.03.2003год.: 25 000евро на 25.09.2003год., 20 000евро на 03.06.04год., 20 000евро на 23.08.04год., 30 000евро на 06.10.04год., 20 000евро на 25.11.04год., 30 000евро на 06.10.04год., 20 000евро на 25.11.04год., 30 000евро на 20.04.05год. и 20 000евро на 10.01.06год. Или, ищецът е превел на ответника сумата от 15 000щ.д. и 165 000евро.
Това се установява и от заключението на изготвената ССЕ.
С оглед на изложеното, следва да се направят следните изводи:
Тъй като не се спори по основанието за даване на сумите, следва да се направи извод, че ответникът е поел задължение да закупи за сметка на ищеца недвижим имот и да построи в него сграда. С оглед на предмета на договора за поръчка-покупка на недвижим имот, за да е валиден, същият е следвало да бъде сключен в писмена форма и то с нотариална заверка на подписите-чл.292 ал.3 ЗЗД. И тъй като това изискване не е спазено, сключеният договор за покупка на недвижим имот се явява нищожен на основание чл.26 ал.2 ЗЗД-поради липса на предписаната от закона форма. Недействителността на договора за поръчка в тази му част-относно закупуването на земята, води до недействителност на целия договор за поръчка-а именно и частта му с която е поел задължение да построи в местото сграда.
Нищожността на договора в частта му относно поетото задължение за закупуване на земята води до нищожност и на договора за изработка, поради следното: Страните са се обвързали с едно сложно и неделимо правоотношение, по което ответника е поел задължение да закупи земя и да построи сграда в нея за сметка на ищеца. Като се има в предвид вещноправния режим на недвижимостите в страната, следва да се направи извод, че втората част от поетото задължение-да построи сграда не може да има самостоятелен характер и е неразривно свързано и функция от първата част –да се закупи земята и върху нея да се построи сградата. Предвид изложеното, недействителността на договора за поръчка води до нищожност и на договора за изработка- т.е. нищожността на първата част от договора води до нищожност и на целия договор, тъй като чл.26 ал.3 ЗЗД-неприложима. Иначе безспорно, при друго тълкуване на договора би се стигнало до неоснователно обогатяване на ответника-безспорно, като собственик на земята изработеното с парите на ищеца остава за него, по приращение.
Но дори и да се приеме, че са налице две самостоятелни правоотношения-договор за поръчка и договор за изработка, каквото е становището на въззиваемата страна, не се твърди, че страните са постигнали съгласие за строеж на сграда върху чужд имот-нито от възложителя, нито от изпълнителя. Предвид изложеното, договора за изработка се явява недействителен на основание чл.26 ал.2 ЗЗД- поради липса на съгласие. И тъй като процесните суми са получени по нищожен договор, следва да се направи извод, че същите са получени без основание и подлежат на връщане на основание чл.55 ал.1 ЗЗД. С оглед на изложеното, на връщане подлежат и сумите дадени по договора за строителство-сумата от 165 000евро с левова равностойност 322 740лв.
Поради несъвпадане на крайните изводи на настоящето решение с първоинстанционното решение, същото следва да бъде отменено в съответнете части.
С оглед изхода на спора, следва да бъдат присъдени неприсъдените разноски в първата инстанция в размер на 32 438,74лв. и сумата от 6943,20 лв.-държавна такса по въззивната жалба.
По изложените съображения Варненският апелативен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 186 постановено на 17.02.2010год. по гр.д. № 883 по описа на Варненски окръжен съд за 2009год. В следните части: В частта с която е отхвърлен иска на Д.Б., гражданин на република Италия, р. на 11.03.48год. във Вонера, Италия, притежаващ л.п. АА 2973730, издаден на 20.11.2008год. от Министерство на външните работи на Италия срещу Г.В.Т. ЕГН ********** за заплащане на горницата над присъдените 21444,11лв.до 322 740лв., и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Г.В.Т. ЕГН ********** да заплати на Д.Б., гражданин на република Италия, р. на 11.03.48год. във Вонера, Италия, притежаващ л.п. АА 2973730, издаден на 20.11.2008год. от Министерство на външните работи на Италия сумата от 322 7740лв., представляваща левовата равностойност на 165 000евро, на основание чл.55 ал.1 ЗЗД вр.чл.292 ал.3 вр.чл.26 ал.2 ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на иска-29.04.2009год. до окончателното й изплащане, на основание чл.86 ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА Г.В.Т. ЕГН ********** да заплати на Д.Б., гражданин на република Италия, р. на 11.03.48год. във Вонера, Италия, притежаващ л.п. АА 2973730, издаден на 20.11.2008год. от Министерство на външните работи на Италия сумата от 32 438,74лв.-325 715,89лв., неприсъдени разноски пред първоинстанционния съд и сумата от 6 943,20лв. разноски за държавна такса пред настоящата инстанция, на основание чл.78 ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.