№ 110
11 октомври 2010 г., гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на двадесет и девети септември, две хиляди и десета година, в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Северина Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Радослав Славов
Петя Петрова
Секретар: В.Т.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова въззивно гр.д. № 316 по описа на съда за 2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от И.К.И., подадена чрез адв. С.М. от ШАК, против решение № 97 от 16.04.2010 г., постановено по гр.д. № 13/2010 г. по описа на Шуменския окръжен съд, в частта в която съдът е осъдил същия да заплати на Т.А.Е. - Карамфилова, Е.А.К. и А.Т.А. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния наследодател А. Е. А. поотделно за всяка от ищците за горниците над сумите от 8 000 до 40 000 лв. - присъдено обезщетение, заедно със законната лихва, считано от 09.11.2008 г. до окончателното й заплащане.
Жалбоподателят е настоявал, че решението е неправилно, поради което е молил за отмяната му в обжалваната част и за отхвърляне на исковете за горницата над сумата от по 8 000 лв. до 40 000 лв. за всяка от ищците. Изложил е съображения за неправилно завишаване размера на обезщетенията, предвид липсата на доказателства за близките отношения на ищците с пострадалия и от там за претърпените от тях неимуществени вреди. Позовал се е и на по-голям принос на пострадалия в съпричиняването на вредоносния резултат.
Въззиваемите не са подали отговор на въззивната жалба. В писмената си защита по същество на делото са поискали съдът да остави без уважение жалбата, да потвърди решението на първата инстанция и да им присъди сторените по делото разноски.
Въззивната жалба е подадена от лице, легитимирано да обжалва осъдителното решение на първата инстанция, като неизгодно за него. Правото си на жалба то е упражнило в срок. Жалбата отговаря на изискванията на чл. 260 и 261 от ГПК, като жалбоподателят е бил освободен от заплащане на държавна такса за въззивното производство е с определение № 269/05.05.2010 г.на ШОС.
Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната част.
Пред Шуменския окръжен съд са били предявени искове по чл. 45 от ЗЗД вр. с чл. 52 от ЗЗД от Т.А.Е. ***, Е.А. *** и А.Т.А. *** срещу И.К.И. ***.Преслав за осъждане на последния да заплати на всяка от ищците сума в размер от по 60 000 лв. /общо за всички 180 000 лв./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния наследодател А. Е. А. - баща на първите две и съпруг на последната, причинена виновно от ответника на 09.11.2008 г. при управление на лек автомобил. Настоявали са за присъждане на законните лихви върху главниците, начиная от датата на увреждането 09.11.2008 г. до окончателното изплащане на задължението и за присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът И.И., в писмения си отговор на исковата молба, е оспорил предявените искове по размер, за горницата над сумата от по 8 000 лв. обезщетение за всяка от ищците, по съображения за прекомерност и несъобразяването му с действително претърпените неимуществени вреди. Заявил е също възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, който лежал на пътното платно в тежка степен на алкохолно опиване.
Въз основа на събраните по делото доказателства, Апелативен съд -Варна приема за установено от фактическа страна следното:
С влязло в сила определение по НОХД № 581/2009 г. по описа на Шуменския окръжен съд, е било одобрено споразумение между подсъдимия И.И. /ответник по делото/ и Шуменска окръжна прокуратура, със съгласието на частните обвинители /ищци в настоящото производство/, с което И. е бил признат за виновен в това, че на 09.11.2008 г. в с.Друмево, обл.Шумен, управлявал МПС, лек автомобил „ВАЗ 2101” с ДК № 8642 АК в пияно състояние и нарушил правилата за движение по пътищата – чл.5, ал.2 т.3 от ЗДП и чл.20, ал.2 от ЗДП и по непредпазливост причинил смъртта на А. Е. А., при непредпазливост под формата на небрежност, за което съдът му е наложил наказание. В текста на споразумението е било посочено, че деянието било извършено при условията на съпричиняване от страна на пострадалия, който по същото време бил нарушил правилата за движение по пътищата - чл.108, ал.2, т.1 от ЗДП. Извършеното от ответника деяние, противоправността и виновността на ответника са установени с посоченото споразумение, което има значение на присъда и е задължително за гражданския съд съгласно чл. 300 от ГПК.
Страните не са спорили по делото относно установения по наказателното дело механизъм на произшествието, а именно че Атанасов при инцидента на 09.11.2008 г. вечерта около 20-21 часа, се е намирал в легнало положение по дължината на пътното платно и при преминаването на автомобила на И. над него е бил притиснат, закачен и влачен /без да бъде прегазен/ в продължение на около 300 -500 м. Тези данни са били потвърдени от показанията на свидетелите Н. Г. и Н. К., които са изнесли пред съда, че починалият е бил намерен на другата сутрин под спрения автомобил, както и че по превозното средство липсвали следи от удар.
Според приложените по делото медицински документи /епикризи и експертни решения/ се установява, че ответникът има очно заболяване – слепота с лявото и ограничено зрение с дясното око.
Ищците в настоящото производство Т.Е. – К. и Е. К. са дъщери, а А.А. – съпруга на починалия А. А., което обуславя правото им да търсят обезщетение за неимуществени вреди от смъртта му.
Дъщерите на починалия - Т. и Е., родени съответно през 1987 г. и 1978 г., са пълнолетни, създали са свои семейства и са живели отделно от родителите си, първата в гр.Търговище, а втората в гр.Пловдив. Месеци преди инцидента съпругата на починалия се установила да живее при голямата си дъщеря в гр.Пловдив, за да помага при гледането на детето й. Според показанията на свидетелите Т. К. и Г. К., съответно свекърва и съпруг на ищцата Т., родителите на последната живеели заедно в с. Драгоево от 3-4 години, когато се преместили от Търговище. Само временно, за няколко месеца преди смъртта на А. А., А. пребивавала при по-голямата си дъщеря в гр. Пловдив. Именно в с.Драгоево младите им ходели на гости, като Т. по-често посещавала баща си, заради близостта на града, а Е. – по-рядко, заради отдалечеността на местоживеенето си. Отношенията в семейството били добри, като бащата помагал на децата си с продукти от собственото си стопанство. Твърденията на жалбоподателя за влошени отношения в семейството, за наличие на фактическа раздяла между пострадалия и неговата съпруга, не се подкрепят от доказателствата по делото. Сам свидетелят на ответника Н. Г. първо е посочил, че доколкото знаел А. А. не живеел със съпругата си на село, но след това е уточнил, че не познавал жената и дори да я е виждал не е знаел че това е тя. Приложената по наказателното дело характеристика на А. А., изготвена от инспектор при ОД на МВР Шумен, РУ на МВР гр.Велики Преслав, също не може да служи за опора на извод в тази насока, доколкото е събрана за целите на наказателното производство и отразява обобщеното заключение на инспектора, формирано въз основа на несъбрани в производството данни. В тежест на ответника по делото е било да установи в настоящото производство и с допустимите доказателствени средства, твърденията си в тази насока. Той не е сторил това, поради което и съдът не може да ги приеме за доказани.
Според твърденията на ищците, те преживели тежко загубата на близкия си човек, лишени били от закрила и помощ. Тези твърдения са такива за претърпените от деликта неимуществени вреди и също подлежат на доказване в настоящото производство. В тази насока ищците са ангажирали показанията на свидетелите Т. К. и Г. и К. Последните, са заявили, че смъртта на Атанасов била понесена тежко от близките му, че А. ходела по лекари и пиела хапчета, а състоянието на Е. не било много добро. Конкретни данни за това как точно всяка от ищците е понесла загубата, как се е променил живота й след инцидента, за конкретните болки и страдания, които е понесла, тяхната продължителност и интензитет, по делото не са били събрани.
Логично и житейски оправдано е да се направи извод, че внезапната и неочаквана смърт /починалият човек е бил на 52 години, здрав и трудоспособен/ на бащата и съпруга, се е отразила негативно в емоционалната сфера на неговите близки, но тези вреди ще подлежат на обезвреда в доказания по делото общовъзприеман обем. По-големи вреди ищците не са доказали.
Така установената фактическа обстановка по делото води до извода, че е осъществен състава на непозволеното увреждане, визиран в разпоредбата на чл.45 от ЗЗД. Налице са предпоставките за ангажиране на отговорността на И.И.. С одобреното по наказателното дело споразумение е било установено /със задължителна сила за съда, разглеждащ гражданските последици от престъплението/, че с деянието си ответникът виновно е причинил смъртта на наследодателя на ищците.
Разпоредбата на чл.45 от ЗЗД задължава всеки, който е причинил виновно вреди другиму да ги поправи, като съгласно чл.51, ал.1 от ЗЗД обезщетението се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а според ал. 2, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Справедливото обезщетение, както изисква чл.52 от ЗЗД за всички неимуществени вреди, следва да бъде определено като точен паричен еквивалент на болките и страданията на ищците. Определената сума пари в най – пълна степен следва да компенсира вредите.
Установено бе по делото, че внезапната загуба на съпруга и бащата е причинило на ищците душевни страдания, които подлежат на обезщетяване. Обстоятелствата, че дъщерите са пълнолетни, създали са свои семейства и имат близки, на които да се оповават, както и че те не са разчитали на баща си в своето ежедневие, следва да бъдат отчетени при определяне на размера на обезщетенията им. За обезщетяване на претърпените от тях вреди, съдът намира за справедлив размер на обезщетение от по 15 000 лв. за всяка от дъщерите. Доколкото между съпрузите са били налице добри отношения /при липсата на данни по делото за наличие на изключителна обич и привързаност/, и имайки предвид, че в последните месеци същите са живели отделно и съпругата също не е разчитала в ежедневието си на помощта на починалия и при липсата на доказателства по делото, от които да се направи извода, че тя е понесла изключително тежко загубата на мъжа, се налага извода за определяне на обезщетение в размер на 15 000 лв.
По отношение на възражението за съпричиняване на вредите от пострадалия:
Установено бе по делото, че в момента на произшествието, станало в тъмните часове на деня, починалият се е намирал в легнало положение - надлъжно на платното за движение. С това си поведение, което не е нито очаквано, нито обичайно такова, той на практика също е допринесъл за това да бъде затиснат и повлечен от управлявания от ответника автомобил. Неговият принос, обаче е по-малък от този на водача на моторното превозна средство, тъй като за последния важат принципно по-строги правила. Дали пострадалият е бил в състояние на алкохолно опиване, в което сам се е довел, или не е бил в такова, е въпрос ирелевантен за делото, доколкото важно е обстоятелството, че той е лежал на пътя. Освен това, твърдението за пияното му състояние е и недоказано, тъй като заключението в тази насока не е било събрано в настоящото производство и не може да се полза като доказателство. Отчитайки приноса на пострадалия на 1/3 и след приспадане на този принос от определения размер на обезщетенията за неимуществени вреди, на ищците следва да се присъдят суми от по 10 000 лв., ведно със законните лихви от датата на увреждането 09.11.2008 г. до окончателното им изплащане.
Като е присъдил размер на обезщетенията на ищците от по 40 000 лв., окръжният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено в обжалваната му осъдителна част за горницата над 10 000 лв. до 40 000 лв., присъдени обезщетения на всяка от ищците и в тази част – исковете отхвърлени.
В останалата обжалвана част – за горниците над 8 000 лв. до 10 000 лв. присъдени обезщетения за всяка от ищците, решението следва да бъде потвърдено.
Решението следва да бъде отменено и в частта, с която въззивникът – ответник по делото е осъден да плати на ищците съдебно – деловодни разноски в първоинстанционното производство за горницата над 50 лв., както и в частта, с която е бил осъден да плати държавна такса за горницата над 1 200 лв.
За въззивното производство, въззивникът следва да заплати по съответната сметка на Апелативния съд държавна такса в размер на 120 лв., както и да заплати на въззиваемите сумата от 40,63 лв., представляваща съразмерна на неуважената част от жалбата, част от сторените от тях разноски за адвокатски хонорар. Въззивникът не е направил искане за присъждане на разноски във въззивното производство.
По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 97 от 16.04.2010 г., постановено по гр.д. № 13/2010 г. по описа на Шуменския окръжен съд, в частта в която И.К.И. *** е осъден да заплати на всяка от ищците Т.А.Е.- К. , Е.А.К. и А.Т.А. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния наследодател А. Е. А., поотделно за всяка от тях, за горниците над сумите от 10 000 до 40 000 лв. - присъдено обезщетение, заедно със законната лихва, считано от 09.11.2008 г. до окончателното й заплащане, както и в частта, с която същият е осъден за заплати съдебно-деловодни разноски за горницата над сумата от 50 лв. и държавна такса за горницата над сумата от 1 200 лв. като вместо това ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т.А.Е.-К., Е.А.К. и А.Т.А. срещу И.К.И. *** искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния наследодател А. Е. А., причинена виновно от И.К.И. на 09.11.2008 г. поотделно за всяка от ищците за горниците над сумите от по 10 000 до 40 000 лв. – претендирани обезщетения.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 97 от 16.04.2010 г., постановено по гр.д. № 13/2010 г. по описа на Шуменския окръжен съд в останалата му обжалвана част за сумите от 8 000 лв. до 10 000 лв. – присъдени обезщетения за неимуществени вреди поотделно на всяка от ищците.
ОСЪЖДА И.К.И. с ЕГН ********** *** да заплати на Т.А.Е. –К. с ЕГН **********, Е.А.К. с ЕГН ********** и А.Т.А. с ЕГН ********** сумата от 40,63 лв. – съразмерна част от сторените от последните разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА И.К.И. с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Апелативен съд – Варна сумата от 120 лв. – държавна такса, съразмерна на неуважената част от жалбата.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчването на препис от него на страните и при условията на чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: