РЕШЕНИЕ

 

133/ 08.11.2010 г.       Гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Апелативен съд - Варна                                   Гражданско отделение

На  13 октомври                                                                   2010 год.

в публично заседание в следния състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛМАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                            ЧЛЕНОВЕ:  СЕВЕРИНА ИЛИЕВА

                                                                  ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

Секретар: В. Т.

Като разгледа докладваното от С. Илиева въззивно гражданско дело № 305 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 268 и сл. От ГПК.

С решение № 372 от 24.03.2010г. по гр. д. № 2503/2009 г. Варненският окръжен съд е обявил на основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД сключения та 27.03.2009 г. предварителен договор, по силата на който „Уникат” ООД-Варна продава на „Планекс” ООД-Варна недвижим имот, подробно описан в диспозитива на решението, като е осъдил купувача да заплати следващите се нотариална такса и местен данък и е присъдил в полза на ищеца направените по делото разноски.

Недоволно от това решение е останало „Уникат” ООД-Варна, което го обжалва с молба като незаконосъобразно, необосновано и постановено при нарушение на процесуалните норми да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен с произтичащите от това законни последици.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК срещу жалбата е постъпил писмен отговор от „Планекс” ООД-Варна, в който се изразява становище за нейната неоснователност.

Въззивната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима.

          Настоящото производство не е контролно-отменително, а въззивно, поради което съдът следва да направи свои фактически констатации и правни изводи. След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, Варненският апелативен съд приема за установено следното:

Предявен е от „Планекс” ООД-Варна срещу „Уникат” ООД-варна иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за обявяване за окончателен сключения между тях на 27.03.2009 г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, описан в чл. 1. 1/ на договора, с всички произтчащи от това законни последици. / С определение № 4164/29.12.2009 г. - л. 34 и 35 - образуваното по предявеня на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД иск производство е разделено от предявения обективно съединен осъдителен иск с правно основание чл. 92 ЗЗД и цена 30510,95 лева, претендирани като неустойка съгласно гл. V, 7. 2/ от предварителния договор./

Ответното дружество оспорва предявения иск, като твърди, че ищецът е неизправната страна по процесния договор и моли искът да се отхвърли, като му се присъдят направените по делото разноски.

По делото е представен сключения между двете дружества чрез представляващите ги управители  предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 27.03.2009 г. /л. 14-16/, в глава І от който подробно е описан имота – предмет на договора, а в глава ІІ – уговорената цена /130 000 евро без ДДС/ и начна на плащане /изцяло при подписване на договора, за което са издадени разписка – л. 18 и РКО – л. 19/. В гл. ІІІ е уговорен срокът за сключване на окончателния договор – 30.06.2009 г. Представен е също и цитираният в предварителния договор нотариален акт № 21, т. ІІІ/2006 г. на нотариус Илияна Маджунова с рег. №  195 /л. 20 и 21/, легитмиращ дружеството – продавач като собственик на продаваемия имот.

Според разпоредбата на чл. 586, ал. 1 от ГПК при издаването на нот. акт, с който се прехвърля право на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижим имот, нотариусът провеирява дали праводателят е собственик на имота и ДАЛИ СА НАЛИЦЕ ОСОБЕНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА СДЕЛКАТА. В съответствие с тази норма в производството по обявяване на окончателен договор, когато се касае за прехвърляне право на собственост върху недвижим имот /чл. 363 от ГПК/, съдът съобразява всички изисквания, от които нашето право обеславя нотаралното прехвърляне на недвижими имоти.

За да бъде уважен предявен на основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД иск преди всичко следва да е налице сключен между страните валиден предварителен  договор за покупко-продажба на недвижим имот. В конкретния случай според настоящишят съдебен състав процесният предварителен договор е нищожен предвид липсата на изрично решение на Общото събрание на съдружниците в дружеството-продавач – „Уникат” ООД-Варна по реда на чл. 137, ал. 1, т. 7 от ТЗ, което води до сключване на предварителния договор при липса на съгласие. Вземането на решение за придобиване и отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху тях е от изключителната компетентност на Общото събрание на дружеството и не може да бъде делегирано на управителя. Смисълът на цитираната разпоредба на закона е ОС на дружеството да обсъжда всяка конкретна сделка с недвижим имот или вещно право върху него – собственост на дружеството, като се преценят всички параметри на сделката и едва след това да се вземе решение при така определените параметри за упълномощаване на управителя да я осъществи и да представлява дружествтото при изповядване на сделката по нотариален ред. Решението по чл. 137, ал. 1, т. 7 от ТЗ на ОС на дружеството-продавач е съществен елемент от фактическия състав на предварителния договор за продажба на недвижим имот и неговата липса по своята същност е липса на съгласие за сключването му и води до неговата нищожност. Нищожният предварителен договор за сключване на определен окончателен договор за продажба на недвижим имот не поражда никакви права и задължения и не може да бъде обявен за окончателен. По изложенте съображения предявеният на основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД иск следва да бъде отхвърлен, а на основание чл. 81, вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК ищцовото дружество – сега въззиваема страна следва да заплати на ответника по иска – въззивник в настоящото производство всички направени по делото разноски в размер на 8 294 лева / 7500 лева пред ВОС, за които е представен списък по чл. 80 ГПК и 794 лева държавна такса за въззивното производство/.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Варненският апелатвен съд

 

              Р    Е    Ш    И:

 

ОТМЕНЯВА решението на Варненския окръжен съд № 372 от 24.03.2010 г., постановено по гр. д. № 2503/2009 г. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения на основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД от „Планекс” ООД-Варна срещу „Уникат” ООД-Варна иск за обявяване за окончателен на сключения между тях на 27.03.2009 г. предварителен договор, по силата на който „Уникат” ООД-Варна продава на „Планекс” ООД-Варна недвижим имот – място с площ от 3 899 кв. м. в землището на гр. Аксаково, Варненска обл., м. „Кьор Бунар”, съставляващо ПИ № 037097, предназначен за промишлен терен, образуван от обединяването на имот № 037044 с площ от 1 996 кв. м. и имот № 037043 с площ от 1 903 кв. м. с ЕКАТТЕ 00182 по плана на града, при граници: имоти №№ 037070, 037042, 037063 и 039080, за сумата от 130 000 евро без включен ДДС.

ОСЪЖДА „Планекс” ООД-Варна със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Любен Каравелов” № 55, ЕИК 813087785 да заплати на „Уникат” ООД-Варна със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Тролейна” № 6, БУЛСТАТ 103832462 сумата от 8 294 /осем хиляда двеста деветдесет и четри/ лева – разноски по делото за двете инстанции.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                      2.