№ 30/24.03.2010 год.
гр.Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Апелативен съд – Варна
Гражданско отделение
на
24-и февруари
2010 год.
в
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ:
РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ПЕТЯ ПЕТРОВА
Секретар: В.Т. при участието на прокурора ИСКРА
АТАНАСОВА, като разгледа
докладваното от РАДОСЛАВ СЛАВОВ въззивно гр.д.№ 30 по описа на 2010 г. и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
С решение № 27 от 09.10.09год. постановено по гр.д.№
82/2009год., Силистренският окръжен съд е отхвърлил предявеният от В.Т.С. за
прекратяване на пълното осиновяване на Р.Д.С., на основание чл.64 ал.1 т.3
СК/отм./, поради тежко провинение: Осъдил е ищцата да заплати на Р.Д.С. разноски
в размер на 250лв.
Недоволна от постановеното решение е останала ищцата,
която го обжалва с въззивна жалба на процесуален представител, с оплакване за
отмяна на същото като неправилно поради необоснованост и незаконосъобразност, по
изложени съображения.
С писмена молба на процесуален представител моли да бъде
постановено решение, с което да бъде отменено обжалваното решение и постановено
ново, с което искът бъде уважен.
Въззиваемата страна не е изразила становище по
жалбата.
Представителят на ВАп прокуратура изразява становище за
неоснователност на жалбата.
След като се съобрази с доказателствата по делото и взе
предвид становищата на спорещите страни, Варненският апелативен съд съобрази
следното:
Производството е с правно основание чл.64 ал.1 т.3
СК/отм./.
Съдебното производство е образувано по повод на искова молба от В.Т.С.
срещу Р.Д.С. за прекратяване на осиновяването извършено от ищцата и съпругът й
/поч.2007год./ на ответницата през
1993год.
В исковата молба, и в уточняваща молба излага, че
независимо, че полагали всякакви грижи според възможносттите си, ответницата се
е оказала дете с изключително труден характер. С течение на времето нещата се
задълбочавали, ответницата непрекъснато злоупотребявала с доверието на
осиновителите и открито ги лъжела както за сериозни неща, така и за дребни.
Сочи, че ответницата не я зачитала като нейна майка, особено след смъртта на
съпруга й. Непрекъснато била обект на обиди от нейна страна, не пропускала да й
каже, че не я обича и не желае да я вижда никога. Счита, че връзката между
осиновител и осиновен липсва от години и е налице трайно и дълбоко разстройство на отношенията
им, което е достатъчно основание за прекратяване на осиновяването. Счита, също,
че всички описани в исковата молба прояви представляват тежко провинение от
страна на осиновената спрямо ищцата и причина за дълбоко разстройство на
отношенията им. Определя като тежко
провинение и отношението на ответницата към осиновителите през целия им
съвместен живот.
Поради което желае да се постанови решение, с което се
прекрати осиновяването на основание чл.64 ал.1 т.3 от СК.
В постъпилия писмен отговор ответницата чрез процесуален представител
оспорва предявения иск.
В съдебно заседание молбата се поддържа чрез процесуален
представител.
Ответницата чрез процесуален представител оспорва иска и
счита, че не се установява тежко провинение от нейна страна, а доколкото
отношенията между страните са влошени, причината е поведението на
ищцата.
Представителят на СОП счита исковата
претенция за основателна.
Съдът, като взе предвид становищата на страните,
представените с молбата доказателства, както и събраните в хода на процеса,
приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Видно от представените доказателства, с Решение № 262/04.06.93год.
постановено по гр.д. №744/93год., Тутраканският районен съд е допуснал пълното
осиновяване на ответницата от
страна на ищцата и нейния съпруг Д. Т. С. /поч. на 11.08.07год./ На основание
постановеното решение е съставен нов акт за раждане № 162/08.06.93год. Видно
от удостоверение за раждане от
08.06.93год. на кметство
гр.Тутракан, издадено въз основа на акт за раждане № 162/08.06.1993год., като
рождени родители на В.Т.С. са вписани В.Т.С. и Д. Т. С. /поч.на
11.08.07год.-у-ние за насл. стр.7/.
От събраните по делото гласни доказателства се установява следното: По
делото са разпитани две групи свидетели: Г. П. Б. и Г. Д. Д., посочени от ищцата
и И. Д. М. - посочена от ответницата. Показанията на свидетелите на страните са
противоречиви, а именно: Според първите двама свидетели страните са в конфликтни
отношения с начало след смъртта на съпруга на ищцата. Докато е бил жив
осиновителя, тримата живеели добре, но след смъртта му отношенията са се
влошили, според св.Г.Б., .”те постоянно са все в кавга”..-св.Г.Д. Но и в
показанията на двамата свидетели не се сочи, че причина за тези влошени
отношения е поведението на ответницата. Действително, св.Д. сочи, че ответницата
е с непокорен характер, но сочи също,
че чувал реплики и от едната и от другата. В показанията си свидетелката И.М. също
сочи за влошаване на отношенията между страните, като характеризира ищцата че е
с „по-буен характер”, към ответницата се е държала грубо, злобно, обиждала я,
дори и на погребението на осиновителя. След смъртта му, свидетелката не е
посещавала дома на страните, но когато преминавала по улицата, чувала как ищцата
на висок глас упреквала и обиждала ответницата. Според свидетелката, при
скарване не е чувала ответницата Р. да отговори нещо, да се противи.
Следва да се отбележи, че при анализа и на двете групи
свидетелски показания не се установяват твърденията в исковата и в уточняващата
молба, а именно-че ответницата е проявявала неуважение през целия период от
осиновяването до настоящия момент, непрекъснато злоупотребявала с доверието на
осиновителите, че не е зачитала
ищцата като нейна майка и непрекъснато я обиждала. Безспорно, от анализа на
гласните доказателства, може да се направи извод за наличие на влошени отношения
между страните, но това разбира се, не е достатъчно, за да се приеме, че е
налице тежко провинение по смисъла на чл.64 ал.1 т.3 СК/Отм./, още повече, че
причина за тези отношения е поведението на ищцата, съобразно събраните
доказателства. Според доктрината и съдебната практика, „тежко провинение”
представлява виновно поведение на едната страна на осиновителното
правоотношение, което е крайно осъдително от гледище на морала накърняване на
произтичащите от осиновяването задължения. Формата на проявлението е без значение и може да се изразява в система от активни
действия, чрез бездействие, дори и чрез единично действие-напр. опит за
убийство. Но при всички проявления, като резултат от тежкото провинение следва
да е настъпило „дълбоко разстройство” в отношенията между осиновител и
осиновен.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира, че не е налице основанието по чл.64 ал.1 т.3 изр.1 СК/отм./ за
прекратяване на осиновяването на ответницата от страна на ищцата-да е налице
тежко провинение, причиняващо дълбоко
трайно разстройство в отношенията между осиновителя и осиновения,
причинено от описаното в исковата молба проблемно поведение на ответницата.
Съдът намира, че в настоящия процес не се доказа цялостно и непоправимо
опразване на осиновителната връзка от нейното дължимо според закона и морала
съдържание, поради което и прекъсването на такава връзка се явява обществено
неоправдано, а така също неоправдано и с оглед на интересите на страните, тъй
като тази връзка все още би могла да изпълнява своите цели, а именно взаимна
помощ в отношенията родител-дете.
С оглед на изложеното до тук, както и обстоятелството,
че ответницата оспорва иска и желае
да запази връзката с майка си, съдът приема, че дори и да е налице разстройство
в отношенията, същото е поправимо и обратимо.
По изложените съображения, съдът намира предявеният иск
за неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен на основание чл.64 ал.1
т.3 СК.
Поради съвпадане на крайните изводи на настоящето
решение с първоинстанционното решение, същото следва да бъде потвърдено, като на
основание чл.272 ГПК настоящата инстанция препраща и към мотивите на
първоинстанционния съд, които споделя напълно.
По изложените съображения Варненският апелативен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 27 от 09.10.2009г., постановено по гр.д.№ 82/2009
г. по описа на Силистренски окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.