Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

№ 25.09.03.2010 г. гр. ВАРНА

В ИМЕТО НА НАРОДА

Апелативен съд – Варна Гражданско отделение

на 10 февруари 2010 год.

в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВЕРИНА ИЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ПЕТЯ ПЕТРОВА

Секретар: В.Т.

Като разгледа докладваното от съдия С. Илиева въззивно гражданско дело № 3 по описа за 2010г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 50 от 29.10.2009г., постановено по гр.д. № 185/2009г., Разградският окръжен съд е осъдил М.Д.Я. да заплати на К.Г.И. сумата от 9 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху него от 21.10.2008 г. до окончателното й изплащане и сумата от 103,85 лв. съдебно деловодни разноски като е отхвърлил иска за горницата до претендирания размер от 25 800 лв., както и иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 200 лв., ведно със законната лихва от деня на деликта до окончателното изплащане на сумата като неоснователен. Със същия съдебен акт ищецът е осъден да заплати по сметка на ДТ по сметка на ОС Разград сумата от 360 лв. и разноски за заплатено възнаграждение на вещо лице в размер на 20,93 лв. съобразно уважената част от иска за неимуществени вреди, осъдил ответника да заплати на ищеца сумата от 588,46 лв. съдебно деловодни разноски.

Против решението е постъпила въззивна жалба от адв. С.Н., действащ в качеството си на процесуален представител на ответника, в частта, с която ответникът е осъден да заплати на К.Г.И. обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 3 000 лв. до присъденото му обезщетение в размер на 9 000 лв. ведно със законната лихва, считано от 21.10.2008 г. до окончателното изплащане на сумата, както и съдебно деловодни разноски.

Развиват се оплаквания досежно неправилността на постановения съдебен акт. Излага, че съдът е достигнал до неправилни изводи за процента на съпричиняване, поради което е присъдил и завишен размер за претърпените неимуществени вреди. С оглед изложеното моли съда да отмени постановеното решение, в обжалваната част и вместо него да постанови съдебен акт, с който искът за неимуществени вреди над сумата от 3 000 лв. да бъде отхвърлен. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. В съдебно заседание поддържа изцяло изложеното във въззивната жалба.

Въззиваемата страна в срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е депозирала писмено възражение. В становището си по същество, чрез пълномощника си адв. Румен Воденичаров, претендира потвърждаване на постановения решение и присъждане на разноските в производството.

Настоящото производство е въззивно поради, което съдът следва да направи свои фактически констатации и правни изводи. След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, Варненският апелативен съд приема за установено следното:

Предмет на първоинстанционното производство е иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД. С предявения от К.Г.И. иск се претендира осъждане на М.Д.Я. за заплащане на сума в размер на 26 000 лв., от които 25 800 лв. представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от престъпно деяние, както и сумата от 200 лв., представляващо обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в платени средства за лечение в следствие на нанесените увреждания ведно със законната лихва от деня на увреждането, както и сторените съдебно деловодни разноски. В обстоятелствената част на исковата молба, ищецът е изложил, че в резултат на извършено от ответника престъпно деяние, с което е осъществил обективните и субективни признаци от състава на престъпление по чл. 129, ал.1 от НК, същият му е нанесъл телесни повреди, подробно описани в исковата молба. Изложеното е мотивирало правния интерес на ищеца от сезирането на съда.

В депозирания от ответника отговор се навеждат твърдения за неоснователност на предявения иск. Счита, че е налице съпричиняване на престъпния резултат, тъй като деянието е извършено в условията на неизбежна отбрана.

Въззивната жалба е подаден в срок от надлежна страна и е процесуално допустима, разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

Предмет на въззивното производство е първоинстанционното решение в частта, с което ответникът и настоящ въззивник е осъден да заплати на К.Г.И. обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 3 000 лв. до присъденото му обезщетение в размер на 9 000 лв.

Уважаването на иска с правно основание чл. 45 от ЗЗД предполага положително кумулативно установяване по делото от страна на ищеца на елементите от сложния фактическия състав на непозволеното увреждане, включващ поведение от физическо лице, изразяващо се в действие или бездействие, което поведение следва да бъде противоправно, лицето да е действало виновно, да е настъпила вреда, като е налице причинна връзка между деянието и вредата. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното и не следва да бъде доказвана от ищеца, за разлика от останалите елементи на този фактически състав. Липсата на който и да е от тези елементи води до недоказаност на предявения иск и отхвърлянето му като неоснователен. Според принципа за разпределение на доказателствената тежест, в тежест на ищеца е да установи фактите, въз основа на които съдът ще прецени настъпили ли са съответните им правни последици, свързани с търсената от ищеца защита.

В процесния случай, не се спори между страните, установява се от приложеното по делото наказателно производство, че с определение от 19.05.2009г., одобрено от Разградския районен съд, подсъдимият М.Я. e признат за виновен в това, че на 21.10.2008 г. в гр. Цар Калоян е причинил на К.И. *** телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение движението на горен ляв крайник вследствие изкълчване на лява раменна става – престъпление по чл. 129, ал.1 от НК. Постановеното определение на наказателния съд има последиците на влязла в сила присъда, съобразно чл. 383, ал.1 от НПК.

Съобразно разпоредбата на чл. 300 от ГПК е изключена преценката на доказателства относно факти, чието осъществяване е установено с влязла в сила присъда. Съдът взе предвид, че с влязлото в сила определение на решаващият съд, със сила на присъдено нещо се решават въпросите, свързани с това дали е извършено деяние, неговата противоправност и наличието на вина у дееца. Същата следва да бъде зачетена при настоящото разглеждане на спора относно гражданските последици от престъпното деяние. Доколкото причинената средна телесна повреда е елемент от престъпния състав, за което подсъдимият е признат за виновен, то не е допустимо в настоящото производство да се оспорва наличието на причинна връзка между деянието и настъпилите вреди.

С оглед установеното по безспорен начин виновно поведение от страна на въззивника по делото, в резултат, на което са причинени телесни увреждания, обусловили затруднение движението на горен ляв крайник вследствие изкълчване на лява раменна става, настоящият съдебен състав намира, че са доказани предпоставките за възникване на отговорността за обезщетяване на вреди от деликт, поради което претенцията с правно основание чл. 45, ал.1 от ЗЗД за обезщетяването им по справедливост, следва да бъде уважена.

Спорният момент в настоящото производство е характерът и степента на съпричиняването, обуславящо намаления размер на обезщетението за неимуществени вреди.

С оглед допуснатата СМЕ, която съдът кредитира като обективно и безпристрастно дадена, както и с оглед показанията на вещото лице дадени в съдебно заседание се установява, че в резултат на извършеното деяние от 21.10.2008г. пострадалият е получил следните увреждания: средна телесна повреда, разкъсно – контузна рана в дясната теменна част на главата /наложила хирургична обработка/, участък с оток на меките тъкани в същата област кръвонасядане на кожата по предната повърхност на дясната предмишница, изкълчване на лявата раменна става. Описаните увреждания са резултат от действието на удари с или върху твърди тъпи предмети. Извън причинената средна телесна повреда, другите увреждания водят до временно разстройство на здравето, неопасно за живота /лека телесна повреда/. Оздравителният процес на разкъсно – контузната разна е от 7 до 10 дни, насиняванията на кожата в областта на предмишницата и отока на меките тъкани отзвучават в период от 15 – 20 дни без опасност за здравето. Травмата на лявата ръка е довело до трайно затруднение движението й поради описаното изкълчване на лявата раменна става, при която продължителността на оздравителния процес трае около 2 – 3 месеца за хора упражняващи физически труд, какъвто е и процесния случай. Според експертизата, като последица от усложнение на травмата на лявото рамо се е развил и периартрит на раменната става, което води до ограничени по обем болезнени движения на ръката в раменната става. Описаното усложнение протича през целия живот, характеризиращо се с периоди на ремисия и влошаване. Периартрит на раменната става пострадалият има и на дясната ръка, но той се дължи на възрастта.

Съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице, когато вредата е настъпила и от действията на пострадалото лице. В този случай, виновно действащото лице следва да отговаря само за онези вреди, които са в причинна връзка с неговото поведение, но не и за последиците от поведението на увредения. С отчитане на съпричиняването се цели да се определи обемът на отговорността на виновния причинител на вредите.

Настоящият съдебен състав намира, че е налице поведение, с което пострадалият е създал предпоставка за увреждането и е допринесъл за създадената реална опасност вредата да настъпи в действителност. По делото е установено от свидетелските показания на Сали Манджунджи, които съдът кредитира като непосредствени и преки, че в деня на инцидента, първият удар е нанесен от ищеца, след което от ответника са били нанесени останалите удари, причинили на ищеца средна и лека телесни повреди.

Правилно първоинстанционният съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Настоящият съдебен състав приема, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи в размер на 10 000 лв. След отчитане наличието на съпричиняване, размерът на търсеното обезщетение следва да бъде намален с по – висок процент от този, възприет от първата инстанция, което ще обуслови и намаляване на присъденото обезщетение.

По отношение на размера на обезщетението, съдът съобрази тежестта на претърпените болки и страдания от пострадалия /разкъсно – контузна рана в дясната теменна част на главата, наложила хирургична обработка, и участък с оток на меките тъкани в същата област, кръвонасядане на кожата по предната повърхност на дясната предмишница, изкълчване на лявата раменна става/, както и продължителността на оздравителния период и развилият се периартрит на раменната става, което е причинило допълнителни неудобства за пострадалия.

С оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и съобразно обичайната съдебна практика, воден от съображенията за справедливост, съдът намира, че макар и несъвершенно, обезщетение в размер на 1 500 лв. за причинените леки телесни повреди и 4 500 лв. за причинената средна телесна повреда би овъзмездило пострадалия за претърпените болки и страдания. Поради изложеното ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца обща сума в размер на 6 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждане до окончателното й изплащане.

Съобразно изложените мотиви и предвид частичното несъвпадане на изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния относно размера на обезщетението, настоящият съдебен състав намира, че решението следва да се отмени в частта, в която искът за заплащане на обезщетението за претърпените неимуществените вреди е уважен над 6 000 лева до присъдените му 9 000лв. и вместо него да се постанови друго, с което за тази разлика искът да бъде отхвърлен.

В останалата част решението е влязло в законна сила.

Предвид направеното искане за присъждане на разноски сторени в първоинстанционното производство, както и съобразно изхода на спора, ответникът следва да внесе по сметка на ОС Разград държавна такса в размер на 240 лв. вместо определената в първоинстанционното решение такава от 360 лева.

Съобразно уважената част от иска М.Д.Я. следва да заплати на К.Г.И. сумата от 79.62 лв. съдебно деловодни разноски пред първоинстанционня съд. Съобразно отхвърлената част от исковете, ищецът следва да заплати на ответника сумата общо от 588,46 лв. за направените разноски по делото, от които 392,31 лева пред окръжния съд и 196,15 лева – за въззивната инстанция.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Варненският апелативен съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА решение № 50 от 29.10.2009 г., постановено по гр. д. № 185/09 г. по описа на Разградския окръжен съд в частта, в която М.Д.Я. *** е осъден да заплати на К.Г.И. *** сумата над 6 000 лв. до 9 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, както и над сумата от 79,62 лв. – разноски по делото, както и в частта, с която М.Д.Я. е осъден да заплати в полза на Разградския окръжен съд държавна такса над 240 лева до 360 лева И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от К.Г.И. *** срещу М.Д.Я. *** за заплащане на сумата над 6 000 лв. до 9 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществено вреди, ведно със законната лихва, считано от 21.10.2008г. до окончателното и изплащане, както и претенцията на К.Г.И. за заплащане на съдебно-деловодни разноски пред окръжния съд над сумата от 79,62 лева до 103,85 лева.

ПОТВЪРЖДАВА решението в обжалваната осъдителна част над 3 000 до 6 000 лв., както и в частите, с които М.Д.Я. е осъден да заплати на К.Г.И. сумата от 79,62 лева – разноски по делото, а в полза на Разградския окръжен съд – държавна такса в размер на 240 лева.

В останалите необжалвани части решението е влязло в сила.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.