РЕШЕНИЕ

РЕШЕНИЕ

№ 163 23.10.2008 г. гр.. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Апелативен съд - Варна Гражданско отделение

на двадесет и трети септември Година 2008

В публично заседание в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ:МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

РАДОСЛАВ СЛАВОВ

Секретар: Ю.К.

Като разгледа докладваното от съдия НЕДЕВА в.гр.дело № 298 по описа за 2008 година, за да се произнесе, взе пред вид следното :

Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба от В. Т. М. от гр.В.против решение № 173/26.02.2008г. на ВОС, гражданско отделение, постановено по гр.д. № 379/06г., в частта, с която частично са отхвърлени предявените от нея искови претенции срещу „К. с." ООД, гр.В.. По съображения, изложени във въззивната жалба и поддържани в пледоария по същество, моли съда да отмени решението в обжалваната част и вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което да уважи предявените от нея искове изцяло.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да остави в сила решението в обжалваната част.

Постъпила е и въззивна жалба от „К.с." ООД, гр.В. против същото решение, но в неговата осъдителна част. По съображения, изложени в нея , моли съда да отмени решението и прекрати производството по делото поради недопустимост на предявените искови претенции. В условия на евентуалност поддържа становище за неправилност на решението в обжалваната част и моли съда, като разгледа спора по същество, да отхвърли предявените претенции.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна.

Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

Предявените искове са с правно основание чл.200 КТ, чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Безспорно установено от фактическа страна е, че между страните по спора е било налице валидно трудово правоотношение - трудов договор от 6.12.2004г. и допълнително споразумение към него № 01/03.01.2005г., по силата на което ищцата е заемала длъжността „отговорник склад". На 27.05.2005г., по време на изпълнение на трудовите й задължения, ищцата си ударила главата в неправилно монтирано скеле, в резултат на което получила тежко счупване на костите на подбедрицата и на глезена, луксация и нарушаване на нормалното съотношение на вилката на глезенната става. Изпаднала във временна неработоспособност за периода от 27.05.2005г. до 22.03.2006г. С разпореждане № 209/08.06.2005г. на НОИ – В., РУ „СО" злополуката била призната за трудова.

Въз основа на горната фактическа обстановка ищцата претендира / след направени уточнения на исковите претенции/ :

- 2 700лв - обезщетение за имуществени вреди - пропуснати ползи, изразяващи се в разликата между получаваното от нея брутно трудово възнаграждение преди злополуката и обезщетението по социалното осигуряване за периода 27.05.2005г. - 22.03.2006г., ведно с 400лв обезщетение за забавено плащане ;

- 492,45лв - обезщетение за имуществени вреди - претърпени загуби, представляващи платени от нея суми за лекарства, лечение и рехабилитация, ведно с мораторна лихва от 60 лв;

- 200лв - обезщетение за имуществени вреди - претърпени загуби, представляващи платени суми за транспорт с цел лечение и мораторна лихва от 25лв.;

- 10 000лв обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените от нея болки и страдания в резултат на трудовата злополука, ведно със законната лихва от 1 250лв.

Всички с правно основание чл.200 КТ и чл.86 ЗЗД, както и

- 600лв представляващи незаплатена от ответника работодател част от обезщетението за претърпяната злополука по сключеното между страните споразумение от 25.08.2005г., ведно с лихва за забава от 15лв. Претенцията е с правно основание чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Всички лихви за забава се претендират от момента на увреждането -27.05.2005г. до предявяването на исковата молба - 27.02.2006г.

Претендират се още лихви върху всяка една от главниците от завеждането на исковата молба 27.02.2006г., както и съдебно-деловодни разноски.

Преди да разгледа спора по същество, съдът дължи произнасяне по направеното от ответника възражение за недопустимост на предявените искови претенции с оглед подписаното между страните споразумение от 25.08.2005г., изплатеното обезщетение по това споразумение и като произтичащо от това и твърдяно от ответника погасяване на правото на ищцата да търси други обезщетения, извън договорените с работодателя. В тази връзка съдът съобрази:

На 25.08.2005г. страните са подписали споразумение, по силата на което работодателят се е задължил да заплати на ищцата месечно обезщетение в размер на 300лв за претърпените от нея имуществени и неимуществени вреди по чл.200 КТ, в следствие на трудовата злополука от 27.05.2005г. до изтичане на временната нетрудоспособност, но за не повече от шест месеца. Страните по споразумението са заявили, че с него уреждат всички спорни въпроси във връзка с обезщетението по чл.200 КТ и нямат други имуществени претенции във връзка с претърпяната трудова злополука. По своята правна същност споразумението представлява извънсъдебна спогодба, с която страните са уредили отношенията си по повод на претърпяната от ищцата трудова злополука. Тъй като обаче се касае до трудово правоотношение, а не до гражданско такова, в случая при тълкуване волята на страните следва да намерят приложение специалните разпоредби и принципи на трудовото законодателство, и най-вече идеята, че се касае до средства които заместват трудовите доходи и следователно осигуряват издръжката и прехраната на увредения работник. В споразумението на един доста ранен етап от възстановителния процес е определено както обезщетението, така и срока за изплащането му. В последствие се е установило, че постигнатата договореност далеч не покрива претърпените загуби и пропуснатите ползи от ищцата, и като се има пред вид недопустимостта на предварителния отказ от права, както и основния принцип в трудовото право, че постигнатите между работник и работодател договорености не могат да бъдат по-неблагоприятни за работника от установеното в КТ, съдът намира, че това споразумение от 25.08.2005г. не е пречка ищцата да претендира реално претърпените от нея имуществени и неимуществени вреди. Поради което и предявените искови претенции са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

По претенцията за заплащане на - 2 700лв - обезщетение за имуществени вреди - пропуснати ползи, изразяващи се в разликата между получаваното от ищцата брутно трудово възнаграждение преди злополуката и обезщетението по социалното осигуряване за периода 27.05.2005г. - 22.03.2006г., ведно с 400лв обезщетение за забавено плащане : От приетите по делото писмени доказателства - трудов договор от О6.12.2004г. и допълнително споразумение № 01/03.01.2005г., както и от отразеното в трудовата книжка трудово възнаграждение от 190,00лв , се установява, че договореното трудово възнаграждение на ищцата е било 180 лв. Тъй като трудовото възнаграждение е един от основните елементи на трудовия договор, неговият размер следва да бъде уговорен между страните по трудовото правоотношение изрично и отразен в трудовия договор, който се сключва в писмена форма. По тези съображения твърденият от ищцата по-висок размер на трудовото й възнаграждение остава недоказан в процеса. Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза разликата между брутното трудово възнаграждение, което ищцата би получила по трудов договор и обезщетението за временната нетрудоспособност за периода м.май 2005г. - м.декември 2005г. е в размер на 213, 54лв / при БТВ от 180лв/, а за периода м.януари 200бг. -февруари 2006г. /подаването на исковата молба/ е 96,08лв / при БТВ от 190лв/., или общо за процесния период - 309,62лв. Съгласно РКО № 1674:19.12.2005г. на ищцата са били изплатени 247,34лв, представляваща разлика до БТВ, изчислена до 22.12.2005г. Следователно остават дължими от работодателя 62,28лв, в който размер искът следва да бъде уважен и отхвърлен за разликата над 62,28 до претендираните 2 700лв.

Върху тази сума се дължи обезщетение за забава за периода от 08.06.2005г. - установяването на трудовата злополука по законоустановения ред до 27.02.2006г. - завеждането на исковата молба. Мораторната лихва се дължи не от момента на увреждането - 27.05.2005г., респ.28.05.2005г., както се настоява във въззивната жалба, а от момента на установяването й с разпореждане № 209/08.06.2005г. на НОИ – В.. В този смисъл е установена и съдебната практика - реш. № 605/6.06.1995г. по гр.д. № 2462/94г., IV ГО на ВС на РБ. Следователно за периода на забавата - 08.06.2005г. - 27.02.2006г. иска за мораторна лихва е основателен за сумата от 5,54лв и в този размер следва да бъде уважен. За разликата над този размер до претендирания искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По претенцията за заплащане на 492,45лв - обезщетение за имуществени вреди - претърпени загуби, представляващи платени от нея суми за лекарства, лечение и рехабилитация, ведно с мораторна лихва от 60 лв :

От представените на л.23-28 касови бонове за закупени лекарства не е видно кой ги е закупил и какви лекарства са били закупени. Ето защо ангажираните от ищцата писмени доказателства биха могли да бъдат само косвени такива, но сами по себе си те не доказват претенцията й. От представеното лично досие на ищцата с лекуващ лекар д-р Козаров е видно, че са й изписвани обезболяващи лекарства. В протокола от 30.06.2006г. - л. 129, между нея и Санитарен магазин „О." ЕООД е отразено, че за периода 11.07.2005г. - 18.01.2006г. ищцата е закупила посочените в него помощни средства и санитарни принадлежности на обща стойност 94,50лв. Като частен свидетелстващ документ обаче този протокол би обвързал съда с материална доказателствена сила само ако съдържа неизгодни за издателя си ,т.е. - ищцата факти. В случая не е така, поради което тази протокол също не е годно доказателствено средство за претенцията на ищцата поради направената по-горе правна преценка на годността му, както и поради предприетото от ответника оспорване на съдържанието му.

Същата е и правната стойност на протокола от 26.06.2006г. - л. 128, който обаче съпоставен с представените касови бонове на л.24 и 25 / четири на брой по 14, 00лв/, както и със заключението на съдебно-медицинската експертиза, установяваща необходимостта от извършването на рентгенологично изследване, води до извода , че претенцията в тази й част - в размер на 56лв / 4 броя касови бонове по 14,00лв/ се явява доказана и следва да бъде уважена, ведно с лихва за забава в размер на 5 лв / пет лева/ , изчислена от съда с помощта на изчислителния продукт на система „Апис".

За разликата над посочените по-горе суми двете претенции следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

По претенцията за заплащане на 200лв - обезщетение за имуществени вреди - претърпени загуби, представляващи платени суми за транспорт с цел лечение и мораторна лихва от 25лв. : Същата се явява недоказана в процеса и като такава следва да бъде отхвърлена, ведно с акцесорната такава. Твърденията на ищцата са, че с дъщеря й не притежават личен автомобил, поради което се е придвижвала с такси, съпровождана предимно от свидетеля Н. П. и по-рядко от Д.Ж.. Свидетелят П. обаче никъде в показанията си не посочва, че я е придружавал на прегледи и изследвания с такси. Свидетелката Ж. потвърждава, че е придружавала ищцата до прегледите с такси, но единствено въз основа на това свидетелско показание съдът не може да направи извод за размера на твърдяната от ищцата имуществена вреда.

Досежно претенцията за неимуществени вреди :

Получената от ищцата на 27.05.2007г. травма на левия глезен се изразява

в триглезенна фрактура и сублуксация на глезенната става. Носила е гипсова превръзка три месеца, след което е започната рехабилитация. По време на лечението се е развило усложнение - Зудекова атрофия и посттравматично плоскостъпие. Ищцата основателно е квалифицирана като временно нетрудоспособна за периода от 27.05.2005г. до 14.03.2006г., след което е трудоустроявана 3 пъти по 6 месеца на работа без статично и динамично пренатоварване на долни крайници. При извършването на експертизата, осъществено две и половина години след злополуката, функционалните движения на глезена не са напълно възстановени, поради което и експертите дават заключение, че лекостепенното ставно ограничение на движенията е трайно, началните артрозни промени бавно прогресират, плоскостъпието / спадане свода на стъпалото/ също не се лекува, като снишеният свод може да се коригира единствено с постоянно ползване на ортопедични подложки. С

оглед на всичко това вещите лица заключават, че не е възможно пълно възстановяване на опорно двигателния апарат на долния крайник.

След претърпяната травма през периода на лечение и възстановяване, в следствие на претърпените болки и страдания причинени от счупването, както и продължителната безпомощност от бавното възстановяване ищцата е изпаднала в нервно психично разстройство на здравето, довело я до депресия. Лекувана медикаментозно, не се е повлияла от лечението , но е отказала предложената й хоспитализация. Поставена й е диагноза - умерено тежък депресивен епизод. Към момента на освидетелстването по СМЕ пред първата инстанция не е забелязано депресивно настроение.

Трудният възстановителен период, свързан с физически и душевни болки и страдания на ищцата, потвърждават и ангажираните от нея свидетели Д. Й.Ж. и Н.Т.П.. В продължение на 4-5 месеца свидетелката я посещавала вечер, готвела, сервирала, придружавала я до прегледите. Ищцата се схващала от продължителното лежане и след като й свалили гипса, пак изпитвала болки, вземала обезболяващи по няколко пъти на ден. Била много депресирана, болките й се отразявали много зле, плачела. Свидетелят П. лично я водил на лекар в разстояние на 3-4 месеца, а първия месец - всяка седмица на рентгенови снимки. Купувал лекарства, обезболяващи. С патериците можела да отиде единствено до тоалетната и това й се отразявало много зле. Била винаги разстроена, все на рев я избивало, плачела. 5-6 месеца била с две патерици, после минала на една патерица и накрая тръгнала с бастун.

С оглед на посочените по-горе доказателства съдът намира претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за доказана до 4 000лв., в който и размер искът следва да бъде уважен. За разликата над 4 000лв до претендираните 10 000лв искът следва да бъде отхвърлен.

Досежно мораторната лихва от 1 250лв върху главницата от 10 000лв -първоинстанционният съд не се е произнесъл в решението си, поискано е допълване в тази му част, но производството по молбата за допълване е прекратено с определение № 1601/03.06.2008г. , поради просрочието й. Ето - защо въззивният съд не дължи произнасяне по претенцията за присъждане на мораторна лихва върху главницата от 4 000лв.

По претенцията от 600лв представляващи незаплатена от ответника работодател част от обезщетението за претърпяната злополука по сключеното между страните споразумение от 25.08.2005г., ведно с лихва за забава от 15лв.

Самата ищца в писмените си бележки пред първата инстанция - л.347 и във въззивната си жалба признава, че на 19.12.2005г. / в ЛТрД доказ. № 217/ съгласно споразумението и съобразно допълнението по т.1 й били изплатени сумите по него за периода, предхождащ датата на плащането 8 м/27.05.2005г. -22.12.2005г./ в размер на 2 075,94лв. Всички останали доводи и съображения докога е трябвало да й бъде изплащано обезщетение и каква е позицията на работодателя по този въпрос са ирелевантни за спора, тъй като не са част от постигнатата договореност, а представляват едностранни съображения на ищцата за наличието на косвени индиции у работодателя евентуално да признае правото й на още обезщетение.

Предявеният иск за главницата, ведно с мораторната лихва, е неоснователен - погасен чрез плащане и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Като е направил същите фактически констатации и правни изводи първоинстанционният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Тъй като и двете въззивни жалба са неоснователни, разноски за настоящото производство не се дължат и не се присъждат.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 173/26.02.2008г. на Варненския окръжен

съд, гражданско отделение, постановено по гр.д. № 379/06 г. във всичките му

обжалвани части.

Разноски не се присъждат.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от

съобщението му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

С решение № 578/19.10.2010 г. по гр.д. № 603/2009 г. ВКС на РБ ОСТАВЯ В СИЛА решение № 163/23.10.2008 г. по гр.д. № 298/2008 г.на Варненския апелативен съд.

Решението влязло в сила на 19.10.2010 г.