РЕШЕНИЕ

№ 153

гр.Варна, 17.10.2008 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, гражданско отделение на двадесет и трети септември, две хиляди и осма година в публичното заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

РАДОСЛАВ СЛАВОВ

секретар Ю.К.,

прокурор ИЛИЯ НИКОЛОВ,

като разгледа докладваното от съдията Д. Д. гр.д. № 288/08 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Г.М.Г. *** срещу решението на Окръжен съд-Ш. от 18.04.2008 г. по гр.д.№ 80/08 г., с което са отхвърлени исковете, предявени от него срещу МВР – София за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат от незаконно уволнение в размер на 7991.92 лева и на неимуществени вреди в размер на 3500.00 лева, на основание чл.1,т.1 от ЗОДОВ. Като се позовава на незаконосъобразност, моли за отмяната му и за постановяване на ново решение по съществото на спора, с което предявените искове бъдат уважени, с произтичащите от това последици.

Въззиваемата страна не изразява становище по въззивната жалба.

Представител на Апелативна прокуратура-В. дава заключение за неоснователност на жалбата и за оставяне в сила на обжалваното решение.

Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима.

След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.1,т.1 от ЗОДОВ от Г.М.Г. срещу Министерство на вътрешните работи-София за присъждане на обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди в резултат от незаконно уволнение. С молба от 28.02.2008 г. по реда на чл.116,ал.1 от ГПК /отм./, ищецът е изменил претенциите си, като ги е намалил, както следва: за имуществени вреди претендира да му бъде присъдена сумата от 7991.92 лева, а за неимуществени вреди претендираната сума е в размер на 3500 лева.

Оспорвайки изцяло исковете, Министерство на отбраната-София твърди, че не е пасивно легитимирано да отговаря по искове с посоченото основание, а отношенията между страните са уредени от чл.263,ал.1 от ЗМВР /отм./.

Не се спори между страните, установява се от приложените писмени доказателства, че ищецът има прослужено време в органите на МВР на офицерска длъжност от 16.02.1997 г. до 30.06.2004 г. Със заповед № К-2331/28.06200-4 г. на Министъра на вътрешните работи му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и той е освободен от длъжността „дознател” към РПУ-Шумен при РДВР-Шумен, считано от датата на връчване на заповедта.С решение на ВАС по адм.дело № 7095/04 г.- V отд. заповедта е била отменена.

С епикриза от „МБАЛ”- Шумен се установява, че от 7.07.2004 г. до 8.07.2004 г. ищецът е бил лекуван и изписан с диагноза – лек колапс, артериална хипотония, синусова брадикардия. Приложението на в-к „Труд” от 8.07.2004 г. установява, че факта на уволнението му е бил отразен в пресата, като е било посочено и името му.

Показанията на свид.И.Г. установяват, че уволнението на съпруга й се е отразило неблагоприятно на семейството – те са били обхванати от усещане за несигурност и тревога, затруднена била издръжката и съществуването им. За ищеца било трудно да си намери постоянна работа.

Назначената съдебно-счетоводна експертиза и признанията на ищеца в с.з. установяват, че на основание чл.263 от ЗМВР /отм./ му е изплатена сумата от 3952.08 лв.- шестмесечно трудово възнаграждение.

Изхождайки от обстоятелствената част на исковата молба, от уточненията в с.з. и от мотивите на решенията на АС-Варна по в.гр.д.№ 309/06 г. и на ВКС по гр.д.№ 530/07 г., съдът приема, че е сезиран с искове по чл.1,т.1 от ЗОДОВ. В посочения текст е предвидено ангажирането на обективната отговорност на държавата за незаконно причинени от нейни органи и длъжностни лица вреди, причинени на граждани – при или по повод изпълнението на административна дейност. В тази случаи вредата е причинена на извъндоговорно основание и отговорността е обективна. Административна дейност е тази, която се извършва от органите на държавна власт във връзка с управлението на страната, отнася се до непосредствено и конкретно решаване на определени въпроси и се характеризира с властнически правомощия.

Предмет на исковата претенция е обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, настъпили поради незаконно прекратяване на служебно правоотношение по смисъла на Закона за държавния служител. С оглед на това, съдът приема, че не е налице хипотезата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Макар и действащ като административен орган, в случая министъра на вътрешните работи действа като страна по служебно правоотношение по смисъла на Закона за държавния служител. Издадената в кръга на правомощията му заповед за прекратяване на правоотношението представлява индивидуален административен акт, отменен по надлежния ред. След отмяната й е налице специалната процедура по чл.263,ал.1 от ЗМВР /отм./, която изключва приложението на общия ЗОДОВ.

Предявените искове следва да бъдат отхвърлени, а обжалваното решение – оставено в сила. Въззивникът следва да заплати държавна такса в размер на 225.75 лева, на основание чл.10,ал.2 от ЗОДОВ.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решението на Окръжен съд-Шумен от 18.04.2008 г. по гр.д.№ 80/08 г.

ОСЪЖДА Г.М.Г., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметката на АС-Варна сумата от 225.75 лева, на основание чл.10,ал.2 от ЗОДОВ.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

С решение № 388/17.05.2010 г. ВКС на РБ по гр.д. № 150/2009 г. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 153 от 17.10.2008 г. по гр.д. № 288/2008 г. на Апелативен съд Варна.

Решението е влязло в сила на 17.05.2010 г.