РЕШЕНИЕ

№ 94

гр.Варна, 13.07.2010 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, гражданско отделение на шестнадесети юни, двехиляди и десета година в публичното заседание в състав:

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА   

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

                                                                     ПЕНКА ХРИСТОВА

секретар В.Т.,

прокурор ,

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова В.гр. дело № 284/10 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производство е образува по жалба, подадена от процесуалния представител на Х.Р.П. *** срещу решението на Окръжен съд-Варна от 21.12.2009 г. по гр.д.№ 776/09 г., с което са уважени исковете, предявени от Д.Х.П., чрез настойника му И.Д.П. с правно основание чл.27 от ЗЗД и за връщане на имотите, предмет на сделката, с правно основание чл.34 от ЗЗД. Като се позовава на незаконосъобразност, моли за отмяната му и за постановяване на ново решение по съществото на спора, с което предявените искове бъдат отхвърлени.

Процесуалният представител на въззиваемия – чрез неговия настойник Л.П. оспорва подадената въззивна жалба и изразява становище за потвърждаване на обжалваното решение.

Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима. След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

 Предявени са искове от Д.Х.П., чрез настойника му И.Д.П. срещу Х.Р.П. за унищожаване на договор за покупко-продажба на недвижими имоти, предмет на нот.акт № 169, том VІІІ, н.д.№ 1364/06 г., основани на твърдение, че не е дадено съгласие от временния попечител и разрешение за сключване на сделката по чл.73,ал.2 от СК, с правно основание чл.27 от ЗЗД и за връщане на имотите – по чл.34 от ЗЗД.

Оспорвайки изцяло предявените искове, ответникът твърди, че към момента на изповядване на сделката, прехвърлителят е бил дееспособен.

Не се спори между страните, установява се от приложените писмени доказателства, че на 13.11.2006 г. ищецът – лично, чрез договор за покупко-продажба, е прехвърлил на ответника правото си на собственост върху недвижимите имоти, подробно описани в исковата молба.   

Безспорен е и факта, че съдебното решение по гр.д.№ 448/06 г., с което ищецът е поставен под пълно запрещение е влязло в сила на 3.04.2009 г.

С удостоверение на ВОС от 8.05.2006 г. се установява, че с определение по гр.д.№ 448/06 г. И. П. е назначен за временен попечител и към датата на изповядване на сделката той е имал това качество. Следователно, съгласието му за нея е било задължително, тъй като назначаването на временен попечител ограничава материално-правната дееспособност на ответника по иска за поставяне под запрещение.

Съобразно разпоредбата на чл.73,ал.2 от СК за продажбата е следвало да бъде дадено разрешение и от районния съд.

Липсата на съгласие за изповядване на покупко-продажбата от временния попечител и на разрешение от районния съд са основание за унищожаване на сделката по чл.27 от ЗЗД, като ответникът бъде осъден да върне имотите, които са неин предмет.

Обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло. Доказателства за направени разноски от въззиваемия пред настоящата инстанция не са представени, поради което такива не се присъждат.По изложените съображения, Варненският апелативен съд

                             Р       Е       Ш      И  :

ПОТВЪРЖДАВА решението на Окръжен съд-Варна от 21.12.2009 г. по гр.д.№ 776/09 г.  

 Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.                2.