Р Е Ш Е Н И Е

№ 96/16.07.2010 год. гр.Варна

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Апелативен съд – Варна Гражданско отделение

на 16-и юни 2010 год.

в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ПЕНКА ХРИСТОВА

Секретар: В.Т. като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ СЛАВОВ въззивно гр.д.№279 по описа на 2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК. С обжалваното решение № 263 от 04.03.2010год., постановено по гр.д. № 1965/2009г., Варненският окръжен съд е осъдил Д.Щ.Ц. да заплати на „Монолит Билд Инвест” ООД гр.Варна, представлявано от С.Й.Б. сумата от 70 000лв., представляващи дадени от Я. Д. Д. по договор за паричен заем сключен на 14.02.04 год., с падеж на 14.02.2009 год., вземането по който е прехвърлено на „монолит Билд Инвест”ООД с договор от 28.07.09год., на основание чл.240 ал.1 ЗЗД вр.чл.99 от ЗЗД, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на ИМ-25.09.09год. до окончателното изплащане на сумата.

Недоволна от горното решение е останала ответницата, сега въззивница Д.Щ.Ц., която го обжалва чрез процесуален представител и моли съда да го отмени като неправилно поради незаконосъобразност и нарушение на процесуални правила, по изложени съображения.

В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез процесуален представител.

Въззиваемата страна, чрез писмен отговор на процесуален представител, както и чрез становище на същия в съдебно заседание, оспорва жалбата и моли съда да остави в сила обжалваното решение.

След като се съобрази с доказателствата по делото и взе предвид становищата на спорещите страни, Варненският апелативен съд съобрази следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 240 и чл.86 от ЗЗД.

Пред ВОС е заведена искова молба от ищеца „Монолит Билд Инвест” ООД гр.Варна, представлявано от С.Й.Б. в която твърди, че по сключен договор за заем от 14.02.04г. Я. Д. Д. е предоставил на ответницата Д.Щ.Ц. сума в размер 70 000 лв. при срок на връщане-14.02.09 год. Ответницата не е изпълнила задължението си за връщане на заетата сума. С договор за продажба от 28.07.09 год. Я. Д. е цедирал на дружеството-ищец, за което длъжницата е била уведомена на 14.08.09год. от стария кредитор. До завеждане на иска въпреки отправените покани, ответницата не е изпълнила задължението си да върне сумата. Поради изложеното, желае ответницата да бъде осъдена да заплати сумата от 70 000лв., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата.

В съдебно заседание исковете се поддържат чрез процесуален представител.

В писмен отговор по реда на чл.131 ГПК, ответницата, чрез процесуален представител оспорва исковете като неоснователни, с изявление, че не е получавала процесната сума. Не оспорва, че е подписала договора за заем и разписката за получената сума, но сочи, че същите са съставени единствено с цел да послужат пред данъчните органи.

В съдебно заседание, чрез процесуален представител, оспорва исковете като неоснователни.

Съдът, като взе в предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Представен е договор за паричен заем от 14.02.04 год., по който Я. Д. Д. като заемодател е предоставил на Д.Щ.Ц. като заемател парична сума в размер на 70 000 лв. Според т.3 от договора, сумата е следвало да бъде върната до 14.02.2009год.

Видно от съдържанието приета като доказателство Разписка от 14.02.04год. /л.6/, на посочената дата ответницата е получила от Я. Д. Д. сумата от 70 000 лв.

Както се изложи, в допустимите срокове, ответницата не е оспорила подписа си под договора за заем и разписката, удостоверяваща предоставянето на сумата.

С Договор за продажба на вземане от 28.07.2009 год., Я. Д. Д. е прехвърлил вземането си на „Монолит Билд Инвест” ООД гр.Варна, представлявано от управителя С.Й.Б. вземането си от Д.Щ.Ц. по сключения на 14.02.04год. договор за паричен заем. Ответницата е била уведомена за извършената продажба от цедента на 14.08.09 год. Предвид изложеното, следва да се направи извод, че дружеството ищец валидно е встъпило в правата на кредитора на Д.Щ.Ц. по договора за паричен заем за сумата от 70 000лв.

Не се спори, че сумата по договора за заем не е върната.

Относно направеното възражение за неоснователност на иска, поради обстоятелството, че ответницата не е получила сумата по договора за заем: Действително, доколкото договорът за заем е реален договор, за да се приеме същият за сключен, е необходимо предаване на сумата. За установяване на този главен факт ищеца се позовава на представените договор за паричен заем от 14.02.04год. и разписка от 14.02.04год. според съдържанието на които, неговият праводател е предоставил в заем на ответницата сумата от 70 000лв. Както се изложи, не се оспорва, че ответницата е подписала документите, а в процеса не са представени релевантни доказателства, които да опровергават съдържанието на същите. Предвид изложеното, следва да се направи извод, че и съдържащото се в на разписката изявление, е направено от ищцата /чл.180 ГПК/, както и че съобразно доказателствената тежест между страните, същото не е опровергано.

С оглед на изложеното, направеното възражение за недължимост на сумата следва да се остави без уважение.

С оглед на горния извод, предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен.

Въззивната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение.

Поради съвпадане на крайните изводи на настоящето решение с първоинстанционното решение, същото следва да бъде потвърдено, като на основание чл.272 ГПК, настоящата инстанция препраща и към мотивите на първоинстанционния съд.

Въззивницата следва да заплати на въззиваемата страна сумата от 2 500 лв. представляваща разноски за настоящата инстанция.

По изложените съображения Варненският апелативен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 263 от 04.03.2010год. постановено по гр.д.№ 1965/2009 г. по описа на Варненски окръжен съд.

ОСЪЖДА Д.Щ.Ц. ЕГН ********** да заплати на „Монолит Билд Инвест” ООД град Варна, ЕИК 148131697, представлявано от С.Й.Б. ЕГН ********** сумата от 2 500лв. /две хиляди и петстотин лева/ представляващи съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.