№ 93 09.07.2010 год. гр.Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Апелативен съд – Варна Гражданско отделение
на 09-и юни 2010 год.
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН ЛЕЩЕВ
ПЕТЯ ПЕТРОВА
Секретар: Ю.К., като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ СЛАВОВ въззивно гр.д.№ 269 по описа на 2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 ГПК.
С решение № 14 от 05.01.2010год. постановено по г.д. № 949 по описа на ВОС за 2009год., съдът е отхвърлил предявения от А.Я. Ч., Я.А.Ч. и Ж.А.Ч. срещу И.Д.Д. иск за прогласяване нищожността на договор за продажба с н.а. №54,т.ІІ, рег.№ 9144, н.д. № 246 по описа за 2006год. на ВН № 212 РНК, чрез който ищците са прехвърлили на ответника недвижим имот, находящ се в гр.Варна, кв.”В.Варненчик”, ул.”Кап.Георги Панчев” №31, представляващ дворно място с площ от 626кв.м.,-ПИ № 10135.4504.472, стар ІІІ-394, кв.15 по плана на І-ви м.р., ведно с построената в него едноетажна еднофамилна сграда № 10135.4504.472.1 с площ от 66кв.м., основан на твърдение, че чрез договора е прикрита продажба с уговорка за обратно изкупуване при условие, че Ж.Ч. и Я.Ч. изпълнят задължения по договор за заем, сключен с ответника, на основание чл.17 чл.152 и чл.209 от ЗЗД.
Недоволни от така постановеното решение са останали ищците, които го обжалват чрез процесуален представител. Считат същото за неправилно поради противоречие с материалния закон, по изложени съображения и искат същото да бъде отменено, като се уважи предявения иск. В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез процесуален представител.
Въззиваемата страна чрез процесуален представител, както и чрез писмени бележки на същия, оспорва жалбата като неоснователна.
След като се съобрази с доказателствата по делото и взе предвид становищата на спорещите страни, Варненският апелативен съд съобрази следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.17, 152 и 209 ЗЗД.
Производството е по предявен от А.Я.Ч../поч. по време на процеса/, Я.А.Ч. и Ж.А.Ч. срещу И.Д.Д. иск за прогласяване нищожността на договор за продажба, сключен по н.а. № 54, т.ІІ, рег.№ 9144, н.д. № 246/2006г. на ВН № 212 РНК. Излагат, че с посочения договор, ищците са прехвърлили на ответника недвижим имот, представляващ дворно място, находящо се в гр.Варна, кв.Вл.Варненчик, ул.”Кап.Г.Панчев” № 31, съставляващо УПИ № ІІІ-394, с площ от 566кв.м., в кв.15 по плана на ж.к.”В.Варненчик”, І-ви мкр на гр.Варна, ведно с построената в него масивна жилищна сградза, с площ от 61кв.м., ведно с прилежащото избено помещение с площ от 14 кв.м. при съответни граници.
Излагат, че са ползвали от ответника парични кредити, за обезпечаването на които са прехвърлили на ответника собствеността върху описания по-горе имот. Със сключено на 20.06.2006год. между страните споразумение, ответникът Д. се е задължил след връщане на дадените от него кредити, да им върне собствеността върху получените като обезпечение имоти. Впоследствие поискали да погасят окончанелно задълженията си към ответника, но същият отказал да изпълни задълженията си по подписаното споразумение и да им прехвърли прехвърли обратно собствеността върху недвижимия имот.
Предвид изложеното, желаят на основание чл.26 ЗЗД, вр.чл.152 ЗЗД и чл.209 от ЗЗД съдът да прогласи нищожността на договора с който са прехвърлили собствеността върху недвижимия имот.
Ответникът в писмения отговор по чл.131 ГПК оспорва иска, като недопустим относно прентенцията на А.Ч., и като неоснователен, относно претенциите на другите ищци. Излага, че тъй като А.Ч. не е страна по подписаното на 20.06.2006год. споразумение, то същия няма правен интерес от оспорване на сделката. Освен това, тъй като споразумението между страните е подписано след нотариалното прехвърляне на имота, чрез договора за покупко-продажба, поради което и същото е без правна стойност, тъй като същото се явява лишено от предмет и не може да се отрази на валидността на договора за покупко-продажба, за който не се твърди, че не е заплатена цената. В съдебно заседание искът се поддържа чрез процесуален представител.
Ответната страна чрез процесуален представител оспорва предявения иск като неоснователен.
ВАпС като съобрази доказателствата по делото, изразените становища и съобрази приложимите към релевантните за спора факти и нормативни актове, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съобразно изложеното в исковата молба, становищата на страните и събраните доказателства по делото, съдът намира за установено следното.
Според съдържанието на нотариален акт н.а. № 54, т.ІІ, рег.№ 9144, н.д. № 246/2006г. на ВН № 212 РНК, ищците са прехвърлили чрез продажба на ответника недвижим имот, представляващ дворно място, находящо се в гр.Варна, кв.Вл.Варненчик, ул.”Кап.Г.Панчев” № 31, съставляващо УПИ № ІІІ-394, с площ от 566кв.м., в кв.15 по плана на ж.к.”В.Варненчик”, І-ви мкр на гр.Варна, ведно с построената в него масивна жилищна сграда, с площ от 61кв.м., ведно с прилежащото избено помещение с площ от 14 кв.м. при съответни граници, за сумата от 15 000лв., която сума са получили при подписване на нот.акт.
Представено е споразумение от 20.06.2006год., което Я.Ч. и Ж.Ч. са сключили с ответника, от което се установява, че ответникът е получил кредит от „Райфайзенбанк”за погасяване на кредит на Я.Ч. към ТБ „НVВ Биохим”. Представено е и авизо удостоверяващо плащане на сумата от 88762лв./ л.69/, с посочено основание закупуване на недвижим имот и погасяване на ипотека.
Според т.1.1 от споразумението, ищците са поели задължение в срок до 30.05.2007год. да заплатят на ответника сумата от 175 000лв., като след изпълнение на това задължение, последния се е задължил да прехвърли собствеността на имотите на Я.Ч. и Ж.Ч..
Ответникът е дал съгласието си Я.Ч. и Ж.Ч. да водят преговори с потенциални купувачи за постигане на най-добри условия за продажба. Страните са се договорили, при неизпълнение на споразумението от страна на Я.Ч. и Ж.Ч., ответникът да заплаща таксите за заличаване на вписаната върху имотите възбрана, да продължава да заплаща ежемесечните вноски за погасяване на кредита и да предприема действия за продажба на имотите.
При установената фактическа обстановка, следва да се направят следните изводи:
Претенцията е за прогласяване на договор за покупко-продажба на недвижим имот, на основание чл.26 ал.1 ЗЗД, поради нарушаване на чл.152 и чл.209 ЗЗД, сключен по н.а. № 54, т.ІІ, рег.№ 9144, н.д. № 246/2006г. на ВН № 212 РНК, чрез който ищците са прехвърлили на ответника собствеността върху дворно място, находящо се в гр.Варна, кв.Вл.Варненчик, ул.”Кап.Г.Панчев” № 31, съставляващо УПИ № ІІІ-394, с площ от 566кв.м., в кв.15 по плана на ж.к.”В.Варненчик”, І-ви мкр на гр.Варна, ведно с построената в него масивна жилищна сграда, с площ от 61кв.м., ведно с прилежащото избено помещение с площ от 14 кв.м. при съответни граници, за сумата от 15 000лв. Според съдържанието на нотариалния акт, продавачите са получили сумата при подписване на договора. Представено е авизо по платежно нареждане 02.06.2006год./л.69/, чрез което ответника И.Д. е превел по сметка на ЕТ на Я.Ч. сумата от 88 762лв. с посочено основание-закупуване на невижим имот, поради което следва да се направи извод, че това е продажната цена на имота, съответно-че цената на сделката по нот.акт е уговорена привидно.
Съдът намира за недоказан състава на чл.152 ЗЗД, като основание за прогласяване нищожността на договора от 30.05.2006год. Посочената разпоредба предполага предварително уговорено съглашение, че ако задължението не бъде изпълнено, кредиторът ще стане собственик на вещта. Ищците основават претенцията си на сключено на 20.06.2006год. между Я.Ч. и Ж.Ч. споразумение. От една страна, то е сключено в значително по-късен момент от договора за продажба /който е от 30.05./, и за който не се твърди, че не е заплащана цената. Освен това, от съдържанието на договора за продажба, както и от съдържанието на споразумението не се установява между тях да съществува функционална връзка. Не се твърди, че по договора за продажба цена не е плащана, освен това, в споразумението не се съдържа изявление на страните, че продажбите са привидни и са сключени като обезпечение на договор за заем с уговорка за обратно изкупуване. Напротив, в споразумението, което в тази си част има характер на предварителен договор, страните са се договорили, след заплащане на сумите, които представляват договорената цена на имота, да бъде сключен нов договор за покупко-продажба по който ответникът да прехвърли имота на ищците, или на трето лице, определено от тях. Поради изложеното, искът се явява неоснователен и следва да се остави без уважение.
Поради съвпадане на крайните изводи на настоящето решение с първоинстанционното решение, същото следва да бъде потвърдено, като на основание чл.272 ГПК съдът препраща и към мотивите и на първоинстанционния съд
По изложените съображения Варненският апелативен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 14 от 05.01.2010 г. постановено по г.д.№ 949/2009 г. по описа на Окръжен съд Варна.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.