Р Е Ш Е Н И Е № 15
Гр. Варна,
15.02.2010г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито заседание на двадесети януари през две хиляди и десета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИНЕЛА
ДОНЧЕВА;
ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА ХРИСТОВА;
ИВАН
ЛЕЩЕВ;
секретар
Ю.К.,
като разгледа докладваното от
съдията Христова
в.гр.дело № 256 по описа за 2009г.:
Производството е по реда на чл.
218з от ГПК /отм./.
Образувано е след отмяна на въззивно решение и връщане на делото за разглеждане от друг
състав на ВАпС, постановено с решение на ВКС №
247/23.03.2009г. по гр. дело № 5993/2007 г., по жалба на Р.Г.Д. срещу решение №
19 от 05.01.2007г., постановено по гр.д. № 1217 по описа на ВОС, в частта, с
която е отхвърлен искът на въззивника срещу М.Р.Д.,
Б.Б.Д., Б.С.Д. и Р.Б.Д., иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за
разваляне до размера на наследствената квота на ищеца – ½ на сключения между
наследодателката на ищеца А. Х. З., поч. на 03.01.2005г., и М.Р.Д. и Б.Г.Д., починал на
13.12.2000г. – наследодател на останалите ответници, договор обективиран в НА № 80, том XXXVI, дело № 8885/93г., по
силата на който З. е прехвърлила на съконтрахентите си
правото на собственост върху недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се
в гр. В., ул. „ С.” № 1, вх. А, ет.4, ап. 20, състоящ
се от входно антре, дневна с ниша, стая, баня – тоалет, килер, с обща площ от
52,18 кв.м. и балкон, при граници: северозапад ап. 19, стълбищна площадка и ап. 21, североизток – ап. 21, югоизток
- ул. „ С.”, югозапад ап. 19, ведно с две избени помещения, находящи се под ап.
1, граничещи първото на северозапад и североизток с изба № 19, а на югоизток – с
коридор, югозапад – двор, а вторият: северозапад – коридор, североизток – изба №
13, югоизток – стол на здравните работници, както и 2,51580% ид. части от общите части на сградата срещу задължението на
приобретателите заедно и поотделно да гледат и
издържат прехвърлителката като и осигурят спокоен и нормален
живот, какъвто е водила до тогава, както и предявения иск за заплащане на сумата
от 45 867,49 лв., претендирана като половината срещу
имота цена.
В хода на касационното
производство е направен писмен отказ от иска с правно основание чл. 55, ал. 1,
пред 3 от ЗЗД, поради което в тази част производството е
прекратено.
Пред настоящия състав жалбата се поддържа.
Въззиваемите чрез процесуалния си представител
адв. Д.Д. оспорват жалбата и молят за
оставяне в сила решението на ВОС.
В с.з. по същество поддържат становището си.
В исковата молба ищецът излага, че с НА № 80, том XXXVI, дело №
8885/93г., А. Х. З., майка на Р.Д., e прехвърлила на сина си Б. Г.Д. и на
внучката си М.Р.Д. на всеки от тях по ½ идеална част от процесния имот срещу задължение на приобретателите, заедно и поотделно, да поемат гледането и
издръжката на прехвърлителя, като й осигурят спокоен и
нормален живот, докато е жива. Твърди се, че Б. Д. е починал през 2000 год. и е
наследен от останалите трима ответници – негови съпруга и деца. Твърди се, че по
договора изпълнение не е имало. Излага се, че прехвърлителката е
починала в навечерието на 2005 г. изоставена и сама, намерена била от
полицията, като до смъртта й живяла в мизерия, била болна, а задължените лица не
изпълнили договора и не
предоставяли ежедневно, постоянно и адекватно необходимите й грижи.
Претендира се разваляне на договора поради неизпълнение на осн. чл. 87, ал.3 ЗЗД. Твърди се, че след смъртта на прехвърлителката, имотът, предмет на иска е прехвърлен на
трето лице, поради, което претендира и заплащане на сумата от 45 867, 49 лв.,
представляваща равностойността на ½
ид. част по пазарна цена на осн. чл. 55, ал.1, предл.3 от ЗЗД.
.
Ответниците чрез процесуалния представител оспорват основателността на
предявените искове.
СЪДЪТ,
като взе предвид становищата
на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие
за установено следното:
Видно
от удостоверение за наследници № 6635/ 11.07.2005г., прехвърлителката А. Х. З., починала на 03.01.2005г., е
оставила наследници - Б.Г.Д., починал на 13.12.2000г.,
Р.Б.Д., Б.Б.Д., Р. Г.Д..
Не
е спорно и се установява от писмените доказателства, че с договор за издръжка и гледане,
обективиран в НА № 80, том XXXVI, дело №
8885/93г. между прехвърлителката и М.Р.Д. и Б.Г.Д., с
което същата прехвърлила собствеността на всеки от тях по ½ идеална част върху
недвижимия имот, срещу насрещното задължение на приобретателите, заедно и поотделно, да поемат гледането и
издръжката на прехвърлителя, като й осигурят спокоен и
нормален живот, докато е жива.
Не се спори и по обстоятелството,
че към момента на изповядване на процесната сделка –
приобретателят Б.Д. е бил в брак с Б.Д., т.е. имотът е
придобит в режим на СИО.
Видно е от препис-извлечението от
акт за смърт на А. З., че същата е починала на 03.01.2005г. в дома си от остра
сърдечно съдова и дихателна недостатъчност, ИБС ритъмна форма, пиелонефритисхроника.
С НА № 37, рег. № 3600, дело №
203/28.03.2005г., процесният имот е прехвърлен от
ответниците на М. И. К. за сумата от 91 734, 98 лв.
По отношение на здравословното
състояние на прехвърлителката по делото са събрани
гласни доказателства, изготвената въз основа на тях и на медицинските документи
СМЕ и епикриза.
От
представената по делото във въззивното производство
епикриза се установява, че в периода 26.02.2004г. до
10.03.2004г. прехвърлителката е постъпила за лечение в
МБАЛ „Света Марина”, Първа кардиологична клиника с диагноза: исхемична болест на сърцето, остър миокарден инфаркт – долен и базален, коронарна атеросклероза, остра левостранна сърдечна недостатъчност, белодробен застой,
хиперхолестеролемия, лека дегеренативна аортна стеноза, желязодефицитна анемия,
хидронефроза в ляво.
Съобразно събраните по делото
грласни доказателства на всички свидетели, прехвърлителката през целия процесен период е водила активен живот, като е успявала да
се обслужва сама, с изключение на периода на престой в болница и на период, в
който е била със счипена ръка, когато ответниците по
иска са полагали за нея всички необходими грижи. С
оглед задължителните указания на касационната инстанция за допускане на
събирането на исканите с въззивната жалба
доказателства, настоящата инстанция е допуснала СМЕ. От заключението, кредитирано от съда като
компетентно и обективно дадено, изготвено въз основа на свидетелски показания и
медицински документи към делото и от разпита на вещото лице д-р Б.П. се
установява, че активният начин на живот през последните 10 – 12 год. в периода
1993г. – 2005г. свидетелстват за добро здравословно състояние на прехвърлителката, позволяващо й да живее пълноценно до
дълбока старост. Преживяването до преклонна възраст – 88 год. показва, според
заключението, че същата не е боледувала от тежки и хронично протичащи забалявания. Остро настъпилата сърдечно съдова и дихателна
недостатъчност, посочени като причини за настъпилата смърт в съобщението за
смърт № 1/04.01.2005г. биха могли да обусловят смъртта й. Същата възниква
внезапно, настъпва извън болнично заведение, на обществени места, в дома, вкл. и
през нощта. Излага се, че заболяването от хронична застойна сърдечно – съдова
недостатъчност е неотносимо към състоянието на З. за
посочения период, предвид подвижността и възможността за самостоятелно
обслужване. По отношение на хроничната сърдечна недостатъчност, изискваща
продължително лечение и непрекъснати грижи, вещото лице излага, че такова
заболяване не е констатирано. За придружаващото състояние „хроничен пиелонефрит” експертизата е посочила, че липсват данни за
такова заболяване.
От
свидетелските показания на Г. И. дадени при повторното разглеждане на делото,
които съдът кредитира като непосредствено дадени се установява, че по време на
престоя в лечебното заведения, за прехвърлителката са
полагани грижи от ответниците, била е посещавана от всички. Сочи, че за нея са
полагани изискуеми грижи през целия период от време. Същите обстоятелства се
подкрепят и от св. К. И.
Събрани са гласни доказателства в
първоинстанционното производство – показанията на
свидетелите Х.Г. Т. и Г.И.З., сочени от въззивника и
В. Г. К. и Й. Г. И., сочени от въззиваемите,
кредитирани изцяло от съда, като плод на лични и непосредствени впечатления,
незаинтересовани и детайлни се установява безспорно, че прехвърлителката е живяла сама, съумявала е сама да полага
грижи за себе си, посещавала е роднини и приятели, водила е нормален начин на
живот предвид напредналата си възраст. Пред никой от тях не е споделяла, че има
намерение да развали договора.
Съставът достига до извода, че З.
се е намирала в добро здравословно физическо и психическо състояние, напълно
подвижна, сама се е грижила за
ежедневната и домакинска работа.
Противоречие в свидетелските
показания е налице досежно материалното й състояние.
Свидетелите, сочени от ищеца, твърдят, че З. е изпитвала затруднения, което
налагало предоставянето на дребни суми в заем – 5 – 15 лв., които същата трудно
е съумявала да върне. Съдът намира, че по – скоро се касае за инцидентни
затруднения, отколкото за постоянни такива. Тези изводи се подкрепят от
свидетелските показания на В. К., както и тези на Г. И. и К. И., дадени с
съдебно заседание пред настоящата инстанция и от договорът за наем, от който
прехвърлителката е получавала наемната цена.
Установява се още, че задължените
по алеаторния договор лица са подпомагали близка
родственица с хранителни продукти и лекарства като голяма част от задълженията
са изпълнявани от Б.Д..
По делото е приложена операционна
бележка от дата 27.04.2005г., от която се установява, че прехвърлителят е разполагал с 462, 26 лв. в банков депозит
към момента на смъртта си.
Представен е по делото договор за
наем от 27.09.2004г., сключен между А.З. и Н. В., с предмет предоставяне за
временно възмездно ползване обзаведено помещение от процесния апартамент срещу наемна цена в размер 90 лв., който, обаче не е подписан от
прехвърлителката, а от една от ответниците – Б.Д..
Договорът е оспорен от насрещната страна, без да е уточнено в с.з., в което е
представен, какво точно се оспорва. Със събраните гласни доказателства пред
настоящата инстанция отдаването под наем на стая от апартамента на прехвърлителката, за да събира тя наема, е доказано
безспорно.
Гореизложената фактическа
обстановка обуславя следните правни изводи на настоящата въззивна инстанция.
Предмет на настоящото въззивно производство е само искът с правно основание чл.
87, ал.3 от ЗЗД.
Ищецът като наследник на А. З.
може да упражни правото да развали договора по отношение на неизправните
длъжници – ответници в обема на притежаваните права, т.е съобразно дела си от
наследството, но не и по отношение на целия договор, след като не е единствен
наследник. Следователно развалянето
на договора следва да се осъществи частично – за ½ от процесния имот.
След смъртта на един от приобретателите, какъвто е и настоящият случай, същият
следва да бъде успешно заместен при изпълнение на всичките си по същество заместими задължения. Наследниците на Б. Д. - Б.Д., Б.Д. и
Р.Д. отговарят пред прехвърлителя до размера на
наследствения им дял за обезпечаване на задължението за издръжка и гледане на
своя праводател по съображения, че същите са
собственици на недвижимия имот.
За да
се уважи иск по чл. 87, ал.3 ЗЗД, ищецът следва да установи, че е налице валидно
съглашение между страните, както и че прехвърлителят е
бил изправна страна. Следва да е налице и неизпълнение на договорните задължения
от страна на ответниците. В случай, че ответникът по иска твърди, че е
изпълнявал точно задълженията си по договора, той следва да установи това по
безспорен начин.
Досежно
първата предпоставка, съдът намира, че е налице валидна облигационна връзка,
породила в полза и тежест на страните взаимни права и задължения. Същият е
облечен в изискуемата от закона форма.
Съдържанието
на поетото от ответниците задължение за издръжка и гледане на прехвърлителката е определено в договора най – общо –
„заедно и поотделно да поемат задължението за гледане и издръжка, като й
осигурят нормален и спокоен живот, какъвто е водила досега, докато е
жива”.
В
тежест на ответниците е да установят по категоричен начин, че са изпълнявали в
пълен обем задължението си за гледане
на прехвърлителката, редовно, през целия период
на действие на договора.
Настоящият съдебен състав намира,
че обемът на грижите по един алеаторен договор следва
да бъдат адекватни на състоянието и желанието на прехвърлителя да продължи да води спокоен живот, както е
уговорено и в процесния договор. По делото не се
установи прехвърлителката да е била изоставена, болна,
без полагащите й се за състоянието й грижи. Не се установи тя да е имала нужда
от обслужване и да не го е получила, напротив, в преиодите на здравословни проблеми преобретателите по договора са й помагали лично в болницата
и в дома й, прехвърлителят Р.Б.Д. я е подопомагал с парични средства и неговите задължения за
лични грижи към прехвърлителката е поела майка му.
Съобразно с желанието на прехвърлителката тя е живяла
сама в дома си, получавала е парична помощ и лични грижи съобразно със заявените
от нея нужди, поради което и следва да се приеме, че договорът е изпълняван
точно от приобретателите по него.
Предвид изложеното, съдът намира,
че ответниците са изпълнили алеаторното си задължение
за гледане по отношение на прехвърлителката през
периода на действие на договора, като са положени необходимия обем грижи, от
които с оглед здравословното състояние, възрастта и потребностите, прехвърлителката се е нуждаела.
Предвид съвпадане в крайните
изводи на двете инстанции, решението следва да бъде оставено в сила като
правилно и законосъобразно в частта му, с която е отхвърлен искът по чл. 87,
ал.3 ЗЗД. В останалата му част делото е прекратено с влязло в сила
решение.
С оглед изхода на спора и
направеното искане от процесуалния представител на въззиваемите за присъждане на разноски и за двете инстанции,
съдът намира искането за основателно, като на М.Р.Д. ищецът следва да заплати
сумата от 600 лв., а на Б.С.Д. сумата от 200 лв. за адвокатски
хонорар.
В останалата част решението е
влязло в сила.
Водим от горното, ВАпС
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 19 от 05.01.2007 г.,
постановено по гр.д. № 1217/2005 г. по описа на Варненския окръжен съд, в частта, в която е отхвърлен
предявения от Р.Г.Д. срещу М.Р.Д.,
Б.Б.Д., Б.С.Д. и Р.Б.Д., иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за
разваляне до размера на наследствената квота на ищеца – ½ на сключения между
наследодателката на ищеца А. Х. З., поч. на 03.01.2005г., и М.Р.Д. и Б.Г.Д., починал на
13.12.2000г. – наследодател на останалите ответници, договор обективиран в НА № 80, том XXXVI, дело № 8885/93г., по
силата на който З. е прехвърлила на съконтрахентите си
правото на собственост върху недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се
в гр. В., ул. „ С.” № 1, вх. А, ет.4, ап. 20, състоящ
се от входно антре, дневна с ниша, стая, баня – тоалет, килер, с обща площ от
52,18 кв.м. и балкон, при граници: северозапад ап. 19, стълбищна площадка и ап. 21, североизток – ап. 21, югоизток
- ул. „ С.”, югозапад ап. 19, ведно с две избени помещения, находящи се под ап.
1, граничещи първото на северозапад и североизток с изба № 19, а на югоизток – с
коридор, югозапад – двор, а вторият: северозапад – коридор, североизток – изба №
13, югоизток – стол на здравните работници, както и 2,51580% ид. части от общите части на сградата срещу задължението на
приобретателите заедно и поотделно да гледат и
издържат прехвърлителката като и осигурят спокоен и нормален
живот, какъвто е водила до тогава.
В останалата част решението е
влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Р.Г.Д., ЕГН
**********,*** 35, да заплати на М.Р.Д., ЕГН **********,***, сумата от 600 лв.
съдебно –деловодни разноски за всички инстанции, както и да заплати на Б.С.Д.,
ЕГН **********,***, сумата от 200 лв. съдебно-деловодни разноски пред всички
инстанции.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните при условията
на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: