№ 82
21
юни
2010 г.,
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на втори юни, две хиляди и
десета година, в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СЕВЕРИНА
ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ДИАНА
ДЖАМБАЗОВА
ПЕТЯ
ПЕТРОВА
Секретар: В.Т.
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от съдия П.Петрова въззивно
гр.д. № 250 по описа на съда за 2010 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
Производството пред Апелативен съд
–Варна е образувано по въззивна жалба от В.Г.Т.,
Т.Н.Т., С.Т.Н. и Н.Т.Н. против
решение № 5/25.02.2010 г. по гр.д. № 343/2009 г. по описа на Търговищкия окръжен
съд, с което на основание чл. 216, ал.1, т.6 от ДОПК, е обявена за
недействителна по отношение на държавата сделката, сключена с нотариален акт №
73/10.02.2006 г., т. I, нот.дело № 73/2006 г. на
нотариус Ю. Й., с район на действие РС гр.Попово, с която длъжникът В.Г.Т. и
съпругът й Т.Н.Т.,*** продават на синовете си Н.Т.Н. и С.Т.Н.,***, поземлен
имот, представляващ дворно място от
587 кв.м., за което е отреден УПИ XIX – 1331 в кв. 64 по плана на гр.Попово, с
построените в него двуетажна масивна жилищна сграда, гараж и стопанска
постройка, за сумата от 10 000 лв. и е осъдил ответниците да заплатят по
сметка на Търговищкия окръжен съд държавна такса в размер на 1 123,21 лв.
Жалбоподателите са настоявали, че решението е
неправилно, поради което са молили за отмяната му, за отхвърляне на исковете и
за присъждане на сторените по делото разноски. Изложили са следните съображения:
- не било налице основанието за недействителност по т.6 от чл.216, ал.1 от ДОПК,
тъй като същото се отнасяло само до сделки, сключени след установяване на
публични задължения с ревизионен акт, а в настоящия случай ревизионният акт
следвал сделката; - сделката не увреждала държавата, тъй като касаела несеквестируем имот и от него тя не можела да се
удовлетвори; - не било налице и условието сделката да е сключена, след връчване
на заповедта за възлагане на ревизията; - не била налице вреда за взискателя и защото срещу прехвърлянето на имота длъжникът
получил пари, а даденото не надхвърляло значително полученото; - освен това,
длъжникът притежавал други имоти и
реализирал средства от трудово правоотношение.
Насрещната страна, чрез юрисконсулт
М.Й. и публичен изпълнител П.П. при НАП, е подала писмен отговор, с който е
оспорила жалбата, молила е за потвърждаване на обжалваното решение, както и за
присъждане на разноските и юрисконсултско
възнаграждение. Изтъкнала е съображения, че за основателността на отменителния иск, било достатъчно вземането на кредитора да
предхожда по време увреждащото действие, а не то да е установено по размер и да
е изискуемо. На длъжника била връчена заповед за възлагане на ревизия,
предшестваща сделката, с която започнало ревизионното производство. Не било
доказано от ответниците възражението им за несеквестируемост на имота. Оплакванията на другата страна,
касаещи законосъобразността на ревизионния акт и погасителната давност били
недопустими в това производство, доколкото за разглеждането им бил предвиден специален ред. Поискала е
присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
След присъединяването на ч.гр.д.
№251/2010 г. на Апелативен съд -Варна, предмет на настоящото производство е и
жалбата на юрисконсулт М.Й. против определение № 130/31.03.2010 г. по гр.д. №
343/2009 г. на ТОС, с което съдът е оставил без уважение молбата на НАП за
допълване на решение № 5/25.02.2010 г. по гр.д. № 343/2009 г. на ТОС, чрез
присъждане на адвокатско възнаграждение.
Съдът, на основание чл.267 от ГПК,
като извърши проверка на допустимостта на въззивните
жалби, намира следното:
Въззивната жалба срещу решението на първата
инстанция е подадена от лица, легитимирани да го обжалват, като неизгодно за
тях. Правото си на жалба те са упражнили в срок, а жалбата отговаря на изискванията на чл. 260 и 261
от ГПК.
Жалбата срещу определението на ТОС
също е подадена в срок, от надлежна страна и е допустима.
Съдът
на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна
проверка, намира обжалваното
решение за валидно и допустимо.
Пред
Търговищки окръжен съд е бил предявен иск от НАП, чрез юрисконсулт Й. и публичен
изпълнител П. иск срещу В.Г.Т., Т.Н.Т., Н.Т.Н. и С.Т.Н.,***, за обявяване
недействителността спрямо държавата на сделката, сключена с нотариален акт №
73/10.02.2006 г., т. I,
нот.д.
№73/2006 г. на нотариус Ю. Й., с район на действие района на ПРС, с която
първите двама ответници -съпрузи са продали на останалите двама ответници –
техни синове, при равни части – по ½ ид.част за всеки
от тях, дворно място от
587 кв.м., за което е отреден УПИ
XIX – 1331
в кв. 64 по плана на гр.Попово, с построените в него двуетажна масивна жилищна
сграда, гараж и стопанска постройка, за сумата от 10 000 лв. Ищецът е
изложил съображения, че разпореждането е извършено във вреда на публичния взискател, доколкото прехвърлителката – длъжник не разполагала с друго имущество
за удовлетворяване на публичните вземания в размер на 36 494,94 лв. и
сделката е сключена със свързани с длъжника лица, след връчване на заповедта за
ревизия, в резултат на която са установени публичните задължения. Ищецът е
заявил искане за присъждане на сторените по делото разноски.
Ответниците
са оспорили иска, като са молили за отхвърлянето му и за заплащане на
разноските. Настоявали са, че заповедта за ревизията от 07.04.2006 г., при която
били установени публичните задължения, била връчена на задълженото лице, след
сключване на сделката, което водело до извода, че не е налице фактическия състав
на чл. 216, ал.1, т.6 от ДОПК. Освен това липсвало знание и намерение за
увреждане. Не била налице вреда за публичния взискател, защото прехвърленото имущество било несеквестируемо. Искът бил неоснователен и поради изтичането
на петгодишна погасителна давност.
Въз
основа на събраните по делото доказателства, Апелативен съд - Варна приема за
установено от фактическа страна следното:
Въз
основа на акт № 629/16.12.2005 г., изменен с № 655/22.12.2005 г., изм. с
№76/03.01.2006 г., изм. с № 95/16.01.2006 г., изм. с № 269/16.03.2006 г., изм. с
№ 323/07.04.2006 г. е била възложена и извършена данъчна ревизия на В.Г.Т. за
проверяван период от 01.01.2002 г. до 31.12.2004 г. Заповедта за възлагане на
ревизията е била връчена на проверяваното лице на 23.12.2005 г., видно от
подписаната от ответницата разписка върху акта на данъчния орган.
На
10.02.2006 г., с нотариален акт № 73/10.02.2006 г., т. I, нот.дело № 73/2006 г. на нотариус Ю. Й., с
район на действие РС гр.
Попово,
В.Т. и съпругът й Т.Т. продали на двамата си синове Н. и С. Неделчеви /по ½
ид.част на всеки от тях/ собствения си недвижим имот –
поземлен имот, представляващ дворно място от 587 кв.м., за което е отреден УПИ XIX – 1331 в кв. 64 по плана
на гр.Попово, ведно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда, гараж и стопанска постройка, за сумата от 10 000 лв.
По
отношение на посочените родствени връзки между ответниците, по делото не е
съществувал спор. Признато от ищеца е също така обстоятелството, че
прехвърленото жилище е било единствено такова за
продавачите.
За
извършената ревизия на В.Т. е бил съставен ревизионен доклад 323/08.05.2006 г. С
ревизионен акт № 2500323/08.06.2006 г. са били установени данъчните й задължения
за внасяне, в общ размер от 36 567,64 лв. С покана за доброволно изпълнение
№ 01-06/0428-1/05.07.2006г., връчена на първата ответница на 07.07.2006 г., тя е
била поканена да плати доброволно задължението си, а на 27.07.2006 г. на същата
е било връчено съобщение за доброволно изпълнение.
По
делото не е съществувал спор, че ревизионният акт, с който са били установени
посочените задължения към държавата, е влязъл в сила както и обстоятелството, че
задължението не е било платено от длъжника, включително и към настоящия
момент.
При
така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Предявеният иск черпи своето правно основание от разпоредбата на чл. 216, ал. 1,
т.6 от ДОПК която гласи, че недействителни спрямо държавата са сключените след
връчването на заповедта за възлагане на ревизия сделки, извършени във вреда на
публичните взискатели, по които страна е свързано с
длъжника лице.
За
да е налице посочената по-горе хипотеза, следва да се установи наличието на
следните предпоставки: - сделка, сключена след връчване на заповедта за
възлагане на данъчна ревизия, в резултат на която са установени публични
задължения; - сделката да е извършена във вреда на публичния взискател и сделката да е сключена със свързани с длъжника
лица.
В
настоящия казус, заповедта за възлагане на данъчната ревизия - № 629/16.12.2005
г., по която са били установени данъчните задължения на В.Т. в общ размер от
36 567,64 лв., е била връчена на същата на 23.12.2005 г. Значение за
началото на проверката е имала именно тази заповед, която впоследствие е била
изменяна в частите относно състава на проверяващия екип и относно
продължителността й. Независимо обаче от тези промени, началото на ревизията, по
която са били установени посочените по-горе задължения, е било дадено именно с
посочената заповед, връчена на проверяваното лице месеци преди да бъде извършена
сделката. Платените от длъжника задължения от 2 769,60 лв. - дължим данък
върху добавената стойност, са били установени по предходна ревизия, приключила с
ДРА № 438/14.11.2005 г. и обсъдена от проверяващите в раздела „предходни
ревизии” от ревизионния доклад от 08.05.2006 г., поради което нямат отношение
към настоящия случай.
Налице
е и втория елемент от фактическия състав на чл. 216, ал.1, т.6 от ДОПК –
сделката е извършена във вреда на публичния взискател.
Това е така, тъй като в случая длъжникът, освен с нива от 5 дка, не разполага с
друг имот, от който публичният взискател да може да се
удовлетвори. Освен това, сделката
макар и възмездна е сключена на цена много по-ниска от данъчната оценка на
имота, а и с продажбата на имота се затруднява значително удовлетворяването на
взискателя. Съдът не споделя съображенията на жалбоподателите, че продаденият имот бил единствено жилище,
поради което и спрямо него не би могло да бъде насочено принудително изпълнение,
доколкото с продажбата на този имот длъжникът сам се е лишил от защитното
действие на този институт.
Налице
е и следващата предпоставка – сделката да е сключена със свързани лица.
Безспорно, ответниците в настоящото производство имат качество на свързани лица,
предвид разпоредбата на §1, т.3 от ДР на ДОПК, която гласи, че „свързани лица”
са съпрузите и роднините по права линия.
По
възражението за изтекла погасителна давност за предявяването на
иска:
Доводите
на жалбоподателите и направеното от тях изчисляване на
срока касае давността за погасявене на данъчните
задължения, а не погасителната давност за погасяването на конститутивния иск по чл. 216 ДОПК, поради което съдът не ги
споделя. Доколкото в случая важи разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД, искът се
погасява с изтичането на петгодишна давност. Същата, считано от датата на
узнаването на публичния взискател за извършената
сделка /при всички случаи следващо датата на сделката – 10.02.2006 г./, очевидно
не е изтекла към датата на завеждане на делото – 11.07.2009 г. Затова, съдът
намира, че искът не е погасен по давност.
С
оглед изложените съображения, Апелативен съд –Варна намира, че предявеният иск
по чл. 216, ал.1, т.6 от ДОПК е основателен и същият следва да бъде уважен. Като
е достигнал до същите правни изводи, Търговищки окръжен съд е постановил
правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
По
жалбата на юрисконсулта за възнаграждението:
С
обжалваното определение, окръжният съд е оставил без уважение молбата на ищеца
за допълване на решение № 5/25.02.2010 г. по гр.д. № 343/2009 г. на Търговищки
окръжен съд, чрез присъждане на адвокатско възнаграждение, като е приел, че
липсва отправено искане до съда за присъждането му. Този извод на съда е
правилен и предвид липсата на представен от страната списък на разноските с
включено юрисконсултско възнаграждение. Затова,
обжалваното определение на окръжния съд следва да бъде
потвърдено.
С
оглед изхода на въззивното производство и предвид
обстоятелството, че въззиваемият е подал писмен
отговор на жалбата, изготвен от юрисконсулт, без явяване в съдебно заседание и с
оглед заявеното искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца такова
в размер на сумата от 548,10 лв., изчислено съгласно чл. 9 вр. чл. 7, ал.2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
По
изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
5/25.02.2010 г. по гр.д.
№ 343/2009 г. по описа на Търговищкия окръжен съд, както и
определение № 130/31.03.2010 г. по гр.д.
№ 343/2009 г. по описа на Търговищкия окръжен съд.
ОСЪЖДА В.Г.Т.
с ЕГН **********, Т.Н.Т.
с ЕГН **********, С.Т.Н. с
ЕГН ********** и Н.Т.Н. с
ЕГН **********,***, да заплатят на НАП сумата от 548,10 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Решението
може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчването на
препис от него на страните и при условията на чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: