В ИМЕТО НА НАРОДА

Апелативен съд – Варна Гражданско отделение

На 23 февруари 2011 год.

В публично заседание в следния състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СЕВЕРИНА ИЛИЕВА

ИВАН ЛЕЩЕВ

Секретар: В.Т.

Прокурор: Красимир Конов

Като разгледа докладваното от съдия С. Илиева възз. гр. д. № 25 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на 268 и сл. от ГПК.

Добричкият окръжен съд с решение № 473 от 11.11.2010 г., постановено по гр. д. № 378/2010 г., е осъдил на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република България – гр. София да заплати на С.Д.С. *** сумата от 100 000 лева, ведно със законната лихва от 30.04.2010 г., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от продължило за периода 01.02.2000 г. – 28.06.2007 г. срещу него незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 209, ал. 2 и чл. 319 от НК по наказателно производство ДП № 3008/2000 г. на ОСС-Варна, прекратено поради липса на данни за извършено престъпление на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК с постановление от 16.11.2006 г. на РП-Балчик, потвърдено с постановление от 10.01.2007 г. на ОП-Добрич, потвърдени с постановление от 28.06.2007 г. на АП-Варна, като в полза на С. е присъдена и внесената от него държавна такса в размер на 10 лева. Със същото решение предявеният за разликата над 100 000 лева до 150 000 лева иск е отхвърлен, а Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на адв. Г.Ц.Н. *** адвокатско възнаграждение в размер на 2 500 лева, а по сметка на Добричкия окръжен съд – 150 лева – изплатено възнаграждение на вещо лице.

От така постановеното решение е останала недоволна Прокуратурата на РБ, която го обжалва чрез Окръжна прокуратура-Добрич в осъдителните му части с молба в тези му части като незаконосъобразно да бъде отменено и постановено ново решение, с което искът да бъде изцяло отхвърлен или евентуално обезщетението да бъде намалено до минимален размер.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на жалбата от въззиваемия.

Представителят на Апелатвна прокуратура - Варна поддържа подадената от Окръжна прокуратура – Добрич жалба.

Въззиваемият чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата в с.з. и моли обжалваното решение да бъде потвърдено с произтичащите от това законни последици.

Жалбата е подадена в срок от страна, която има право на жалба и е процесуално допустима.

Настоящото производство не е контролно-отменително, а въззивно, поради което съдът следва да направи свои фактически констатации и правни изводи. След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, Варненският апелативен съд приема за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ. С.Д.С. *** твърди в исковата си молба, че от 1998 г. в продължение на 2 години по нареждане на Прокуратурата е бил обект на множество проверки и че през 2000 г. срещу него е било образувано досъдебно наказателно производство № 30008/2000 г. на РП-Балчик за извършени престъпления по чл. 209, ал. 2 от НК и по чл. 319 от НК, приключило с обвинителен акт срещу него, внесен РС-Балчик. Твърди също, че на повдигнатите срещу него необосновани обвинения била дадена широка гласност по вестниците и националната телевизия и че 6 години след образуване на наказателното производство срещу него, то било прекратено поради липсата на данни за извършено престъпление. Ищецът твърди, че в резултат на неоснователно повдигнатото срещу него обвинение и наказателното му преследване, продължило през голям период от време, е понесъл неимуществени вреди, изразяващи се в стрес и непрекъснато психическо напрежение, уронване на честта и доброто му име сред обществото, разболял се от хипертония и диабет. Предвид горното ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди Прокуратурата на РБ – София да му заплати сумата от 150 000 лева, представляваща обезщетение за понесените от него неимуществени вреди, ведно със законната лихва от завеждането на исковата молба.

Ответната страна - Прокуратурата на РБ-София чрез представител на Окръжна прокуратура - Добрич оспорва изцяло исковата претенция, като счита, че липсва причинна връзка между действията на ответника и причинените на ищеца вреди, че широката гласност в медиите била дадена от трети лица, а не от прокуратурата, както и че размерът на претендираното обезщетение бил силно завишен, още повече, че за ищеца липсвали действително претърпени вреди, подлежащи на обезвреда.

Първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлен предявеният иск за разликата над присъденото обезщетение от 100 000 лева до претендираното такова в размер на 150 000 лева не е обжалвано и е влязло в сила.

По делото не се спори и се установява и от приложените НОХд. № 164/2001 г. на РС-Балчик, ВНОХд. № 614/2002 г. на ДОС, КНД № 595/2003 г. на ВКС на РБ-ІІІ н. о., сл. д. № 3008/2000 г. на ОСС-Варна /6 тома/ и материали по сл. д. – 3 тома, че в началото по образувани преписки от 1999 г., а впоследствие по образувано сл. д. № 3008/2000 г. в периода от 01.02.2000 г. – 28.06.2007 г. срещу С.Д.С. е осъществено наказателно преследване. Няколкократно с постановления на РП-Балчик и потвърждаващите ги такива на ОП-Добрич е отказвано образуването на предварително производство срещу С. поради липса на данни за извършени престъпления. С постановление от 01.02.2000 г. по преписка № 3150/2000 г. на Върховна касационна прокуратура Спартак Дочев- зав. Сектор „Инспекторат” при ВКП е отменил като необосновани всички постановления на РП-Балчик, ОП-Добрич и АП-Варна; постановил е по случаите да се проведе предварително наказателно производство срещу С. с оглед на чл. 206 от НК, като преписките да се присъединят и преобразуват в предварително производство; възложил е предварителното производство на следовател, посочен от ръководителя на ОСС-Варна; определил е Окръжния прокурор на гр. Варна като наблюдаващ прокурор.

На 11.06.2001 г. в РС-Балчик срещу С.Д.С. е бил внесен обвинителен акт от РП-Балчик за извършено престъпление по чл. 209, ал. 2 и чл. 319 от НК. Образуваното срещу С. НОХд. № 164/2001 г. на РС-Балчик е приключило с оправдателна присъда, протестирана от Районния прокурор на РП-Балчик и потвърдена от Добричкия окръжен съд с решение № 55 от 04.06.2003 г., постановено по в.н.о.х.д. № 614/2002 г. По протест на ОП-Добрич във ВКС на РБ е образувано КНД № 595/2003 г., по което ВКС на РБ-ІІІ н. о. се е произнесъл с решение № 673/08.12.2003 г., с което е отменено въззивното решение на ДОС и делото е върнато за ново разглеждане от стадия на досъдебното производство.

Наказателното производство по сл. д. № 3008/2000 г. на ОСС-Варна срещу С. за престъпления по чл. 209, ал. 2 и чл. 319 от НК е било окончателно прекратено с постановление на РП-Балчик от 16.11.2006 г. на основание чл. 242, ал. 1, пр. 1, във връзка с чл. 243, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 1 и чл. 199 от НПК поради липса на данни за извършено престъпление. Това постановление е било потвърдено с постановление от 10.01.2007 г. на ОП-Добрич, а постановленията на РП-Балчик и ОП-Добрич са били потвърдени с постановление от 28.06.2007 г. на Апелативна прокуратура Варна.

Или, от приложените по делото писмени доказателства безспорно се установява, че срещу С.С. като обвиняем и подсъдим неоснователно е било водено наказателно призводство, продължило от 01.02.2000 г. до 28.06.2007 г.

При тази установена фактическа обстановка следва да се направи извод за наличието на формалните предпоставки, визирани в чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на Държавата в лицето на Прокуратурата на РБ. Нормата на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ ангажира отговорността на държавата за вреди, когато се установи по делото, че лицето, обвинено в извършване на престъпление, е оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление. Прокурорът е държавният орган, който проверява съставлява ли деянието престъпление, длъжен е да му даде правилна квалификация, проверява има ли основание за прекратяване или спиране на предварителното наказателно производство, събрани ли са всички доказателства, необходими за разкриване на обективната истина, подкрепя ли се обвиненето от тези доказателства, отстоява обвинението в процеса. Ето защо, обвинението в престъпление се явява неоснователно /НЕЗАКОННО/ винаги когато лицето е оправдано, респ. когато образуваното наказателно производство бъде прекратено поради липса на данни за извършено престъпление.

Нормата на чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ има за обект на защита свободата, честта, достойнството и доброто име на гражданите. Това е така, защото всяко неоснователно обвинение в извършването на престъпление неизбежно засяга тези ценности. Неимуществените вреди се изразяват в засягане на нематериални блага и личната сфера на правните субекти. ЗОДОВ свързва обезщетяването за претърпяна неимуществена вреда с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 от ЗЗД.

Естествено и житейски оправдано е обстоятелството, а се установява и от показанията на разпитаните от окръжния съд свидетели – К. К., Ж. П., Х. С., И. Г. и Г. К., че воденото срещу ищеца продължително наказателно производство е оказало травмиращо въздействие върху него, засегнало е здравето и психическото му равновесие, честта и достойнството му, същият е имал негативни емоции и психологически проблеми, отрицателно са били повлияни контактите и отношенията му в обществото. Разпитаните по делото свидетели установяват също, че преди воденото срещу ищеца наказателно дело същият бил в добро здравословно състояние, работел много, не е имал здравословни оплаквания, но в резултат на прокурорските проверки и следствени действия здравето на ищеца се влошило - получил диабет, вдигнал кръвно налягане, опадали му зъбите и почти всеки ден служителите му викали бърза помощ или го транспортирали до болницата, ходели да му купуват лекарства. Всички свидетели установяват, че в пресата имало публикации за воденото срещу ищеца наказателно преследване и че цяло предаване по националната телевизия на журналиста В. А. било посветено на С. и внушавало неговата абсолютна виновност. Както от свидетелските показания, депозирани пред окръжния съд, така и от приложеното следствено дело се установява, че ищецът е понесъл тежко, интензивно и продължително наказателно преследване, усложнило се от обстоятелството, че ищецът е в роднинска връзка с тогавашния апелативен прокурор на гр. Варна – В. М., който е бил в конфликт с Главния прокурор на РБ Н. Ф.

В първоинстанционното производство е била назначена съдебно-медицнска експертиза, според чието заключение, изготвено на базата на представената медицинска документация и личен преглед, както и от дадените от вещото лице Д-р Е. К. подробни пояснения в с. з. на 27.09.2010 г., ищецът не е фамилно обременен за хипертония и диабет. Хипертонията датира от 2000 г. в максимални стойности 180/100 с пристъпи от сърцебиене, а диабетът е установен м. октомври 2001 г. с много високи степени на кръвната захар. Според заключението при липса на фамилна обремененост преживяният от ищеца стрес е довел до възникване на диабет и хипертония. Вещото лице е констатирало, че в последните 3-4 години пристъпите са редки, кръвното налягане и почти в нормални стойности и ищецът не приема лекарства. Въз основа на тези констатации вещото лице заключава, че началният период на заболяването му съвпада с образуваното наказателно производство, а след прекратяването му, налягането му почти е стабилизирано. Вещото лице е констатирало също, че при липсата на фамилна обремененост, единственият отключващ фактор за диабета е психическият стрес, както и че през последните 3-4 години приеманите лекарства за това заболяване са били заменени предвид намалената нужда от медикаментозно лечение. Въпреки това, тъй като диабетът е тежко заболяване с риск от усложнения във всеки един момент, водещи и до други заболявания /съдови, очни, бъбречни/, лечението изисква прием на лекарства и спазване на диета. Според вещото лице веднъж отключено, заболяването /диабет/ не отшумява – здравето е невъзвратимо увредено.

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД по справедливост. Понятието „справедливост” не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се имат предвид при определяне на дължимото обезщетение. Съобразявайки се със събраните по делото доказателства и с конкретните обективно съществуващи обстоятелства – отрицателните последици в емоционалното, психическо и здравословно състояние на ищеца в резултат на неоснователното му /НЕЗАКОННО/ привличане под наказателна отговорност, продължителността на наказателното преследване и предвид установената съдебна практика, настоящият съдебен състав определя, че на ищеца следва да се присъди обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в размер на 60 000 /шестдесет хиляди/ лева. Върху определеното обезщетение ответната Прокуратурата на РБ дължи и законната лихва считано от датата на завеждане на исковата молба – 30.04.2010 г.

С оглед изложеното, първоинстанционният съдебен акт в частта му, с която исковата претенция е уважена за разликата над 60 000 лева до 100 000 лева, следва да бъде отменен и искът – отхвърлен.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Варненският апелативен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решението на Добричкия окръжен съд № 473 от 11.11.2010 г., постановено по гр. д. № 378/2010 г. В ЧАСТТА МУ, с която Прокуратурата на РБ-гр. София е осъдена да заплати на С.Д.С. ***, ЕГН-*********** на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ сумата от 60 000 /шестдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на продължило за периода 01.02.2000 г. – 28.06.2007 г. незаконно обвинение в извършване на престъпления по чл. 209, ал. 2 от НК и по чл. 319 от НК по ДП № 3008/2000 г. на ОСС-Варна, ведно със законната лихва, считано от 30.04.2010 г., както и В ЧАСТИТЕ МУ, с които Прокуратурата на РБ –София е осъдена да заплати на: С.Д.С. 10 лева – държавна такса; на адв. Г.Ц.Н. – 2 500 лева адвокатски хонорар, а по сметка на Добричкия окръжен съд – сумата от 150 лева – изплатени от сметката на съда за възнаграждение на вещо лице.

ОТМЕНЯВА същото решение В ЧАСТТА МУ, с която предявеният на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ от С.Д.С. срещу Прокуратурата на РБ – София иск за обезщетение за неимуществени вреди е уважен за разликата над 60 000 лева до 100 0000 лева и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.Д.С. *** срещу Прокуратурата на РБ – София на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ иск за разликата над 60 000 лева до 100 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение в извършване на престъпления по чл. 209, ал. 2 от НК и чл. 319 от НК, продължило за периода 01.02.2000 г. – 28.06.2007 г.

В необжалваната част решението на Добричкия окръжен съд е влязло в сила.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.