Р Е Ш Е Н И Е

№ 100

Гр. Варна, 23.07.2010 год.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД – гражданско отделение в открито заседание на шестнадесети юни през две хиляди и десета година в състав:

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

                                                         ПЕНКА Х.

                                                       

при участието на секретаря В.Т.,

прокурор Иван Тодоров

като разгледа докладваното от съдията

в.гр.д. № 249 по описа за 2010г.:

 

         Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано по въззивна жалба на Б.П.П., ЕГН ********** ***, против решението на ОС – Шумен, № 337/23.12.2009 г., по гр.д.№ 360/2009 г., С КОЕТО Е прекратено допуснатото с решение № 232/19.08.1966 год. по гр.д. 367/1966 год. на ШРС осиновяване на Б.П.П., родена на *** год., от М.Г.Д. ЕГН **********,***, на осн. чл. 64, ал.1, т.3, предл.2-ро СК, по иск на М.Г.Д. срещу Б.П.П.. Твърди се, че решението е постановено при допуснати процесуални и материалноправни нарушения. Не били събрани всички допуснати доказателства, а събраните такива не били правилно преценени и подробно обсъдени от съда. Не бил приложен правилно материалния закон, тъй като неправилно ОС приел, че са налице предпоставките за прекратяване на осиновяването, а именно дълбоко разстройство на осиновителната връзка. Твърди се, че е налице едва две годишно прекъсване на отношенията само от страна на осиновителката, което не представлява „други обстоятелства” по смисъла на текста от СК и според съдебната практика, на фона на отношенията им, датиращи от 1966 година. Претендира се за отмяна на решението и отхвърляне на иска.

В ОСЗ, чрез процесуалния си представител поддържа изложеното в жалбата. Претендира съдебно – деловодни разноски.

Срещу нея е постъпил отговор от насрещната страна, в който всички доводи в жалбата се оспорват. Претендират присъждане на разноски.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, становищата на страните, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:

Ищецът, чрез процесуалния си представител адв. Ш. с исковата и допълнителната молба пред Окръжен съд - Шумен е заявил следния петитум: да се прекрати по отношение на М.Г.Д. осиновяването на Б.П.П., ЕГН **********, допуснато с решение № 232/19.08.1966г. по гр.д. № 367/66г. на Районен съд – Шумен, поради наличие на „други обстоятелства”, които трайно и дълбоко разстройват отношенията между осиновен и осиновител, и присъждане на сторени по делото разноски. Поддържа в исковата молба, че въз основа на съдебно решение, ищцата заедно с нейния съпруг П. Д., починал на 08.06.2007г., са осиновили ответницата, дъщеря на брата на ищцата и неговата съпруга. След смъртта на съпруга й, отношенията между тях се влошили. Ищцата, предвид напредналата си възраст, хронични заболявания, трайна неработоспобност и травма от 25.06.2008г., се нуждаела от ежедневни грижи и обслужване, както през време на престоя си в болнично заведение, така и след това. И преди, и след влошаване на здравословното й състояние, не получавала никаква материална и морална подкрепа от осиновената си дъщеря. Това принудило ищцата да се разпореди с имуществото си. До 01.09.2008г. била подпомагана срещу заплащане от чужд за семейството човек, след което от домашен помощник по проект „ Социален асистент и домашен помощник в семейна среда”. Между страните е налице съдебен спор за предаване владението върху единствения недвижим имот, в който ищцата живее, по повод на което ответникът скрил документите за собственост.

В срока за отговор, чрез пълномощника си, ответникът изразява становище за неоснователност на исковата претенция.

За да се произнесе съдът съобрази следното:

Видно от представеното удостоверение за раждане на ответницата Б.П., издадени въз основа на акт за раждане № 935, че ищцата фигурира като нейна майка, а П. Д. като нейн баща.

Установява се от решение № 232 от 19.08.1966 г., постановено по гр.д. № 367/66г. по описа на Районен съд – Шумен, че ответницата П. е осиновена от П. Д. и М.Д. при условията на пълно осиновяване.

Видно от удостоверение за наследници № 001841 от 07.05.2008г. е, че П. Д., починал на 08.06.2008г., е оставил за наследници М.Д. и Б.П..

От медицинската документация приложена по делото е видно още, че на ищцата е поставена диагноза „ МКБ S 72.10 пертрохантерно счупване закрито /фрактура пертрохантерика феморис декстра/” във връзка с  получена травма на ТБС, видно от епикриза № 9492 изготвена от КЛИНИКА ПО ОРТОПЕДИЯ И ТРАВМАТОЛОГИЯ при „МБАЛ – Шумен” АД. Същата е постъпила в болнично заведение  от 27.07.2008 г. до 30.07.2008г. С експертно решение № 2911 от 14.11.2008г. на ТЕЛК, ищецът е с изгубена работоспособност 92 %. Получава пенсия за осигурителен стаж и възраст  и социална пенсия за инвалидност в размер на 279.18 лв.

По силата на договор от 01.12.2008г. със страни Общинско предприятие „От социални помощи към заетост” чрез Станка Дочева Станчева, изпълнител назначен като „домашен помощник” и ищцата М.Д., в качеството на потребител и предмет определен в договора, изпълнителят се задължава да предостави на потребителя социални услуги посочени в договора за срок до 31.07.2009г.

От приетия и приобщен към доказателствения материал трудов договор № ОПО1 - 25/03.03.2010г., Агенцията за социално подпомагане, чрез ДСП Шумен е възложила на Станка Станчева да изпълнява длъжността „личен асистент” на ищеца до завършване на определената работа, но не по – късно от 28.02.2011 г.

Между същите страни е налице висящ съдебен спор за собствеността върху жилище със застроена площ от 56.11 кв.м., състоящо се от две стаи, кухня и сервизни помещения, ведно с таванско помещение № 5 с площ от 16.45 кв.м. и избено помещение № 5 с площ от 4.92 кв.м., находящо се в гр. Шумен, бул.”Славянски” № 7 с идентификатор по кадастралната карта на гр. Шумен № 83510.674.7.3.5. Искът, предявен от Б.П. е отхвърлен от ШРС, по повод на което е било образувано гр.д. № 404/08г. на ШРС. Решението е потвърдено от ШОС с решение от 12.02.2009г. по в.гр.д. № 735/08г. С решение, постановено по гр.д. № 786/2009г. на ВКС, I отделение, ГК, е обезсилил решението на въззивната инстанция и върнал делото за ново разглеждане, като е прието, че спорът не е за предаване на владението, а за възстановяване на запазената част на М.Д. от жилището, като наследник на П. Д. Не е било спорно между страните, че жилището е завещано от П. Д. на съпругата му.

Имотът е придобит от ищцата и нейният съпруг въз основа на договор за продажба на държавен имот по реда на Наредбата за държавните имоти.

Установява се още, че след вписване на исковата молба, по повод на която е образувано гр.д. № 404/08г. по описа на ШРС, извършено на 20.02.2008 г., ищцата, чрез пълномощника си С. К. С., е извършила действия на разпореждане с процесния имот в негова полза с НА № 19, том IX, рег. № 18892, дело № 1427/08г. Пълномощникът е в брак със съпруг на С. Д. С., видно от удостоверение за семейно положение № 86/15.10.2009г.

От справка, изготвена от Е.М., МПИ при РПУ – Шумен, се установява, че по повод тъжбата на М.Д. срещу Б.П. на осн. чл. 119, ал.1, т.3 от ЗСВ е извършена проверка по повод оплакване на тъжителя, че осиновената й дъщеря през месец август 2007 г. взела от дома й папка с документи. Проверката приключила с мнение да не се образува наказателно производство.

Събрани са гласни доказателства - показанията на свидетелите П. Б. и В. Я., сочени от ищеца и И. С. и П. П., сочени от ответника.

Свидетелят П. Б. твърди, че познава ищцата от 01.08.2008г., т.е. от момента, в който ищцата е изписана от болнично заведение след травма на ТБС. В рамките на един месец е полагала изцяло грижи за здравословното състояние на болната, изразяващи се в ежедневно обслужване и хранене. Излага, че за положените грижи е получавала възнаграждение, за заплащането на които ищцата е вземала пари на заем. Заявява в съдебно заседание, че опитите на ищцата да осъществи контакт по телефона с ответницата са били неуспешни. Изживява болезнено нежеланието на дъщеря си да полага грижи за нея. След нейното напускане, грижи за болната е започнал да полага домашният помощник.

От свидетелските показания на В. Я. се установява, че в края на юли 2008 г. била повикана в дома на М.Д., когато ищцата припаднала вследствие получен лек инсулт. Влошеното й състояние наложило да остане в болнично заведение, имала нужда от оперативно лечение, за което нямала пари. След изписването състоянието й било изключително тежко. Не можела да се обслужва сама, което наложило грижите за нея да полагат други лица. Смъртта на съпруга си преживяла емоционално, непрекъснато плачела. Заявила „ плашат ме, че ще ме изхвърлят на улицата, няма къде да живея, какво ще правя”. Не е запозната с причината за влошените отношения с осиновената й дъщеря.

Свидетелката И. С., рождена сестра на ответницата, заявява в съдебно заседание, че до смъртта на осиновителя, отношенията между ищцата и ответницата били много добри. Помагали си взаимно, посещавали се често. Често тя посещавала дома на леля си. Заявява, че зимата на 2007 г. лично от ищцата разбрала, че свако й завещал цялото си имущество на съпругата си. От този момент ответницата посещавала дома на майка си само в присъствието на свидетелката. След като била приета в болница, свидетелката я посетила и след разговор с лекарите се установило, че е необходима операция. По време на болничния престой ответницата била служебно ангажирана и не могла да посети майка си. След изписването двете сестри направили всичко възможно да намерят човек, който да се грижи за възрастната жена до оздравяването й. Последният път, в който двете сестри посетили ищцата, същата изгонила дъщеря си. Последвал скандал между ответницата и новият собственик на апартамента.

Свидетелят П. П., съпруг на Б.П. установява, че направеното в полза на ищцата завещателно разпореждане, не се е отразило в отношението и обемът от грижи, които съпругата му е полагала за осиновителката си. Заявява, че в момента достъпът до жилището е невъзможен.

За да бъде уважен искът за прекратяване на осинвяването на заявеното основание – чл. 64, ал.1, т.3 СК /отм./, следва да се установи, че връзката между осиновител и осиновен е изпразнена от съдържание, отношенията между страните в тази връзка са прекратени, поради обективни обстоятелства, без да се изследва отговорността за това.

Оплакванията във въззивната жалба са за неправилно възприета фактическа обстановка от първоинстанционния съд и оттам – незаконосъобразни изводи.

От събраните по делото съвпадащи си в тази част показания на свидетелите И. С. и П. П. между страните е съществувала дългогодишна осиновителна връзка, въззивницата е живяла с осиновителите си до навършване на пълнолетие, била е подпомагана от тях до омъжването си, впаследствие семейството й  гостувало на осиновителите й и са поддържали добри отношения до смъртта на бащата П. Д. Тази почти трийсетгодишна връзка била влошена за период от около година и половина преди подаване на исковата молба. Причините според твърденията в исковата молба и показанията на свидетелите са завеждане на иск от страна на Б.П. срещу въззиваемата Д. за възстановяване на запазената й част от жилището, в което осиновителката живее. Поради грешна квалификация от страна на съда и поради страха си, че е сама и без съпруга си, г-жа д. е възприела това дело като акт, целящ изхвърлянето й на улицата от дъщеря й. Впоследствие е ретърпяла травма, изискваща постоянни грижи, които дъщеря й не е имала възможност лично да й осигури. Непосредствено за нея по време на престоя в болницата са се погрижили други хора – съседи, а дъщеря й я посетила след изписването й, поради отсъствие по време на командировка. Не е могла и да финансира предложената й скъпа операция за по-бързо възстановяване при счупването. Г-жа Д. е отказала да се премести в Разград при дъщеря си, намерила е други хора, които да се грижат за нея и им заплащала за това. Впоследствие продала всичките си имоти на една от жените, изпратени й от социалните служби да я гледа. През пролетта на 2009 год. престанала да допуска дъщеря си в жилището си с помощта на хората, които сега се грижат за нея и с които живее в жилището си. Това са обстоятелства, които са били безспорни между страните.

Спорно е било дали Б.П. изцяло се е дезинтересирала от майка си или не е била допускана от нея самата и от третите лица до дома й.

От събраните по делото доказателства – писмени и гласни – се установява, че между двете страни е възникнал конфликт, който изключително се е задълбочил след заболяването и продажбата на имотите от страна на осиновителката. Доколкото не става въпрос за трайно разстройване на връзката, на фона на 30-годишните добри отношения между страните, конфликтът не се дължи на обективни причини, а и доколкото подобен конфликт може да възникне и при хора с биологично родство по права линия, съдът намира, че не са налице други обстоятелства по смисъла на чл. 64, ал.1 т.3 СК /отм./, които дълбоко и трайно по обективни причини да са изпразнили връзката от съдържание. Следва да се отчита и фактът на уязвимостта на въззивницата, която след загубата на съпруга си и след счупването на крайника си  се е чувствала особено безпомощна, от което и от конфликта с дъщеря й са се възползвали други хора, които са я убедили да отчужди в тяхна полза цялото си имущество и които определено препятстват срещите й с роднините й. Тези си действия тя очевидно е предприела, тъй като се чувства обидена от „лошото отношение” на дъщеря си. Твърденията в исковата молба за лошо отношение, изразяващо се в заплахи и и действия по изгонване от жилището не са доказани. От показанията на свидетелите се установява, че г-жа Д. съзнателно е изтрила от съзнанието си всички положителни емоции от живота с дъщеря си от осиновяването до смъртта на съпруга й, което говори за афективни, а не за обективни причини за завеждане на настоящото дело. Не е в неин интерес, впрочем,  да прекрати връзките си с тези роднини и се пораждат съмнения за евентуални злоупотреби с положението й, като се има предвид, че за ищцата не са останали способи за защита на правата й /сделките не обезпечават бъдещите грижи за нея/, тя понастоящем не е обезпечена с жилище, получените средства от продажбите са ограничени и не обезпечават финансово големите й нужди от грижи и лекарства, извън обичайните разходи за нормален живот. Дълбоката обида, резултат от неверни представи за водения съдебен спор между страните /който, впрочем, не се повлиява от изхода на настоящото дело/, временните и преодолими конфликти, подклаждани вероятно с користна цел от трети лица, което е било допуснато вероятно също по афективни подбуди и от поведението на дъщеря й, която не е проявила разбиране към уязвимостта на майка си, не са основания за прекратяването на осиновяването по смисъла на чл. 64, ал.1, т.3, изр. 2 СК /отм./. Конфликтът е преодолим и все още не е прекратил отношенията трайно.

По изложените съображения, въззивният съд намира обжалваното решение, с което предявеният иск е уважен, за неправилно, поради което същото следва да бъде отменено и вместо него постановено друго по същество на спора, с което искът да бъде отхвърлен.

Предвид изхода на спора и въз основа на направеното искане  на присъждане на съдебни разноски, въззиваемата следва да бъде осъдена на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК да заплати сумата от 723,70 лв. съдебно – деловодни разноски за всички инстанции.

Водим от горното, ВАпС

  

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ решението на ОС – Шумен, № 337/23.12.2009 г., по гр.д.№ 360/2009 г., И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от М.Г.Д. срещу Б.П.П., за прекратяване на допуснатото с решение № 232/19.08.1966 год. по гр.д. 367/1966 год. на ШРС осиновяване на Б.П.П., родена на *** год., от М.Г.Д. ЕГН **********,***, на осн. чл. 64, ал.1, т.3, предл.2-ро СК, поради обстоятелства, които дълбоко разстройват отношенията между тях, на осн. чл. 64 ал.1 т.3, изр.2 СК.

ОСЪЖДА М.Г.Д. ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Б.П.П., ЕГН ********** *** сумата от 723,70 лв. съдебно – деловодни разноски на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен  срок от съобщаването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ: