Р Е Ш Е Н И Е
№ 28/15.03.2010 година, гр.Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Апелативен съд-Варна, гражданско отделение, в открито заседание на седемнадесети февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ :ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ИВАН ЛЕЩЕВ
При участието на секретаря Ю.К., сложи на разглеждане докладваното от съдията Ив.Лещев в.гр.д.№ 24/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК, във връзка с чл.86 от ЗЗД.
Образувано е по въззивна жалба на община Варна срещу решение № 1538/01.12.2009 година на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 1388/2009 година, с което общината е била осъдена на основание чл.86 от ЗЗД да заплати на К.П.Н. *** сумата 64266.65 лева лихва за забава върху главницата от 50300.00 лева за периода от 09.03.2000 година до 13.07.2009 година.Правят се оплаквания за недопустимост, за неправилност и за необоснованост на обжалвания акт и се иска от въззивната инстанция да го обезсили и да върне делото на първата инстанция за ново разглеждане на делото, съответно да го отмени и да отхвърли предявения иск, като бъде присъдено и юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата страна оспорва жалбата, като неоснователна и моли въззивната инстанция да потвърди обжалвания съдебен акт.
Въззивната жалба е процесуално допустима, но по същество е неоснователна.
След служебна проверка, ВАпС констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по съществото на спора приема следното:
Пред първоинстанционният съд е бил предявен иск по чл.86 от ЗЗД-заплащане на обезщетение за забавено плащане на лихвоносно парично задължение.Този иск е акцесорен от дължимостта на главното задължение-равностойното парично обезщетение, което ищеца има право да получи от Община Варна за отчужден и завзет недвижим имот,за който предвиденото мероприятие е реализирано.Актът, установяващ дължимостта на главницата, е безспорен-влязло в сила решение на Административен съд-Варна по адм.д.№ 14/2007 година.При това положение единствената форма на защита на правата на кредитора-ищец по първоначалното дело за процесния период, е предявяването на иска за заплащане на мораторна лихва на основание чл.86 от ЗЗД. По изложените съображения Апелативната инстанция не може да сподели доводите на въззивника за недопустимост на решението на ВОС(тъй-като се бил произнесъл по непредявен иск), както и за евентуалната му неправилност в двете възможни основания за това или за необоснованост. Първоинстанционният съд е дал правилна квалификация на иска още в доклада, съответно и в решението си, като е пояснил, че основанието-чл.86 от ЗЗД, тангира с чл.59 от с.з., а не както въззивникът повратно интерпретира това, в смисъл, че е била дадена квалификация по чл.59 от ЗЗД и за това иска е недопустим, евентуално неоснователен.От друга страна, въззивникът не само, че не е депозирал писмен отговор по предявения иск, но не е взел участие и в проведеното едно открито заседание по делото, за да наведе доводи или да направи възражения в подкрепа на неговата теза. В този смисъл като не е ангажирал никакви възражения по реда на чл.133 от ГПК, възивникът е останал обвързан от ефекта на преклузията на тези възражения и поради това и възивната инстанция не може да ги релевира в настоящето производство.
По изложените съображения следва да се приеме,че обжалваното решение е допустимо, правилно и обосновано и няма основание да бъде отменено/изменено, а следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото на въззиваемата страна не се присъждат разноски, тъй-като не са ангажирани доказателства за направени такива.
Водим от горното и на основание чл.272 от ГПК, ВАпС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1538/01.12.2009 година на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 1388/2009 година.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.