ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 107                                       17.02.2011 год.                                 Град Варна

Апелативен съд                                                           Гражданско отделение

На 17-и февруари                                                                     Година 2011год.

В    закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА    

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ    

                                                                  ПЕТЯ ПЕТРОВА                                                                                                                            

Като разгледа докладваното от Р.Славов ч. гр.дело № 24 по описа за 2010 година. и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по частна жалба на Технически университет-Варна, представляван от Ректора доц. Д-р инж.О.А. ***908/2010год. по описа на ВОС, против определението на съда от 19.11.10год., с което е прекратено производството по делото и е върната исковата молба на жалбоподателя.

Постъпила е частна жалба от същия жалбоподател и срещу определение № 3722/29.11.2010год. по гр.д. № 1908/2010год. на ВОС, с което Технически университет-Варна е осъден да заплати на М.К.Ш. и А.П.К. чрез адв. К.М. *** сумата от 4 000лв. на осн.чл.78 ал.4 вр.ал.5 ГПК.

Жалбоподателят моли обжалваните  определения да бъдат отменени като неправилни поради незаконосъобразност и необоснованост, а делото върнато на съда за продължаване на производството по иска, по изложени съображения.

Ответниците по частната жалба, които се явяват ответници и по прекратеното производство, чрез писмено становище на процесуален представител по реда на чл.276 ГПК считат частната жалба за неоснователна, по изложени съображения.

Частните жалби са подадени в срок и са допустими. Разгледани по същество същите са основателни, поради следните съображения:

Видно от материалите по гр. дело № 1908/2010год. по описа на ВОС, същото е образувано по ИМ на жалбоподателя срещу М.К.Ш. и А.П.К. с искане да бъде установено решение, с което да се признае за установено, че ответниците нямат право на собственост, или други вещни права върху имот с площ от 1360 кв.м., намиращ се в двора на ТУ- Варна, откъм улица „Мир” в 23-ти мкр. по плана на гр.Варна, представляващ парцел 1324 по кадастралната основа, одобрена със Заповед № Р-214/23.11.94год. на Кмета на Община Варна и идентификационен № 10135.2555.22 по КК одобрена със Заповед № РД-1892/14.10.2008год. на Изпълнителния директор на АГКК-София, защрихован в червен цвят по приложена скица № 34177/09.12.09год. С разпореждане № 9812/08.10.10год. съдът е приел исковата молба за валидно предявена и в изпълнение на чл.131 от ГПК е разпоредил да се връчат преписи от ИМ.

След направени с отговора на исковата молба възражения за недопустимост на производството, с обжалваното определение № 3654 от 19.11.10год. съдът е прекратил производството, поради липса на правен интерес:

Относно правният  интерес от иска: С оглед на твърденията на ищеца /че е носител на вещни права на изграждане и ползване на учебния комплекс, в двора на който попада и процесния имот/, както и представените доказателства за притежаване на вещни права върху същия, съответно и оспорването им от страна на ответниците, следва да се направи извод, че има интерес да констатира отричаното право.

Относно извода на съда за недопустимост на иска, поради обстоятелството, че ответниците владеят имота:

         От една страна, ищецът твърди, че същите не владеят имота, тъй като както сочи в ИМ, няма данни  за упражняване на фактическо владение от ответниците /стр. 3 от делото/, от друга, владението е фактическо състояние и представения строителен протокол  за определяне на строителна линия за ограждане на недвижимия имот /който е дало основание на съда да направи извод че имота се владее от ответниците/,  не е категорично доказателство за владение на имота от страна на ответниците. Но дори и да се приеме, че ответниците владеят имота, следва да се направи извода, че искът е преждевременно прекратен, тъй като от една страна, не е дадена възможност за становище на ищеца по направеното възражение за недопустимост, от друга-не е дадена предвидената в чл.214 ал.1 ГПК възможност  за евентуално изменение на иска.

В допълнение следва да се отбележи, че изискването за интерес от УИ не следва да се абсолютизира, тъй като при всички случаи силата на присъдено нещо внася яснота в едно оспорено правоотношение, което обуславя и интереса от проведеното производство. В подкрепа на горния извод следва да се отбележи, че влязло в сила решение по установителен иск не може да бъде обезсилено само на основание, че е липсвал интерес от предявяването му, поради неустановено владение на ищеца.

Предвид изложеното, определението с което е прекратено производството пред ВОС се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а с оглед на този извод, следва да бъде отменено и определението с което са присъдени разноски по прекратеното производство.

          По изложените съображения Варненският апелативен съд

                                              О П Р Е Д Е Л И :

 ОТМЕНЯ определение № 3654 от 19.11.2010г. постановено по гр.д.№ 1908/2010г. по описа на Варненски окръжен съд–гражданско отделение, с което е прекратено производството по делото.

         ОТМЕНЯ определение № 3722/29.11.2010год. по гр.д. № 1908/2010год. на ВОС, с което Технически университет-Варна е осъден да заплати на М.К.Ш. и А.П.К. чрез адв. К.М. *** сумата от 4 000лв. на осн.чл.78 ал.4 вр.ал.5 ГПК.

         ВРЪЩА делото на Варненски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

        ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                    ЧЛЕНОВЕ:       1.                    

        2.