№ 80
гр. Варна, 18.06.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА ХРИСТОВА;
ЧЛЕНОВЕ : ИВАН ЛЕЩЕВ;
ПЕТЯ ПЕТРОВА;
секретар В.Т.,
като разгледа докладваното от съдията Христова
въззивно гражданско дело № 216 по описа за 2010-та година:
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано по ДВЕ въззивни жалби против решението на ОС– Варна, № /06.11.2009 г., по гр.д.№ 1929/2008 г., подадени от: І. Т.М.Т. ЕГН **********,***, срещу решението, в частта му, с която е осъден заедно с „Градски транспорт” ЕАД, гр. Варна и при участието на трето лице-помагач ЗК „УНИКА” АД, гр. София, да заплати сумата от 30000 лв. обезщетение за неимуществени вреди вследствие причинената от него на ищцата Г.В.Д. телесна повреда при и по повод изпълнение на възложената му работа от „Градски транспорт” ЕАД, гр. Варна работа, на осн. чл. 45 ЗЗД, както и сумата от 9712,43 лв. обезщетение за забава върху горната сума за периода от датата на увреждането 15.05.2006 год. до предявяване на иска на 28.08.2008 год., ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане на обезщетението; както и в частта за разноските: за присъдените в полза на ищцата разноски от 1688,50 лв. адвокатски хонорар, 1200 лв. д.т. в полза на ВОС по исковете по чл. 45 и чл. 49 ЗЗД, 388,50 лв. д.т. по иска по чл. 86 ЗЗД. В жалбата се излага, че присъденото обезщетение е в завишен размер спрямо константната съдебна практика, както и че не са взети предвид заболяванията на ищцата, които е имала преди злополуката и които са причинили дългия възстановителен период.; ІІ. От „Градски транспорт” ЕАД, гр. Варна, срещу решението в осъдителна част: за обезщетението по чл. 49 ЗЗД за разликата над 4000 лв. до уважения размер от 30000 лв.; за обезщетението за забава за разликата над 1294,99 лв. до присъдения размер от 9712,43 лв., в частта за разноските. Излагат се идентични мотиви за неправилност на решението, което се атакува и в частта, с която е отказано присъждане на разноски в полза на този въззивник съобразтно отхвърлената част от иска.
В с.з. жалбите се пъддаржат. Въззивникът Т. е уточнил, че обжалва изцяло постановеното спрямо него решение в осъдителната му част.
Срещу тях не е постъпил отговор от насрещната страна Г.В.Д. ЕГН **********,***, нито становище от третото лице –помагач ЗК „Уника”. В с.з. въззиваемата Г.Д. чрез процесуален представител оспорва жалбите и твърди допълнително усложнен и забавен оздравителен процес, вследствие нанесените й вреди, като представя нови по смисъла на чл. 266, ал.2 ГПК доказателства.
Към настоящото производство е присъединена и частна жалба на „Градски транспорт” ЕАД, гр. Варна, срещу определение №4381/23.12.2009 год. на ВОС по гр.д. 1929/2008 год., С КОЕТО Е ОСТАВЕНА БЕЗ УВАЖЕНИЕ МОЛБА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ПОСТАНОВЕНОТО ПО СЪЩОТО ДЕЛО РЕШЕНИЕ В ЧАСТТА МУ ЗА РАЗНОСКИТЕ.
Съдът, предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове пред ОС са от Г.В.Д. срещу Т.М.Т. и "ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ" ЕАД гр. Варна, при участието на третото лице "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА ЖИВОТ" АД гр. София, за заплащане солидарно сумата 50000.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие причинената на ищцата от първия ответник на 15.05.2006 г. по време на работа, възложена от втория ответник, средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение функцията на долен десен крайник за период не по-малък от 7-8 месеца, обусловено от счупване на шийката на дясна бедрена кост по чл. 45 и 49 от ЗЗД и сумата 16 166.20 лв. обезщетение за забава при изплащане на горното обезщетение в размер на законната лихва в периода от датата на увреждането – 15.05.2006 г. до предявяването на иска – 28.08.2008 г. по чл. 86 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху двете суми от предявяването на исковете до окончателното им изплащане.
Ответникът ЕАД е оспорил исковете пред ОС. Ответникът Т.М.Т. не е подал писмен отговор пред ОС. От ответника ЕАД се твърди, че ищцата е била неориентирана след нараняването и че това е в резултат от предишни заболявания. Оспорва се размерът на претендираното обезщетение.
Третото лице-помагач е твърдяло, че не е застраховател на ответника, а на ищцата, която не е предявявала претенция за изплащане на застрахователната сума към него.
От представения заверен препис пред ОС се установява, че с решение № 695, постановено на 14.04.2008 г. по н. а. х. д. № 3880 по описа за 2006 г. на ВРС, ХХVІІІ-ми състав първият ответник - физическо лице - е признат за виновен в това, че на 15.05.2006 г. в гр. Варна, при управление на МПС автобус "Икарус 280 Д" ДК № В 5114 КС, като водач на ППС от редовните линии за обществен транспорт, не осигурил възможност за безопасно слизане на ищцата, с което нарушил правилата за движение – чл. 68, ал. 2 ЗДвП и по непредпазливост причинил на същата средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение функцията на долен десен крайник за период не по-малък от 7-8 месеца, обусловено от счупване на шийката на дясна бедрена кост – престъпление по чл. 343, ал. 1 б. "Б" НК. Присъдата е влязла в сила.
Съдът приема, че първият въззиваем Т. е извършил твърдяното от ищцата деяние, нарушил е обективното право – чл. 68, ал. 2 ЗДвП и по непредпазливост е причинил на ищцата посочената телесна повреда.
От представената епикриза се установява, че ищцата е оперирана за наместване с вътрешна фиксация с 2 ДКВ винта. При изписването ищцата е изпитвала болки в областта на дясната тазобедрена става и палпаторна болка в дясна ингвинална /т. е. в областта на слабините/ гънка, десният й крак е бил скъсен и вътрешно ротиран. Вписан е и синдром на закованата пета, т. е. ищцата не е можела да вдига крака си.
От обясненията на вещото лице д-р Д. в с. з. на 17.04.2009 г. се установява, че при получаването на такава травма болката е много силна. Установява се, че към момента на прегледа ищцата все още се е придвижвала с помощни средства, както и че зарастването на костите й е затруднено, тъй като страда от остеопороза. Остеопорозата не е причинена от травмата.
От допълнителното заключение на вещото лице д-р Д., което съдът възприема като обективно и компетентно дадено, се установява, че предходните заболявания на ищцата не са имали значение при причиняването на травмата и за оздравителния процес.
От заключението /л. 151/ на вещото лице д-р Б., което съдът възприема като обективно и компетентно дадено, се установява, че вследствие претърпяната злополука у ищцата се е отключило невротично състояние – тревожност, депресивност, лесна раздразнителност и др. В обясненията си в с. з. вещото лице сочи, че ищцата още преживява случилото се.
От разпита на свидетелите М. и З.Д. се установява, че ищцата е била на легло първите пет месеца след операцията и е имала болки през първите осем месеца, както и че още не се движи без помощни средства.
Пред настоящата инстанция са представени доказателства, че към 10.05.2010 год. ищцата и въззиваема в процеса все още се придвижва с помощни средства и търпи болки в областта на подбедрицата и стъпалото, т.е. и понастоящем търпи последиците от травмата.
Съдът приема, че ответникът е причинил на ищцата и твърдяните болки и страдания, включително и усещането за безпомощност.
Възстановителният процес у ищцата е значително забавен /около пет пъти/, заради остеопорозата. Следва да сесъобрази, че част от болките и страданията, претърпени след обичайния срок за възстановяване, се дължат всъщност на остеопорозата, т. е. на причина, извън деянието на ответника. Но без нанесената й травма обездвижването, залежаването, силните болки не биха настъпили, не биха настъпили и промените в психиката. От друга страна остеопорозата е много разпространено заболяване сред жените на възрастта на ищцата, т. е. в голям процент от случаите на травма на жена на същата възраст, възстановяването би протекло по подобен начин. При това положение, следва да се съобрази, че само забавения процес на възстановяване е пряка последица от остеопорозата, но не и голямата част от болките и страданията, които са пряко обусловени от нанесената травма.
Предвид изложеното съдът приема, че при продължителния оздравителен процес, интензивните болки и страдания, промяната в качеството на живот, от една страна, и предвид последици от заболяването остеопороза, от друга страна, обезщетение в размер на 30000 лв. е в справедлив размер за репариране на понесените пряко от деянието на въззивника Т. вреди.
От представеното допълнително споразумение към трудов договор /л. 22/ се установява, че е сключен трудов договор между въззивниците, т. е. е налице възлагане по см. на чл. 49 ЗЗД и деянието е извършено при изпълнение на работата.
Обстоятелството ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника ЕАД.
Ответниците и въззивници в процеса следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно обезщетение на ищцата в размер на 30000.00 лв.
Следва да бъде присъдено и обезщетение за забава при изплащане на горното обезщетение в размер на 30000.00 лв., считано от датата на увреждането 15.05.2006 год. /по арг. от чл. 84, ал. 3 от ЗЗД/ до подаване на исковата молба, т. е. 9712.43 лв. и от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Изчислението е извършено със софтуерен продукт и не изисква специални знания. От основателността на исковете в посочения размер произтича и отговорност за такси и разноски на ответниците.
Участието на третото лице – помагач в процеса не е било предмет на жалбите.
Предвид съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на ОС в обжалваната част и при липса на твърдяните отменителни основания, решението следва да бъде потвърдено.
Предвид отхвърляне жалбите и на двамата въззивници, разноски за въззивното производство не им се присъждат.
Ответниците и въззивници в процеса следва да бъдат осъдени да заплатят на адв. И.Д. възнаграждение в размер 1688.50 лв. и за настоящата инстанция, на осн. чл. 38, ал.2 ЗА.
По частната жалба на ответника ЕАД: този ответник пред ОС е претендирал своевременно разноски, представил е доказателства за извършени такива в размер на 1660 лв. за адвокатски хонорар. ОС не е присъдил разноски съобразно отхвърлената част от иска по мотиви, че ищцата е освободена от разноски, на осн. чл. 83, ал.1, т.4 ГПК.
Отговорността на ищеца към ответника за разноски съобразно отхвърлената част от иска е уредена в чл. 78, ал.3 ГПК. Освобождаването от такси и разноски по производството не изключва отговорността на ищеца към ответника за неоснователно предявена претенция, поради което и ищцата следва да заплати на ответника ЕАД сумата от 664 лв. разноски за първа инстанция съобразно отхвърлената част от иска. Обжалваното определение №4381/23.12.2009 год. на ВОС по гр.д. 1929/2008 год., с което е оставена без уважение молба за изменение на решението на ВОс в частта за разноските следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което на ЕАД да се присъдят разноски в размер на 664 лв. съобразно отхвърлената част от исковете пред ОС Варна.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ на ОС– Варна, № 1398/06.11.2009 г., по гр.д.№ 1929/2008 г., в частта му, с която: І. Т.М.Т. ЕГН **********,*** е осъден солидарно с „Градски транспорт” ЕАД, гр. Варна и при участието на трето лице-помагач ЗК „УНИКА” АД, гр. София, да заплати на Г.В.Д. ЕГН **********,***, сумата от 30000 лв. обезщетение за неимуществени вреди вследствие причинената от него на ищцата Г.В.Д. телесна повреда при и по повод изпълнение на възложената му работа от „Градски транспорт” ЕАД, гр. Варна работа, на осн. чл. 45 ЗЗД, както и сумата от 9712,43 лв. обезщетение за забава върху горната сума за периода от датата на увреждането 15.05.2006 год. до предявяване на иска на 28.08.2008 год., ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане на обезщетението; както и в частта за разноските: за присъдените в полза на ищцата разноски от 1688,50 лв. адвокатски хонорар, 1200 лв. д.т. в полза на ВОС по исковете по чл. 45 и чл. 49 ЗЗД, 388,50 лв. д.т. по иска по чл. 86 ЗЗД; ІІ. Както и в частта, с която „Градски транспорт” ЕАД, гр. Варна е осъдено по чл. 49 ЗЗД солидарно с Т.М.Т. за същите суми в полза на същото лице за разликата над 4000 лв. до уважения размер от 30000 лв. по главницата; за обезщетението за забава за разликата над 1294,99 лв. до присъдения размер от 9712,43 лв., и в частта за разноските.
ОСЪЖДА Т.М.Т. ЕГН **********,***, И „Градски транспорт” ЕАД, гр. Варна, ДА ЗАПЛАТЯТ на адв. И.Д., КАТО представител на Г.В.Д. ЕГН **********,***, разноски за въззивната инстанция в размер на 1688,50 лв. за адвокатски хонорар, на осн. чл. 38, а.2 ЗА.
ОТМЕНЯ по частна жалба на „Градски транспорт” ЕАД, гр. Варна, определение №4381/23.12.2009 год. на ВОС по гр.д. 1929/2008 год., С КОЕТО Е ОСТАВЕНА БЕЗ УВАЖЕНИЕ МОЛБА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ПОСТАНОВЕНОТО ПО СЪЩОТО ДЕЛО РЕШЕНИЕ В ЧАСТТА МУ ЗА РАЗНОСКИТЕ, и вместо него постановява:
ИЗМЕНЯ решение на ВОС №1398 от 06.11.2009 год., постановено по гр.д. 1929/2008 год. в частта му за разноските, като ОСЪЖДА Г.В.Д. ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „Градски транспорт” ЕАД, гр. Варна разноски за първата инстанция съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 664 лв., на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.