№ 68 03.06.2010 г. гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение
на 12 май 2010 год.
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СЕВЕРИНА ИЛИЕВА
ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
Секретар: Ю.К.
Като разгледа докладваното от С. ИЛИЕВА възз. гр. д. № 206 по описа на 2010 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 196 и сл. от ГПК /отменен/.
С решение № 1738 от 28.12.2009 год., постановено по гр. д. № 1887/2007 г. Варненският окръжен съд е отхвърлил предявените искове от С.К.Д. *** чрез пълномощника й адв. С. С. срещу Р.К.К. – К. и А.Н.К.,*** при участието на С.М.Т. и Д.З.Т. в качеството им на трети лица, встъпили да помагат на ответниците, а именно: 1/ за унищожаване на основание чл. 31, ал. 2 от ЗЗД договор за покупко-продажба на имот - апартамент, подробно описан в диспозитива на решението; 2/ за унищожаване на основание чл. 31, ал. 2 от ЗЗД на упълномощаването, извършено с пълномощно рег. № 3102/20.07.2007 г. и 3/ за прогласяване нищожността на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД - поради липса на представителна власт - на покупко-продажбата на недвижим имот по нот. акт № 187/23.07.2007 г., извършена с пълномощно рег. № 3102/20.07.2007 г.
Недоволна от така постановеното решение е ищцата, която го обжалва, като навежда оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и постановяване на атакувания съдебен акт при непълнота на доказателствата и нарушения на процесуалния закон. Въззивницата моли след отмяна на решението, да бъде постановено ново такова, с което да се уважат исковете й, като й се присъдят направените по делото разноски.
В срока по чл. 201 от ГПК /отменен/ е постъпил писмен отговор от ответниците, в който чрез процесуалния си представител оспорват жалбата.
В съдебно заседание процесуалният представител на встъпилите в процеса да помагат на страната на ответниците трети лица се присъединява към становището на въззиваемите.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, становищата на страните, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:
Варненският окръжен съд е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 31, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗЗД и чл. 26, ал. 2 от ЗЗД. С.К.Д. *** излага в исковата си молба и нейното уточнение /л. 47/, че на 14.08.2007 г. починала нейната и на ответницата Р.К. майка – М.М. К., чието здравословно състояние не било добро още от 2000 г. - била на хемодиализа и претърпяла няколко хирургични интервенции по други поводи. Ищцата твърди, че през м. юни 2007 г. здравословното състояние на майка й рязко се влошило – изпаднала в дълбока депресия; станала крайно подтисната, тревожна и неуверена в себе си, затруднило се придвижването й; не била в състояние да се справя с най-елементарните домакински дейности; била дезориентирана за време и място; имала паметови нарушения. След консулт с психиатър и невролог и след назначена от последния компютърна томография на главен мозък, се установило наличие на злокачествени образувания в дясната мозъчна хемисфера /Бътерфлай тумор/ и в левия окципитален лоб. Според специалистите хирургична намеса била неуместна, тъй като състоянието й било безнадеждно и не й оставало много живот. Била й назначена медикаментозна терапия за подтискане на развиващия се мозъчен оток, но нямаща терапевтичен ефект. Ищцата уведомила сестра си, живееща в гр. София от 1993 г., за състоянието на майка им и на 01.07.2007 г. тя пристигнала във Варна и се установила при майка им на вилата. След скандал между двете сестри на 08.07.2007 г. ищцата напуснала вилата. Тъй като състоянието на майка й продължавало да се влошава и практически станала неадекватна, ищцата подала молба до ВОС за поставянето й под запрещение, по която било образувано гр. д. № 1575/2007 г. От съседка ищцата научила, че сестра й се е снабдила с пълномощно от майка им за снабдяване със скица на имота в м. „Ламбур пунар”, а при направена справка в Агенцията по вписванията тя установила, че на дати 20.07.2007 г. и 23.07.2007 г. майка им е продала на сестра й жилищния и вилния си имоти, като за втората сделка майка им е била представлявана като продавач от ответницата с пълномощно от 20.07.2007 г. Междувременно ищцата установила, че през този период чрез банкомат били изтеглени от влога на майка й в СЖ „Експресбанк” суми общо в размер на 7 000 лева. Според ищцата с оглед тежкото здравословно състояние на майка им през процесния период, макар и формално дееспособна, не е могла да разбира и ръководи действията си. Ето защо, ищцата моли да бъде постановено решение, с което: 1/ да бъде унищожен договора за покупко-продажба на имот – апартамент от 20.07.2007 г., обективиран в нот. акт № 166, т. ІІ, д. № 187/2007 г. на нотариус М. Динчев с рег. № 529; 2/ да бъде унищожена едностранната упълномощителна сделка, обективирана в Пълномощно рег. № 3102/20.07.2007 г. на нотариус М. Динчев с рег. № 529 и 3/ да бъде обявена поради липса на представителна власт нищожността на обективирания в нот. акт № 169, т. ІІ, д. № 190/2007 г. на нотариус М. Динчев с рег. № 529 договор за покупко продажба на недвижим поземлен имот в м. „Ламбур пунар”, сключен на 23.07.2007 г. Ищцата претендира и всички направени по делото разноски.
Ответниците Р. и А. К. оспорват исковете, като твърдят, че към момента на сключване на първия договор за покупко-продажба и подписване на пълномощното – 20.07.2007 г. М.К. е била напълно дееспособна – могла е да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи, като не е имала каквито и да е отклонения в своето псхическо състояние; твърдението за тумор в мозъка е било само предположение, а и наличието на подобно злокачествено образувание само по себе си не обосновавало фактическа недееспособност.
Въз основа на молба за встъпване в процеса като трети подпомагащи ответниците лица и приложени към същата писмени доказателства, установяващи сключването на договор за покупко-продажба на един от недвижимите имоти /апартамента/ по атакуваните сделки между Р. и А. К. и С.М.Т. по време на брака му с Д.З.Т. /л. 70 – 75/, последните двама са конституирани на основание чл. 174 от ГПК /отменен/ с определение в проведеното на 27.03.2008 г. по делото съдебно заседание /л. 78 на обр. стр./.
По делото не се спори и се установява и от представените писмени доказателства, че ищцата и първата ответница по делото са деца на починалата на 14.08.2007 г. съгласно у-ние за наследници /л. 6/ М. М. К., която приживе на 20.07.2007 г.:
1/ продала на първата ответница по време на брака й с втория ответник с нот. акт № 166, т. ІІ, д. № 187/2007 г. /л. 10/ на нотариус М. Динчев с рег. № 529 за сумата 59 448,10 лева собствения си недвижим имот – апартамент № ** в гр. Варна, ул. „Хаджи Димитър” № *, ет. 8, подробно описан в цитирания нот. акт и
2/ упълномощила с пълномощно рег. № 3102 на нотариус М. Динчев /л. 137/ първата ответница да я представлява лично и с подписа си пред всички лица, държавни и общински органи и учреждения и нотариус, като се разпореди от нейно име и за нейна сметка със собствения й, подробно описан в пълномощното, недвижим имот ведно с построената в него жилищна сграда, находящи се в гр. Варна, м. „Ален мак” № *** „А”, м. „Ламбур пунар”, включително и да договаря сама със себе си.
3/ Безспорно е също, че с нот. акт № 169, т. ІІ, д. № 190/2007 г. на нотариус М. Динчев с рег. № 529 /л. 11/, на 23.07.2007 г. първата ответница – Р.К., действайки като пълномощник на М. К. съгласно цитираното по-горе пълномощно продала на себе си описания в пълномощното поземлен имот с построената в него жилищна сграда за сумата 17 447,20 лева.
С договор за покупко-продажба от 18.12.2007 г., обективиран в нот. акт № 187, т. Х, д. № 1897/2007 г. на нотариус Ал. Ганчев с рег. № 194 /л. 72/ ответниците се разпоредили като продали на встъпилите в процеса като трети лица помагачи - С.М.Т. по време на брака му с Д.З.Т. собствения си недвижим имот – апартамент № ** в гр. Варна, ул. „Хаджи Димитър” № *, ет. 8, подробно описан в нотариалния акт.
От приложената по делото искова молба вх. № 31202/23.07.2007 г. /л. 32 и 33/ се установява, че ищцата е инициирала производство по чл. 275 от ГПК /отменен/, вр. чл. 5 от ЗЛС за поставяне на М.К. под запрещение, както и че образуваното по тази молба гр. д. № 1575/2007 г. е било прекратено с определение № 2281/14.09.2007 г. /л. 34/ поради смъртта на ответницата К..
В първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства – показанията на свидетелите М. М. и М. П., сочени от ищцата и М. Д. и Л. К., сочени от ответниците.
Свидетелят М.М. установява /л. 148 – 150/, че от 1983 г. до смъртта й са живяли с М. К. на съпружески начала и че от 2000 г. тя била на хемодиализа. Твърди, че: от м. юни 2007 г. М. започнала да забравя, когато им идвали на гости близки хора /например братовчед й с жена му/, след като си отидели, го питала „кои са тези хора”; голямата й дъщеря /С./ я завела на лекар и й открили тумори в мозъка; когато предложили да й бъде направена операция, докторите казали, че е безсмислено, тъй като няма да живее много; Минка забравяла дните от седмицата; ходела да чака в различни от определените й дни линейката, за да отиде на хемодиализа; след 15.06.2007 г. М. започнала да слабее, да се храни малко, задавала въпроси без да влага смисъл; след като на 01.07.2007 г. ответницата пристигнала от София, сменила патрона на бравата на апартамента, в който завела М. и по този начин ограничила достъпа до нея както за свидетеля, така за другата й дъщеря – ищцата; на въпросите на свидетеля коя дата и ден е днес, Минка не отговаряла адекватно; от м. юни тя системно се оплаквала от главоболие и виене на свят, не можела понякога да запази развовесие и залитала; оплаквала се, че не може да чете, че буквите се движат. От края на м. юни М. спряла да взема лекарствата си за хемодиализата, чувствала се много зле, взела да греши, да говори някои несвързани работи. Свидетелят си спомня, че към 23-24 юли 2007 г. М. го повикала по телефона, за да му покаже какъв апартамент на „Червеноармейска” си е купила Р. Тъй като не можела вече да върви, свидетелят я хванал под ръка, а тя му казала: „Ела да ти покажа апартамента” и след като той й обяснил, че това е жилището, в което те живеят, М. отговорила, че се е объркала. Свидетелят е категоричен, че никога М. не е споменавала за продаване на имоти или че е продала или прехвърлила имотите си на Р.. Установява, че е разбрал от ищцата, че ответницата е изтеглила чрез банкомат от сметката на майка си около 7 000 лева.
Свидетелката М. П. – лекар по професия и близка приятелка на М. К. от детските години /л. 150 – 151/, установява, че покойната К. имала проблеми с щитовидната жлеза и страдала от наследствено заболяване – поликистоза на бъбреците, поради което се наложило да мине на хемодиализа, като от 2003 г. редовно посещавала К. при провеждането на хемодиализата в ДКЦ „Владиславово”, където свидетелката се преместила да работи. Установява също, че от края на м. юни 2007 г. състоянието на М. рязко се променило – започнала да забравя, оплаквала се, че не се чувства добре, че не знае и не помни нищо. В началото на м. юли 2007 г. при едно от посещенията на свидетелката, М. била абсолютно различна, едва я познала, а дежурната лекарка в хемодиализата – Д-р Тонева й споделила, че на М. не й остава да живее дълго, тъй като са й открили два астроценома в мозъка. Установява, че от м. юни 2007 г. М. й се оплаквала, че не се чувства добре, споделяла, че не можела да прави дори елементарни сметки докато преди това е помагала на внука си в смятането на задачите. Свидетелката твърди, че на 19.07.2007 г. в обедната почивка видяла М. във фоайето – била необичайно за нея разчорлена, не я познала, състоянието й било много тежко, не знаела дали идва или ще си отива, кой ще я вземе и къде ще я заведе. След като казала на свидетелката, че иска да излезе навън, но не може, Минка тръгнала да излиза през витрината, поради което свдетелката помолила да слезе санитар, за да се погрижи за нея. Свидетелката си спомня тази дата, свързвайки я с кандидатстудентския изпит на дъщеря й на този ден. Според свидетелката М. била в много тежко състояние, дезориентирана и неадекватна, което можел да установи всеки без да е лекар.
Свидетелят М. Д. – нотариус, изповядал сделката по нот. акт № 166/20.07.2007 г. и заверил пълномощно рег. № 3102/20.07.2007 г. твърди /л. 152 – 153/, че е разяснил на страните съдържанието на това, което ще изповядат пред него и че се налага поради неточност в посочената квадратура на вилното място в данъчната оценка, вместо една обща за двата имота /апартамента и вилното мястож/, сделките да се разделят, което наложило за втората сделка да бъде изготвено пълномощно от продавачката на купувача. Впечатлението на свидетеля от М. К. било, че е добре изглеждаща, приятна и симпатична на външен вид жена. Същият твърди, че не е забелязал в поведението на прехвърлителката нещо необичайно, да не възприема това, което й се казва или да има забавяне в говора й. Според свидетеля като нотариус при оформянето на документите и изповядването на сделките е изпълнил точно зеадълженията си.
От показанията на свидетелката Л. К. /л. 168 на обр. стр. и 169/ се установява, че тя е имала кратки контакти с М. К. /майка на приятелката й Р./ - през 2004 г. и еднократно такъв – за една нощ през м. юли 2007 г. по време на провеждане на фестивала „Варненско лято”, като свидетелката не може да уточни през кой период. Свидетелката след концерта е била на гости при близки във вилата им на „Фичоза”, където дошли Р. и майка й. Според свиделектата имало промяна в М. – била доста отпаднала, което тя отдала на непрекъснатата хемодиализа. При разговора, в който повече участие вземали младите, свидетелката не забелязала да има видимо затруднение или забавяне в говора на М.или да има проблем със зрението. Според свидетелката М. не споменала нищо за здравето си, а разговорът бил повече около младите и най-вече за децата.
По делото е приложена многобройна медицинска документация, обобщена в заключенията на назначените от окръжния съд две експертизи – съдебно психиатрчна /л. 175 – 180/, изготвена от двама специалисти и тройна съдебно – медицинска еспертиза, изготвена от спецалист по неврохирургия и неврология и специалисти от „Съдебна медицна” /л. 214 – 217/. Съгласно заключението на първата медицинска експертиза М. К. е страдала: 1/ от наследствено генетично заболяване – бъбречна поликистоза с хронично прогресираща бъбречна недостатъчност и е била на хемодиализа; 2/ тумор на мозъка, ангажиращ двете хемисфери и контралатерално с периферен оток, т. н. Бътерфлай тумор. Именно това заболяване е било причината за дезориентираност, неадекватност, паметови нарушения, нестабилна и нарушена походка, като то е дало сериозни отражения върху възможността й да се ориентира правилно, да разбира свойството и значението на извършваното и да ръководи постъпките и делата си. Състоянието на К. е било комплицирано и от другото заболяване – терминална бъбречна недостатъчност. В обобщение, без да обсъждат събраните по делото гласни доказателства поради противоречието им и предвид компетентността и задължението на съда да ги цени, вещите лица както в заключението си, така и в съдебно заседание / л. 185 на бр. стр. – 186/ приемат, че най – вероятно към момента на извършване на правните актове /сделка и пълномощно/ К. не е разбирала свойството и значението на извършеното и не е могла да ръководи постъпките си.
От заключението на тройната медицинска експертиза, изготвена въз основа на медицинската документация, а така също и от дадените в с. з. /л. 222 на обр. стр. и 223/ отговори на в. л. Доц. Кючуков – началник Клиника неврохирургия и неврология при МБАЛ „Св. Анна-Варна” АД, се установява, че промените в психичното състояние на К. са наложили проведените консулти с невролог, компютърна томография на главен мозък и консулт с неврохирург, както и това, че нелекуваните оперативно мозъчни тумори водят до задълбочаване на неврологичната и психична симптоматика. Според вещите лица противооточното лечение би могло за известен период да редуцира оплакванията без да промени прогнозата, но в медицинската документация няма данни дали предписаната такава терапия е започната и провеждана и ако е провеждана – до кога.
Настоящият съдебен състав изцяло кредитира като обективно дадени, непосредствени и преки показанията на водените от ищцата свидетели. Тези показания в най-пълна степен отразяват състоянието и поведението на починалата М. К., кореспондират на представената медицинска документация и изцяло подкрепят тезата на съдебно-психиатричната експертиза. Свидетелите М. и П. установяват наличие на сочените в съдебно-психиатричната експертиза симптоми на количественото и качествено стесняване и промяна в съзнанието на болната, датиращи от края на м. юни 2007 г., а така също напълно кореспондират с клинчно установената такава от проведените в тези дни консулти и с отразената такава в представените пред настоящата инстанция диализни протоколи. Свидетелката Д-р Панова описва напълно дезориентираното и неадекватно състояние на К. на 19.07.2007 г. във фоайето на Диализния център, което кореспондира и на посоченото в диализните протоколи от 21.07.2007 г., че К. „не е напълно адекватна”. Освен това, не без значение при преценката на свидетелските показания относно състоянието на болната е и факта, че никога преди 20.07.2007 г. К. не е споделяла с никой от близките си да има намерения да продава имотите си, както и това, че и след тази дата тя не е споделила, че ги е продала и че е получила посочените в атакуваните сделки продажни цени / 59 448 лева и 17 447,20 лева/. По отношение на показанията на водените от ответниците свидетели К. и Д. съдебният състав намира, следното: Първата свидетелка е имала съвсем бегли впечатления от К. – по време на една вечеря през процесния период и то без каквото и да е уточнение за конкретна дата. Свидетелят Д. твърди, че при изповядване на атакуваните сделки като нотариус не бил установил нищо необичайно в поведението на К.. Според съдебния състав това не доказва, че същата е била в състояние да разбира действията и постъпките си и да се грижи за делата си. Това би могло да се приеме, ако нотариусът е провел дълъг и задълбочен разговор с К. и то именно за смисъла и съдържанието на тези сделки , за последиците от тях и затова дали желае тези последици. Подобни твърдения от страна на този свидетел няма. Според него страните били при него около или по-малко от час, като половин час от това време той изготвял нотариалния акт и пълномощното. Свидетелят бил запомнил страните, тъй като бил впечатлен от разговора си с малката дъщеря на ответницата, която му нарисувала визитка и му разказала за участието си в ТВ реклама. Въз основа на тези показания настоящият съдебен състав приема, че времето, през което свидетелят е добил впечатлението за липсата на необичайност в поведението на К. е било съвсем кратко. Според обясненията на вещото лице – психиатър Д-р Попов, за да се установи критичност у едно лице с установената симптоматика, е необходим дълъг и задълбочен разговор с него. Това налага извода за неубедителност в направените от свидетеля изводи досежно състоянието на К., поради което и тези негови показания не следва да се вземат предвид при решаване на спора.
Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от ЗЗД унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръковод постъпките си. Установеното правило е в защита на тези, които са изпаднали в състояние да не могат да се грижат за своите права и интереси, сключват сделки, независимо от това дали за това им състояние са могли да бъдат поставени под ограничено или пълно запрещение.
Въззивният съд въз основа на съвкупния анализ на събраните по делото доказателства най-вече като съобрази и кредитира изцяло двете съдебно медицински експертизи, приема, че към 20.07.2007 г. М. К. е извършила продажба на собствения си недвижим имот – апартамент и упълномощителна сделка за продажба на вилния си имот в състояние, което не й е позволявало да разбира и ръководи действията си и да се гриж за своте работи. Според медицинската документация, свидетелските показания и заключенията на съдебно – медицинските експертизи и най-вече на съдебно-психиатричната такава, от края на м. юни 2007 г. до края на живота си К. не е била в състояние да разбира свойството и значението на извършваното и да се грижи за делата си. Неотносимо към състоянието на К. е представеното удостоверение /л. 94/, даващо й качеството на застъпник на предстоящи избори, тъй като същото е от 10 май 2007 г., т. е. извън процесния период. Освен това, по делото липсват доказателства това удостоверение да е било ползвано. Без значение за направените изводи е и заключението по назначената графологична експертиза /л. 67 – 69/, установяваща, че положеният подпис за „пациент” в амбулаторен лист № 001343/27.06.2007 г. /л. 8/ не е на М. К., тъй като същата експертиза установява, че подписът, положен за „лекар” в този амбулаторен лист е автентичен /на Д-р Кокарешкова/, а констатациите на този специалист в този амб. лист кореспондират с останалата представена медицинска документация. Приложените по делото писмени доказателства /л. 233 – 263/ са представени след приключване на делото в окръжния съд във връзка с подадена от ответницата молба за спиране производството по делото. За тях няма направени искания за приемането им като доказателства в настоящата инстанция, поради което не следва да бъдат обсъждани.
С оглед на изложеното до тук, съдът приема, че предявените искове са основателни и доказани и следва да се уважат.
Сделката от 20.07.2007 г., обективирана в нот. акт № 166, т. ІІ, д. № 187/2007 г. и упълномощителната едностранна сделка по пълномощно рег. № 3102/20.07.2007 г. на нотариус Максимилиан Динчев с рег. № 529 са унищожаеми съгласно чл. 31, ал. 1 от ЗЗД като сключени от дееспособно лице, което не е могло да разбира и ръководи действията си.
Унищожаването на упълномощителната сделка има обратно действие, заличават се с обратна сила породените правни последици, т. е. счта се, че сделката никога не е пораждала представителна власт. Въз основа на недействителното пълномощно упълномощената Р.К., действаща като пълномощник на М. К. е придобила на 23.07.2007 г. по време на брака си с втория ответник А.К. въз основа договор за покупко-продажба недвижим имот, подробно описан в нот. акт № 169, т. ІІ, д. № 190/2007 г. на нотариус Максимилиан Динчев с рег. № 529. Тази сделка е нищожна поради липса на представителна власт след като с обратна сила са отпаднали дадените за нея пълномощия. Порокът на волята на упълномощителя се е пренесъл и върху извършената продажба. Едно лице може да представлява друго по волята на представлявания с оглед разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от ЗЗД и когато тази воля е била опорочена, то от същшя порок ще страдат и правните действия, извършвани от пълномощника, тъй като последният не извършва правни действия за себе си, а действия от името и за сметка на упълномощителя. Предвид изложеното, искът с правно основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД за прогласяване нищожността на сделката, обективирана в нот. акт № 169, т. ІІ, д. № 190/23.07.2007 г. на нотариус М. Динчев с рег. № 529, също е основателен и следва да бъде уважен.
Въззивният съд намира обжалваното решение, с което предявените искове са отхвърлени, за неправилно, порад което и на основание чл. 208, ал. 1 от ГПК /отменен/ същото следва да бъде отменено и вместо него постановено друго по същество на спора, с което обективно съединените искове бъдат уважени.
Ответниците по исковете и въззиваеми в процеса следва да заплатят на основание чл. 64 от ГПК /отменен/ на ищцата – въззивница всички направени от нея разноски по делото - общо за двете инстанции в размер на 3 926,48 лева.
Водим от гореизложеното, Варненският апелативен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА изцяло решение № 1738 от 28.12.2009 г., постановено по гр. д. № 1887/2007 г. на Варненския окръжен съд и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
УНЩОЖАВА сделката – покупко продажба, обективирана в нот. акт № 160, т. ІІ, д. № 187/2007 г. на нотариус Максимилиан Динчев с рег. № 529, с която на 20.07.2007 г. М.М.К. продава на Р.К.К. – К. собствения си недвижим имот, придобит в индивдуална собственост и находящ се в гр. Варна, ул. „Хаджи Димитър” № *, етаж 8 и представляващ АПАРТАМЕНТ № **, състоящ се от три стаи, кухня-трапезария, баня, тоалет, дрешник, пералня и входно антре със застроена площ 89,80 кв. м., при граници: улица, стълбище, ап. № 87, тревни площи и ап. № 83, заедно с принадлежащото му избено помещение № 86 с площ 3,12 кв. м. при граници: коридор, изба на ап. № 87, абонатно и тревни площи, както и 1,0271 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена на комплекса, находящ се в квартал 505 на 13-ти подрайон на гр. Варна, р-н „Одесос”, за сумата 59 448, 10 лева, на основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД.
УНИЩОЖАВА едностранна сделка – упълножмощаване на Р.К. *** от М. М. К. ***, починала на 14.08.2007 г., по пълномощно рег. № 3102 от 20.07.2007 г. на нотариус Максимилиан Динчев с рег. № 529, на основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД.
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на договор за продажба, обективиран в нот. акт № 169, т. ІІ, д. № 190/2007 г. на нотариус Максимилиан Динчев с рег. № 529, чрез който на 23.07.2007 г. М. М. К. чрез пълномощнка си Р.К.К. – К. е продала на Р.К.К. – К. собствения си придобит в индивидуална собственост недвижим имот – МЯСТО, находящо се в гр. Варна, Община Варна, обл. Варненска, с административен адрес местност „Ален мак” № ** „А”, местност „Ламбур пунар” по плана на СО „Ален мак”, представляващо ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № *** идентичен с част от имот № 155, квартал 8, целия с площ от 465 кв. м. по документ за собственост и данъчна оценка, а съгласно представената скица с площ от 500 кв. м., пр граници на целия имот: път, ПИ № 3526, ПИ № 167 и ПИ № 156, заедно с изградената в същия имот ЖИЛИЩНА СГРАДА – КЪЩА с разгърната застроена площ 35 кв. м., цялата върху маза с разгърната застроена площ 35 кв. м. и таван с разгърната застроена площ 35 кв. м., за сумата 17 447, 20 лева, на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, поради липса на представителна власт.
ОСЪЖДА Р.К.К. – К. и А.Н.К.,*** да заплатят на С.К.Д. сумата от 3 926,48 /три хиляди деветстотин двадесет и шест 0,48/ лева – разноски за двете инстанции.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.