Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                  №  23 /02.03.2010 година, гр.Варна

                                       В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

Апелативен съд-Варна, гражданско отделение, в открито заседание на седемнадесети февруари две хиляди и десета година в състав:

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                                                       ИВАН ЛЕЩЕВ

При участието на секретаря Ю.К., сложи на разглеждане докладваното от съдията Ив.Лещев в.гр.д.№ 20/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК, във връзка с чл.45 от ЗЗД.

Образувано е по въззивна жалба на Р.А.Н. *** срещу решение № 580/03.11.2009 година на Добричкия окръжен съд, постановено по гр.д.№ 706/2009 година(погрешно посочено по описа за 2007 година), с което е бил осъден да заплати на С.М.А. ***,обезщетение за причинени неимуществени вреди(претърпени болки и страдания от умишлено причинени  средни телесни повреди) в размер на 60000.00 лева, ведно със законната лихва от датата на деликта до окончателното изплащане на обезщетението, както и дължимата в полза на ДОС държавна такса върху присъдената сума в размер на 2400.00 лева.Правят се оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт и се иска от въззивната инстанция да го отмени, като уважи предявения иск само до размера на 10000.00 лева-по 50000.00 лева за причинените (две-според жалбоподателя) телесни повреди, а за разликата иска да бъде отхвърлен, ведно с лихви и разноски.

Въззиваемата страна е оспорила основателността на въззивната жалба и моли апелативната инстанция да потвърди обжалваното решение.

Въззивната жалба е процесуално допустима, а по същество е частично основателна-в частта за прилагане на чл.52 от ЗЗД.

След служебна проверка, ВАпС констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по съществото на спора приема следното:

На 20.12.2007 година в гр.Добрич въззивникът умишлено(след нанесен побой с метална тръба)е причинил на въззиваемия три, а не две средни телесни повреди.Обстоятелствата, при които това е било извършено са предмет на постигнато споразумение на извършителя с компетентния прокурор, одобрено по надлежния ред от ДРС с определение от 03.06.2009 година, постановено по НОХД № 1172/2009 година и са безспорни  между страните по настоящето производство.Съгласно чл.300 от ГПК, присъдата(споразумението) е задължителна за гражданския съд по въпросите дали е извършено деяние, неговата противоправност, както и за виновността на дееца.Но в този съдебен акт не е отразено по никакъв начин, че става въпрос за повече от една телесна повреда, поради което гражданският съд е в задължението си да установи това с допустимите доказателства, тъй-като това е от особено значение за установяване на щетата и за размера на обезщетението.В този смисъл и първоинстанционният съд не е конкретизирал, в какво точно се изразяват вредите, въпреки че е имал наличните доказателства за това.Видно от СМЕ, на въззиваемият са били причинени три средни телесни повреди-счупване на лакетната кост на двете ръце, както и счупване на олекранона на лява лакетна кост.Всяко от тези счупвания води до трайно затрудняване движението на съответния крайник-за повече от  30 дни.Становището на процесуалния представител на въззивника, че третото счупване не следва да се счита за отделна средна телесна повреда, тъй-като оздравителния период за него съвпада и е по малък от оздравяването на счупването на самата лакетна кост, не може да бъде споделено от апелативната инстанция.Както беше посочено и по-горе това увреждане покрива медицинския и юридическия критерий за средна телесна повреда и следва да се третира като такава.Но тук следва да се вземе предвид обстоятелството, че щом едновременно е протичал оздравителния процес за двете повреди, то претърпяната болка и страдание за по-малкото увреждане не може нито да се погълне изцяло от по-голямото увреждане, нито пък механично да се насложи върху него.По тази причина и с оглед изискването за справедливост на обезщетението за морални вреди, за тази средна телесна повреда обезщетението следва да бъде в размер само на 10000.00 лева.

По изложените съображения обжалваното решение следва да се отмени в тази част и иска да се отхвърли за разликата от 50000.00 до 60000.00 лева, като с оглед на това се намали и присъдената в тяжест на въззиваемия държавна такса в размер на 400.00 лева и същата бъде възложена върху въззивника.

Водим от горното, ВАпС

                                                 Р   Е   Ш   И :

ОТМЕНЯ решение № 580/03.11.2009 година на Добричкия окръжен съд, постановено по гр.д.№ 706/2009 година, в частта в която Р.А.Н. ***, с ЕГН **********, е осъден да заплати на С.М.А. ***, с ЕГН **********, обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане, за разликата от 50000.00(петдесет хиляди)лева до 60000.00(шейсет хиляди) лева, ведно със законната лихва върху тази част ,както и в частта,в която Р.А.Н. е осъден да заплати на ДОС припадащата се част от разноските – държавна такса в размер на 400.00 лева и вместо него постанови:

ОТХВЪРЛЯ иска на С.М.А. ***, срещу Р.А.Н. ***,за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане за разликата от 50000.00 лева до пълния размер на предявяване от 60000.00 лева, като неоснователен.

ОСЪЖДА С.М.А. ***, с ЕГН **********, да заплати на държавата, по сметка***а в размер на 400.00(четиристотин)лева.

ПОТВЪРЖДАВА горепосоченото решение на ДОС в останалата му част.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:1.                           2.