Р Е Ш Е Н И Е
№ 76/14.06.2010 г.
гр.Варна,
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 12.05.2010 год. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СЕВЕРИНА ИЛИЕВА
ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
при секретаря Ю.К., и с участието на прокурор от Апелативна прокуратура гр.Варна Искра Атанасова, като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 199/2010 год. по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :
Производството е въззивно, по жалби срещу решение № 760/23.12.2009 год. по гр.д. № 307/2009 год. на Окръжен съд гр.Добрич, както следва:
Въззивникът Т.Г.Г. е обжалвал решението в отхвърлителната му част за разликата над 5000 лв до пълния предявен размер от 138 000 лв, претендирани срещу Прокуратурата на РБ на осн. чл. 2 от ЗОДОВ като обезщетение за неимуществени вреди в резултат от незаконното му задържане под стража, от поддържането на обвинение, което е било признато за неоснователно с влязла в сила оправдателна присъда, както и от медийната разгласа на воденото наказателно производство, чрез която било уронено доброто му име и престижа му в обществото. Поддържайки доводи за незаконосъобразност и необоснованост на решението в обжалваната му част, въззивникът моли същото да бъде отменено, а с новото решение по съществото на спора исковете бъдат уважени до пълния им предявен размер.
Прокуратурата на РБ чрез Окръжна прокуратура гр.Добрич е обжалвала решението в осъдителната му част с мотив, че присъденото обезщетение е завишено, и моли за редуцирането му до по-нисък размер.
Съставът на Апелативен съд гр.Варна намира, че жалбите са подадени в срок и са процесуално допустими.
Разглеждайки ги по същество, съдът намира следното:
От събраните по делото доказателства се установява, че на 30.04.2004 год. срещу ищеца е била образувана прокурорска преписка № 2765/2004 год. по описа на Районна прокуратура гр.Пловдив, за престъпление по чл. 211, във връзка с чл.209, ал.1, чл.26 и чл.2, ал.2 от НК.
На 07.11.2006 год. срещу обвиняемия е внесен обвинителен акт и било образувано НОХД № 1823/2006 год. на Пловдивския районен съд.
С протоколно определение по делото от 25.01.2007 год. срещу обвиняемия е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”, която е била отменена на 15.02.2007 год.
На 24.04.2008 год. е влязло в сила решението по ВНОХД № 217/2008 год. на Окръжен съд гр.Пловдив, с което е потвърдена оправдателната присъда срещу обвиняемия.
В заключение, воденото срещу ищеца наказателно производство е продължило от 30.04.2004 год до 24.04.2008, като в този период се включва изтърпяната от него мярка за неотклонение „Задържане под стража” от 25.01.2007 до 15.02.2007 год.
Предвид качеството на ищеца като управител на търговско дружество „З. т.” ООД, воденото срещу него наказателно производство е предизвикало интереса на медиите, и същото е било разгласено в местни печатни издания в гр.Пловдив, както и в Интернет-сайтове.
От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че поддържаното срещу ищеца обвинение, както и задържането му под стража, са оказали неблагоприятно въздействие върху психиката му. Той станал по-затворен, чувствал се подтиснат, бизнес-партньорите му се отдръпнали от него. Крепила го е единствено подкрепата на семейството му.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът намира следното:
Предявеният иск е с правно осн. чл. 2 ал.1 т.1 и 2 ЗОДОВ. Съгласно цитираната разпоредба държавата отговаря за вредите, причинени от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда, когато лицето, срещу което е било поддържано обвинение бъде оправдано поради това, че не е извършило инкриминираното деяние, или че извършеното деяние не представлява престъпление, както и при амнистиране или погасяване по давност на наказателната му отговорност.
В случаите, когато в хода на наказателното производство, приключило с оправдателна присъда срещу лицето е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража”, неимуществените вреди, претърпени от него във връзка с изтърпяване на мярката, се поглъщат от вредите, настъпили в резултат от незаконното обвинение. В този смисъл е т.13 от тълкувателно решение № 3/2004 год. на ВКС на РБ.
По делото е безспорно установено, че воденото срещу ищеца наказателно производство е приключило с оправдателна присъда, влязла в сила на 24.04.2008 год., както и че по време на производството и по повод повдигнатите срещу него обвинения, му е била наложена мярка за неотклонение „задържане под стража”, продължила 23 дни. Събрани са и гласни доказателства, установяващи неблагоприятното отражение върху психиката на ищеца на воденото срещу него наказателно преследване, преживените от него притеснения и компрометиране пред бизнес-партньорите му.
При така изяснената фактическа обстановка, искът е установен по основание.
По отношение на размера на дължимото обезщетение приложима е разпоредбата на чл. 52 ЗЗД – то трябва да се определи от съда по справедливост, след съобразяване на всички относими по делото факти – продължителността на воденото срещу ищеца наказателно производство в един сравнително дълъг период – 4 години, от които 23 дни - с мярка за неотклонение „задържане под стража”, както и чувството на унижение и засягане на достойнството, ограниченията на социалните контакти, съпроводени от чувство на вина пред най-близките за неприятностите, които са им причинени от незаконно водения срещу него наказателен процес. Всички тези обстоятелства съдът подробно е обсъдил в мотивите си, които настоящият състав споделя.
Неправилни са изводите на съда, че не подлежат на обезщетяване вредите, причинени на ищеца в резултат от медийното отразяване на воденото срещу него наказателно производство, поради липса на причинна връзка с действията на прокуратурата. На основание чл. 4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от длъжностното лице. Не е необходимо медийните публикации да са били поръчани от прокуратурата, както е изложил съдът. Достатъчно е, че те са по повод воденото наказателно производство срещу ищеца, което е предизвикало журналистически интерес поради неговото обществено положение, а и предвид характера на самото обвинение по чл. 211 във вр. с чл. 209 НК. В резултат от разгласяването в медиите на процеса, е пострадало доброто име на ищеца и това е довело до отдръпването на неговите бизнес-партньори. Тези вреди са обхванати от фактическия състав на чл. 2 ал.1, т.2 от ЗОДОВ и следва да бъдат включени в общото обезщетение, дължимо на ищеца.
Настоящият състав намира, че с оглед критерия за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД, и съобразен с конкретната фактическа обстановка по делото, за претърпените от ищеца неимуществени вреди следва да бъде определено обезщетение в размер на 20 000 лв. Отхвърлителното решение за разликата над присъдените 5000 лв. до посочения по-горе размер, следва да бъде отменено, а искът – уважен.
Върху посочената сума се дължи и законна лихва, считано от влизане в сила на оправдателната присъда, от който момент вземането на ищеца е станало изискуемо (т.4 от ТР № 3/2004 на ОСГК на ВКС на РБ).
Разноски не се присъждат поради липса на доказателства за направени такива.
Мотивиран от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 760/23.12.2009 год. по гр.д. № 307/2009 год. на Окръжен съд гр.Добрич в отхвърлителната му част по иска с правно осн. чл. 2, ал.1 т.2 ЗОДОВ за разликата над 5000 лв до 20000 лв, като вместо него
П О С Т А Н О В И :
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Т.Г.Г., ЕГН **********, обезщетение за претърпени неимуществени вреди от обвинение в извършването на престъпление, по което е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 1823/2006 год. на Районен съд гр.Пловдив, в размер на 15000 лв, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.04.2008 год. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в осъдителната му част до размер на 5000 лв, както и в отхвърлителните му части за разликата над 20000 лв до пълния размер.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1)
2)