РЕШЕНИЕ

 

№ 19/24.02.2010 г.                                                          Гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Апелативен съд - Варна                                   Гражданско отделение

На  10 февруари                                                                    2010 год.

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СЕВЕРИНА ИЛИЕВА

                                            ЧЛЕНОВЕ:  ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                                        ПЕТЯ ПЕТРОВА

Секретар: В.Т.

Като разгледа докладваното от  С. Илиева въззивно гражданско дело №  195  по описа за 2009 година.

Производството е по реда на чл. 196 от ГПК /отм./, но приложим в случая с оглед наличието на хипотезата на § 2, ал. 1 от ПЗР на ГПК, обн. ДВ бр. 59 от 20.07.2007 г., изм. със ЗИДГПК, обн. ДВ бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г. и е образувано по жалбата на П.Т.Я. *** срещу решението на Варненския окръжен съд № 238 от 27.02.2009 г., постановено по гр. д. № 737/2008 г. , с което са отхвърлени предявените от него срещу И.Д.А. *** искове с правни основания чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД.  Въззивникът навежда оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и постановяване на първоинстанционното решение при съществени процесуални нарушения и моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което исковите му претенции да бъдат уважени с произтичащите от това законни последици.

В срока по чл. 201 от ГПК /отм./ не са постъпили писмени възражения от въззиваемата. В с. з. чрез процесуалния си представител същата изразява становище за неоснователност на жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Жалбата е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима.

Настоящото производство не е контролно-отменително, а въззивно, поради което съдът следва да направи свои фактически констатации и правни изводи. След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 188 от ГПК /отм./, Варненският апелативен съд приема за установено следното:

Предявените в обективно кумулативно съединяване искове са с правно основание чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД.

В исковата си молба, въззивната жалба и всички становища и писмени бележки по делото ищецът П.Я. *** излага с подробности историята по създаването, преустройствата и дейността на „Ч.” ООД-Варна, в което е бил съдружник. Претенциите му в действителност след последвалите уточнения на исковата молба и увеличение цената на исковете се свеждат до твърдението, че ответницата И.Д.А. от в качеството й на гл. счетоводител на „Ч.” ООД-Варна му е нанесла имуществени вреди вследствие на незаконосъобразно осчетоводяване разходването на суми като изплатени на ищеца в изпълнение на протоколни решения на ОС на дружеството, а именно: 1/ им. вреда от 144 000 лева, представляваща възнаграждение съгласно Протокол № 7/29.12.1998 г. на ОС на съдружниците на „Ч.” ООД; 2/ 50 лева – част от дължимите 13 000 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената в т. 1 главница за периода 29.12.1998 г. – 20.03.2006 г.; 3/ им. вреда от 6 000 лева – част от общо дължимите му 28 800 щатски долара, представляващи дължимо му възнаграждение за личен труд за периода м. 09.1997 г. -  м. 08.2000 г. съгласно Протокол № 4/01.09.1997 г. на ОС на горепосоченото дружество; 4/ 50 лева – част от общо дължимото обезщетение за забава от 13 000 лева като законна лихва върху главницата по т. 3 за периода 01.09.2000 г. – 20.03.2006 г. Гореупоменатите суми ищецът претендира от ответницата като обезщетения за имуществени вреди  и за  забава, ведно с всички направени по делото разноски.

Ответницата оспорва изцяло исковите претенции и прави възражение за погасяването им по давност.

Безспорно е и се установява и от приложените по делото писмени доказателства, че ищецът е бил съдружник в „Ч.” ООД-Варна, чийто главен счетоводител е била ответницата. Безспорно е също, че ОС на съдружниците на „Ч.” ООД е взело решения, обективирани в Протокол № 7/29.12.1998 г. /л. 48 от гр. д. № 1913/2006 г. на ВРС-ХХVІ с./ и Протокол № 4/01.09.1997 г. /л. 54 от същото дело/ за изплащане на всеки един от съдружниците еднократно сума от 144 000 000 неденом. лева - по първия протокол, а по втория – всеки един от съдружниците да получава месечно възнаграждение за положен личен труд в размер на равностойността на 800 щатски долара по централния курс на БНБ към последния ден от тримесечието.

По делото е приложено като доказателство сл. д. № 3014/2003 г. на ОСлС-Варна, видно от материалите по което наказателното преследване за престъпление по чл. 282, ал. 1 от НК срещу И.А. – ответница по настоящото дело – е прекратено поради липса на престъпление.

От заключенията на единичната /л. 179 – 183/ и тройна /л. 244 – 248/ ССЕ, назначени по делото на ВРС /преди увеличение цената на исковете/ се установява, че дължимите на ищеца суми съгласно счетоводните записвания са му изплатени с РКО /разходни касови ордери/, които са били унищожени съгласно Заповед №18/14.12.2001 г. поради изтичане срока за съхраняване на първичната документация.

За уважаването на иск за непозволено увреждане е необходимо да са налице кумулативно следните предпоставки: виновно противоправно поведение от страна на ответника, претърпени вреди и причинна връзка между тези вреди и деянието на ответника. В конкретния случай от установената фактическа обстановка не се установи виновно и противоправно поведение на ответницата. Същата е изпълнявала задълженията си като счетоводител и няма данни тя да е присвоила претендираните от ищеца суми. Ето защо, като недоказани предявените искове следва да бъдат отхвърлени. Претенциите на ищеца следва да бъдат отхвърлени и на още едно основание, а именно поради погасяването им по давност каквото възражение на направил процесуалният представител на ответницата. Вземането от непозволено увреждане е изискуемо от деня на извършването му, когато деецът е известен, а когато не е известен – от деня на неговото откриване /чл. 114, ал. 1 и 3 от ЗЗД/. Твърденията на ищеца са, че вземанията му  за вреди са възникнали в края на 1998 г. и през 2000 г. /до м. август/. Исковата му молба е заведена на 21.03.2006 г., т. е. след изтичане на 5-годишния давностен срок.

За да отхвърли предявените искове, първоинстанционният съд е приел само, че те са погасени по давност. Настоящата инстанция разглежда исковите претенции и по същество. С оглед на това, независимо от мотивите, крайният правен извод за отхвърляне на исковете се явява правилен, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 208, ал. 1 от ГПК /отм./, Варненският апелативен съд

 

 

                             Р    Е    Ш    И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решението на Варненския окръжен съд № 238 от 27.02.2009 г., постановено по гр. д. № 737/2008 г.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                      2.