№ 84 24.06.2010 год. гр.Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Апелативен съд – Варна Гражданско отделение
на 26-и май 2010 год.
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВЕРИНА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
РАДОСЛАВ СЛАВОВ
Секретар: Ю.К., при участие на прокурора ЙОРДАНКА СТАЙКОВА, като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ СЛАВОВ въззивно гр.д.№ 194 по описа на 2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК. С обжалваното решение № 1 от 11.02.2010год., постановено по гр.д. № 16/09год. Силистренски окръжен съд е отхвърлил исковете на И.К.Г. срещу Прокуратурата на РБ да заплати на ищеца сумата от 50 000лв., от които 17 500лв. имуществени вреди представляващи претърпяна загуба от нереализиран доход от трудово възнаграждение за времето на незаконното му задържане под стража от 05.09.2001год.-11.12.08год., мораторна лихва за периода, ведно със законната лихва от предявяване на иска до пълното им изплащане, 32 500лв. претърпени неимуществени вреди, вследствие незаконното му задържане в следствения арест, мораторна лихва за периода, ведно със законната лихва от предявяване на иска до пълното им изплащане.
Недоволен от постановеното решение е останал ищеца по делото, който го обжалва чрез процесуален представител, като се излага, че решението е неправилно, поради незаконосъобразност и необоснованост и по оплакванията са развити подробни съображения. Иска се, да бъде отменено обжалваното решение и вместо него се постанови друго, с което се уважат предявените искове изцяло.
В съдебно заседание жалбата на ищеца се поддържа чрез процесуален представител.
Контролиращата страна-ВАпП счита жалбата на ищеца за неоснователна.
След като се съобрази с доказателствата по делото и взе предвид становищата на спорещите страни, Варненският апелативен съд съобрази следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 2 ал.1 т.1 и т.2 ЗОДВПГ и чл.86 ЗЗД.
В исковата молба и в уточняващата молба на служебен защитник на И.К.Г. против Прокуратурата на РБ се излага, че по дознание № 962/01год. по описа на РПУ-Силистра са му били повдигнати обвинения за извършени престъпления по: чл.195 ал.1 т.3,4, 5 и 7 вр.чл.28 ал.1 вр. чл. 20 от НК: чл.216 ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК. По повдигнатите обвинения му е била определена мярка за неотклонение „задържане под стража”, като престоят му в ареста продължил от 05.09.2001год. до 01.10.2003год., или общо 2год. и 1 месец. Впоследствие СРП внесла обвинителен акт срещу ищеца за извършени деяния, с посочената по-горе правна квалификация, по който е образувано НОХД № 620/03год. С присъда по посоченото дело, влязла в сила на 31.12.2003год. ищецът бил признат за невиновен и по двете повдигнати обвинения.
С оглед на незаконно повдигнатото обвинение и незаконото задържане под стража, претендира ответника –Прокуратурата на РБ да бъде осъден да заплати сумата от 50 000лв., ведно със законната лихва от датата на задържането, до окончателното изплащане на сумата, представляваща:
17 500лв. имуществени вреди, представляващи обезщетение за нереализирания доход от работна заплата: 32 500лв.-неимуществени вреди, изразяващи се в несгоди, свързани с тежестта на повдигнатото срещу него обвинение, продължителността на незаконосъобразното му задържане под стража, негативното отражение, което наказателното преследване е дало върху физическото му здраве, семейния живот, отношенията с близки и приятели.
В писмения отговор на ПРБ оспорва претенциите, както по основание, така и по размер. В съдебно заседание искът се поддържа чрез процесуален представител.
Ответната страна, чрез прокурор от ОП-Силистра оспорва исковите претенции за претърпени неимуществени вреди като неоснователни.
Прави възражение за изтекла погасителна давност към момента, в който прокуратурата е посочена като ответник. В евентуалност, оспорва размера на претенцията, като несъобразена с чл.52 ЗЗД и съдебната практика.
Съдът, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното: Относно пасивната легитимация: Главна прокуратура на РБ, като единно и централизирано юридическо лице е пасивно легитимирана по иска за обезщетение за вреди, доколкото носи отговорност за незаконните действия на своите структурни звена, включително и относно мерките за неотклонение.
Преди да разгледа претенцията по същество, съдът намира, че следва да се произнесе по основателността на направеното възражение за изтекла погасителна давност.
Видно от приложеното НОХД № 620/03год. по описа на СРС, с постановената присъда по което ищеца е признат за невиновен, същата е влязла в сила на 30.12.2003год. От тази дата за ищеца е възникнало правото да претендира обезщетение за претърпени вреди, вследствие на незаконно повдигнатите обвинения и незаконно задържане под стража. Съобразно пар.1 ЗРЗОДОВ вр.чл.110 ал.1 ЗЗД, погасителната давност за претенциите на ищеца е 5 годишна, респективно претенциите е следвало да се предявят до 30.12.2008год.
Ищецът е подал искова молба Вх.№ 490/11.12.2008год., по която е образувано адм.д. № 146/2008год. по описа на Силистренски административен съд. Видно от съдържанието на същата, както и от съдържанието на следващите искови молби, не се сочи конкретен ответник по иска. В искова молба от 19.01.2009год. за първи път уточнява, че претенцията е насочена срещу Министерството на правосъдието.
А с „Допълнение към искова молба” от 15.06.09год. сочи, че Прокуратурата на РБ следва да носи отговорност за понесените вреди, вследствие на незаконно повдигнатото обвинение и задържането под стража. С молба-заявление от 15.07.09год. изрично сочи, че иска е насочен срещу Прокуратурата на РБ.
Следователно, за първи път Прокуратурата на РБ е посочена като ответник по иска на ищеца на 15.06.09год.
Съдът счита, че иска спрямо ПРБ следва да се счита за предявен на 15.06.09год., когато за първи път е посочена като ответник по иска на ищеца, поради следните съображения:
Както се посочи, ищецът е подал първата си искова молба пред САС на 11.12.2008год., в която не сочи конкретен ответник. Следователно, към момента на сезиране на Силистренския административен съд с исковата молба на въззивника, не е възникнало валидно процесуално правоотношение с който и да е ответник, поради което и предявяването на иска не е довело и до процесуалните последици от това, а именно:-състояние на висящо дело между страните, както и до материално-правните последици-прекъсване на погасителната давност относно вземането на ищеца.
За първи път се посочва ответник по иска, а именно Министерството на правосъдието с искова молба подадена от 19.01.09год. Следователно, това е най-ранния момент от който може да се приеме, че би могло да възникне процесуално правоотношение и то с Министерството на правосъдието и съответно евентуално да черпи впоследствие права в хипотезата на чл.258 ал.1 ГПК, при която се запазват извършените процесуални действия и спрямо нововстъпилата в процеса страна. Но безспорно, в случая е неприложима разпоредбата чл.258 ал.1 ГПК, тъй като препис от тази искова молба не е връчен. До връчването на препис от исковата молба на ответника, ищецът може да измени иска без ограничения. Това представлява поправка на исковата молба, поради което следва да се приеме, че исковата молба от 15.06.09год. не представлява
изменение не вече подадените предходни искови молби, а отделен и нов иск. Както се посочи, петгодишната погасителна давност относно вземането на ищеца спрямо ответника е изтекла на 30.12.2008год., поради което подадената искова молба на 15.06.09год., а и подадената на 19.01.09год. са погасени по давност, поради което следва да се отхвърлят като неоснователни.
Поради съвпадане на крайните изводи на настоящето решение с първоинстанционното решение, същото следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Варненският апелативен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1 от 11.02.2010г., постановено по гр.д.№ 16/2009 г. по описа на Силистренски окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.