О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 38 /14.01.2011 година, гр.Варна
Апелативен съд-Варна, гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СЕВЕРИНА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ПЕНКА ХРИСТОВА
ИВАН ЛЕЩЕВ
Сложи на разглеждане докладваното от съдията Ив.Лещев в.ч.гр.д.№ 17 по описа за 2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1, във връзка с чл.437 от ГПК.
Образувано е по жалба на „ЕС ПИ ЕС – 2009” ООД гр. София срещу решение № 1463/29.11.2010 година на Варненския окръжен съд, постановено по ч.гр.д. № 2246/2010 година, с което е потвърдено разпореждане на ЧСИ с рег. № 718 Станимира Данова - гр. Варна от 07.09.2010 година, постановено по нейно изп.д.№ 20107180400384 за връщане, като просрочена, на жалба с вх. № 7959/07.09.2010 година, прекратено е производството по жалба с вх. № 8787/01.10.2010 година срещу проведена на 23.08.2010 година публична продан на недвижими имот и е отхвърлена жалба с вх. № 9076/19.10.2010 година срещу постановление за възлагане на недвижим имот. С допълнително депозирана жалба, препратена от ВОС на ВАпС с писмо вх. № 95/07.01.2011 година, жалбоподателят е направил искане на основание чл.438 от ГПК за спиране на производството – въвода във владение на взискателя (кредитора) „Българска банка за развитие” АД гр.София, който е и купувач по публичната продан на имота, насрочен за 05.01.2011 година. Правят се оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт и се иска отмяната му.
Насрещната страна ”Българска банка за развитие” АД гр.София изразява становище за недопустимост и евентуално за неоснователност на частната жалба.
Частната жалба, в частта на решението за потвърждаване на разпореждането за връщане на първата жалба и в частта за прекратяване на производството по втората жалба, е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.
В частта на решението за отхвърляне на жалбата срещу постановлението за възлагане на недвижимия имот и по искането за спиране на изпълнението, производството пред Апелативния съд е процесуално недопустимо.
След служебна проверка, ВАпС констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по съществото на спора приема следното:
Първоинстанционният съд е изследвал задълбочено и подробно фактите относно връчването на призовките и съобщенията за жалбоподателя и позовавайки се на действащата нормативна уредба в такива случаи е приел, че първата от трите жалби срещу действията на ЧСИ е просрочена. Дори и да съществува друга фактическа възможност за призоваване (уведомяване ) на страна в процеса, съдът или органите на съдебното изпълнение са длъжни да изпълнят предписанията на процесуалния закон. Като е стигнал до извода, че жалба с вх.№ 7959/07.09.2010 година е недопустима поради просрочие, ВОС е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да се потвърди.
Съгласно чл.435, ал.2 и ал.3 от ГПК, длъжникът има право на жалба само в изрично посочените случаи( хипотези). Когато от обстоятелствата в жалбата и заявения с нея петитум е очевидно, че тя не попада в някой от тези случаи, то такава жалба се явява недопустима и правилно съдът е прекратил производството по нея. В този смисъл жалба с вх. № 8787/01.10.2010 година не може да се квалифицира като жалба по смисъла на чл.435, ал.2 и/или ал.3 от ГПК и правилно производството е било прекратено. По тези съображения настоящата частна жалба в тази й част се явява неоснователна, а обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди.
Частната жалба срещу отхвърлителния диспозитив на обжалваното решение е недопустима, тъй-като в тази част актът на първоинстанционният съд е окончателен и не подлежи на обжалване съгласно чл.437, ал.4 от ГПК. При това положение в тази част производството по частната жалба следва да се прекрати, но съгласно практиката на ВКС(определение № 228/08.03.2010 година на ВКС, ТК, постановено по ч.т.д.№ 117/10 година) самото определение на въззивния съд подлежи на касационен контрол.
Направеното с последната жалба искане за спиране на производството по изп.д.№ 20107180400384 по описа на ЧСИ с рег.№ 718-Станимира Данова от гр.Варна не е от компетентност на въззивния (Апелативния съд), а освен това е отпаднал и интереса от произнасяне по нея, тъй-като въвода във владение е бил насрочен за 05.01.2011 година. При това положение и в тази част производството пред ВАпС следва да се прекрати. Определението и в тази част подлежи на касационен контрол.
По изложените съображения следва да се приеме, че частната жалба в първите си две части е неоснователна, а в третата и четвъртата част е процесуално недопустима.
Водим от горното, ВАпС
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1463/29.11.2010 година на Варненския окръжен съд, постановено по ч. гр.д. № 2246/2010 година с което е потвърдено разпореждане на ЧСИ с рег. № 718-Станимира Данова – гр.Варна, постановено по нейно изп.д.№ 20107180400384/2010 година от 07.09.2010 година за връщане на жалба на „ЕС ПИ ЕС-2009” ООД гр.София с вх. № 7959/07.09.2010 година и в частта за прекратяване на производството по жалба с вх. № 8787/01.10.2010 година срещу проведена публична продан от същия ЧСИ по горепосоченото изп.дело.
Определението в тази част не подлежи на обжалване.
ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д.№ 17/2011 година на ВАпС в частта на частната жалба срещу горепосоченото решение на ВОС, с която е отхвърлена жалба на „ЕС ПИ ЕС-2009” ООД гр.София с вх. № 9076/19.10.2010 година срещу постановление на ЧСИ с рег.№ 718-Станимира Данова – Варна за възлагане на недвижими имот по нейно изп.д.№ 20107180400384 от 2010 година, както и в частта на искането на жалбоподателя за спиране на насрочения за 05.01.2011 година въвод във владение по същото изпълнително дело.
Определението в тази част подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на страните при условията на чл.274 от ГПК
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.