О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                 №  214         /04.04.2011 година, гр.Варна

Апелативен съд-Варна, гражданско отделение, в закрито заседание на първи април две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ:ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                                                           ИВАН ЛЕЩЕВ

Сложи на разглеждане докладваното от съдията Ив.Лещев в.ч.гр.д.№ 169 по описа за 2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.396 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на К.А.В. ***, чрез пълномощника му адв. Д.Д. ***, срещу определение № 567/21.02.2011 година на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 2101/2010 година, с което е допуснато обезпечение на предявен от З.Г. *** установителен иск с цена 100000.00 евро, чрез налагане на обезпечителна мярка – спиране на изпълнението по изп.д.№ 20107160400591 по описа на ЧСИ с рег.№ 716 в КЧСИ - Николай Г. ***. Правят се оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт и се иска отмяната му, тъй-като при наличие на изпълнителен процес, учреден въз основа на заповед за изпълнение по ГПК, е недопустимо да има висящ съдебен процес по установителен иск, касаещ вземането по заповедта за изпълнение.

Насрещната страна З.Г.К., чрез процесуалния си представител адв.Я.Я. ***, е изразила становище за неоснователност на частната жалба и моли апелативната инстанция за потвърждаване на обжалвания съдебен акт.

Частната жалба е процесуално допустима, но по същество е неоснователна.

След служебна проверка, ВАпС констатира валидността и допустимостта на обжалваното определение, а по съществото на спора приема следното:

Обезпеченият иск е с правно основание чл.179, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.124, ал.1 от ГПК, заведен е на 17.08.2010 година във ВРС, а след това е препратен по компетентност на ВОС с оглед на неговата цена, но в петитума си той съдържа и установителна част - че З.Г.К. е изплатил изцяло в срок остатъка от  продажната цена  от 100000.00 евро по нот.акт № 41, т.І, рег.№ 640, д. № 37/2009 година на нотариус с рег.№ 114 на НК Наталия Стоева от гр.Варна – л.41-42 от гр.д. № 2101/2010 година на ВОС.

За вземането си по същия нотариален акт кредиторът К.А.В.-взискател по посоченото изпълнително дело и частен жалбоподател пред ВАпС, по реда на заповедното производство по ГПК (което е едностранно) е депозирал заявление във ВРС-ХVІ състав на 13.07.2010 година и се е снабдил с изпълнителен лист от 16.08.2010 година, въз основа на който е било образувано и изпълнителното дело при ЧСИ с рег.№ 716. Отправената по това дело до длъжника К. покана за доброволно изпълнение е от 19.10.2010 година, но няма данни кога му е била връчена. Независимо от това, дори да се приеме, че връчването е на 19.10.2010 година, то към този момент вече е налице висящ иск по реда на чл.124 от ГПК, но във връзка и с чл.179, ал.1 от ГПК. Следователно и като време и като предмет няма пълна идентичност между спора, предмет на заповедното производство и спора по общия исков ред, предмет на гр.д.№ 2101/2010 година на ВОС.

С оглед на гореизложеното, ВАпС приема, че в настоящият случай производствата по изпълнителното и по съдебното дело не се конкурират и няма основание да се счита, че съдебното производство е недопустимо. При това положение това самостоятелно съдебно производство дава възможност, при наличните от закона предпоставки, да се обезпечи предявения иск, включително и чрез спиране на изпълнението. Впрочем, в настоящия случай единствената адекватна от гледна точка на длъжника – ищец по установителния иск обезпечителна мярка е спирането на изпълнението, още повече, че макар и извън рамките на настоящето производство, съдът е длъжен да съобрази и факта че е изпълнен дъга.

Наведените от процесуалния представител на взискателя по изпълнението и частен жалбоподател доводи, че щом заповедта за изпълнение е влязла в сила  не е допустимо спиране на изпълнението, не могат да бъдат споделени. Спирането на изпълнението по реда на чл.420 от ГПК е различно, както по предназначение така и по органа, който е овластен да го допусне, от спирането на изпълнението, макар и по същото дело, но допуснато като обезпечителна мярка по самостоятелен, висящ иск по реда на чл.389 от ГПК, както е в случая, поради което следва да се приеме за законосъобразно. В този смисъл обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди.

Водим от горното и на основание чл.272 от ГПК, ВАпС

                                           О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 567/21.02.2011 година на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 2101/2010 година.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ:1.                              2.