Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                                   № 60/25.05.2010 година, гр.Варна

 

                                        В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А 

 

 

Апелативен съд-Варна, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и осми април две хиляди и десета година в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ:СЕВЕРИНА ИЛИЕВА

                                                                                   ИВАН ЛЕЩЕВ

 

При участието на секретаря В.Т., сложи на разглеждане докладваното от съдията Ив.Лещев в.гр.д.№ 162/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на А.И.Ю. *** срещу решение № 1703/21.12.2009 година на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д. № 789/2008 година, с което е бил уважен иска на”Е. ОН БЪЛГАРИЯ МРЕЖИ „ АД гр.Варна  срещу жалбоподателя за предаване владението върху поземлен имот с идентификатор 10135.4510.150, находящ се в гр.Варна, Западна промишлена зона, заедно с намиращите се в имота сгради, на основание чл.108 от ЗС. Правят се оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт и се иска от въззивната инстанция да го отмени и да отхвърли предявения иск .

Насрещната страна”Е.ОН БЪЛГАРИЯ МРЕЖИ” АД гр.Варна оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение.

Въззивната жалба е процесуално допустима, но по същество е неоснователна.

След служебна проверка, ВАпС констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по съществото на спора приема следното.

Първоинстанционният съд е събрал убедителни писмени доказателства, на които са се позовали страните и е направил обоснования извод, че не въззивникът, а въззиваемата страна е собственик на процесния имот, тъй-като неговия праводател-„МСК” ЕООД гр.Варна, респективно неговия праводател „ГЕОСИМ” ООД гр.Варна, не са били собственици на същия и не могат да прехвърлят вещни права, каквито не са притежавали. От актовете за държавна собственост за електрическа подстанция ”Максуда” гр.Варна,  от договора за продажба,  оформен с НА № 30,томІ, рег.№ 434, д.№ 30 от 2003 година, както и с оглед на универсалното правоприемство между „Електроразпределение Варна”ЕООД и „Е.ОН БЪЛГАРИЯ МРЕЖИ”АД гр.Варна, се налага извода, че цялата подстанция, включително и процесния имот, са станали собственост на въззиваемата страна. В същия смисъл са и заключенията на ССЕ и СТЕ. Нещо повече, в заключението си по СТЕ, вещото лице изрично отбелязва, а това то потвърждава и в съдебното заседание на 10.07.2009 година, че е налице идентичност между имота описан в НА № 30/2003 година и процесния имот. В този смисъл нямат опора твърденията на въззивника, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички доказателства по делото и заради това обжалвания съдебен акт е  неправилен поради нарушение на съществени процесуални правила или поради нарушение на материалния закон. Съдът е проследил хронологически всички ангажирани от страните доказателства в изследване на основния въпрос - кой е собственик на имота през съответните периоди до завеждане на исковата молба и е дал правилен и напълно обоснован отговор, който се споделя изцяло от въззивния съд. В подкрепа на този извод се явява и обстоятелството, че при извършване на обстоятелствената проверка от съответния нотариус не е спазено изискването да се посочат и разпитат свидетели, които да са съседи на имота. Това би означавало в обстоятелствената проверка  да участвува и представител на въззиваемата страна, но това е било заобиколено чрез разпит на трима други свидетели. По този начин изводът на нотариуса,че „Геосим” ООД гр.Варна е владяло имота непрекъснато, спокойно и безспорно, се явява необоснован. Това е така защото „Геосим” ООД гр.Варна не може през един и същ период от време хем да владее имота за себе си от 1995 година, както твърдят свидетелите по обстоятелствената проверка, хем през 1999 година същото това дружество да сключва договор за наем за същия имот с предишния му и единствен собственик „Електроразпределение Варна” ЕООД гр.Варна. Това означава, че придобивната давност не е налице като юридически факт.

На основание чл.272 от ГПК, ВАпС  се ползва изцяло от мотивите в решението на ВОС, поради което не е необходимо подробно да ги приповтаря.

По изложените съображения въззивната жалба се явява неоснователна, а  обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди.

При този изход на делото въззивникът следва да  понесе направените от насрещната страна разноски по производството-адвокатски хонорар в размер на 5542.56 лева.

Водим от горното, ВАпС

 

 

                                                Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1703/21.12.2009 година на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д. № 789/2008 година.

ОСЪЖДА А.И.Ю. ***№ 1, с ЕГН ********** да заплати на „Е.ОН БЪЛГАРИЯ МРЕЖИ”АД гр.Варна, ул.”Девня”№ 2 разноски по делото в размер на 5542.56(пет хиляди петстотин четиридесет и два и 0.56)лева адвокатски хонорар.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280 от ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ:1.                                      2.