№ 32/24.03.2010 год.
гр.Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Апелативен съд – Варна
Гражданско отделение
на 24-и февруари
2010 год.
в публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ
СЛАВОВ
ПЕТЯ ПЕТРОВА
Секретар:
В.Т., като разгледа докладваното от
РАДОСЛАВ СЛАВОВ въззивно гр.д.№ 16 по описа на 2010 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
С решение № 48 от 23.10.09 год. постановено
по гр.д.№ 158/2007год., Търговищкият окръжен съд е осъдил Агенция „Пътна инфраструктура”гр.София да
заплати на:
Е.А.С. сумата от 20 000 лв.
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на
съпруга й Д. С., поч. на 30.07.05 год., на основание чл.49 ЗЗД, ведно със
законната лихва, считано от датата
на увреждането до окончателното й изплащане на сумата, както и 62 лв. разноски
по делото: Отхвърлил е иска до предявения размер от
25 000лв.
Д.Д.С. и М.Д.С. сумата от по 25 000 лв.
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на баща
им Д. С., поч. на 30.07.05 год., на основание чл.49 ЗЗД, ведно със законната
лихва, считано от датата на
увреждането до окончателното й изплащане на сумата, както и 62 лв.разноски по
делото.
Д.Д.С. сумата от 10 000 лв.
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от причиненото
й нараняване в черепната кухина и
мозъчна кунтузия, която е причинила разстройство на здравето й, временно опасно
за живота, на основание чл.49 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането -30.07.05год. до
окончателното изплащане на сумата.
На Държавата, по сметка на ВСС държавна такса
в размер на 3 200 лв.
Отхвърлил е исковете против Община
Попово.
Недоволна от постановеното решение е останала
ответната страна-Агенция „Пътна инфраструктура”-ОПУ-Търговище, която чрез
процесуален представител го обжалва като неправилно поради незаконосъобразност и
необоснованост по съображения, изложени в жалбата.
Въззиваемите ищци, чрез процесуален
представител, оспорват основателността на подадената жалба.
Въззиваемата страна Община Попово, чрез
писмено становище на процесуален представител, счита жалбата за
основателна.
След като се съобрази с доказателствата
по делото и взе предвид становищата на спорещите страни, Варненският апелативен
съд съобрази следното:
Предявените искове са с правно основание чл.50 ЗЗД и чл.86
ЗЗД.
В исковите молби на Е.А.С., Д.Д.С. и М. Д. С.
против Агенция „Пътна инфраструктура”-ОПУ-Търговище и Община гр.Попово се излага
че са наследници –първата съпруга, а останалите ищци -деца на Д. М. С., починал
на 30.07.05год. вследствие на пътно транспортно произшествие, станало на
кръстовище, образувано от пътя гр.Попово гр.Разград и път за ловен дом
„Маринкалъка”, находящо се около три километра от гр.Попово в посока гр.Разград.
ПТП е възникнало между л.а. марка БМВ сДК№ Т 9756 АС, управляван от С. *** с
трактор с ДК№ Т 00 15 ЕТ, с ремарке ДК№ Т 86 61 Е, натоварен със зърно, управляван от С. Д. С., който предприел
пресичане от пътя идващ от ловен дом „Маринкалъка”. От последвалия сблъсък починал Д. М. С.
вследствие на получена тежка черепно-мозъчна травма, а на Д.Д.С. били причинени
две телесни повреди, изразяващи се в проникващо нараняване в черепната кухина и
разстройство на здравето, временно опасно за живота в следствие на мозъчна
кунтузия.
Излагат, че причина за възникналото ПТП носи
Агенция „Пътна инфраструктура”-ОПУ-Търговище като стопанин на пътя гр.Попово
гр.Разград, тъй като не е изпълнила задълженията да създаде необходимата
организация на движение през процесното кръстовище, чрез сигнализиране с
необходимите пътни знаци, съобразно вмененото задължение с разпоредбата на чл.49
ал.1 от ППЗДП. За това желаят ответната страна да им заплати сумата от по
25 000 лв. за всеки от ищците, представляващи претърпени неимуществени
вреди поради смъртта на Д. М. С., ведно със законната лихва считано от деня на
увреждането -30.07.05 год. до окончателното изплащане на сумата: Да заплати на
Д.Д.С. сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претъпени
неимуществени вреди, вследствие на причинените от ПТП две средни телесни
повреди, ведно със лихва за забава от датата на увреждането до окончателното
изплащане, както и разноски.
Ответните страни, чрез писмен отговор на
процесуален представител по реда на чл.131 ал.2 ГПК изцяло оспорват иска като
неоснователен. Излагат, че кръстовището е нерегулирано, за този участък от пътя
не е предвидено поставянето на
пътни знаци по проект, които да регулират кръстовището. Собственика на пътя е
изградил път, като не е съгласувал с ответната страна изграждането, нито
образувалата се пътна връзка и на своя отговорност е отворил пътя за ползване.
Въпреки това, по посока на движение е имало указателна табела със стрелка за
х.”Маринкалъка”, също така в този участък от пътя има много добра видимост във
всички посоки. Считат, че ПТП е поради изключителната вина на водача на лекия
автомобил, поради което и неговата смърт не е в причинна връзска с липсата на
знаци на кръстовището. Това е така, тъй като л.а. се е движил с по-висока от
разрешената с ЗДвП скорост, не се е съобразил и намалил скоростта при
приближаването на нерегулираното кръстовище.
В съдебно заседание молбата се поддържа чрез
процесуален представител.
Ответниците, чрез процесуални представители
оспорват исковете като неоснователни.
Съдът, след преценка на становищата на
страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа
на приложимия закон, приема за установено следното:
Не се спори, относно следното:
Ищците са наследници на Д. М. С., поч. на
30.07.05год. вследствие на ПТП, при което ищцата Д.Д.С. е получила средна
телесна повреда, видно от заключението на СМЕ. Не се спори и относно механизма
на ПТП, от което се претендират неимуществени вреди, а именно:-на посочената
дата пострадалият С. *** сДК№ Т 9756 АС, по пътя гр.Попово гр.Разград с трактор
с ДК№ Т 00 15 ЕТ, с ремарке ДК№ Т 86 61 Е, натоварен със зърно, управляван от С. Д. С., който предприел
пресичане от пътя идващ от ловен дом „Маринкалъка”.
Видно от СТЕ, по същата е представена карта
на пътищата по която пътят гр.Разград-Попово е обозначен като ІІІ-204-път от
трети клас, същият е част от републиканската пътна мрежа и се стопанисва от
Агенция „Пътна инфраструктура”, респективно съответните областни пътни
управления.
Представен е технически паспорт на пътя
ІІІ-204, от който както и от СТЕ се установява, че проекта е изготвен през
1966г. и реконкструиран през 1968-70год. и отговаря към необходимите за път от
ІІІ-и клас параметри. По проект не са предвидени поставяне на пътни знаци, а на
платното има само маркировка-прекъсната осева линия и непрекъсната странична
линия. По проект в участъка при км.30+678 няма предвидено кръстовище. Според
заключението на СТЕ, в района на кръстовището на път ІІІ-204 с път за
х.”Маринкалъка” при км.30-678 липсва сигнализация с пътни знаци. Маркировката е
изпълнена само на път ІІІ-204-осова прекъсната и две крайни непрекъснати линии.
Не е обозначено кръстовище-няма стоп-линия, стрелки указващи посоката на
завиване и други елементи.
Според заключението на САвТЕ, скоростта на
движение непосредствео преди настъпване на произшествието е била в границите
127-131км./ч. При тази скорост опасната зона на спиране на л.а. е била 119-123
м. Когато трактора е навлязъл на пътя
Попово-Разград, л.а. се е намирал на разстояние около 203м., а е могъл за
първи път да възприеме трактора когато същия се е намирал на около 2-3 м. преди
да навлези в пътя от разстояние 400…500м. Ако водача е управлявал л.а. с
разрешената скорост от 90км.ч., опасната зона за спиране би била около 68 км./ч.
Видимостта по главното направление в двете посоки е около
500м.
Според заключението на СМЕ, при процесното
ПТП, Джемила Д.С. е получила разкъсно контузна рана в челнотеменната област на
главата. Подлежащо счупване на костите на черепа.Контузия на мозъка. Мозъчната
контузия е причинила на пострадалата разстройство на здравето, временно опасно
за живота.
От гласните доказателства /показанията на
св.С.А. и Б.Е./ се установява, че първата ищца и починалия са били съпрузи
повече от 20год., били са добро, сплотено семейство. Ищците са преживели смъртта
на С. много тежко, а материалните възможностти на семейството много
намалели.
Според показанията на св.М.М., с управлявания
от него комбайн се е движел след трактора, управляван от св.С.С.. Преди да
навлезе в кръстовището, трактора е спрял, а според свидетеля С.С., той се е
огледал надясно, където не е имало МПС, отляво в далечината видял една черна
точка и предприел преминаването.
От гореизложената фактическа обстановка
следва да се направят следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание
чл.50 ЗЗД, в случая се търси отговорност от Агенция „Пътна инфраструктура”, под
чийто надзор се намира път ІІІ-204, за произлезли вреди от същия. Основанието на
иска е противоправно бездействие на ответната страна, което е довело до
твърдяните неимуществени вреди.
По основателноста на исковете, съдът съобрази
следното:
Установи се по делото, че пътя, който
образува Т-образното кръстовище при км.30+678 достигащ до помпена станция, е
построен много по-късно от път ІІІ-2004 г., чийто проект е от 1966год.
Актуализация на проекта не е правена, съответнно и цитираното кръстовище не е
отразено на него. Въпреки че този път е построен от трето лице и без съответното
съгласуване с ответната агенция, разпоредбата на чл.3 ал.1 от ЗДвП вменява в
нейно задължение да организира движението така, че да осигури условия за бързо и
сигурно придвижване. Ал.2 на с.чл. сочи средствата, чрез които да се изпълни
горното задължение-използване на светлинни сигнали, пътни знаци и пътна
маркировка върху платното за движение. Предвид горното, следва да се направи
извод, че независимо дали е осъществено по проект, или не, щом фактически
кръстовището е свързано с път ІІІ-204, това обстоятелство безспорно влияе на
безопасността на пътуващите, доколкото траекториите на движение на двата пътя се
пресичат. По делото се установи, че кръстовището не е било сигнализирано по
никой от посочените начини. Предвид изложеното, съдът прави извод, че Агенция
„Пътна инфраструктура” не е изпълнила задължението си да обозначи кръстовището,
което е допуснала да се изгради и да се ползва, чрез съответните предупредителни
знаци за опасност , посочени в чл.42 ал.2 ППЗДвП-знаци А25-А27, съответно и със
знаци относно предимството –чл.45 ал.2 знаци Б1-Б3. Безспорно, при сигнализиране
с някои от тези знаци, по преценка
на Агенция „Пътна инфраструктура”, би се внесла сигурност и категоричност
относно правата на участниците в движението по двата пътя, които образуват
кръстовището при км.30+678, още повече, че фактически същите не са
равностойни-единият-ІІІ-204 е път от републиканската пътна мрежа-ІІІ ти клас,
свързващ областен и общински център, с интензивно движение и разрешена скорост
на движение 90 км./ч., а другият дори не води до населено място, а до помпена
станция и съобразно СТЕ е определен като местен път. Следователно, Агенция
„Пътна инфраструктура” е била длъжна да се съобрази с това фактическо положение
и съобразно него да регулира правата на участниците в движението по двата пътя
със съответните пътни знаци. Като не е сторила това, е създала предпоставки за
станалото ПТП, поради което следва да се ангажира отговорността на ответната страна,
респективно исковете се явяват основателни.
Относно размера на претърпените неимуществени
вреди:
Съдът като взе в предвид родствената връзка
между починалия и ищците-съпруг и баща, гласните доказателства, които
установиха, че ищците и починалия са били добро и сплотено семейство, че са
преживели много тежко неговата загуба, следва да се направи извод, че са
доказани претърпените от ищците болки и страдания, съответно исковете за
обезвреда се явяват основателни. Съдът намира, че паричния еквивалент на
претърпените имуществени вреди са: по 25 000 лв. за всяка от ищците Д. и М. и 20
000лв. за ищцата Е.А.С..
Както се установи, ищцата Д.С. при процесното
ПТП е получила две средни телесни повреди, съобразно заключението на СМЕ, чийто
паричен еквивалент съдът като взе в предвид вида на уврежданията, определя на
10 000 лв. В допълнение, относно
определянето размера на паричния еквивалент на претърпените неимуществени
вреди, на основание чл.272 ГПК, съдът препраща и към мотивите на
първоинтстанционното решение в тази им част, които споделя
напълно.
Относно изразеното в писмените отговори на
ответниците становища за изключителна вина на водача на л.а. БМВ за причиняване
на ПТП, респективно за
съпричиняване от страна на пострадалия на настъпилия в резултат на деянието
резултат:
Следва да се отбележи, че възражението е
съобразено с чл.131 ал.2 т.5 ГПК, поради което е допустимо за разглеждане. Поради което съдът намира, че е сезиран с искане за
установяване на продпоставките за приложение на чл.51 ал.2 ЗЗД.
Съдът намира възражението за доказано, поради
следните обстоятелства:
Пострадалият С. е управлявал л.автомобил със скорост значително по-висока от
разрешената 90км./ч., а именно-със скорост 127-131км./ч. съобразно неоспореното
заключение на САвТЕ. Пак според заключението на САвТЕ, пътя преди кръстовището е
хоризонтален, прав, асфалтов сух, с много добра геометрична и метеорологична
видимост. Водача на лекия автомобил е имал възможност да забележи трактора в
момента, когато се е намирал на 2-3м.преди навлизане на пътя Попово-Разград от
разстояние 400..500 м. А когато трактора е навлязъл в пътя Попово Разград, л.а.
се е намирал на разстояние 203м. Следователно, дори и да е имал съмнения какви
ще са действията на водача на трактора преди навлизане в кръстовището, тези
съмнения безспорно са отпаднали след като водача на трактора е предприел
пресичане на пътя, по който се е движел л.а. Опасната зона на спиране според
САвТЕ е 119..123м., т.е. значително по-малка от разстоянието от 203 м., когато
водачът безспорно е възприел маневрата за пресичане, поради което е могъл да
намали скоростта, или да спре превозното средства.
Предвид изложеното, следва да се направи
извод, че изключителна вина за ПТП, което е било да бъде избегнато, по
изложените по-горе съображения носи водача на л.а. В допълнение към горното
следва да се отбележи, че водача е възприел пресичащия трактор на разстояние
203м., а знаците се слагат на максимално разстояние 150м. Следователно, той е
възприел опасноста от пресичащия трактор
в по-ранен момент, от момента, от който би бил уведомен за наличието на
кръстовище от поставени пътни знаци.
Още повече, че съобразно гласните
доказателства, водача на трактора е реагирил, както се реагира при знак Б2-спрял
е, огледал се е надясно и наляво, видял е в далечината л.а., преценил е че
разстоянието е голямо и е предприел пресичане на пъта.
Съдът намира, че с оглед на конкретните
обстоятелства, следва да бъде определено съпричиняване от страна на водача на
л.автомобил- наследодателя на ищците Д. М. С. в размер на 90%. Останалата част
от вината за настъпване на вредоносния резултат следва да бъде определена за
ответната страна по изложените по-горе съображения, относно ангажиране
отговорноста на същата в процеса. Предвид изложеното, съдът намира, че след
редуциране на определения размер на претърпените неимуществени вреди, с
определения процент съпричиняване, справедлив еквивалент на същите по см. на
чл.52 ЗЗД е заплащането на
обезщетение вследствие смъртта на Д. С. в размер на 2 500 лв. за всеки от ищците
Д.Д.С. и М. Д. С., 2000 лв. за Е.А.С., 1000 лв. за Д.С. обезщетение за
получените при ПТП две средни телесни повреди.
Предвид изложеното, решението следва да бъде
отменено в частта с която исковете са уважени за разликата над посдочените суми
до присъдените размери, съответно исковете следва да се отхвърлят като
неоснователни в посочените части.
По изложените съображения Варненският
апелативен
съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 48 от 23.10.2009 г. постановено по гр.д.№ 243/2008 г. на
Търговищки окръжен съд В СЛЕДНИТЕ ЧАСТТИ:
- с която е осъдил Агенция „Пътна инфраструктура” гр.София да
заплати на:
Е.А.С. за разликата над 2000лв. до
присъдените 20 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от смъртта на съпруга й Д. С., поч. на 30.07.05год., на основание чл.50
ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното й
изплащане на сумата.
Д.Д.С. и М.Д.С. за разликата над 2 500лв. до
присъдените 25 000 лв. представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на баща им Д. С., поч. на 30.07.05 год., на
основание чл.50 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното й
изплащане на сумата.
- Д.Д.С. сумата от 1 000 лв. до
присъдения размер от 10 000 лв. представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от причиненото й
нараняване в черепната кухина и мозъчна кунтузия, която е причинила
разстройство на здравето й, временно опасно за живота, на основание чл.50 ЗЗД,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането -30.07.05 год. до
окончателното изплащане на сумата.
На Държавата, по сметка на ВСС държавна такса
за разликата над 320 лв. до определената държавна такса в размер на
3 200лв.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалите
части.
Решението подлежи на
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.