РЕШЕНИЕ
№
56
гр.Варна,
18.05.2010
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
апелативен съд, гражданско отделение на двадесет и първи април, две хиляди и десета година в публичното заседание в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ:
РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ПЕТЯ
ПЕТРОВА
секретар Ю.К.,
прокурор ,
като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова В.гр. дело № 156/10 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивни жалби срещу решението на Окръжен съд-Разград от 3.12.2009 г. по гр.д.№ 274/08 г. Ищецът ЕТ „Кончита-Б. Х.”*** обжалва решението в частите му, с които предявените искове срещу Прокуратурата на РБ са отхвърлени за сумата от 900 лева – адвокатско възнаграждение и за сумата от 17006.08 лева – пропуснати ползи, както и относно квалификацията на предявените искове. Твърденията са, че те следва да бъдат разглеждани като такива по чл.2 от ЗОДОВ, а не по чл.49, вр. с чл.45 от ЗЗД. Моли за отмяна в тези части и за уважаване на исковите претенции до посочените размери.
Прокуратурата на РБ обжалва решението в осъдителната му част. Като се позовава на незаконосъобразност, моли за отмяната му и за постановяване на ново решение по съществото на спора, с което искът бъде отхвърлен изцяло.
Представител на МВР-София не изразява становище по подадените въззивни жалби.
Поради липса на подадена жалба срещу решението в останалите му отхвърлителни части, то е влязло в сила. Пред настоящата инстанция спорът е висящ за сумите: 9478.46 лева – обезщетение за имуществени вреди, 900 лева – адвокатски хонорар и 17006.08 лв. – пропуснати ползи.
Въззивните жалби са подадени в срок и от надлежни страни и са процесуално допустими. След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:
Не се спори между страните, установява се от приложените писмени доказателства, че с акт № 163071/20.09.2006 г., съставен от длъжностно лице от НУТ е постановено задържане на товарен автомобил „Ман” с полуремарке, собственост на ищеца. С молби от 21.09.2006 г. до Директора на РУГ-Варна и от 23.11.2006 г. до Районна прокуратура-Варна Б. Х. е поискал връщане на транспортните му средства. При образуването на досъдебното производство на 11.12.2006 г. е отказано връщането им. По повод на извършено обжалване на отказа е образувано ч.нхд № 2011/2007 г. в рамките на което отказът е отменен поради неприемането на описаните вещи по надлежния ред. Това приемане е станало по-късно – с протокол от 9.08.2007 г.
С постановление от 2.11.2007 г. предварителното производство срещу Б. Х. е прекратено и е разпоредено връщане на иззетите вещи.
Съдът изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд относно правната квалификация на исковете и разглеждането им по реда на чл.49, вр. с чл.45 от ЗЗД предвид факта, че действащата към момента на предявяване на исковете нормативна разпоредба изключва приложението на специалната отговорност по ЗОДОВ спрямо юридически лица.
По жалбата на Прокуратурата на РБ:
Обжалвайки решението в неговата осъдителна част, Прокуратурата на РБ твърди, че не е доказано наличието на причинно-следствена връзка между поведението на неин представител и констатираните повреди по автомобила.
Безспорно е по делото, че в протокол от 15.11.2007 г., извършен от ищеца в присъствието на инженер са отразени повреди по превозните средства, които според твърденията му са настъпили по време на престоя им на открито. При оспорване на този факт, в тяжест на ответника е установяването на състоянието, в което те са били при задържането им. Безспорно е, че констатации за това не са правени нито тогава, нито при освобождаването им, поради което следва извод за недоказаност на оспорването. Възражението за това, че изчисленията за стойността на закупените части са на базата на нови такива, без да се начислят амортизации също са неоснователни, предвид на това, че повредите са причинени не в резултат от нормална употреба по предназначение, а вследствие от задържането, за което ищецът не носи отговорност. В тази му част – относно присъдената сума в размер на 9478.46 лева, представляваща стойността на причинени повреди на т.а.”Ман” и полуремарке, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По жалбата на ЕТ „Кончита-Х.Б.”:
Настоящата инстанция приема, че тя е основателна за сумата от 900.00 лева, представляваща стойността на заплатено от ищеца възнаграждение за адвокат по повод съставените актове и задържането на превозните средства, видно от приложените на л.25 от първоинстанционното дело договор за правна защита. Независимо, че той не е приложен към чнхд № 2011/07 г., приобщаването му към доказателствата по настоящото дело дават основание да се направи извод за основателност на претенцията за сумата от 900.00 лева – имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на адвокатско възнаграждение по повод неправомерните действия срещу ищеца.
Неоснователна е претенцията за заплащане на сумата от 17006.08 лева – пропуснати ползи в резултат от лишаването на ищеца да ползва за търговска и стопанска дейност процесния автомобил-влекач и ремаркето. За да бъде тази претенция доказана, претендираните пропуснати ползи следва да бъдат действителни, а не хипотетични – да бъдат представени конкретни договори и заявки, които да се отнасят до процесните МПС. Такива доказателства не са представени, поради което настоящата инстанция изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд. Искът в тази му част следва да бъде отхвърлен като недоказан, а обжалваното решение – потвърдено.
По изложените съображения, Варненският апелативен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решението на Окръжен съд-Разград от 3.12.2009 г. по гр.д.№ 274/08 г. в частта му, с която предявеният иск от „ЕТ „Кончита-Х.Б.” е отхвърлен за сумата от 900.00 лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ, ДА ЗАПЛАТИ на „Кончита-Х.Б.” сумата от 900.00 лева – имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на адвокатско възнаграждение по договор за правна защита от 4.06.2007 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението на Окръжен съд-Разград от 3.12.2009 г. по гр.д.№ 274/08 г. в останалите му обжалвани части. В необжалваните му части решението е влязло в сила.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.