ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА ХРИСТОВА;
ПЕТЯ ПEТРОВА;
Производството е по реда на чл. 196 ГПК /отм./, образувано по въззивни жалби срещу решение № 1765/30.12.2009 год. на ВОС, гр.отд., по възз.гр.д. 2139/2007 год., подадени от: І. Ищеца Р.Т.Т. срещу решението, в частта му, с която СА ОТХВЪРЛЕНИ предявените от него искове срещу Община варна: иска на Р.Т.Т., ЕГН **********,***, за приемане за установено по отношение на Община Варна, че че Р.Т.Т. е собственик на сградите, изградени в поземлен имот с пл.№1**, в кв.27, м."Свети Никола" по плана от 1936 г., находящ се в гр.Варна, Приморски парк местност "Салтанат", понастоящем представляващ ПИ №1035 536.78 по Кадастрална карта, одобрена със заповед №300-5-18 от 4.03.2004г. на Изпълнителния Директор на АК на осн. чл. 97 ГПК/отм/.; иска на Р.Т.Т., ЕГН **********,*** за горницата над 14 935 лв. до сумата от 20544лв., претендирана като обезщетение за ползване на застроената част от мястото, на осн. чл. 59 ЗЗД.; иска на Р.Т.Т., ЕГН **********,*** за горницата над 1643.69 лв. до сумата от 8000лв., претендирана на осн.чл. 86 ЗЗД; осъден е Р.Т.Т., ЕГН **********,***, да заплати на Община Варна сумата от 650.00 /шестстотин и петдесет/ лв. на осн. чл. 64, ал.2 ГПК.; ІІ. От Община Варна срещу решението, в частта му, с която са уважени исковете на Р.Т.Т.: прието е за установено по отношение на Община Варна, че Р.Т.Т., ЕГН **********,***, на осн. чл. 2, ал. 2 ЗВСВОНИ е собственик на недвижим имот, с пл.№**, в кв.27, м."Свети Никола" по плана от 1936 г., находящ се в гр.Варна, Приморски парк местност "Салтанат", понастоящем представляващ ПИ №1035 536.78 по Кадастрална карта, одобрена със заповед №300-5-18 от 4.03.2004г. на Изпълнителния Директор на АК на осн. чл. 97 ГПК/отм/..; осъдена е ОБЩИНА ВАРНА да заплати на Р.Т.Т., ЕГН **********,***, сумата от 14 935.00 лв. /четиринадесет хиляди деветстотин тридесет и пет/лв., представляваща обезщетение за неоснователно ползуване на незастроената част от недвижимият имот с пл.№**, в кв.27, м."Свети Никола" по плана от 1936 г., находящ се в гр.Варна, Приморски парк местност "Салтанат", понастоящем представляващ ПИ №1035 536.78 по Кадастрална карта, одобрена със заповед №300-5-18 от 4.03.2004г. на Изпълнителния Директор на АК за периода от 19.12.2002г.. до 18.12.2006г. на основание чл. 59 ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.10.2007г. до окончателно изплащане на задължението на основание чл. 86 ЗЗД.; Осъдена е ОБЩИНА ВАРНА да заплати на Р.Т.Т., ЕГН **********,***, сумата от 1643.69 /хиляда шестотин четиридесет и три лв. и 69 ст../ лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 14 935 лв. за периода от 18.12.2006г. до 01.10.2007г. на осн. чл. 86 ЗЗД.; Осъдена е ОБЩИНА ВАРНА да заплати на Р.Т.Т., ЕГН **********,***, сумата от 1263.00 /хиляда двеста шестдесет и три/лв. на осн. чл. 64, ал.1 ГПК В жалбата се твърди, че решението е неправилно в обжалваните части, тъй като съдът неправилно е приложил мателиалния закон, преценявайки правата на ищецъ върху спорния имот. Твърди се, че не са налице предпоставките за реституиране на имота в полза на ищеца, тъй като имотът е бил застроен след отчуждаването му, като част от мероприятието , за което е отреден, поради което и реституционен ефект не е настъпил. Срещу жалбата е постъпил писмен отговор, в който доводите на Община Варна се оспорват.
Решението е поставено във висящност изцяло.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, доказателствата по делото и приложимия закон, приема за установено следното:
Производството пред ОС е образувано е по иск на Р.Т.Т. ЕГН:**********,***«Доктор Пюскшлиев», №22 срещу Община Варна за заплащане на сумата от 20544 лева, претендирана на осн. чл. 59 ЗЗД като обезщетение за ползване на негов собствен недвижим имот. Ищецът излага, че с решение по гр. дело №943-В/1993 г. на ВОC, му било възстановено правото па собственост върху недвижим имот, отчужден по реда на ЗПИНМ през 1959 г., а именно: дворно място с пространство от 1000 кв.м. съставляващо при отчуждаването имот пл. №** в кв. 27 по КП от 1936 год., а по сега действащия план представляващ имот пл. № **. Ищецът твърди, че в имота след отчуждаването му, била построена незаконна сграда с обща застроена площ от 230.80 кв.м., като тя се дава под наем от ответника на различни частни фирми от преди 1993 г. - годината на възстановяване на собствеността му. С множество писмени молби настоявал ответникът да освободи и му предаде държането на имота. Но ответникът от своя страна твърдял, че незаконно построената сграда е общинска собственост, а останалата, незастроена част от дворното място е необходима за обслужването на тази сграда. Претендираното обезщетение е за четиригодишен период - от 19.12.2002 г. до 18.12. 2008 г. За незастроената част от 720 кв.м., счита, че ответникът му дължи месечно обезщетение в размер на 0.40 лв. на квадратен метър или за четири годни 720х48х0.40 лв. в общ размер на 18824 лв. За застроената част от 280 кв.м. за същия период ответникът му дължи по 0.50 лв. месечно за квадратен метър, или 280 кв.м. Х 48 месеца Х 0.50 лв. или 6720 лв., ведно със законната лихва върху горната сума от датата на завеждане на исковата молба, както и направените деловодни разноски.
С определение от 28.01.2008г., съдът е приел ЗА СЪВМЕСТНО РАЗГЛЕЖДАНЕ инцидентния установителен иск на Р.Т. ***, за установяване в отношенията между страните че ищецът е собственик на процесният имот, конкретно на дворното място по силата на реституционната норма на чл. 2, ал. 2 ЗВСВОНИ, а на постройките по приращение. В отношение на евентуалност твърди, че е собственик на земята и постройките по реституция извършена с решение на Кмета на Община Варна на основание ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др., като постройките са незаконно изградени, с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК.
С разпореждане от 10.05.2008г. за съвместно разглеждане е приет и иск за заплашане на сумата от 8000лв., претендирана като обезщетение за забава върху сумата от 20 544.00 лв. за периода от 18.12.2006г.до 01.10.2007г.
Ответникът оспорва предявения иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, като твърди, че Община Варна, не ползва процесния имот и че ако го ползва, то това са само сградите, ведно с прилежащата част към тях, необходима за обслужването им. По отношение на инцидентния установителен иск излага, че същият е неоснователен и недоказан. Твърди, че отчуждителното действие по ЗПИНМ е последица от сложен фактически състав, състоящ се от влязъл в сила уличнорегулационен план и факта на обезщетяване на собствениците. Процесният имот /поземлен имот №** в кв.27 с площ от 1000кв.м., сграда със застроена площ от 280.80кв.м. и сграда с площ от 13.50кв.м. находящи се в м."Св.Никола", гр.Варна/ е отчужден на законово основание /ЗПИНМ/ - първо въз основа на влязъл в сила уличнорегулационен план, по който процесния имот е отреден за парк "Отдих и култура” и мероприятието е реализирано,/ и на второ място –изплатено обезщетение на собствениците. Следователно, Община Варна е собственик и на сграда със застроена площ от 280 80кв.м,, както и сграда с площ от 13.50кв м. находящи се в м."Св.Никола", гр.Варна. Последните са построени след отчуждаването на процесния имот, т. е. след като теренът е бил държавна собственост. Когато държавата строи в собствен терен, не е необходимо да се учредява право на строеж на стопанска организация, чрез която е осъществявала дадена дейност, а пускането им в експлоатация /на сградите/ има правно значение и на акт за узаконяването им. Счита, че по отношение на Община Варна няма влязъл в сила съдебен акт, с които да е признато, че ищеца е собственик на каквато и да е част от имота. Решението на което се позовава ищеца е краен акт в административно производство започнало с отказ на кмета на общината да се възстанови собствеността и завършва с решение по гр.дело №948-В/93г. на ВОС. В това производство кметът на Община Варна не е представлявал общината, а е действал като административен орган по специалния реституционен закон /ЗВСВОНИ/, следователно Община Варна не е била страна в това административно реституционно производство и не е обвързана с последиците на съдебното решение. Следва да се има предвид, че по ЗВСВОНИ, реституция е допустима само на част от имота който не е застроен, както и на онази част от дворното място, която е прилежаща част към сградата.
По инцидентния установителен иск за установяване в отношенията между страните, че ищецът е собственик на процесния имот, конкретно на дворното място по силата на реституционната норма на чл. 2, ал. 2 ЗВСВОНИ, а на постройките по приращение който е с преюдициално значение по отношение на иска в правно основание чл. 59 ЗЗД, съдът установи следното:
Видно от представения нот. акт №126, том 2, дело №435/1955г., на 07.05.1955г., ищецът Р.Т.Т. е закупил от М. Н. Л. имот от 1 дка, находящ се в землището на гр. Сталин, м-ст «Св. Никола», в парцел №11159 в кв.27 за сумата от 3000лв.
По отношение на отчуждаването на имота по делото е представен оценителен протокол от 27.11.1959 год. /л.92 от делото на ВОС/, в който като основание за отчуждаването на недвижимите имоти в местността «Салтанат», отредени за парк «Отдих и култура» в гр. Варна, не е посочена конкретна заповед за отреждане на имотите по ЗПИНМ /отм./, действал към посочения момент. Оценката на имота е извършена от комисията по чл. 67 от ППЗПИНМ с протокол от 27.11.1959г, кяато под No 40 в цитирания протокол е оценено отчужденото място от 1400кв.м, представляващо пл. No ** , собственост на Р.Т.. .Липсва спор, че обезщетение за имота на ищеца е определено и изплатено.
Впоследствие имотът е актуван като държавен, като в АДС № 11328/07.03.1972 год. е отбелязано, че имотът е застроен през 1965 год. Със склад и гараж с площ от 250 кв.м., работилница със застроена площ от 150 кв.м. и се използва от СП «Паркстрой». През 1998 год. имотът е актуван като общински само по отношение на постройките в него.
Видно от заключението на вещото лице Боленова, изслушано в с.з. на 24.04.2008г., недвижимият имот понастоящем се намира в гр.Варна, Приморски парк, местност "Салтанат"-и представлява ПИ №1035 536.78 по Кадастрална карта, одобрена със заповед №300-5-18 от 4.03.2004г. на Изпълнителния Директор на АК. Имотът е с пл.№**, в кв.27, м."Свети Никола" по плана от 1936 г. Поземленият имот е с площ 1000 кв.м. Изградената в него сграда е с площ 280,80кв.м. Незастроената площ е 719,20 кв.м. По-голямата част от имота е със стара бетонова настилка и представлява подход към вътрешната част и обслужваща площ около сградата. Сградата е стара едноетажна постройка, състояща се от складови помещения, хале с гаражни врати и сервизни помещения. Някои от помещенията са със изпочупена дограма и неизползваеми, в настоящия момент. От допълнителното заключение, изслушано в с.з., проведено на 23.10.2008г. се установява, че прилежащият терен към сградите/ определен съобразно правилата на ЗУТ/Приложение 1 към чл. 21 на наредба 7/ е както следва: 233кв.м. от незастроената площ е прилежаща към сградата с площ 280.80 кв.м., представляваша склад и гаражни клетки, и 30 кв.м. от незастроената площ е прилежаща към сградата с площ 13.50 кв.м.
Видно от заключението на тройната СТЕ, изслушана в с.з., проведено на 27.11.2009г., имотът на ищеца Р.Т. Р. е бил отчужден по ЗПИНМ за изграждане на парк „Отдих и култура" в м. „Салтанат". Единствената заповед, която касае отреждането на имота за парк, обаче, е обявената във в. "Известия" Заповед No 244/06.01.1959 год., която е изписана върху платно, на което е изчертан стария кадастрален и регулационен план от 1937 год. От тази заповед вещите лица са дали заключение, че евентуално може да се съди за регулационното отреждане на терена за парк "Отдих и култура", като въпрос на правна преценка е с тази заповед законосъобразно ли е изменен стария регулационен прал от 1936 год. или е приет нов план. Съответно улично-регулационен план през 1959 год. за района не е изготвен. Такъв е изготвен през 1964 год. Със същата заповед е одобрена и уличната регулация за посочените в обявата местности. От друга страна, процесният имот не попада в територията на улично - регулационния план на града, одобрен със Заповед No 244/16.01.1959год., за който е публикувано Обявление No 746 в бр. 15/1959 год. на вестник "Известия" на Президиума на Народното събрание. Съгласно одобрения Общ градоустройствен план на община Варна от 1966, 1982 год. имотът попада в територията на МОРСКАТА ГРАДИНА и е с отреждане "ПАРК" в граници от "Евксиноград" до вълнолома, бул. "Княз Борис I", бул. "Приморски" и Черно море, но това отреждане е извършено след отнемането на имота или неговото отчуждаване, за което съдът намира, че е извършено не по установения от закона ред. Не са открити данни за изготвен паркоустройствен проект (план на зелените площи) в съответствие с изискванията на ЗПИНМ за парк „Отдих и култура", касаещ конкретния имот.
Към настоящия момент процесният имот представлява част от терена, записан на стопанско дружество „Благоустройствени строежи", Филиал „Паркстрой", по КП от 1988г. за м. „Салтанат" -пл. No 2128.
Предвид изложеното в експертизата, настоящият състав намира, че отчуждаването е извършено в нарушение на разпоредбите на ЗПИНМ, и по-конкретно нормата на чл. 65, според която « зелени и свободни площи се създават, съобразно предвижданията на градоустройствените и улично-регулационните планове”. Тези площи се устройват по планове, съгласно правилника за приложение на този закон, съгласно които да се осъществяват и очуждаванията на имотите.
Видно от удостоврение изх. № АГ-94-к/2/224.01.1997г., Община Варна удостоверява, че към момента на отчуждаване на терените за парк “Отдих и култура”, нито в по-късен момент е бил изготвен паркоустройствен план, съобразно изискванията на закона. В тази връзка следва да се отбележи, че е нарушена и разпоредбата на чл. 35 ЗПИНМ, тъй като е липсвала “задължителната планова основа” за реализиране на мероприятието “Морска градина”.
Предвид изложеното, съдът намира, че отчуждаването е извършено при допуснато нарушение на установената за това процедура.
За да се приеме, че имотът подлежи на реституция на твърдяното основание по силата на закона - чл. 2, ал.2 ЗВСВОНИ, следва да са налице следните предпоставки: отнемането или отчуждаването на имота да е извършено “не по установения законов ред от държавата”, имотът да съществува във вида, в който е отчужден.
Не е спорно, че имотът е отнет като празно дворно място, а понастоящем е застроен. От заключението на техническите експертизи е установено, че освен сградата на площ от 248.7 кв. м., в имота има построена масивна сграда на площ от 32.10 кв. м., които сгради се ползват за автосервиз - работилници и складове, а незастроената част от дворното място се използва за открита складова част. Установено е също, е по действащия регулационен план имотът, който е бил заснет с пл. № *** кв. 27 по плана от 1936 г., попада в чертите на морската градина и съставлява стопанския двор на бившето СП "Паркстрой". С акт № 938, съставен на 18.12.1998 г. от кмета на община Варна; имотът е записан като частна общинска собственост. В него е отразено, че сградата има застроена площ от 280.80 кв. м. и е построена през 1962 г. Безспорно е, че сградите са построени след отнемане на имота от Държавата и в съответствие с последващите планове, отреждащи терена за мероприятие "Парк за отдих". Според заключението на тройната СТЕ застрояването е съобразено с отреждането на имота с плановете от 1966 и 1982 год. за парк и е служило на “Паркстрой” за поддържане на зелените площи, съхранение на инвентар и машини. При положение, че имотът е отреден и е в чертите на Проморския парк, от него не може да бъде обособен парцел, който да бъде застроен, тъй като това противоречи на предназначението на територията и към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ, и към настоящия момент. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 1 от 17.V.1995 г., ОСГК, докладчик съдията Кина Чутуркова , т.2.
Следователно, не е налице втората предпоставка за уважаване на иск за установяване право на собственост по чл. 2, ал.2 ЗВСОНИ, а именно отчужденият имот не съществува във вида, в който е отнет. Главният инцидентен установителен иск подлежи на отхвърляне.
По евентуалния инцидентен установителен иск:
Между страните е налице влязло в сила решение от 23.09.1994г., постановено по гр.д. № 948 – В/1993г. по описа на ВОС, потвърдено от ВАС, което, обаче, няма сила на пресъдено нещо по отношение на правото на собственост върху процесния имот. Съдът намира, че няма пречка заявеното придобивно основание – реституция по ЗВСВОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др., да бъде преценено по пътя на косвения съдебен контрол в настоящото производство. Вече беше прието, че липсва законно, в съответствие със законовата процедура, отчуждаване. При това положение не може да бъде извършена отмяна на отчуждаване, каквото не е било извършвано, по реда на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. Силата на съдебното решение в административмното производство не може да бъде зачетена от настоящия граждански съд.
Беше прието и че имотът е застроен и не съществува във вида, в който е отчужден, а е застроен и представлява част от парк, като свободния терен изцяло обслужва постройките, а и поддръжката на целия парк. Дори и законно отчуждаване реституцията не би била възможна.
При това положение, и евентуално предявеният иск е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Щом ищецът не е успял да докаже правото си на собственост върху спорния имот, останалите предпоставки за уважаване на исковете по чл. 59 ЗЗД са без значение – и тези искове подлежат на отхвърляне, ведно с исковете по чл. 86 ЗЗД.
Предвид частично несъвпадане на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на ОС Варна, решението следва да бъде отменено в частта, с която исковете на ищеца са уважени и вместо него да се постанови друго, с което исковете да бъдат отхвърлени изцяло. Решението следва да се отмени и в частта за разноските, които следва да се понесат от ищеца изцяло и за двете инстанции, включително юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 450 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 1765/30.12.2009 ГОД. НА ВОС ПО ГР.Д. 2139/2007 ГОД, В ЧАСТТА МУ, С КОЯТО са уважени исковете на Р.Т.Т.: прието е за установено по отношение на Община Варна, че Р.Т.Т., ЕГН **********,***, на осн. чл. 2, ал. 2 ЗВСВОНИ е собственик на недвижим имот, с пл.№**, в кв.27, м."Свети Никола" по плана от 1936 г., находящ се в гр.Варна, Приморски парк местност "Салтанат", понастоящем представляващ ПИ №1035 536.78 по Кадастрална карта, одобрена със заповед №300-5-18 от 4.03.2004г. на Изпълнителния Директор на АК на осн. чл. 97 ГПК/отм/..; осъдена е ОБЩИНА ВАРНА да заплати на Р.Т.Т., ЕГН **********,***, сумата от 14 935.00 лв. /четиринадесет хиляди деветстотин тридесет и пет/лв., представляваща обезщетение за неоснователно ползуване на незастроената част от недвижимият имот с пл.№159, в кв.27, м."Свети Никола" по плана от 1936 г., находящ се в гр.Варна, Приморски парк местност "Салтанат", понастоящем представляващ ПИ №1035 536.78 по Кадастрална карта, одобрена със заповед №300-5-18 от 4.03.2004г. на Изпълнителния Директор на АК за периода от 19.12.2002г.. до 18.12.2006г. на основание чл. 59 ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.10.2007г. до окончателно изплащане на задължението на основание чл. 86 ЗЗД.; Осъдена е ОБЩИНА ВАРНА да заплати на Р.Т.Т., ЕГН **********,***, сумата от 1643.69 /хиляда шестотин четиридесет и три лв. и 69 ст../ лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 14 935 лв. за периода от 18.12.2006г. до 01.10.2007г. на осн. чл. 86 ЗЗД.; Осъдена е ОБЩИНА ВАРНА да заплати на Р.Т.Т., ЕГН **********,***, сумата от 1263.00 /хиляда двеста шестдесет и три/лв. на осн. чл. 64, ал.1 ГПК, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ на Р.Т.Т., ЕГН **********,***, за установяване на осн. чл. 2, ал. 2 ЗВСВОНИ, че е собственик на недвижим имот, с пл.№**, в кв.27, м."Свети Никола" по плана от 1936 г., находящ се в гр.Варна, Приморски парк местност "Салтанат", понастоящем представляващ ПИ №1035 536.78 по Кадастрална карта, одобрена със заповед №300-5-18 от 4.03.2004г. на Изпълнителния Директор на АК на осн. чл. 97 ГПК/отм; както и иско му, че е собственик на същия имот по силата на реституция по ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др.
ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ НА Р.Т.Т., ЕГН **********,*** за заплащане на сумата от 14 935.00 лв. /четиринадесет хиляди деветстотин тридесет и пет/лв., представляваща обезщетение за неоснователно ползуване на незастроената част от недвижимият имот с пл.№**, в кв.27, м."Свети Никола" по плана от 1936 г., находящ се в гр.Варна, Приморски парк местност "Салтанат", понастоящем представляващ ПИ №1035 536.78 по Кадастрална карта, одобрена със заповед №300-5-18 от 4.03.2004г. на Изпълнителния Директор на АК за периода от 19.12.2002г.. до 18.12.2006г. на основание чл. 59 ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.10.2007г. до окончателно изплащане на задължението на основание чл. 86 ЗЗД, както и за заплащане на сумата от 1643,69 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата по чл. 59 ЗЗД за периода 18.12.2006 год. – 01.10.2007 год., на осн. чл. 86 ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решението в отхвърлителната му част и в частта, с която са присъдени разноски в полза на Община Варна ЗА ПЪРВАТА ИНСТАНЦИЯ в размер на 650 лв.
ОСЪЖДА Р.Т.Т., ЕГН **********,***, да заплати на Община Варна сумата от 831,64 лв. РАЗНОСКИ ЗА Д.Т. за втората инстанция, 450 ЛВ. ЮРИСКОНСУЛТСКО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ ЗА ВТОРАТА ИНСТАЦИЯ, или общо 1281,64 лв., на осн. чл. 64, ал.2 ГПК/ОТМ./.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: