О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                  №  187       /22.03.2011 година, гр.Варна

Апелативен съд-Варна, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори март две хиляди и единадесета година в състав:

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:РАДОСЛАВ СЛАВОВ

                                                                 ЧЛЕНОВЕ:И. ЛЕЩЕВ

                                                                                     ПЕТЯ ПЕТРОВА

Сложи на разглеждане докладваното от съдията Ив.Лещев в.ч.гр.д.№ 144/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.396 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на П.И.П., В.И.П. и В.Д. (погрешно посочена И.)***, срещу определение № 76/11.01.2011 година на Варненския окръжен съд, постановено по ч.гр.д.№ 2551/2010 година, с което е допуснато обезпечение на бъдещ Павлов иск с цена 30000.00 лева на П.Г.С. ***, чрез налагане на възбрана върху недвижим имот в селищно образувание „Ален Мак” гр.Варна с идентификатор 10135.2515.463, ведно с построената в него еднофамилна вилна сграда с идентификатор 10135.2515.463.1 (подробно описан в определението). Правят се оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение и се иска отмяната му и отхвърляне на молбата за обезпечение.

Насрещната страна  П.Г.С. е депозирал отговор със становище за неоснователност на частната жалба и моли за потвърждаване на обжалваното определение.

Частната жалба е процесуално допустима, но по същество е неоснователна.

След служебна проверка, ВАпС констатира валидността и допустимостта на обжалваното определение, а по съществото на спора приема следното:

За да допусне обезпечение на бъдещ Павлов иск с посочената цена в полза на молителя, ВОС е стигнал до обоснования извод, че са налице всички изисквани от закона предпоставки за това, предвидени в чл.391 от ГПК. Вероятната основателност на бъдещия иск, обезпечителната нужда, както и адекватността на наложената обезпечителна мярка в случая е безспорна, независимо от това, че за същото вземане срещу длъжника молителят е предприел и други обезпечителни производства. В това отношение следва да се има предвид и принципно важното значение и приложение на чл.133 от ЗЗД – цялото имущество на длъжника да служи за обезпечение на кредиторите му. Не може да бъде споделено и оплакването, че върху процесния имот е следвало да се наложи възбрана само върху половината от него, тъй-като е налице СИО при прехвърлянето му от П. и В. Първанови. Както е известно именно заради факта, че СИО е без дялова собственост, то не би могло в настоящето производство да се презюмира, че е налице обикновена съсобственост по равни части за двамата съпрузи и по тази причина да се допусне изменение на ожалваното определение. Наред с това, съгласно чл.502-506 от ГПК, интересите на съпруга недлъжник са охранени дори в едно производство по принудително изпълнение, а в обезпечителния процес неговите интереси не са застрашени.

По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено изцяло.

При този изход на делото жалбоподателите следва да понесат разноските на насрещната страна за тази инстанция-301 лева адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл.272 от ГПК, ВАпС

                                                О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 76/11.01.2011 година на Варненския окръжен съд, постановено по ч.гр.д.№ 2551/2010 година.

ОСЪЖДА П.И.П. с ЕГН **********, В.И.П. с ЕГН ********** и В.Д.П. с ЕГН **********,***№ 122, да заплатят на П.Г.С. ***, с ЕГН **********, разноски в размер на 301(триста и един) лева адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ:1.                           2.