Р Е
Ш Е Н
И Е
№
62
гр.Варна,
26.05.2010
Г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН
СЪД гр. ВАРНА, гражданско
отделение, в публичното заседание на 28.04.2010 год. в състав
:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИНЕЛА
ДОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СЕВЕРИНА ИЛИЕВА
ИВАН
ЛЕЩЕВ
при
секретаря В.Т., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 143/2010
по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази
следното :
Производството
е въззивно, по жалба от И.П.И. *** срещу Решение № 1724/23.12.2009 год. по гр.д.
№ 536/2009 год. на Окръжен съд гр.Варна, гражданско отделение, ІХ състав.
Въззивникът изтъква доводи за незаконосъобразност на решението относно
приложението на института на погасителната давност, както и съображения по
същество за основателност на предявените искове за обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди на осн. чл. 2 ЗОДОВ. Жалбата съдържа искане за отмяна на
постановеното решение и постановяване на друго по същество, с което предявените
искове бъдат уважени, с присъждане на законните лихви и разноски по
делото.
Ответната
страна – Прокуратурата на РБ чрез Апелативна прокуратура гр.Варна поддържа
становище за неоснователност на жалбата и моли за оставяне в сила на
решението.
Съставът
на Апелативен съд гр.Варна намира, че жалбата е подадена в срок и е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество, тя е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните мотиви:
В
отхвърлителното си решение първоинстанционният съд е приел, че исковете са
погасени по давност, предвид обстоятелството, че по отношение на ищеца тя е
започнала да тече от момента на изтичане на срока, в който той е могъл да
обжалва решението по ВНОХД № 1961/2003 год. на ВОС.
Този
извод на съда е неправилен.
Съгласно
чл. 412 ал.2 т.3 НПК присъдите, решенията, определенията и разпорежданията,
постановени по наказателни дела влизат в сила от изтичане на срока за
обжалването им, ако не е подадена жалба или протест. От анализа на тази
разпоредба следва, че за да влезе в сила решението, с което въззивният съд е
потвърдил оправдателната присъда, следва да изтече не само срокът за подаване на
жалба, но и този за подаване на протест. Неподдържането на протеста срещу
присъдата пред въззивната инстанция не е равносилно на оттеглянето му. Ето защо,
за да влезе в сила решението, с което присъдата е потвърдена, е необходимо да
изтекат всички срокове, в които то може да бъде обжалвано или протестирано.
Съобщението до Окръжна прокуратура, че въззивното решение с мотивите е
изготвено, е връчено на 02.03.2004 год. Срокът за подаване на протест е изтекъл
на 17.03.2004 год. и от този момент съдебният акт е стабилизиран. Вземането на
ищеца за вредите, които е претърпял в резултат от воденото срещу него
наказателно производство, става изискуемо от влизане в сила на оправдателната
присъда, а това е станало на 17.03.2004 год. Исковата молба е подадена на
13.03.2009 год., т.е. преди изтичане на погасителната
давност.
Разглеждайки
исковите претенции по същество, съдът намира следното:
Фактическата
обстановка по делото правилно е установена от първоинстанционния съд.
Срещу
ищеца е водено наказателно производство, началото на което е поставено с
Постановление от 06.06.1994 год. на Окръжен прокурор при ВОП, с което е
образувано предварително производство, впоследствие преобразувано в
предварително следствие за престъпление по чл.323 ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК. С
Постановление от 02.08.1994 год. на следовател при ОСС Варна са обединени
сл.дела № 2042/94 и № 627/94 – второто по чл.301 НК. На 03.08.1994 год. ищецът е
бил привлечен като обвиняем и по чл.282 ал.2 НК, като му е била наложена мярка
за неотклонение парична гаранция в размер на 5000 лв. Предварителното
производство под № 732/96 е било частично прекратено, като по него са били
обединени три следствени дела - № 732/96, 627/94 и 2042/94. На 16.06.1999 год.
ищецът е бил привлечен като обвиняем по чл.282 ал.2 вр. ал.1 НК, 283 НК, чл.302
т.2 и 4 НК вр. чл. 301 НК и чл. 20 ал.3 НК, а на 15.06.2000 год. срещу него са
повдигнати и следните обвинения – по чл. 282 ал.2 вр. ал.1 НК, чл. 210 ал.1 т.1
и 5 НК вр. чл. 209 ал.1 НК, вр. чл. 20 ал.2 НК и чл. 26 НК.
На
18.07.2000 год. ВРП е внесла обвинителен акт по цитираните по-горе текстове от
НК, и е образувано НОХД № 2775/2000 год., приключило с оправдателна присъда от
02.11.2001 год. По протест на прокурора срещу присъдата е образувано ВНОХД №
103/2003 год на ВОС. По това дело е заявено частично оттегляне на протеста срещу
присъдата по чл. 282 ал.1 вр.ал.1 НК, а с постановеното въззивно решение
оправдателната присъда е била частично отменена и делото – върнато на
първоинстанционния съд за ново разглеждане. При новото разглеждане на делото под
№ 1549/2003 год. на ВРС отново е постановена оправдателна присъда, която е била
потвърдена с решение по ВНОХД № 1961/2003 год. на ВОС, влязло в сила на
17.03.2004 год.
По
делото е установено, че във връзка с образуваното срещу него досъдебно
производство, ищецът е бил отстранен от заеманата длъжност – изпълнителен
директор на „Св.Св.Константин и Елена” ЕАД на 02.02.1994 год. по нареждане на
Окръжния прокурор.
През
периода 08.08.1994 – 09.09.1994 год. на ищеца е била наложена мярка за
неотклонение „задържане под стража” във връзка с подвигнатите
обвинения.
Съгласно
т.13 от ТР № 3/2004 год. на ОСГК на ВКС, което има задължителен характер,
вредите от незаконното задържане под стража в случаите, когато лицето бъде
оправдано с влязла в сила присъда, се поглъщат от вредите по чл. 2 ал.1 т.2
ЗОДОВ.
Наказателното
производство срещу ищеца е продължило 10 години, преди да влезе в сила
оправдателната присъда по всички обвинения. През това време той е бил под
постоянен стрес в резултат от провежданите процесуално-следствени действия,
намирал се е и под силен обществен натиск предвид общественото му положение и
широката медийна разгласа на процеса. От заключението на съдебно-медицинската
експертиза по делото се установява, че същият е страдал от разстройство на
адаптацията, прерастнало в депресивно състояние, предизвикано от посочените
по-горе психо-травматични фактори. Психичното състояние на ищеца в резултат от
стресовите изживявания в един твърде продължителен период е повлияло негативно и
е довело до усложняване и на съществуващите соматични заболявания, от които той
е страдал. Констатациите на съдебно-медицинската експертиза се подкрепени от
събраните по делото гласни доказателства, които съдът правилно е възприел и
обсъдил в решението си. Анализът на тези доказателства налага извода за
основателност на претенцията за неимуществени вреди. Като съобрази значителния
период от време, през който е провеждано наказателно преследване срещу ищеца,
неблагоприятното отражение, което то е предизвикало върху неговото здраве и
социален статус, и преценявайки значимостта на вредите към момента на
причиняването им, настоящата инстанция намира, че обезщетение в размер на 60000
лв отговаря на критерия за справедливост, предвиден в чл. 52 ЗЗД. До този размер
предявеният иск за неимуществени вреди се явява основателен и доказан.
Върху
посочената сума се дължи и законна лихва, считано от влизане в сила на
оправдателната присъда, от който момент вземането на ищеца е станало изискуемо
(т.4 от ТР № 3/2004 на ОСГК на ВКС на РБ).
По
отношение предявения иск за имуществени вреди, съдът приема
следното:
Настоящият
състав споделя по принцип изводите на първоинстанционния съд относно
неприложимостта на лансирания от ищеца механизъм за определяне на „реалните
стойности” на лева преди и след деноминацията, както и за съобразяването им с
инфлационните процеси. Това са събития, които в еднаква степен са засегнали
всички правни субекти и всички са понесли неблагоприятни последици във връзка с
тях. Няма основание ищецът да се ползва от по-благоприятни условия в сравнение с
останалите граждани при определяне на имуществените последици, настъпили в
неговата правна сфера в резултат от водения срещу него наказателен процес.
Необоснован
е обаче крайният извод на съда за неоснователност на претенцията, при наличието
на доказателства за размера на възнаграждението, от което той е бил лишен
вследствие предсрочното прекратяване на договора му за управление на
дружеството. Причинната връзка между водените следствени дела и отстраняването
му от длъжност по разпореждане на прокуратурата е налице. От заключението на
съдебно-икономическата експертиза се установява, че по силата на договора за
управление на „Св.Св.
Константин
и Елена” ЕАД, ищецът като изпълнителен директор на дружеството е получавал
месечно възнаграждение в размер на 19 680 неденоминирани лева, а като член
на Съвета на директорите на същото дружество – 6560 неденоминирани лева, или
общо 26240 неденоминирани лева. Посочените стойности са чистия доход след
приспадане на данъци и осигуровки. След деноминацията тази сума е приравнена на
26,24 лв. От момента на фактическото отстраняване на ищеца от заеманата длъжност
– 02.02.1994 год. до изтичане срока на договора за управление – 17.06.1997 год.
са изтекли 28 месеца, през които той е бил лишен от възможността да получава
тези доходи. Общата сума на имуществените вреди възлиза на 734,72 лв, до който
размер предявеният иск е основателен и доказан.
По
съображенията, изложени по-горе неоснователен се явява искът и по отношение
сумата 143,14 лв, представляваща разликата между внесената от ищеца парична
гаранция от 5000 лв и възстановената му сума от 5 лв след деноминацията,
приравнена към германската марка, която е била актуална валута към момента на
внасяне на гаранцията.
Неоснователен
е искът за присъждане на
разноските, направени от ищеца в хода на наказателното производство. Тези
разноски е следвало да се претендират в това производство, но не и като
обезщетение за имуществени вреди по реда на ЗОДОВ. В този смисъл са решенията на
състави на ВКС на РБ, а именно – Решение № 843/23.12.2009 год. по гр.д. №
5235/2008 год. на ІV ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК и имащо задължителен
характер, по гр.д. № 2939/2007 год. на ІІ ГО, по гр.д. № 55/2009 на ІV ГО на ВКС
и др.
В
заключение, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в
отхвърлителната му част за разликата над 60000 до 100000 лв по иска за
неимуществени вреди, и за разликата над 734,72 лв до 27499,14 лв за имуществени
вреди, като в останалата част същото бъде отменено, а исковете – уважени, ведно
със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на оправдателната
присъда .
С
оглед изхода на спора, в полза на въззивника следва да се присъдят и разноски за
двете инстанции съразмерно с уважената част от исковете, в размер на 1133,83
лв
Водим
от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение
№ 1724/23.12.2009 год. по гр.д. № 536/2009 год. на Окръжен съд гр.Варна,
гражданско отделение, ІХ състав, В
ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете на И.П.И. *** срещу Прокуратурата на
РБ, както следва: за сумата от 60 000 лв – обезщетение за неимуществени
вреди на осн. чл. 2 ал.1 т.1 и 2 от ЗОДОВ от незаконно задържане под стража и
неоснователно поддържане на обвинения, за които ищецът е оправдан с влязла в
сила присъда по НОХД № 2775/2000 год, потвърдена с решение по ВНОХД № 1961/2003
год. на ВОС, влязло в сила на 17.03.2004 год., за сумата 734,72 лв – обезщетение
за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати доходи по договор за управление
на „Св.Св. Константин и Елена” ЕАД гр. Варна за периода 02.02.1994 год. до
изтичане срока на договора за управление – 17.06.1997 год, като вместо
него
П О
С Т А
Н О В
И :
ОСЪЖДА
Прокуратурата на РБ да заплати на И.П.И. ***, ЕГН **********, сумата от 60 000 лв– обезщетение за
неимуществени вреди на осн. чл. 2 ал.1 т.1 и 2 от ЗОДОВ, причинени от незаконно
задържане под стража и неоснователно поддържане на обвинения, за които ищецът е
оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 2775/2000 год, потвърдена с решение
по ВНОХД № 1961/2003 год. на ВОС, влязло в сила на 17.03.2004 год., сумата 734,72 лв – обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в пропуснати доходи по договор за управление на „Св.Св.
Константин и Елена” ЕАД гр. Варна за периода 02.02.1994 год. до изтичане срока
на договора за управление – 17.06.1997 год, ведно със законната лихва върху
посочените главници, считано от 17.03.2004 год до окончателното им
изплащане, както и разноски по делото съразмерно с уважената част от исковете в
размер на 1133,83
лв.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в
останалата му отхвърлителна част за разликата над 60000 лв до 100000 лв по иска
за неимуществени вреди и за разликата над 734,72 лв до 27499,14
лв по иска за имуществени вреди като законосъобразно и правилно.
Решението
подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на
страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1)
2)