Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 62

гр.Варна, 26.05.2010 Г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 28.04.2010 год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СЕВЕРИНА ИЛИЕВА

ИВАН ЛЕЩЕВ

 

при секретаря В.Т., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 143/2010 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

 

Производството е въззивно, по жалба от И.П.И. *** срещу Решение № 1724/23.12.2009 год. по гр.д. № 536/2009 год. на Окръжен съд гр.Варна, гражданско отделение, ІХ състав. Въззивникът изтъква доводи за незаконосъобразност на решението относно приложението на института на погасителната давност, както и съображения по същество за основателност на предявените искове за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди на осн. чл. 2 ЗОДОВ. Жалбата съдържа искане за отмяна на постановеното решение и постановяване на друго по същество, с което предявените искове бъдат уважени, с присъждане на законните лихви и разноски по делото.

Ответната страна – Прокуратурата на РБ чрез Апелативна прокуратура гр.Варна поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли за оставяне в сила на решението.

Съставът на Апелативен съд гр.Варна намира, че жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните мотиви:

В отхвърлителното си решение първоинстанционният съд е приел, че исковете са погасени по давност, предвид обстоятелството, че по отношение на ищеца тя е започнала да тече от момента на изтичане на срока, в който той е могъл да обжалва решението по ВНОХД № 1961/2003 год. на ВОС.

Този извод на съда е неправилен.

Съгласно чл. 412 ал.2 т.3 НПК присъдите, решенията, определенията и разпорежданията, постановени по наказателни дела влизат в сила от изтичане на срока за обжалването им, ако не е подадена жалба или протест. От анализа на тази разпоредба следва, че за да влезе в сила решението, с което въззивният съд е потвърдил оправдателната присъда, следва да изтече не само срокът за подаване на жалба, но и този за подаване на протест. Неподдържането на протеста срещу присъдата пред въззивната инстанция не е равносилно на оттеглянето му. Ето защо, за да влезе в сила решението, с което присъдата е потвърдена, е необходимо да изтекат всички срокове, в които то може да бъде обжалвано или протестирано. Съобщението до Окръжна прокуратура, че въззивното решение с мотивите е изготвено, е връчено на 02.03.2004 год. Срокът за подаване на протест е изтекъл на 17.03.2004 год. и от този момент съдебният акт е стабилизиран. Вземането на ищеца за вредите, които е претърпял в резултат от воденото срещу него наказателно производство, става изискуемо от влизане в сила на оправдателната присъда, а това е станало на 17.03.2004 год. Исковата молба е подадена на 13.03.2009 год., т.е. преди изтичане на погасителната давност.

Разглеждайки исковите претенции по същество, съдът намира следното:

Фактическата обстановка по делото правилно е  установена от първоинстанционния съд.

Срещу ищеца е водено наказателно производство, началото на което е поставено с Постановление от 06.06.1994 год. на Окръжен прокурор при ВОП, с което е образувано предварително производство, впоследствие преобразувано в предварително следствие за престъпление по чл.323 ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК. С Постановление от 02.08.1994 год. на следовател при ОСС Варна са обединени сл.дела № 2042/94 и № 627/94 – второто по чл.301 НК. На 03.08.1994 год. ищецът е бил привлечен като обвиняем и по чл.282 ал.2 НК, като му е била наложена мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 5000 лв. Предварителното производство под № 732/96 е било частично прекратено, като по него са били обединени три следствени дела - № 732/96, 627/94 и 2042/94. На 16.06.1999 год. ищецът е бил привлечен като обвиняем по чл.282 ал.2 вр. ал.1 НК, 283 НК, чл.302 т.2 и 4 НК вр. чл. 301 НК и чл. 20 ал.3 НК, а на 15.06.2000 год. срещу него са повдигнати и следните обвинения – по чл. 282 ал.2 вр. ал.1 НК, чл. 210 ал.1 т.1 и 5 НК вр. чл. 209 ал.1 НК, вр. чл. 20 ал.2 НК и чл. 26 НК.

На 18.07.2000 год. ВРП е внесла обвинителен акт по цитираните по-горе текстове от НК, и е образувано НОХД № 2775/2000 год., приключило с оправдателна присъда от 02.11.2001 год. По протест на прокурора срещу присъдата е образувано ВНОХД № 103/2003 год на ВОС. По това дело е заявено частично оттегляне на протеста срещу присъдата по чл. 282 ал.1 вр.ал.1 НК, а с постановеното въззивно решение оправдателната присъда е била частично отменена и делото – върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане. При новото разглеждане на делото под № 1549/2003 год. на ВРС отново е постановена оправдателна присъда, която е била потвърдена с решение по ВНОХД № 1961/2003 год. на ВОС, влязло в сила на 17.03.2004 год.

По делото е установено, че във връзка с образуваното срещу него досъдебно производство, ищецът е бил отстранен от заеманата длъжност – изпълнителен директор на „Св.Св.Константин и Елена” ЕАД на 02.02.1994 год. по нареждане на Окръжния прокурор.

През периода 08.08.1994 – 09.09.1994 год. на ищеца е била наложена мярка за неотклонение „задържане под стража” във връзка с подвигнатите обвинения. Съгласно т.13 от ТР № 3/2004 год. на ОСГК на ВКС, което има задължителен характер, вредите от незаконното задържане под стража в случаите, когато лицето бъде оправдано с влязла в сила присъда, се поглъщат от вредите по чл. 2 ал.1 т.2 ЗОДОВ.

Наказателното производство срещу ищеца е продължило 10 години, преди да влезе в сила оправдателната присъда по всички обвинения. През това време той е бил под постоянен стрес в резултат от провежданите процесуално-следствени действия, намирал се е и под силен обществен натиск предвид общественото му положение и широката медийна разгласа на процеса. От заключението на съдебно-медицинската експертиза по делото се установява, че същият е страдал от разстройство на адаптацията, прерастнало в депресивно състояние, предизвикано от посочените по-горе психо-травматични фактори. Психичното състояние на ищеца в резултат от стресовите изживявания в един твърде продължителен период е повлияло негативно и е довело до усложняване и на съществуващите соматични заболявания, от които той е страдал. Констатациите на съдебно-медицинската експертиза се подкрепени от събраните по делото гласни доказателства, които съдът правилно е възприел и обсъдил в решението си. Анализът на тези доказателства налага извода за основателност на претенцията за неимуществени вреди. Като съобрази значителния период от време, през който е провеждано наказателно преследване срещу ищеца, неблагоприятното отражение, което то е предизвикало върху неговото здраве и социален статус, и преценявайки значимостта на вредите към момента на причиняването им, настоящата инстанция намира, че обезщетение в размер на 60000 лв отговаря на критерия за справедливост, предвиден в чл. 52 ЗЗД. До този размер предявеният иск за неимуществени вреди се явява основателен и доказан.

Върху посочената сума се дължи и законна лихва, считано от влизане в сила на оправдателната присъда, от който момент вземането на ищеца е станало изискуемо (т.4 от ТР № 3/2004 на ОСГК на ВКС на РБ).

По отношение предявения иск за имуществени вреди, съдът приема следното:

Настоящият състав споделя по принцип изводите на първоинстанционния съд относно неприложимостта на лансирания от ищеца механизъм за определяне на „реалните стойности” на лева преди и след деноминацията, както и за съобразяването им с инфлационните процеси. Това са събития, които в еднаква степен са засегнали всички правни субекти и всички са понесли неблагоприятни последици във връзка с тях. Няма основание ищецът да се ползва от по-благоприятни условия в сравнение с останалите граждани при определяне на имуществените последици, настъпили в неговата правна сфера в резултат от водения срещу него наказателен процес.

Необоснован е обаче крайният извод на съда за неоснователност на претенцията, при наличието на доказателства за размера на възнаграждението, от което той е бил лишен вследствие предсрочното прекратяване на договора му за управление на дружеството. Причинната връзка между водените следствени дела и отстраняването му от длъжност по разпореждане на прокуратурата е налице. От заключението на съдебно-икономическата експертиза се установява, че по силата на договора за управление на „Св.Св. Константин и Елена” ЕАД, ищецът като изпълнителен директор на дружеството е получавал месечно възнаграждение в размер на 19 680 неденоминирани лева, а като член на Съвета на директорите на същото дружество – 6560 неденоминирани лева, или общо 26240 неденоминирани лева. Посочените стойности са чистия доход след приспадане на данъци и осигуровки. След деноминацията тази сума е приравнена на 26,24 лв. От момента на фактическото отстраняване на ищеца от заеманата длъжност – 02.02.1994 год. до изтичане срока на договора за управление – 17.06.1997 год. са изтекли 28 месеца, през които той е бил лишен от възможността да получава тези доходи. Общата сума на имуществените вреди възлиза на 734,72 лв, до който размер предявеният иск е основателен и доказан.

По съображенията, изложени по-горе неоснователен се явява искът и по отношение сумата 143,14 лв, представляваща разликата между внесената от ищеца парична гаранция от 5000 лв и възстановената му сума от 5 лв след деноминацията, приравнена към германската марка, която е била актуална валута към момента на внасяне на гаранцията.

Неоснователен  е искът за присъждане на разноските, направени от ищеца в хода на наказателното производство. Тези разноски е следвало да се претендират в това производство, но не и като обезщетение за имуществени вреди по реда на ЗОДОВ. В този смисъл са решенията на състави на ВКС на РБ, а именно – Решение № 843/23.12.2009 год. по гр.д. № 5235/2008 год. на ІV ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК и имащо задължителен характер, по гр.д. № 2939/2007 год. на ІІ ГО, по гр.д. № 55/2009 на ІV ГО на ВКС и др.

В заключение, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в отхвърлителната му част за разликата над 60000 до 100000 лв по иска за неимуществени вреди, и за разликата над 734,72 лв до 27499,14 лв за имуществени вреди, като в останалата част същото бъде отменено, а исковете – уважени, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда .

С оглед изхода на спора, в полза на въззивника следва да се присъдят и разноски за двете инстанции съразмерно с уважената част от исковете, в размер на 1133,83 лв

Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ОТМЕНЯ Решение № 1724/23.12.2009 год. по гр.д. № 536/2009 год. на Окръжен съд гр.Варна, гражданско отделение, ІХ състав, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете на И.П.И. *** срещу Прокуратурата на РБ, както следва: за сумата от 60 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди на осн. чл. 2 ал.1 т.1 и 2 от ЗОДОВ от незаконно задържане под стража и неоснователно поддържане на обвинения, за които ищецът е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 2775/2000 год, потвърдена с решение по ВНОХД № 1961/2003 год. на ВОС, влязло в сила на 17.03.2004 год., за сумата 734,72 лв – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати доходи по договор за управление на „Св.Св. Константин и Елена” ЕАД гр. Варна за периода 02.02.1994 год. до изтичане срока на договора за управление – 17.06.1997 год, като вместо него

 

П  О  С  Т  А  Н  О  В  И :

 

ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ да заплати на И.П.И. ***, ЕГН **********, сумата от 60 000 лв– обезщетение за неимуществени вреди на осн. чл. 2 ал.1 т.1 и 2 от ЗОДОВ, причинени от незаконно задържане под стража и неоснователно поддържане на обвинения, за които ищецът е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 2775/2000 год, потвърдена с решение по ВНОХД № 1961/2003 год. на ВОС, влязло в сила на 17.03.2004 год., сумата 734,72 лв – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати доходи по договор за управление на „Св.Св. Константин и Елена” ЕАД гр. Варна за периода 02.02.1994 год. до изтичане срока на договора за управление – 17.06.1997 год, ведно със законната лихва върху посочените главници, считано от 17.03.2004 год до окончателното им изплащане, както и разноски по делото съразмерно с уважената част от исковете в размер на 1133,83 лв.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му отхвърлителна част за разликата над 60000 лв до 100000 лв по иска за неимуществени вреди и за разликата над 734,72 лв до 27499,14 лв по иска за имуществени вреди като законосъобразно и правилно.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1)

2)