РЕШЕНИЕ

РЕШЕНИЕ № 45

Гр. Варна, 03.05.2010 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично съдебно заседание на тридесет и първи март през две хиляди и десетата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА ХРИСТОВА;

ЧЛЕНОВЕ:ИВАН ЛЕЩЕВ;

ПЕТЯ ПЕТРОВА;

Секретар В.Т.

като разгледа докладваното от съдията ХРИСТОВА

ч.гр.д.№ 132 по описа за 2010 г. на ВОС, съобрази:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано по въззивна жалба на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, срещу решение №74/14.01.2010 год. по гр.д. 2014/2008 год. по описа на ВОС, с което са отхвърлени предявените от Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност /КУИППД/, с БУЛСТАТ 131463734 представлявана от председателя проф. С. К. срещу В.Н.Х., ЕГН ********** ***, в условията на обективно съединявани, главни искове за отнемане в полза на Държавата на следното имущество:

- Сумата от 14 000 лв., представляваща пазарна стойност към датата на отчуждаване на апартамент № 16, находящ се в гр.Варна, ж.к.”Владислав Варненчик”, бл.32, вх.1, ет.4, продаден с Нотариален акт № 75, том XIV, дело № 3797/1997 г. от 31.03.1997 г.;

- Сумата от 30 000 лв., представляваща пазарна стойност към датата на отчуждаване на апартамент № 11, находящ се в гр.Варна, ул.”Железни врата” № 1, бл.26, ет.4, продаден с Нотариален акт № 17, том LXIV, дело № 17207/1997 г. от 24.10.1997 г.;

- Сумата от 24 200 лв., представляваща пазарна стойност към датата на отчуждаване на право на строеж за построяването на следните обекти, находящи се в жилищна сграда в гр.Варна, ул.”Маломир” № 32, а именно: апартамент № 2 на първи жилищен етаж и гараж № 2, продаден с Нотариален акт № 140, том XV, дело № 5967/1998 г. от 13.07.1998 г.;

- Сумата от 30 300 лв., представляваща пазарна стойност към датата на отчуждаване на апартамент № 125, находящ се в гр.Варна, ж.к.”Вл. Варненчик”, бл.228, вх.4, ет.6, продаден с Нотариален акт № 127, том 2, рег. № 471, дело № 125/1998 г. от 13.11.1998 г.;

- Сумата от 21 000 лв., представляваща пазарна стойност към датата на отчуждаване на ½ ид.ч. от апартамент № 16, находящ се на ет.4 в изградената в груб строеж жилищна сграда на етап 50% в гр.Варна, ул.”Козлодуй” № 68, продаден с Нотариален акт № 28, том I, рег. № 896, дело № 28/2003 г. от 31.01.2003 г.;

- Сумата от 14 000 лв., представляваща пазарна стойност към датата на отчуждаване на жилищна сграда /източен близнак/, на два етажа, стопанска сграда и гараж, находящи се в с.Аксаково, област Варна, продаден с Нотариален акт № 82, том II, рег. № 4009, дело № 294/2000 г. от 14.12.2000 г.;

- Сумата от 38 000 лв., представляваща пазарна стойност към датата на отчуждаване на апартамент № 265, находящ се в гр.Варна, бул.”Христо Ботев”, вх.11, ет.7, продаден с Нотариален акт № 84, том II, рег. № 9411, дело № 366/2000 г. от 08.12.2000 г.;

- Сумата от 5 885 лв., представляваща пазарна стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил марка “Сузуки” модел “Витара” с рег. № В 3560 АК, продаден с договор за покупко-продажба от 16.04.1999 г;

- Сумата 296 лв. от представляваща пазарна стойност към датата на отчуждаване на ремарке за лек автомобил модел “Ремарке Къмпинг” с рег. № В 2645 ЕЕ, рама № 9009430136, продаден с договор за покупко-продажба от 29.01.1997 г., на основание чл.4, ал.2 от ЗОПДИППД.;

ОТХВЪРЛЕНИ СА предявените от Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност /КУИППД/, с БУЛСТАТ 131463734 представлявана от председателя проф. С.К. срещу В.Н.Х., ЕГН ********** ***, в условията на обективно съединявани, евентуални искове за отнемане в полза на Държавата на следнитото имущество:

- Сумата от 191,15 лв. от продажбата на апартамент № 16, находящ се в гр.Варна, ж.к.”Владислав Варненчик”, бл.32, вх.1, ет.4, продаден с Нотариален акт № 75, том XIV, дело № 3797/1997 г. от 31.03.1997 г.;

- Сумата от 407,90 лв. от продажбата на апартамент № 11, находящ се в гр.Варна, ул.”Железни врата” № 1, бл.26, ет.4, продаден с Нотариален акт № 17, том LXIV, дело № 17207/1997 г. от 24.10.1997 г.;

- Сумата от 811,56 лв. от продажбата на право на строеж за построяването на следните обекти, находящи се в жилищна сграда в гр.Варна, ул.”Маломир” № 32, а именно: апартамент № 2 на първи жилищен етаж и гараж № 2, продаден с Нотариален акт № 140, том XV, дело № 5967/1998 г. от 13.07.1998 г.;

- Сумата от 1 452,90 лв. от продажбата на апартамент № 125, находящ се в гр.Варна, ж.к.”Вл. Варненчик”, бл.228, вх.4, ет.6, продаден с Нотариален акт № 127, том 2, рег. № 471, дело № 125/1998 г. от 13.11.1998 г.;

- Сумата от 14 052,65 лв. от продажбата на ½ ид.ч. от апартамент № 16, находящ се на ет.4 в изградената в груб строеж жилищна сграда на етап 50% в гр.Варна, ул.”Козлодуй” № 68, продаден с Нотариален акт № 28, том I, рег. № 896, дело № 28/2003 г. от 31.01.2003 г.;

- Сумата от 2 773 лв. от продажбата на жилищна сграда /източен близнак/, на два етажа, стопанска сграда и гараж, находящи се в с.Аксаково, област Варна, продадена с Нотариален акт № 82, том II, рег. № 4009, дело № 294/2000 г. от 14.12.2000 г.;

- Сумата от 20 000,70 лв. от продажбата на апартамент № 265, находящ се в гр.Варна, бул.”Христо Ботев”, вх.11, ет.7, продаден с Нотариален акт № 84, том II, рег. № 9411, дело № 366/2000 г. от 08.12.2000 г.;

- Сумата от 500 лв. от продажбата на лек автомобил марка “Сузуки” модел “Витара” с рег. № В 3560 АК, продаден с договор за покупко-продажба от 16.04.1999 г;

- Сумата от 5 лв. от продажбата на ремарке за лек автомобил модел “Ремарке Къмпинг” с рег. № В 2645 ЕЕ, рама № 9009430136, продаден с договор за покупко-продажба от 29.01.1997 г., на основание чл.4, ал.2 от ЗОПДИППД.;

ОСЪДЕНА Е Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност /КУИППД/, с БУЛСТАТ 131463734 представлявана от председателя проф. С. К. ДА ЗАПЛАТИ на В.Н.Х., ЕГН ********** ***, сумата от 280.00 /двеста и осемдесет/ лева, разноски в производството.

Във въвзивната жалба се твърди, че съдът е нарушил материалния закон при приложение и установяване на критерия „значителна стойност” на имуществото, придобито от ответника по иска, чието отнемане се цели. Твърди се, че законът изисква такава стойност да се установи към момента на придобиване на имуществото; твърди се, че обективен критерий при различната стойност на лева е възприетия от съдебната практика МРЗ, определена от МС. Твърди се, че предпоставките за уважаване на иска са доказани, от една страна, а от друга страна не е доказан законен източник на доходи от страна на ответника, поради което и се претендира за уважаване на главния, съответно при отхвърлянето му – на евентуалния иск.

Срещу жалбата е постъпил писмен отговор от насрещната страна В.Н.Х. ЕГН **********,***, в който доводите в жалбата се оспорват по отношение на наличието на имущество на значителна стойност и по-конкретно посочените критерии за установяване на такова имущество. Претендира се за потвърждаване на решението.

Контролиращата страна Апелативна прокуратура Варна изразява становище за основателност на въззивната жалба.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложимия закон и по вътрешно убеждение, приема следното:

Производството пред ОС е образувано по мотивирано искане на осн. Чл. 28, ал.1 ЗОПДИППД срещу В.Н.Х., за отнемане в полза на Държавата на следното имущество:

В условията на евентуалност, при отхвърляне на исковете в горепосочения размер /ценана на исковете е определена по пазарна стойност на придобитото и отчуждено от ответника имущество/ , ищецът претендира, за отнемане на

- Сумата от 5 лв. от продажбата на ремарке за лек автомобил модел “Ремарке Къмпинг” с рег. № В 2645 ЕЕ, рама № 9009430136, продаден с договор за покупко-продажба от 29.01.1997 г.

В исковата молба се твърди, че: ответникът е осъден с влязла в законна сила на присъда за извършено престъпление, квалифицирано по чл. 210, ал.1, т.2 и т.5 вр. Чл. 209, ал.1 вр. Чл. 18, ал.1 и чл. 54 от НК.; има образувано от КУИППД производство с Решение № 269 от 30.10.2007 г. след преценка на вида на престъплението спрямо приложното поле на на чл. 3, ал.1 т. 8 от ЗОПДИППД; в периода от 18.02.1997 г. до 19.10.1999 г. ответникът е сключил седем правни сделки, с които е придобил недвижими имоти, които е отчуждил чрез покупко-продажби; в периода от 28.10.1998 г. до 01.09.1998 г. е придобил право на собственост върху две движими вещи – ремарке и л.а., които е отчуждил чрез правни сделки; не са установени законни доходи, а съдържанието на представените справки и декларация не е прието като източник на законен доход; оспорва се доказателствената сила на представените договори за покупко – продажба относно съдържанието в частта на обективираната в тях продажна цена, като се твърди, че при отчуждаването на имотите от ответника е получил по-големи суми – в размер на пазарната стойност. Претендира се отнемане на пазарната стойност на отчуждените вещи, в условията на евентуалност – получената според разпоредителните договори цена.

Ответникът пред ОС е оспорил допустимостта на производството, както в частта на главните искове, така и по евентуално съединените, като излага, че правата върху оценените по пазарна стойност вещи не съществуват в патримонима му, поради което тя не може да бъде обект на отнемане, а по отношение на евентуално съединените искове счита, че стойността на имуществото не е със „значителна стойност” по смисъла на &1, т.1, б. 2 от ЗОПДИППД. Оспорва се и основателността на предявените искове. Оспорва се изводът на комисията, че е налице отрицателна разлика между приходите и разходите му за проверявания период, е произволен и не почива на събраните доказателства. Оспорва се и използваният от ищеца критерий (размера на минималната работна заплата за страната към съответен момент) при преценката за размера на приходите и разходите на ответника през проверявания период, а оттам и на разликата между тях. Навежда твърдения, че през проверявания период ответникът има допълнителни доходи, които са декларирани в подадената съгласно чл. 17 от ЗОПДИППД декларация (дарение от баща му през 1994 год. в размер на 6000 щатски долара; дарение от майка му през 1996 год. в размер на 300 000 лева и паричен заем от Л. Д. Ч. в размер на 17 000 щатски долара през 1999 год.), но не са взети предвид от ищеца. Оспорен е и използвания при изчисляването на разликата между приходите и разходите подход – вместо да се вземе за база стойността на имуществото, вписано в договорите за покупко-продажба, е използвано за база пазарната стойност на имотите и вещите, определена от вещи лица, което е в противоречие със закона.

Контролиращата страна, Варненска окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на възраженията за недопустимост на производството и счита, че предявените главни искове са основателни.

Възражението за недопустимост на производството, направено от въззиваемата страна, не може да бъде споделено, тъй като наличието на придобито имущество на значителна стойност, за което може да се направи обосновано предположение по специалния закон, че е от престъпна дейност, е въпрос по съществото на спора, не по неговата допустимост.

Не е било спорно между страните и се установява от доказателствата по делото, че ответникът В.Н.Х. е признат за виновен с влязла в сила присъда по НОХД № 5001/2000 г. по описа на ВРС за извършено престъпление по чл.210, ал.1, т.2 и 5 вр. чл.209, ал.1 от НК, попадащо в предметния обхват на чл.3, ал.1, т.8 от ЗОПДИППД.

Видно е от представените писмени доказателствa по делото, че 1. С Нотариален акт № 133, том VIII, дело № 2188/1997 г. от 18.02.1997 г. Д. Я. Д. продава на В.Н.Х. следния недвижим имот, а именно: апартамент № 16, находящ се в гр.Варна, ж.к."Владислав Варненчик", бл.32, вх.1, ет.4, състоящ се от: стая, кухня, сервизни помещения и една тераса, с обща застроена площ от 41.56 кв.м., при съседи: тревна площ, стълбище и коридор, заедно с прилежащото избено помещение № 16 с полезна площ от 2.58 кв.м., при съседи: изба на ап.15, коридор, изба на ап.17, ведно с 1.2125% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху държавно място в първи микрорайон по плана на ж.к."Владислав Варненчик", за сумата от 191 157 неден.лв. или 17.38 минимални работни заплати. Същият е продаден с Нотариален акт № 75, _том XIV, дело № 4347/1997 г. от 31.03.1997 г., за сумата от 191 157 неден.лв. или 10.86 минимални работни заплати.

2. С Нотариален акт № 5, том LVI, дело № 15196/1997 г. от 29.09.1997 г. проверяваното лице е закупило: апартамент № 11, находящ се в гр.Варна, ул."Железни врата" № 1, бл.26, ет.4, състоящ се от: входно антре, две стаи, кухня, килер, баня-тоалет, тераса, със застроена площ 76.52 кв.м., заедно с принадлежащото избено помещение, при съседи: Г. М. Д., стая за смет и коридор, както и 6.449% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху държавното място, върху което е построена сградата, попадащо в 24 подрайон по плана на гр.Варна, за сумата от 407 905 неден. лв. или 9.88 минимални работни заплати. Същият е продаден с Нотариален акт № 17, том LXIV, дело № 17207/1997 г. от 24.10.1997г., за сумата от 407 905 неден. лв. или 8.96 минимални работни заплати.

3. С Нотариален акт № 154, том XII, дело № 4914/1998 г. от 17.06.1998 г. Д. С. М. продава на В.Н.Х. право на строеж за построяването на следните обекти, находящи се в жилищна сграда в гр.Варна, ул."Маломир" № 32, а именно: апартамент № 2 на първи жилищен етаж, с площ от 56 кв.м., състоящ се от: кухня-трапезария, дневна, спалня, баня-тоалет, коридор, две тераси, при граници: ул."Стара гора", стълбище, калкан, двор, заедно с принадлежащото му избено помещение № 2 с площ от 10.70 кв.м., при граници: изба №3, коридор, изба № 1, калкан, както и 10.39% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворно място, образуващо парцел № Х-23 в кв.302А, цялото с площ от 160 кв.м., попадащо в девети микрорайон по плана на гр.Варна, ведно с гараж № 2 с площ от 13.75 кв.м., разположен в партерната част на сградата, както и съответните ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, описано по-горе, при граници: магазин № 1, ул."Маломир", офис, за сумата от 811 560 неден.лв. или 15.93 минимални работни заплати.Същият е продаден с Нотариален акт № 140, том XV, дело № 5967/1998 г. от 13.07.1998 г., за сумата от 811 560 неден.лв. или 15.93 минимални работни заплати.

4. С Нотариален акт № 26, том 1, per. № 185, дело № 26/ 1998 г. от 01.10.1998 г.В. И. М. продава на В.Н.Х. следния недвижим имот, а именно: апартамент № 125, находящ се в гр.Варна, ж.к."Вл.Варненчик", бл.228, вх.4, ет.6, състоящ се от: три стаи, кухня, сервизни помещения и два балкона, със застроена площ от 91.16 кв.м., попадащ във втори микрорайон по плана на града, при съседи: тревна площ, паркинг, ап. 126, ведно с принадлежащото му избено помещение № 125, с площ от 3.75 кв.м., при съседи: тревна площ, коридор, ап. 128, както и 0.9733% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж, за сумата от 14 525 900 неден.лв. или 271.51 минимални работни заплати.Същият е продаден с Нотариален акт № 127, том 2, per. № 471, дело № 125/1998 г. от 13.11.1998 г., за сумата от 14 525 900 неден.лв. или 271.51 минимални работни заплати.

5. С Нотариален акт № 95, том II, per. № 4856, дело № 329/1999 г. от 13.08.1999 г. И. П. С. продава на Б. Х. Б. и на В.Н.Х. следния недвижим имот, а именно: апартамент № 16, находящ се на четвъртия етаж в изградената по отстъпено прав на строеж съгласно одобрен архитектурен проект и КЗСП в груб строеж жилищна сграда на етап 50% в гр.Варна, ул."Козлодуй" № 68, със застроена площ 95.74 кв.м., състоящ се от: коридор, спалня, дневна, кухня, сервизни помещения и килер, при съседи на жилището: североизток - калкан, югозапад - ап. №15, северозапад - улица, югоизток - ап. №15; ведно с прилежащото избено помещение № 14, с полезна площ 3.83 кв.м., при граници: изби на ап. №№10 и 8 и коридор; заедно с припадащите се ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, в което е изградена сградата, цялото с площ от 448 кв.м., представляващо имот пл. № 2, кв. 133, 7 подрайон по действащия план на гр.Варна, при граници: ул."Козлодуй", ул. „Околчица", имоти пл.№№№ 1-1, Ш-4, XIII-11 в кв. 133 на града, за сумата от 25 481,50 лв., за дела на В.Х. - 12 740,75 лв. или 190.16 минимални работни заплати. Същият е продаден с Нотариален акт № 28, том I, per. № 896, дело № 28/2003 г. от 31.01.2003 г. от В.Н.Х., Б. Х. Б. и Н. В. Б., за сумата от 28 105,30 лв., за дела на В.Х. - 14 052,65 лв. или 127.75 минимални работни заплати.

6. С Нотариален акт № 154, том II, per. № 6121, дело № 398/1999 г. от 01.10.1999 г. Г. Х. Б. продава на В.Н.Х. следния недвижим имот, а именно: жилищна сграда /източен близнак/ придобит след доброволна делба, на два етажа, всеки от които със застроена площ от 70 кв.м. и се състои от: кухня, три стаи, тоалет, баня, склад и коридор, при граници: от една страна - жилищна сграда западен близнак, гараж и дворно място; стопанска сграда в дворното място, гараж в същото, със застроена площ от 60 кв.м., при граници на гаража: стопанска постройка, жилищна сграда източен близнак и парцел XIII общ., както и 412.5/825 ид.ч. от отстъпеното право на строеж върху общинска земя, цялата с площ от 825 кв.м., представляваща парцел ХИобщ. в кв.2 по регулационния план на с.Аксаково, област Варна, при граници: от двете страни улици, парцели XI общ. и XIII общ., за сумата от 3 767,20 лв. или 56.23 минимални работни заплати.Същият е продаден с Нотариален акт № 82, том II, per. № 4009, дело № 294/2000 г. от 14.12.2000 г., за сумата от 2 773 лв. или 35.10 минимални работни заплати.

7. С Нотариален акт № 189, том I, per. № 5825, дело № 1646/1999 г. от 19.10.1999 г. И. С. В. продава на В.Н.Х. собствения си придобит като обезщетение за отчужден за мероприятия по ЗТСУ: недвижим имот, находящ се в гр.Варна, бул."Христо Ботев", във вх.11, ет.7 в жилищен блок "Христо Ботев - север" - в груб строеж, а именно: апартамент № 265, със застроена площ 77.80 кв.м., състоящ се от: три стаи, кухня и сервизни помещения, при граници: ап. № 264, двор, бул."Христо Ботев"; ведно с принадлежащата му изба № 24, с площ от 7.45 кв.м., при граници на избата: избен коридор, изба 25, избен коридор, изба 23; заедно с припадащите се 0.2877% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху държавно място, попадащо в 11-ти микрорайон на гр.Варна, за сумата от 20 002 лв. или 298.54 минимални работни заплати.Същият е продаден с Нотариален акт № 84, том II, per. № 9411, дело № 366/ 2000 г. от 08.12.2000 г., за сумата от 20 000,70 лв. или 253.17 минимални работни заплати.

Посочените нотариални актове представляват официални удостоверителни документи относно самоличността и волеизявленията на страните по сделките, обективирани в тях, включително за волеизявленията за цената на договорите. Ищецът – въззивник не е направил изрично волеизявление за оспорване на всеки един от тези официални удостоверителни документи, не са въведени конкретни твърдения за симулативност на цената на сделките, нито твърдения каква е действителната цена. По отношение на съдържанието на сделката нотариалните актове представляват частни писмени документи и могат да бъдат атакувани от Комисията като трето лице, но следва да се проведе доказване, че страните по сделката са направили симулативно волеизявление пред нотариуса и са договорили в действителност друга цена. Съответно за договорена и заплатена по-висока цена следва да се представят писмени доказателства, каквито в хода на процеса не са събрани.

Предвид горното следва, че главните искове, с които се претендира отнемане на суми по пазарна стойност на имотите, към датата на извършване на разпоредителните сделки са неоснователни, независимо дали са налице останалите предпоставки за отнемане. Те следва да бъдат установявани само по отношение на евентуално съединените искови претенции, т.е. за отнемане на сумите, така както са удостоверени в нотариалните актове.

Установява се от писмените доказателства по делото, че ответникът е придобил ремарке за лек автомобил модел "Ремарке Къмпинг" с per. № В 2645 EE, рама № 9009430136, цвят бял, дата на първоначална регистрация 28.12.1990 г., придобито съгласно договор за покупко-продажба на МПС от 28.10.1996 г. за сумата от 1 000 неден.лв. или 0.18 минимална работна заплата, отчужден с договор за покупко-продажба на МПС от 29.01.1997 г. за сумата от 5 000 неден.лв. или 0.91 минимална работна заплата; и лек автомобил марка "Сузуки" модел "Витара" с per. № В 3560 АК, рама № VSE0SJJ5C00018105, двигател № М1С03188, цвят син, дата на първоначална регистрация 09.02.1993 г., придобит съгласно договор за покупко-продажба на МПС от 01.09.1998 г. за сумата от 500 000 неден. лв. или 9.34 минимални работни заплати, отчужден с договор за покупко-продажба на МПС от 16.04.1999 г. за сумата от 500 000 неден.лв. или 8.20 минимални работни заплати. По отношение на отразените в тези договори цени на сделките може да се направят същите изводи – липсват конкретни доказателства за договорени между страните цени, които да са различни от техните удостоверени в тези писмени доказателства волеиязвления.

Предявените искове подлежат на уважаване при предпоставките, уредени в чл. 4, ал.2 вр. ал.1, вр. чл.3 от Закона: „Чл. 4. (1) По реда на този закон се отнема имущество, придобито през проверявания период от лица, за които е установено, че са налице основанията по чл. 3/ дадено лице е придобило имущество със значителна стойност, за което може да се направи основателно предположение, че е придобито от престъпна дейност, и срещу него е започнало наказателно преследване за престъпление по Наказателния кодекс от изброените в същия текст – бел. моя/, и в конкретния случай може да се направи основателно предположение, че придобитото е свързано с престъпната дейност на лицата, доколкото не е установен законен източник. (2) Когато имуществото по ал. 1 е прехвърлено на трето добросъвестно лице по възмезден начин, като е заплатена изцяло действителната стойност на придобитото, на отнемане подлежи само полученото от лицето по ал. 1.”

В настоящото производство е спорен въпросът към кой момент следва да се приложи критерият „значителна стойност” на имущество: към момента на придобиването му, както твърди ищецът, към настоящия момент; съответно кое имущество следва да е на значителна стойност – придобитите имоти или получената от тях продажна цена.

Съставът на ВАС намира, че критерият „значителна стойност” се отнася до придобитото имущество, но не към момента на придобиването му, а към момента на преценката. Придобивната стойност е от значение при преценката на съотношението между заплатената цена и доходите на ответника от законни или незаконни източници към същия момент. Законът не изисква подобна преценка към момента на придобиване на имуществото, а само такова имущество да е придобито към момента на образуване на производството пред Комисията и то да е на значителна стойност. С този извод е свързано и приложението на критерия „значителна стойност”. В ЗОПДИППД има легално определение за правнозначимото понятие – значителна стойност. Параграф 1, т.2 определя като значителна стойност, стойност над 60 000 лева. Законът е приет, съответно обнародван и влязъл в законна сила през 2005 г. Оценяваното имущество е придобито преди деноминацията на лева извършена със закон за деноминация на лева Обн., ДВ, бр. 20 от 5.03.1999 г., в сила от 5.07.1999 г., изм., бр. 30 от 2.04.1999 г., доп., бр. 65 от 20.07.1999 г., в сила от 5.07.1999 г. Следователно, ако се приеме становището, че придобивната стойност следва да е значителна, то значителна стойност към 1997 – 1999 г., считано от 5 юли 1999 г., когато българският лев се деноминира, като 1000 стари лева се заменят за 1 нов лев, е сумата от 60 000 000 стари лева. Липсва основание това легално определение да се тълкува по аналогия с цитираното от Комисията ТР 1/ 1998 на ОСНК на ВКС, каквато е недопустима при приложението на норми, налагащи рестриктивни имуществени мерки. Законът е определил паричен еквивалент на понятието значителна стойност, не и социално-икономически критерий за актуализирането му в различните периоди. Не може съдът да влиза в ролята на законодателен орган, като ревизира закона, съобразно новата икономическа обстановка, при това далеч недотам обективен критерий като минималната цена на труда, определена с ПМС за определен период. Това понятие не може да се приеме и като точен израз на една парична стойност, а законът е заложил като легално определение именно парична стойност. Подобно ревизиране не би се наложило и при правилно тълкуване на момента, към който следва да се преценява значителна ли е стойността на придобитото от ответника имущество или не, а именно моментът на проверката от Комисията и съответно от съда.

Съставът на АС Варна намира, че преценката за значителна стойност се отнася до придобитото от ответника имущество като общ сбор в проверявания период, при преценка на пазарната стойност на всички придобити вещи, не и по отношение на получената за тях цена в хипотезата на чл. 4, ал.2 Закона, разпоредба, която изисква третите добросъвестни лица да са заплатили изцяло справедлива цена за придобитото от тях имущество.

При това тълкуване на закона, следва да се направи извод, че придобитото от ответника имущество е със значителна стойност – шест недвижими имота с описаните характеристики и две превозни моторни средства надвишават по стойност 60000 лв. към момента на извършване на проверката от Комисията и към момента на подаване на исковата молба.

Следователно, подлежи на изследване въпросът налице ли е законен източник на доходи на ответника в проверявания период при съпоставката му с придобивната стойност на всяка от вещите.

По отношение на твърдяните източници на доходи и отношението им към придобивната стойност на вещите съдът намира следното:

В административното производство, КУИППД е изпълнила задължението да връчи на проверяваното лице формуляр за попълване на декларация по чл. 17 от ЗОПДИППД. В административното преписка се съдържа декларация вх. рег. № 3585 от 04.06.2008 г. попълнена и подписана от ответника.

Съобразно нейното съдържание, ответникът е посочил, че е получил 6 000 ЩД предоставени му от неговия баща през 1993 г. , през същата година е получил от майка си 300 000 лева. Декларирал е получаването на суми по договори за заем от физическо лице – от Л. Д. Ч. в размер на 17 000 ЩД за срок от 1 година. От удостоверение № 377 от 06.06.2008 г. издадено от Пощенска банка е видно, че на ответника е изплатена сума от 102 303.60 лева, представляваща печалба от хазарт спечелена през 2007 г. Представени са и две почетни грамоти за изплатена печалба на стойност 50 729 лева от хазарт, като документите са без дата на издаване и не удостовеляват датата на изплащане на сумитата.

С писма изх. № № 33581/01.06.2007 г. и 29786/26.05.2008 г. на ТД на НАП - гр.Варна е получена данъчна и осигурителна информация за периода от 01.01.1992 - 31.12.2007 г. за проверяваното лице В.Н.Х., както следва:

Няма данни за сключени трудови договори от В.Н.Х..

Няма данни за подавани данъчни декларации по чл.41 от ЗОДФЛ.

В съдебното производство ответникът е ангажирал доказателства относно фактическите твърдения, изложени в писменият отговор. С доклада по делото, съдът е указал на ответника, че в негова тежест е да установи законния източник на средствата, с които е придобито имуществото през проверявания период, какъвто е и предметът на доказване, с оглед оборване на законовата презумпция по отношение на имущество, за което не е доказан законен източник на доходи за придобивната му цена. Без значение е, че не се претендира отнемане правата върху придобитите вещи, а се претендира отнемане на получена при тяхното отчуждаване цена.

С оглед указаната в производството доказателствена тежест относно твърденията за получено дарение от баща му Н. К. Х. в размер на 6 000 долара през 1993г., получено дарение от майка му И. В. И. в размер на 300 000 стари лева през 1996г., както и твърденията за получена в заем сума в размер на 17 000 щ.д. през 1999г., както и твърденията за получени суми от хазарт, са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите Д. К. и Л.Ч. От свидетелските показания се установяват декларираните от ответника обстоятелства – продажбата на имот собственост на бащата на ответника за сумата от 6 000 ЩД, продажба на наследствен имот на майката, от които тя е дала на всяко от децата си по 300 000 лева, както и дадената в заем сума от 17 000 ЩД, писменото доказателство за което е унищожено не по вина на ответника. Няма пречка посочените обстоятелства да се установяват със свидетелски показания, а на показанията следва да се даде вяра, с оглед на безпротиворечивостта им и преките и непосредствени впечатления на свидетелите, при отчитане на заинтересоваността им от изхода на спора.

Неотносими към предмета на настоящото производство са представените писмени доказателства за суми, придобити като печалба от хазартни игри, тъй като по-голямата от тях сума е изплатена през 2007 г., т.е. се отнася за период, в който имуществото, предмет на изследване не само е придобито, но е и вече отчуждено от ответника, а за втората няма достоверна дата върху писменото доказателство.

Общата стойност на придобити права върху вещи – недвижими и движими е в размер на 16 486 772.70 неденоминирани лева, изчислена като сбор от следните суми платени за придобиване на правото на собственост, както следва: /191 157 неден.лв., 407 905 неден. лв., 811 560 неден.лв., 14 525 900 неден.лв., 25 481,50 лв., 3 767,20 лв., 20 002 лв., 1 000 неден.лв., 500 000 неден. лв./. Няма основание да се приеме, че придобивната цена е различна от отразената в нотариалните актове и договорите за продажба на МПС, поради което и придобивната им стойност следва да се отчете въз основа на писмените доказателства по делото.

При анализа на датите на придобивните и разпоредителни сделки, може да се направи извод, че със средства от предходната сделка са закупени евентуално, съобразно твърденията на ответника, три от имотите, след първоначалното придобиване и правото на строеж, придобито на 17.06.1998 год. Последните три сделки са за придобиване на имущество през 1999 год. /13.08., 01.10. и 19.10./, с което ответникът се е разпоредил в период след 1999 год. /2000 – 2003 год./ Следва да се приеме, че суми от предходните продажби могат да бъдат влагани от една сделка в друга само в поредицата от първите четири сделки, а за последните три следва да се докаже различен източник на средства.

Тъй като на преценка в тази част от мотивите на настоящият съдебен акт е критерият „законен доход”, следва това понятие да бъде уточнено. В приложимия материален закон няма легално определение. По аргумент за противното следва, че всеки източник на доход, който е придобит в нарушение на закона, е незаконен. В исковата молба липсва твърдение за това, че някой от декларираните или установените в административното производство доходи са незаконни.

Доказаните приходи в периода на В.Н.Х. са дарение от 6000 щ.д. от баща му през 1994 год., равняващи се на 350160 неденоминирани лв., дарение от майка му през 1996 год. в размер на 300000 недономинирани лева през 1996 год., или 650160 лв. неденоминирани преди първата покупка на недвижим имот, както и заем от Любомир Чернев от 17000 щ.д. през 1999 год., които при осреднен курс на долара за годината се равняват на 33776,45 деноминирани лева. Видно е от заключението на вещото лице по СИЕ /л.104,105/, от което съдът следва да вземе предвид само паричното изражение на приходите и разходите на ответника, че при отчитане на установените законни приходи и отчитане на сумите, придобити от първите четири продажби на придобитите от ответника имоти, не е налице отрицателен баланс, от който да се направи извод, че ответникът е придобил вещите със средства с недоказан произход.

Налага се изводът, че и главния, и евентуално предявеният иск са недоказани, поради оборване от страна на ответника на презумпцията за източник на доходи за придобиване на изследваното имущество от престъпна дейност.

Предвид съвпадане на крайните изводи на ВАС с тези на ВОС, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Липсват доказателства за направени разноски пред втората инстанция от въззиваемия.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение №74/14.01.2010 год. по гр.д. 2014/2008 год. по описа на ВОС.

Решението може да се обжалва с КАСАЦИОННА жалба ПРЕД ВКС В ЕДНОМЕСЕЧЕН срок от връчването на препис от съдебният акт при условията на чл. 280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: