№ 44
30 април
2010 г., гр.
Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на двадесет и първи април,
две хиляди и десета година, в публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Диана
Джамбазова
ЧЛЕНОВЕ:
Радослав Славов
Петя Петрова
Секретар: Ю.К.
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от съдия П.П. в.гр.д. № 131 по описа на съда за 2010 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.
258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
Н.Н.Н., подадена чрез назначения му от съда особен представител адв. А.Б. ***,
против Решение №20/06.01.2010 г., постановено по гр.д. № 957/2009 г. по описа на
ВОС, с което същият, в качеството на ответник, е осъден да заплати на М.Л.Ш.
сумата от 41 452,31 лв., представляваща левовата равностойност по фиксинга
на БНБ към 12.05.2009 г. на сумата от 29 000 щатски долара, на осн. чл.55,
ал.1, пр.3 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на депозиране на исковата молба – 13.05.2009 г. до окончателното й изплащане на
осн. чл.86 от ЗЗД, както и сумата от 1 958,09 лв. - разноски по
делото.
Жалбоподателят е настоявал, че
решението е неправилно - постановено при нарушение на материалния закон, поради което е молил за отмяната му и за
постановяване на друго за отхвърляне на иска. Позовал се е на изтекла
погасителна давност по отношение на вземането на ищеца и на правото на разваляне
на договора, както и на неправилното прилагане на института на погасителната
давност от първата инстанция и на погрешен извод на окръжния съд за
основателност на иска.
Въззиваемата не е подала писмен
отговор на жалбата. В съдебно заседание е настоявала за потвърждаване на
обжалваното решение.
Съдът, на основание чл.267 от ГПК,
като извърши проверка на допустимостта на въззивната жалба, намира
следното:
Въззивната жалба е подадена от
ответника по делото – легитимиран да обжалва осъдителното решение на първата
инстанция, като неизгодно за него. Правото си на жалба той е упражнил в срок.
Жалбата, отговаря на изискванията на чл. 260 и 261 от ГПК /при приложението на
чл. 83, ал.1, т.5 от ГПК досежно държавната такса/.
Съдът
на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно и
допустимо.
Пред Окръжен
съд
-
Варна е бил предявен иск
от
М.Л.Ш. *** против Н.Н.Н. *** за осъждане на ответника да й върне сумата от
41 452,31 лв. -левова
равностойност на сумата от 29 000 щатски долара, представляваща заплатената
от цена по развален от нея предварителен договор за покупко –продажба на
недвижим имот, сключен на 12.11.1998 г.
Ответникът,
чрез назначения му от съда особен представител адв. А.Б., е оспорил иска по
съображения за изтекла петгодишна погасителна давност за вземането. Изтъкнал е и
евентуално възражение, че ищцата е неизправна страна по договора, тъй като не е
изпълнила задължението си да поиска писмено сключването
му.
Въз
основа на събраните по делото доказателства, Апелативен съд - Варна приема за
установено от фактическа страна следното:
На
12.11.1998 г. между страните по делото бил сключен договор, според който Н.Н. се
задължил да продаде на М.Ш. правото на стоеж на апартамент „Б”, находящ се в
гр.Варна, ул. „Братя Шкорпил” №17 на първи жилищен етаж на предвидената по идеен
проект сграда, целият от 90 кв.м., ведно с прилежащото избено помещение и със съответната идеална част от общите
части на предвидената за застрояване сграда с РЗП от 1130 кв.м. и от правото на строеж върху дворното
място, представляващо имот пл.№ 10 на гр.Варна, в кв. 406 по плана 4 микрорайон
на гр.Варна с площ от 286 кв.м., съгласно нотариален акт № 113, том XXXIII
по нот.дело № 8852/96 г., за сумата представляваща левовата равностойност на
36 000 щатски долара.
Според
т.2 от договора, купувачът дължал плащане на 20% от цената в деня на сключване
на предварителния договор, а остатъка – в деня на подписване на окончателния
такъв.
Срокът
за изготвяне на документите за изповядване на сделката от продавача е бил
предвиден първоначално до края на 1998 г./ т.3 от договора/, а след изменението
на договора с анекс от 31.01.1999 г.- на седем дни от писменото поискване на
купувача.
Страните
не са спорили, че във връзка с този
договор ищцата е платила на ответника не само дължимите 20 % от цената за имота,
а цялата уговорена сума от 36 000 щатски долара. Горното се установява и от
признанията на ответника в разписка от 12.11.98 г. за сумата от 7 200 щ.д.,
декларация от 04.02.1999 г. за 24 800 щ.д. и тази от 02.11.1999 г. за
пълното изплащане на продажната цена.
На
26.09.2000 г. Н.Н. и М.Ш. подписали споразумение за уреждане на възникнали, по
повод предварителния договор от 12.11.1998 г., спорове. Със същото установили,
че към тази дата Н.Н. дължи на М.Ш. сумата от 36 000 щ.д. – платени му от
нея по договора, като ответникът поел задължение за връщането й на месечни
вноски от по 6 500 щ.д., дължими до 26 –то число на съответния месец,
считано от момента на сключване на споразумението до окончателното изплащане на
задължението.
Според
т.3 от споразумението, неплащането на коя да е вноска давала правото на ищцата
да търси цялото вземане.
До
27.04.2001 г. Н.Н. върнал на М.Ш. сумата от 7 000 щ.д., представляваща част
от общото задължение от 36 000 щ.д.
На
29.05.2001 г., видно от справката на службата по вписванията, имотът бил прехвърлен на Виктор Борисов
Чакъров.
Така
установената фактическа обстановка по делото води до следните правни изводи:
Предявеният иск, с който се търси връщане на даденото по развален договор черпи
своето правно основание от разпоредбата на чл. 55, ал.1, пр.3 от ЗЗД от
ЗЗД.
От
обсъдените по – горе в решението доказателства, се установява че ищцата е
заплатила на ответника сумата от 36 000 щ.д. във връзка със сключения
помежду им предварителен договор от 12.11.1998 г. Със споразумението от
26.09.2000 г. страните са уговорили ответникът да й върне дадените средства, което води до извода,
че същите са уредили отношенията си по повод на прекратения, по взаимно
съгласие, предварителен договор.
Уговорката „за прекратяване на предварителния договор при издължаване на
сумата”, разпоредба на т.4 от споразумението, не променя горния извод, доколкото
същата има значение на окончателно приключване на финансовите взаимоотношенията
между двамата.
Щом
предварителният договор е бил прекратен от страните преди завеждане на делото от
ищцата, то същата не би могла да претендира връщането на сумата заради
развалянето му с исковата молба.
Ответникът
е дължал връщането на остатъка от парите от 29 000 щатски долара /респ.
тяхната левова равностойност/ по силата на постигнатото споразумение от
26.09.2000 г. и в уговорените в същото срокове. Според последното, падежът на
последната вноска е настъпил на 26.03.2001 г., което означава, че към датата на
подаване на исковата молба на 13.05.2009 г. е била изтекла петгодишната
погасителна давност /чл. 110 от ЗЗД и чл. 114 от ЗЗД/, а претенцията на ищцата
за заплащане на остатъка от дадените по предварителния договор средства, е
погасена по давност.
По
изложените съображения, искът се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне, а
решението на първата инстанция, с което съдът е достигнал до различен правен
извод – на отмяна.
С
оглед изхода от спора, решението на първата инстанция подлежи на отмяна и в
частта на присъдените разноски,
като на основание чл. 78 от ГПК М.Л.Ш. следва да бъде осъдена да заплати
по сметка на Апелативен съд –Варна сумата от 829,05 лв., представляваща
дължимата държавна такса за въззивното производство.
По
изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20/06.01.2010 г.,
постановено по гр.д. № 957/2009 г. по описа на ВОС, с което Н.Н.Н. е осъден да
заплати на М.Л.Ш. сумата от 41 452,31 лв., представляваща левовата
равностойност по фиксинга на БНБ към 12.05.2009 г. на сумата от 29 000
щатски долара, на осн. чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба – 13.05.2009 г. до
окончателното й изплащане, както и за сумата от 1 958,09 лв. - разноски по
делото И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ, предявения от М.Л.Ш. с ЕГН
**********,***
срещу Н.Н.Н.
с ЕГН ********** *** иск
по чл. 55, ал.1, пр.3 ЗЗД за
заплащане на сумата от 41 452,31 лв., представляваща левовата равностойност
на 29 000 щатски долара - платена цена по развален от ищцата предварителен
договор за покупко –продажба на недвижим имот, сключен между страните на
12.11.1998 г.
ОСЪЖДА М.Л.Ш. с ЕГН
**********,*** да заплати по съответната сметка на Апелативен съд –Варна сумата
от 829,05 лв., представляваща
дължимата държавна такса за въззивното производство.
Решението
може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването на препис
от него на страните и при условията на чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: