№ 74
гр. Варна, 27.05.2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ : МАГДАЛЕНА НЕДЕВА;
ПЕНКА ХРИСТОВА;
секретар Ю.К.,
при участието на прокурор С.К.,
като разгледа докладваното от съдията Х.
въззивно гражданско дело гр.д. № 120 по описа за 2009 година:
Производството е ОБРАЗУВАНО по реда на чл. 258 ГПК, ПО ВЪЗЗИВНИ жалби срещу решение № 41/30.01.2009 год. по гр.д. 323/2008 год. на ОС Търговище, с което: е осъдена Прокуратурата на РБ да заплати на Ж.Й.Ж. *** на осн. чл. 2, ал.1, т.2 ЗОДОВ сумата от 45000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД 505/2006 год. на ТОС, ведно със законната лихва, считано от завеждане на иска – 01.09.2008 год. до окончателното изплащане на сумата, като същият иск е отхвърлен за разликата до 82000 лв.; уважен е иск за сумата от 2473 лв. мораторни лихви върху сумата от 45000 лв. за периода от влизане на присъдата в сила до завеждане на иска, а за разликата до 4508,20 лв. – искът е отхвърлен като недоказан; Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на Ж.Й.Ж. и сумата от 11000 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди на същото основание, ведно със законната лихва от 01.09.2008 год., като искът е отхвърлен за разликата до 8000 лв.; Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на г-н Ж. сумата от 60,48 лв. мораторна лихва върху уважената част от иска за неимуществени вреди, като искът е отхвърлен за разликата до 439,82 лв.; уважен е иск за имуществени вреди на същото основание за сумата от 1614 лв. на осн. чл. 2, ал.1, т.2 ЗОДОВ, като са присъдени и разноски в размер на 1269 лв. за първа инстанция в полза на г-н Ж..
Подадена е жалба от Прокуратурата на РБ, чрез ОП Търговище, в осъдителната част на решението, като е уточнено впоследствие, че се обжалва в частта на резмера на присъденото обезщетение над. 15000 лв. до 45000 лв. В жалбата се твърди, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди е неоправдано висок над признатия размер, тъй като не са налице негативните последици, твърдяни в исковата молба, а наказателният процес е протекъл в разумни срокове и не е бил разгласен по волята на Прокуратурата, като негативните последици са приключили с приключване на наказателния процес; твърди се, че имуществени вреди и мораторни лихви не се следват, тъй като сумата от 1100 лв. разноски за адвокат в наказателния процес е следвало именно там да се претендира, а сумата от 1614,01 е присъдена като лихва върху внесената по наказателното дело парична гаранция, върху която лихви не се дължат, а се връща във вида, в който е депозирана. Претендира се отмяна на решението в частта за имуществените вреди, отхвърляне на исковете и намаляване на размера на неимуществените вреди на 15000 лв.
Срещу жалбата е постъпил писмен отговор от Ж.Й.Ж., в който се оспорват доводите на Прокуратурата за високият размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди по мотиви, че понятието справедливост следва да се преценява съобразно конкретните обстоятелства, а не унифицирано и предвид съдебната практика по различни казуси. Оспорва се твърдението, че процесът не е бил разгласен от Прокуратурата и че негативните последици не се търпят и след наказателния процес. Оспорва се твърдението, че в наказателния процес г-н Ж. е можел да претендира направените от него разноски за адвокат; оспорва се твърдението, че при внасянето на гаранцията по наказателното дело г-н Ж. не е претърпял вреди.
Постъпила е в срока за откговор на докладваната въззивна жалба на Прокуратурата и насрещната въззивна жалба от Ж.Й.Ж. срещу решението в отхвърлителната му част относно неимуществените вреди, КОИТО СЕ ПРЕТЕНДИРАТ В ПЪЛНИЯ ИМ РАЗМЕР ОТ 82000 лв. В отговора се излагат подробно фактическите твърдения относно понесените имуществени вреди от г-н Ж.: задържането му само въз основа на лъжливи твърдения от проверяван от него търговец; разгласяване на обвиненията още преди извършване на следствени действия; уволнението му като данъчен инспектор в резултат на обвиненията; злепоставянето му пред обществеността и семейството му, лишаването му от свобода по време на МНО „задържане под стража” и домашен арест и пълен душевен срив в този период; две и половина години период на безпокойство, тревожност и страх от осъждането му въпреки невинността му, които са довели до затварянето му и тревожността му и до днес, наличие на посттравматично стресово разстройство; заболявания след напускането на арестазлепоставяне и на членовете на семейството му, които също са били обект на коментар и подигравки, тенденциозно проведено следствие, целящо осъждането му, а не изясняване на истината. Излага се, че всички основания на иска за обезщетение за неимуществени вреди са доказани безспорно по делото и се претендира уважаване на иска в пълния му размер. Срещу тази жалба не е постъпил писмен отговор от Прокуратурата на РБ, но тя се оспорва в с.з.
ВАпС, като взе предвид становищата на страните, представените доказателства и съобрази приложимите към спора правни норми, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
В исковата си молба ищецът Ж. претендира обезщетения за имуществени и неимуществени вреди от проведено срещу него наказателно преследване, приключило с влязла в сила оправдателна присъда за престъпление по чл. 256, ал.2, изр.1 и 2 вр. 255, ал.2 вр. чл. 26, ал.1 и чл. 20 ал.4 НК, с времетраене на преследването две години и половина, изтърпяна мярка за неотклонение „задържане под стража” три месеца и 21 дни, мярка за неотклонение „домашен арест” за три месеца и 24 дни, разгласяване на обвинението преди приключване на разследването, с негативни последици за доброто име на г-н Ж. и семеството му, уволнение от заеманата длъжност; злепоставяне в обществото, получено психично разстройство – постравматичен стрес, заплащане на парична гаранция от 5000 лв., освободена след приключване на наказателното дело, при претърпени разноски по време на наказателното дело. Претендирал е обезщетение за неимуществени вреди от 82000 лв., ведно със законната лихва от влизане в сила на оправдателната присъда до завеждане на иска /28.11.2008 год./, в размер на 4508,20 лв.Прокуратурата е обосновала твърденията с възстановяване на доброто име на професионалист на ищеца след приключване на делото; на липсата на негативни последици от наказателния процес понастоящем, на запазване на отношенията му с приятелите и семейството, на липсата на нарочно разгласяване на процеса, което е станало по инициатива на пресата, а не на Прокуратурата, на разумните срокове на наказателното преследване и краткия срок на МНО; на липсата на законова възможност да се присъждат лихви върху парична гаранция и да се претендират разноски за наказателно дело извън наказателния процес.
Прокуратурата е признала правото на обезщетение за вреди, произтичащи от факта на наказателното преследване, приключило с оправдателна присъда, факта на задържането под стража по време на разследването, сроковете на наказателното преследване, неговото оповестяване чрез медиите. Оспорила е иска за неимуществени вреди по размер и исковете за имуществени вреди по основание по посочените и във въззивното производство доводи.
Правната квалификация на предявените искове пред ОС е чл. 2, ал.1, т.2 ЗОДОВ, доколкото се претендират имуществени и неимуществени вреди, причинени от незаконно наказателно преследване, повдигнато и поддържано от Прокуратурата.
Видно е от приложеното НОХД 505/2006 год. на ОС Търговище, че срещу г-н Ж. е повдигнато обвинение за извършване на престъпление по чл. 256, ал.2 вр. Ал.1 и чл. 255, ал.2 НК, за това, че в качеството си данъчен инспектор в ТДД Търговище, при условията на продължавано престъпление в периода 01.01.2000 г. – 31.03.2005 год. в гр. Търговище в съучастие, като помагач, чрез използване на неистински документи получил от държавния бюджет неследваща се парична сума от 1223043 лв. По отношение на г-н Ж. е взета мярка за неотклоние „задържане под стража” за периода 21.12.2005 год. – 10.04.2006 год., заменена с „домашен арест” до 04.08.2006 год. На 31.07.2006 год. последната мярка е заменена с „парична гаранция” в размер на 5000 лв., внесена на 04.08.2006 год. Паричната гаранция е върната на ищеца на 12.07.2008 год. НОХД е приключило с влязла в сила оправдателна присъда № 33/19.06.2007 год., в сила от 23.04.2008 год. По делото са приложени копия от публикации в печата, от които се установява, че задържането, разследването и съдебният процес са били широко оповестени от Прокуратурата на РБ.
Установява се от приложеното НОХД, че г-н Ж. е извършил разходи за адвокат по делото в размер на 1100 лв.
По делото е проведена СМЕ, от чието заключение и от представените копия от болнични листи, ЛКК и удостоверения и амбулаторни листи за извършени прегледи се установява, че г-н Ж. е преживял посттравматично стресово разстройство с депресивен синдром, дължащо се на ареста и повдигнатото му обвинение. Оплакванията су изразяват в тревожност, напрегнатост, главоболие, сърцебиене, отпадналост, страхови изживявания, безсъние, потиснатост, повишаване на стойностите на кръвното налягане. Проведено му е амбулаторно лечение с антидепресанти, транквилизатори приема и понастоящем. Проведено му е и стационарно лечение от 15.12.2006 год. до 31.12.2006 год. поради изостряне на оплакванията, изписан е с подобрение. Негативните последици от заболяването г-н Ж. търпи и към момента на изготвяне на експертизата – декември 2008 год., като прогнозата на заболяването му е с възможност за възстановяване, но и съществуваща вероятност от хронифициране на заболяването, каквото от СМЕ не е установено, обаче, не е установена и възможната според прогнозата промяна на личността.
Според обясненията на самия г-н Ж. от края на месец април 2007 год. работи като главен счетоводител в „Пътинженерингстрой”, а от НАП е бил уволнен през месец януари на 2007 год., въпреки оправдателната присъда.
Според показанията на разпитаните свидетели пред ОС, че случаят с г-н ж. е бил широко опевестен в медиите, към г-н Ж. и съпругата му се е формирало негативно отношение сред колеги, приятели, роднини, търпял е финансови затруднения, , семейството е живяла в социална изолация. Трудно е било преживяно задържането от съпругата и дъщерята на г-н Ж.. Самият той по време на ареста е отслабнал с 19 кг, станал е затворен и потиснат, много тревожен, преживял психически тормоз от пребиваващ в килията му ром, налагало се с белезници да свидетелства като актосъставител по администратини дела, което преживявал тежко. След пускането му от ареста бил с влошено зрение, изоставил обичайните си занимания, променил характера си и се затворил в себе си, станал подозрителен. Според свидетелите голяма част от колегите на г-н Ж. не знаят за оправдателната му присъда, която за разлика от обвиненията, не е била широко оповестена.
Според показанията на св. Илиев, същият е отказал зда назначи на свободна длъжност г-н Ж. в периода на наказателното производство именно поради воденото наказателно преследване. Според показанията на свидетелите Т. и А. при постъпването на г-н Ж. на работа през 2007 год. при настоящия му работодател, срещу него е имало общо негативно отношение поради воденото срещу него наказателно преследване, което се е променило след окончателното му оправдаване.
Предмет на въззивното обжалване е на първо място размерът на обезщетението за неимуществени вреди, като основателността на този иск е призната от ответната страна и решението на ОС е влязло в сила по отношение на присъденото обезщетение до размер от 15000 лв.
За да се определи размерът на обезщетението, следва да се вземат предвид всички установени неблагоприятни последици за г-н Ж. от наказателния процес, техният интензитет и перидоа, в който се е наложило да ги изтърпява.
В конкретния случай, част от неблагоприятните последици са и тези от наложените му мерки за неотклонение, от които най-интензивната е „задържане под стража” за период от три месеца и 21 дни, последвана от „домашен арест” за почти същия период от време. Именно това е и периодът, в който най-интензивно е търпял негативни преживявания г-н Ж., според събраните по делото доказателства – лишаване от свободата му, влошаване на здравословното му състояние, пълна изолация, затруднения и негативни усещания за семейството му. Самото наказателно преследване е продължило три години, довело е до опозоряване на г-н Ж. като професионалист и човек, до социална изолация за него и семейството му, като най-тежки са последиците за неговото здраве, които той търпи и до днес, а именно предизвиканото от делото психично заболяване, понастоящем с добра прогноза.
От друга страна, за семейството на г-н Ж. интензивните негативни усещания като финансови затруднения, изолация и тревожност, са продължили до приемането му на работа пред април на 2007 год., след което е започнало възстановяването на предишния ритъм на живот на семейството.
Предвид сравнително краткия период на интензивни болки и страдания за г-н Ж. и семейството му, липсата на трайни значими последици след наказателния процес извън психичното му заболяване и загубата на старото работно място, и от друга страна, намирането на нова работа и добрата засега прогноза на психичното му заболяване, съдът намира, че обезщетение в размер на 35000 лв. е реален еквивалент на описаните болки и страдания. Над този размер искът за неимуществени вреди е неоснователен и подлежи на отхвърляне. Върху тази сума следва да се присъди обезщетение за забава в размер на 1930,12 лв. за периода от влизане на присъдата в сила на 23.04.2008 год. до завеждане на исковата молба на 01.09.2008 год. и от завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.
По отношение на иска за имуществени вреди, изразяващи в обезщетение за лишаване от ползването на сумата от 5000 лв. за периода от внасянето й като парична гаранция до освобождаване на сумата, този иск е основателен. От тази сума в посочения период г-н Ж. би реализирал доход в размер поне на законната лихва върху сумата, сигурен доход, от който той е бил лишен без основание, в резултат на наказателното преследване. Доколкото деликтната отговорност в своите предели включва и отговорността за пропуснати ползи, този иск е основателен за периода от внасяне на сумата на 04.08.2006 год. до освобождаването й на 12.07.2008 год. до размер от 1377,72 лв. Над този размер и за периода до 04.08.2006 год., искът следва да се отхвърли.
По отношение на иска за имуществени вреди в размер на заплатеното адвокатско възнаграждение за защита в наказателния процес, при положение, че такъв разход г-н Ж. е направил, с оглед на защитата си в незаконен процес и не е получил тази сума на друго основание, то той е претърпял загуба поради незаконния наказателен процес на имуществото си, за която има право на обезщетение.
Предвид частично несъвпадане на крайните изводи на Варненския апелативен съд с постановеното решение на ОС Търговище и с оглед на установяване на твърдените нарушения на материалния закон, обжалваният акт следва да бъде отменен в частта му, с която предявеният иск за неимуществени вреди се уважава над размер от 35000 лв. и вместо него да се постанови друго, с което искът да се отхвърли за разликата над 35000 лв. до 45000 лв.
Решението следва да се отмени и в частта му, с която е присъдено обезщетение за забава върху сумата, присъдена за неимуществени вреди за периода до подаване на исковата молба над размер от 1930,12 лв. и вместо него да се постанови друго, с което този иск да се отхвърли над тази сума до присъдения от СО размер от 2473 лв.
Решението следва да се отмени в частта му, с която е уважен искът за имуществени вреди в размер на законната лихва върху сумата от 5000 лв., внесена като парична гаранция, мярка за неотклонение по НОХД 505/2006 год. на ТОС, само за разликата над сумата от 1377,72 лв. до претендирания размер от 1614 лв. и за периода 10.04.2006 год. – 04.08.2006 год. и вместо него да се постанови друго, с което над посоченият размер и за периода преди 04.08.2006 год. искът да се отхвърли. Присъдените от ОС разноски следва да се редуцират съобразно уважената част от исковете на 987 лв.
В останалата му обжалвана част, решението на ОС следва да се остави в сила.
Според измененията, приети със ЗИЗОДОВ от бр. 43/2008 год. на ДВ, ищецът, по аргумент от чл. 10, ал.2 ЗОДОВ в новата му редакция, дължи заплащане на разноските по делото само при отхвърляне на претенцията му или при оттегляне на претенцията му ИЗЦЯЛО, не и при частично уважаване на иска.
За въззивното производство разноски не се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение на ОС Търговище № 41/30.01.2009 год. по гр.д. 323/2008 год., В ЧАСТТА с която е уважен искът по чл. 2, ал.1, т.2 ЗОДОВ над размер от 35000 лв. до размер от 45000 лв., както и в частта му относно присъденото обезщетение за забава върху тази сума за периода от 23.04.2008 год. до 01.09.2008 год. в над размер от 1930,12 лв., в частта, с която е присъдено обезщетение за забавено изпълнение върху обезщетението за неимуществени вреди над размер от 1930,12 лв. до присъдения от ОС размер от 2473 лв.; в частта, с която е присъдено обезщетение за имуществени вреди от воденото наказателно преследване в размер на законната лихва върху сумата, внесена като парична гаранция, мярка за неотклонение по НОХД 505/2006 год. на ТОС, НАД РАЗМЕР от 1377,72 лв. и за периода от 10.04.2006 год. – 04.08.2006 год. до претендирания размер от 1614 лв.; в частта, с която са присъдени разноски в полза на г-н Ж. над размер от 987 лв., и вместо НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Ж.Й.Ж. срещу Прокуратурата на РБ за: 1. заплащане на претърпени от него неимуществени вреди вследствие незаконно обвинение в извършване на престъпление, по което е постановена оправдателна присъда по НОХД № 505/2006 год. на ТОС, на осн. чл. 2, ал.1, т.2 ЗОДОВ, за сумата над 35000 лв. до размер от 45000 лв., 2. за обезщетение за забавено изпълнение върху обезщетението за неимуществени вреди над размер от 1930,12 до присъдения от ОС размер от 2473 лв. ЗА ПЕРИОДА ОТ 23.04.2008 ГОД. ДО 01.09.2008 ГОД.; 3. заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на законната лихва върху сумата, внесена като парична гаранция, мярка за неотклонение по НОХД 505/2006 год. на ТОС, НАД РАЗМЕР от 1377,72 лв. и за периода от 10.04.2006 год. – 04.08.2006 год. до претендирания размер от 1614 лв.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалите му обжалвани части: в частта, с която искът по чл. 2, т.2 ЗОДОВ е уважен за разликата над 15000 лв. до 35000 лв., ведно със законната лихва от 01.09.2008 год.; в частта, с която същият иск е ОТХВЪРЛЕН ЗА РАЗЛИКАТА НАД 45000 ЛВ. ДО ПРЕТЕНДИРАНИТЕ 82 000 лв., в частта, с която искът по чл. 86 , ал.1 ЗЗД за обезщетение за забавено изпълнение на горната сума в размер законната лихва от 23.04.2008 год. е отхвърлен за разликата от 2473 лв. до пълния размер от искова молба – 4508,20 лв.; в частта, с която са уважени исковете за имуществени вреди по чл.2, т.2 ЗОДОВ, ведно с обезщетение за забавено изпълнение в следните размери: 1377,72 лв. по иска за вреди от внасянето на сумата от 5000 лв. като парична гаранция по НОХД за периода от 04.08.2006 год. до 12.07.2008 год.; и размер от 1100 лв. за имуществени вреди, представляващи разходи за адвокат по НОХД, ведно със законната лихва върху тази сума в размер на 60,48 лв. за периода от 23.04.2008 год. до 01.09.2008 год. преди завеждане на исковата молба и за периода след 01.09.2008 год. до окончателното изплащане на сумата; в частта, с която искът за имуществени вреди, представляващи разходи за адвокат по НОХД е отхвърлен до размер от 8000 лв., а искът за обезщетение за забава на тази сума за периода 23.04.2008 год. – 01.09.2008 год. е отхвърлен до размер от 439,82 лв.; в частта, с която са присъдени разноски за първата инстанция в размер на 987 лв.
В частта, с която искът за неимуществени вреди е уважен за сумата от 15000 лв., ведно със законната лихва от 01.09.2008 год., решението на ОС е влязло в сила.
Решението подлежи на касационно обжалване В ЕДНОМЕСЕЧЕН СРОК ОТ ВРЪЧВАНЕТО МУ НА СТРАНИТЕ ПРЕД ВКС ПРИ УСЛОВИЯТА НА чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
РЕШЕНИЕТО
Е ОСТАВЕНО В СИЛА С РЕШЕНИЕ № 355/03.08.2010 г. по гр. д. № 1651/2009 г. по
опис на ВКС на РБ.