Р Е Ш Е Н И Е

№ 52

Гр. Варна, 11.05.2010 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД – гражданско отделение в открито заседание на четиринадесети април през две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВЕРИНА ИЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА ХРИСТОВА

ИВАН ЛЕЩЕВ

при участието на секретаря В.Т.,

като разгледа докладваното от съдията ХРИСТОВА

в.гр.д. № 108 по описа за 2010г.:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано по въззивна жалба на С.П.И. *** срещу решение 1419/11.11.2009 гад. на ВОС по гр.д. 1448/2008 год., с което са отхвърлени предявените от праводателя й П. И. П., поч. на 01.08.2008 год., искове срещу Ж.А.С. за унищожаване на пълномощно рег.№ 3559, т.2, №89 на ВН 316, основан на твърдение, че не е разбирал свойството и значението на постъпките си и не е могъл да ги ръководи, на осн. чл. 31 ЗЗД, евентуално, че е извършено поради крайна нужда при явно неизгодни условия, на осн. чл. 33 ЗЗД; за прогласяване на нищожността на договор за продажба с НА № 109, т.ІІ, рег.3799, нот.д. №273 по описа за 2008 год. на ВН 316, чрез който П. И. И., чрез пълномощник Ж.А.С. е прехвърлил на Ж.А.С. ***, представляващ апартамент №13 с обща застроена площ 48,49 кв.м., състоящ се от две стаи, кухненска ниша, коридор, пералня, баня-тоалет и балкон, при граници: ап.12, бул. „Христо Ботев”, ап.14, стълбищна клетка, ведно с принадлежащото му избено помещение с площ от 12,31 кв.м., както и 2,6194% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно място, попадащ в кв. 392 по плана на Х-ти подрайон, срещу заплащане на цена, основан на твърдения за липса на представителна власт при сключването му, на осн. чл. 42 ЗЗД, евентуално за унищожаване на същата продажба поради сключване при крайно неизгодни условия и крайна нужда, на осн. чл. 33 ЗЗД.

В жалбата се твърди, че решението е необосновано и незаконосъобразно. По иска по чл. 31 ЗЗД се твърди, че съдът не е зачел изводите на СПЕ за съществуващото психично заболяване на прехвърлителя - упълномощител по атакуваните сделки. По исковете за унищожаване, поради сключване при крайна нужда се твърди, че следва да се прецени престационния характер на продажбата, за чието извършване е направено упълномощаването, по отношение на продажбата крайната нужда и явно неизгодните условия са напълно доказани, което следва да се вземе предвид на осн. чл. 44 ЗЗД. Претендира се за отмяна на решението и уважаване на предявените искове, при съобразяване на връзките за евентуалност при съединяването им. В ОСЗ чрез пълномощника си адв. П.С. поддържа изложеното в жалбата.

Не е постъпил писмен отговор от насрещната по частната жалба страна. Въззиваемият, чрез процесуалния си представител адв. Д.Д. излага доводи за неоснователност на жалбата.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, становищата на страните, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:

Варненският окръжен съд е сезиран с обективно алтернативно съединени искове, предявени от П. И. И., починал в хода на процеса и заместен от С.П.И. – негова низходяща и настоящ въззивник, срещу Ж.А.С. за унищожаване на пълномощно рег.№ 3559, т.2, №89 на ВН 316, основан на твърдение, че не е разбирал свойството и значението на постъпките си и не е могъл да ги ръководи с правно основание чл. 31 от ЗЗД, евентуално, че е извършено поради крайна нужда и явно неизгодни условия по чл. 33 от ЗЗД, както и за прогласяване нищожността на договор за продажба, обективиран в НА № 109, т.ІІ, рег.3799, нот.д. №273 по описа за 2008 год. на ВН 316, вписан в СВ вх. Рег. № 13497/21.05.2008г., акт № 77, том XLI, дело № 10320/08г., чрез който П. И., чрез пълномощника си Ж.С. е прехвърлил на себе си процесния недвижим имот срещу заплащане на цена, основан на твърдение, че е сключен без представителна власт по чл. 42 от ЗЗД. Евентуално за унищожаване на продажбата на осн. чл.33 от ЗЗД.

В исковата молба, първоначалният ищец обосновава правния си интерес от завеждането на исковете с твърдения, че на 09.05.08г. е постъпил на лечение в УМБАЛ „ Св. Марина”. По време на престоя си бил посетен от ответника, който му обещал да го настани в старчески дом, за което му било необходимо пълномощно. След няколко дни бил посетен от нотариус и подписал документ без да разбира значението му. В резултат на упълномощителната сделка, пълномощникът прехвърлил сам на себе се имота при продажна цена от 34 990.40 лв., която ищецът не бил получил.

Ответникът оспорва предявените искове с твърдения за неоснователност. Излага, че ищецът е извършил двете сделки в състояние на дееспособност, което се потвърждава от мед. характеристика, амб. № 332/15.05.08г. Направил е постъпки за настаняването му в старчески дом, както и съдействие за изповядване на прехвърлителната сделка.

За да се произнесе съдът съобрази следното:

От съвкупния доказателствен материал се установява, че ищецът П. И., чрез пълномощника си Ж.С. е продал на себе си собствения си недвижим имот, находящ се в гр. Варна, бул. „Христо Ботев”, №4, вх. „Б”, ет.5, представляващ апартамент №13 с обща застроена площ 48,49 кв.м., състоящ се от две стаи, кухненска ниша, коридор, пералня, баня-тоалет и балкон, при граници: ап.12, бул. „Христо Ботев”, ап.14, стълбищна клетка, ведно с принадлежащото му избено помещение с площ от 12,31 кв.м., както и 2,6194% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно място, попадащ в кв. 392 по плана на Х-ти подрайон, оформена в НА № 109, т.ІІ, рег.3799, нот.д. №273 от 20.05.2008 год. на ВН 316, вписан в СВ вх. Рег. № 13497/21.05.2008г., акт № 77, том XLI, дело № 10320/08г. срещу цена равна на данъчната оценка в размер на 34 990.40 лв. От дата 13. 05.2008г., продавачът снабдил ответника с пълномощно рег.№ 3559, т.2, №89 на ВН 316 с представителна власт досежно продажбата на собствения му недвижим имот, включително да договаря сам със себе си.

Установява се още от представения по делото частен свидетелстващ документ – разписка, че в деня на изповядване на прехвърлителната сделка продавачът е получил сумата от 35 000 лв.

От датата на учредяване на представителната власт в полза на ответника до момента на изповядване на процесната сделка, е изготвена медицинска характеристика /за психично състояние с насочване към подходяща специализирана институция, амб. № 332/15.05.08г. Видно от нейното съдържание е, че ищецът е с нормално психомоторно поведение, ориентиран за време, място и обстановка. Отразено е, че същият е подходящ за настаняване в дом за стари хора.

От медицинската документация приложена по делото е видно още, че с експертно решение № 0697/05.03.03г., ищецът е с изгубена работоспособност 100 % с чужда помощ, месечният размер на получаваните доходи възлизат на 245.63 лв.

Установява се, че за периода от 09.05.08г. до 20.05.08г. ищецът е бил настанен за лечение в МБАЛ „ Св. Марина”, Клиника по вътрешни болести. За лечение същият е постъпил и за период от 30.06.08г. до 10.07.08г.

От приложеното ЧНД № 3422/08г. се установява, че е инициирано производство по чл. 146 от Закона за здравето, прекратено на осн. чл. 24, ал.1, т.4 от НПК.

В хода на производството по делото, П. Иванов е починал, за което е издаден и акт за смърт № I – 1099/02.08.08г. и като страна в процеса на осн. чл. 227 от ГПК е конституирана неговата дъщеря – С.И. / удостоверение за наследници № 22653/04.08.08г./.

От приложената по делото епикриза, изготвена от доц. д-р Р. Шишков се установява, че ищецът е постъпил в МБАЛ „Св. Марина”, Психиатрична клиника – Варна на 11.07.08г. и изписан на 21.07.08г. По време на престоя е поставена диагноза „персистиращо налудно разстройство”.

Събрани са гласни доказателства - показанията на свидетелите А. В. П. и Г. М. И., сочени от ищцата и К. К. Р., М. Н. К. и М. Д. К., сочени от ответника.

Свидетелят К. Р., помощник – нотариус, с район на действие ВРС твърди, че пълномощното е изготвено в УМБАЛ „Св. Марана”. Преди това е разяснил съдържанието му. Свидетелят твърди, че на въпросите му ищецът е отговарял смислено, без паузи или неадекватни отговори.

Свидетелката А. В. П., съседка на ищеца, установява, че познава семейството повече от 20 год. Твърди в съдебно заседание, че пред декември 2007 г. са настъпили коренни промени в поведението на П. И. Бил затворен човек, живеел сам, не бил материално затруднен. При престоите си в болница бил обгрижван от дъщеря си С.И.. Започнал да настройва съседите си срещу нея с твърдения, че същата е наркоманка и проститутка, спирал електричеството, телефона, махнал бойлера, душ - батерията. През юни – юли 2008г. П. И. сам заявил на свидетеля, че ударил дъщеря си, поради което постъпила в болница с наранявания по главата и с гипсирана ръка, където била посетена и от свидетелката П.. След това ищецът съжалил за постъпката си, а на въпрос защо го е направил, отговорил „ами не зная”. Преди да нарани дъщеря си, свидетелят излага, че заключвал бравите, разбил вратата. Влязъл в дома й отворил с отверка всичките й компоти. Заявил още, че го следят и ще го убият, накара ли го да се хвърли от терасата и не желае да стои в къщи. Веднъж и заявил, че вече всичко е оправил с настаняването си в дома като в последствие разбрала за извършената продажба.

От свидетелските показания дадени от Г. М. И., също съсед на ищеца се установява, че година и половина преди смъртта си, същият станал раздразнителен и затворен. Изразил желание да постъпи в дом за стари хора – „Гергана”, за което свидетелят му оказал и съдействие. През месец май 2008г. заявил, че е уредил въпроса с настаняването си в дом „Гергана” и започнал да страни от приятелите си. Променил отношението към дъщеря си, смятал, че бившата му жена и дъщеря му изнасят посуда, ценни неща, променил начина на подредба в дома си, не поддържал дома си. Пред свидетеля заявил, че го подслушват, страхувал се, че може да бъде убит от снайперист. Свидетелят излага, че след прехвърлителната сделка съседът му П. И. се разкаял за постъпката си и заявил, че желае да подпише документ и да се откаже от това, което е направил. Предприел действие чрез адвокат.

Свидетелят М. Н. К. заявил, че познава ищеца като колега на баща си. Получил предложение да закупи от ищеца собствения му апартамент по данъчна оценка, тъй като имал недоразумения с дъщеря си и споделил, че иска да постъпи в старчески дом.

Свидетелят М. Д. К. установява, че познава ищеца от 20 год. Същият му споделил, че има проблеми с дъщеря си, която била наркоманка и алкохоличка. Тормозела го, искала да го умори. След продажбата на жилището, тормозът продължил. Същата го щипела и събличала. Цената на имота П. И. получил на 13 юни. Заедно с продавача му били предали и сумата от 35 000 лв., за което била подписана и разписка.

Съгласно назначената от съда съдебно – психиатрична експертиза и допълнителна такава, изготвена от д- р Р. Б., П. И. е страдал от персистиращо налудно разстройство /параноя/. Заболяването представлява напълно систематизирана и бавно развиваща се налудност, без халюцинации или шизофренни мисловни разстройства в зряла възраст. Появилите се налудности се развиват бавно, подмолно, постепенно се обогатяват и систематизират като изграждат стройна налудна система. Налудната система се превръща в „мироглед” за болния, „смисъл” на неговия живот. Заключението установява още, че параноялните налудни идеи обхващат най – близкото обкръжение – дъщеря му. напредналата възраст и характерната за нея ригидност на мисловния процес, както и сериозните соматични заболявания, които довеждат и до интелектуално – мнестичните възможности спомагат за персистиране на налудните идеи. Няколко години преди 2008 г., същият е бил в психотично състояние, отговарящо на критерия „продължително разстройство на съзнанието”. Медицинската документация и разпитът на свидетели са дали основание на вещото лице да приеме, че към дата 13.05.2008 г. и 18.06,2008 г., първоначалния ищец не е могъл да разбира и ръководи действията си, да полага грижи за себе си, както за лични, така и за имуществени интереси.

От разпита на вещото лице в съдебно заседание се установява още, че външното поведение на страдащите от персистиращо налудно разстройство /параноя/ е нормално спрямо лице, които са извън близкото му обкръжение, стига да не се поставя въпрос за конкретните налудности. Изразява мнение, че ищецът е проявявал агресивност към дъщеря си, искал е да я накаже, като я лиши от имущество. Тя е била неговия враг. Не би могъл да прояви съжаление към низходящата си, но би могъл да съжали, че е продал жилището евтино.

Изводите на вещото лице за наличието именно на това заболяване, датиращо години преди процесния период, се покрепят от направеното приживе изследване и проведено лечение на прехвърлителя в психиатрична болница в епикриза /л.78 от делото на ОС/ в периода след сделката.

От изложената фактическа обстановка въззивният съд прави следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени искове на осн. чл. 31, ал.1 от ЗЗД и чл. 26, ал.2 от ЗЗД – за унищожаване на пълномощно от 13.05.2008 г. и на продажба от 20.05.2008 г., тъй като към този момент упълномощителят, респ. продавачът не е могъл да разбира и ръководи действията си. В условията на евентуалност са предявени още и искове с правно основание чл. 42 от ЗЗД и чл. 33, ал.1 от ЗЗД. Същите са предявени от пълномощник на П. И. Спрямо него е поискано поставяне под запрещение. С оглед настъпилата смърт на първоначалния ищец в производството на осн. чл. 227 от ГПК е настъпило законно приемство в процеса от низходящия на ищеца.

За да отхвърли обективно евентуално съединените искове първоинстанционният съд е приел в мотивите си, че събраните доказателства не могат да обусловят житейското предположение, че разпореждането на цена под пазарната указва на неспособност на продавача да ръководи разумно постъпките си. Евентуално предявеното основание за унищожаване на пълномощното на осн. чл.33 от ЗЗД не намира приложение по отношение на упълномощаването, тъй като е непрестационна сделка. Макар продажбата да е извършена при явно неизгодни условия не са ангажирани достатъчно доказателства досежно крайната нужда.

Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал.1 от ЗЗД „унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи постъпките си”. Установеното правило е в защита на тези, които са изпаднали в състояние да не могат да се грижат за своите права и интереси, сключват сделки, независимо от това дали за това им състояние са могли да бъдат поставени под ограничено или пълно запрещение. Възможно е състоянието да бъде трайно, но лицето да не е поставено под запрещение. Настоящият случай попада под тази хипотеза. В тази насока е и трайната съдебна практика.

Въззивният съд въз основа на съвкупния анализ на събраните по делото доказателства и най – вече като съобрази и кредитира изцяло СПЕ, приема, че към 13.05.2008г. П. И. е извършил упълномощителна сделка в състояние, което не му е позволявало да разбира и ръководи действията си. Експертизата е категорична, че се касае за бавно развиваща се и подмолна налудност, появила се няколко години преди процесната едностранна сделка, състояние, отговарящо на критериите за „продължително разстройство на съзнанието”. Според вещото лице при персистиращо налудно разстройство /параноя/, от което е страдал упълномощителя няма светли периоди, поведението му трудно би могло да бъде забелязано от лица, извън най – близкото му обкръжение, заболяването има лоша прогноза и злокачествен характер.

Показанията на всички свидетели съответстват на това заключение, а също и помежду си, плод са на лични и непосредствени впечатления, като заболяването датира поне няколко години преди сделката и първото му опасно проявление е физическото посегателство на П. И. върху дъщеря му две години преди завеждане на делото. Решаващият съд изцяло кредитира като обективно дадени, непосредствени и преки показанията на водените от ищеца свидетели. Съставът намира, че същите в най – пълна степен отразяват състоянието и поведението на ищеца, отношенията му с околните, включително и досежно агресивността му към своята дъщеря. Показанията на св. К. за впечатления за влошени отношения на прехвърлителя с настоящата въззивница, както и изявленията на г-н И., че тя и нейна приятелка „го съблекли и щипели” след атакуваната сделка, изцяло подкрепят тезата на СПЕ. Впечатленията на св. К. са откъслечни и не касаят конкретно отношенията между г-н И. и дъщеря му в процесния период. Показанията на св. Р. /с.з. на 05.12.2008 год./, помощник-нотариусът удостоверил подписа на упълномощителя, касаят конкретен момент по подписване на пълномощното в момент, когато упълномощителят е бил сам, без дразнители, и е заявил, че разбира какво прави с имота си. Нотариусът, обаче, не е обсъдил с него отношенията с дъщеря му, и от тези показания не може да се направи извод за подбудите за извършване на сделката.

Показанията на ангажираните от ответника свидетели не дават основание на съда да направи противен извод, напротив те потвърждават тезата, че заболяването на прехвърлителя е било във фаза, в която действията му не могат да се ръководят от разумни подбуди. Обстоятелството, че на П. И. му е било разяснена целта на едностранната сделка не означава, че той е имал разумни подбуди за действията си и е съзнавал истинската същност на постъпката си.

Съдът не би могъл без специални знания да направи извод напълно осъзнато и плод на здрав разум ли е решението да продадеш имота си н по-ниска от действителната му цена или подобно решение е болестно мотивирано. Такъв извод може да направи само вещо лице, за което то е било и ангажирано. Именно вещото лице е дало заключение, че прехвърлителят към момента на сделката е страдал от психично заболяване и извършените от него действия са мотивирани от налудните му представи, а не по разумни подбуди.

Този извод не може да бъде опроверган от представеното писмено доказателство – медицинска характеристика от 15.05.2008 год., което не представлява годно доказателствено средство, при положение, че е частен свидетелстващ документ, съдържащ гласни доказателства, несъбрани по реда на ГПК, от една страна, а от друга страна, обективиращ резултати от медицинско изследване, което не е назначено в настоящия процес и не е имало за цел именно установяване на конкретното налудно разстройство, проявяващо се при конкретни обстоятелства и при определени дразнители.

Изводът не се опровергава и от отбелязванията в представената по делото епикриза на г-н И. за престоя му в болнично заведение в периода 09.05.2008 – 20.05.2008 год., както и за епикриза за периода 30.06.2008 год. – 10.07.2008 год., където няма данни да му е провеждано психиатрично изследване, а е лекуван от други заболявания.

С оглед на изложеното до тук, съдът приема, че искът за унищожаване на упълномощителната сделка, оформена с пълномощно от 13.05.2008г. на нотариус А. А., с район на действие РС – Варна, е основателен и следва да се уважи. Тази сделка е унищожаема, съгласно чл. 31, ал.1 от ЗЗД като сключена от дееспособно лице (към същия момент не е имало влязло в сила решение за поставяне под запрещение), което не е могло да разбира и ръководи действията си. Налице е и изискването на ал. 2 на чл. 31 от ЗЗД – преди смъртта на ищеца е поискано поставянето му под запрещение.

Унищожаването на упълномощителната сделка има обратно действие, заличават се с обратна сила породените правни последици, т.е. счита се, че сделката никога не е пораждала представителна власт.

Въз основа на недействителното пълномощно, упълномощеният Ж.С., действащ лично за себе си и като пълномощник на П. Иванов е придобил въз основа на разпоредителната сделка: недвижим имот в гр. Варна, бул. „Христо Ботев”, №4, вх. „Б”, ет.5, представляващ апартамент №13 с обща застроена площ 48,49 кв.м., състоящ се от две стаи, кухненска ниша, коридор, пералня, баня-тоалет и балкон, при граници: ап.12, бул. „Христо Ботев”, ап.14, стълбищна клетка, ведно с принадлежащото му избено помещение с площ от 12,31 кв.м., както и 2,6194% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно място, попадащ в кв. 392 по плана на Х-ти подрайон, срещу заплащане на цена в размер на данъчната оценка в размер на 34 990.40лв., обективирана в НА № 109, т.ІІ, рег.3799, нот.д. №273 по описа за 2008 год. на ВН 316. Същата сделка е нищожна, поради липса на представителна власт, след като с обратна сила са отпаднали и дадените пълномощия. Порокът във волята на упълномощителя се е пренесъл и върху извършената продажба. Едно лице може да представлява друго по волята на представлявания с оглед разпоредбата на чл. 36, ал.1 от ЗЗД и когато тази воля е била опорочена, то от същият порок ще страдат и правните действия, извършени от пълномощника, тъй като последният не извършва правни действия за себе си, а действа от името и за сметка на упълномощения.

С оглед на изложеното, искът с правно основание чл. 26, ал.2 от ЗЗД за прогласяване нищожността на двустранната сделка, оформена с в НА № 109, т.ІІ, рег.3799, нот.д. №273 по описа за 2008 год. на ВН 316, също е основателен и следва да бъде уважен.

По изложените съображения, въззивният съд намира обжалваното решение, с което предявените искове с правно осн. чл. 31 от ЗЗД и чл. 26, ал.2 от ЗЗД са отхвърлени за неправилно на изложените във въззивната жалба отменителни основания, поради което на основание чл.271 от ГПК, същото следва да бъде отменено и вместо него постановено друго по същество на спора, с което обективно съединените искове бъдат уважени.

По евентуално съединените искове, съдът не дължи произнасяне.

Ищцата и въззивник е освободена от заплащане на д.т. с определение на ВАС по ч.гр.д. 08/2010 год. На същата следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 2124 лв., за които е представила доказателства и е направила искане.

Ответникът по исковете и въззиваем в процеса следва да заплати д.т. по всеки от уважените искове /по 1599,60 лв./ и по въззивната жалба на осн. чл. 78, ал.6 ГПК в размер на 4598,80 лв.

Водим от горното, ВАпС

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 1419/ 11.11.2009г., постановено по гр. д. № 1448/08г. по описа на Окръжен съд Варна, XX – състав, с което са отхвърлени предявените от праводателя на С.П. - П. И. П., поч. на 01.08.2008 год., искове срещу Ж.А.С. за унищожаване на пълномощно рег.№ 3559, т.2, №89 на ВН 316, основан на твърдение, че не е разбирал свойството и значението на постъпките си и не е могъл да ги ръководи, на осн. чл. 31 ЗЗД, евентуално, че е извършено поради крайна нужда при явно неизгодни условия, на осн. чл. 33 ЗЗД; за прогласяване на нищожността на договор за продажба с НА № 109, т.ІІ, рег.3799, нот.д. №273 по описа за 2008 год. на ВН 316, чрез който П. И. И., чрез пълномощник Ж.А.С. е прехвърлил на Ж.А.С. ***, представляващ апартамент №13 с обща застроена площ 48,49 кв.м., състоящ се от две стаи, кухненска ниша, коридор, пералня, баня-тоалет и балкон, при граници: ап.12, бул. „Христо Ботев”, ап.14, стълбищна клетка, ведно с принадлежащото му избено помещение с площ от 12,31 кв.м., както и 2,6194% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно място, попадащ в кв. 392 по плана на Х-ти подрайон, срещу заплащане на цена, основан на твърдения за липса на представителна власт при сключването му, на осн. чл. 42 ЗЗД, евентуално за унищожаване на същата продажба поради сключване при крайно неизгодни условия и крайна нужда, на осн. чл. 33 ЗЗД,

И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

УНИЩОЖАВА едностранна сделка – упълномощаване на Ж.А.С. *** от П. ***, починал на 01.08.2008г. по пълномощно от 13.05.2008г. на нотариус А. А., с район на действие ВРС, рег.№ 3559, т.2, №89 на ВН 316 на осн. чл. 31, ал.1 от ЗЗД.

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на договор за продажба, обективиран в НА № 109, т.ІІ, рег.3799, нот.д. №273 по описа за 2008 год. на нотариус А. А., с район на действие ВРС, чрез който П. И. И., чрез пълномощник Ж.А.С. е прехвърлил на Ж.А.С. ***, представляващ апартамент №13 с обща застроена площ 48,49 кв.м., състоящ се от две стаи, кухненска ниша, коридор, пералня, баня-тоалет и балкон, при граници: ап.12, бул. „Христо Ботев”, ап.14, стълбищна клетка, ведно с принадлежащото му избено помещение с площ от 12,31 кв.м., както и 2,6194% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно място, попадащ в кв. 392 по плана на Х-ти подрайон, срещу заплащане на цена в размер на 34 990.40лв. на осн. чл. 26, ал.2 от ЗЗД, поради липса на представителна власт.

ОТМЕНЯ НА № 109, том II, рег. № 3799, дело № 273/2008г. от 20.05.2008г.

ОСЪЖДА Ж.А.С., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на С.П.И., ЕГН **********,***, направените по делото разноски пред двете инстанции в размер на 2124 лв.

ОСЪЖДА Ж.А.С., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на АС Варна държавна таска по уважените искове и по въззивната жалба в размер на 4598,80 лв., на осн. чл. 78, ал.6 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: